№ 234
гр. Перник, 16.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на пети юли през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Е.В., като разгледа докладваното
от съдия Георгиева административно дело № 227/2019 година по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ във вр. с
чл. 145 и сл. от АПК.
Производството
е образувано е по жалба на Р.Н.И., с адрес *** против
заповед № *******от 28.01.2019г. на Началник на РДНСК, ЮЗР. Със заповедта е
отменено разрешение за строеж № 241 от 18.10.2016г., издадено от главен
архитект на община Перник за строеж: 1. Плътна ограда по вътрешните
регулационни линии на *******с височина до 2.2м. над прилежащия терен, изцяло
разположена в имота на възложителя, в частта, касаеща изпълнението на ограда с
плътна част над терена с Н-2.20м. по северната регулационна линия на имота *******,
кв. *** по плана на гр. П., кв. *** с административен адрес *******, издадено
на името на Р.Н.И..
В
жалбата се излагат доводи, че разрешението за
строеж е законосъобразно и същото е
влязло в сила. Излага доводи и във връзка с “ЕСО“ЕАД, като счита, че същото не
е заинтересовано лице по смисъла на чл.
149, ал.1 от , и поради тази
причина е налице произнасяне по недопустима жалба. Поради това се прави искане
за отмяна на оспорената заповед, с която е отменено частично разрешение за
строеж № 241 от 18.10.2016г., издадено от главен архитект на
община П..
В
съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител адв. В.Б.,*** поддържа
жалбата.Пледира същата да се уважи и да се присъдят направените по делото
разноски, съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът-Началник
на ДНСК чрез процесуален представител юк. А. О.*** оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че процесната част
на оградата попада изцяло в сервитутна ивица, което представлява пречка за
издаване на разрешение за строеж. Съответно отмяната на същото правилно е
разпоредено с процесната заповед. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност.
Заинтересованата страна-Главен архитект на
община Перник редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не
изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна-„ЕСО“ЕАД, чрез процесуален представител юк. А.М. оспорва
жалбата като неоснователна. Сочи, че въпросния *******провод е изграден през
1958г. и е функциониращ. Оградата е изградена в сервитутната зона, в която са
забранени всякакъв вид строителни и монтажни дейности по силата на Наредба №
16/2004г. за сервитутите на енергийните обекти и по силата на Наредба №
9/2004г. на МЕЕР за техническата експлоатация на електрически мрежи, поради
което правилно разрешението за строеж е отменено. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна
и да се присъди юрисконсулко възнаграждение.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, пред надлежен съд, от легитимирано лице, като е налице и правен интерес от
обжалването, поради което е допустима за
разглеждане.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
се легитимира като собственик на *******, кв. 241 по плана на гр. П.***, по
силата на нотариален акт № ***, том *** рег.№ ***, дело № ***/2016г.
Със
заповед № 1107/14.07.2004г. на Кмета на община Перник имот пл. № 8129 е
урегулиран по имотни граници в *******, кв. 241 по плана на гр. П.***кв. „***“,
като се отрежда „за обслужващи дейности“ и се ситуира едноетажно застрояване.
По КК и КР този имот е с идентификатор ***.
Със
заявление депозирано в община Перник с вх. № 16/ТР-3900/11.10.2016г. Р.И. е поискал
издаване на разрешение за изграждане на ограда. Представил е
конструктивно становище и комбинирана скица на поземления имот.
Главният
архитект на община П. е издал Разрешение за строеж
№***/18.10.2016г. за изграждане на плътна ограда по вътрешните регулационни на *******,
с височина до 2.20м. над прилежащия терен, която да се разположи изцяло в имота
на възложителя и на неплътна ограда от към улицата с плътна част до 0.60м. и
височина до 2.20м. над прилежащия терен. В разрешението за строеж е направено
отбелязване, че сроковете по чл. 156, ал. 1 са изтекли на 08.12.2016г. и същото
е влязло в сила.
Издаденото
разрешение за строеж е изпратено на ответника, видно от писмо с изх. №
16/ТР-3900 от 19.10.2016г. Видно от обратна разписка приложена по делото същото
е получено на 24.10.2016г. В срока по чл. 149, ал. 5 от ЗУТ същото не е
отменено.
При
извършване на обход на ВЛ110кV“Мошино“ служители към „ЕСО“ЕАД са констатирали,
че в сервитута на този линеен обект има изградена ограда и е нарушен достъпа до
стълб № 17, за което са сезирали кмета на община Перник и РО“НСК“-Перник с
писмо с изх. № 541 от 16.11.2017г.
Началник
на РО“НСК“-Перник е разпоредил проверка по случая, определил е датата й и е
указал присъствие на длъжностни лица на датата на проверката.
На
13.12.2017г. е съставен констативен протокол № П657/2017г., в който е посочено,
че в *******, кв. 241 в сервитута на ВЛ 110кV“Мошино“ е изградена плътна ограда
по вътрешните регулационни линии на имота. За строежа е издадено и влязло в
сила Разрешение за строеж № ***/18.10.2016г.
Според проверяващите, с изграждането на оградата е нарушен сервитута на
линейния обект. На проверката е присъствал и представител на „ЕСО“ЕАД, който е
подписал протокола.
С
вх. № П657-17-00-653 от 29.06.2018г. в РО“НСК“-Перник е депозирана жалба от
„ЕСО“ЕАД с искане да се отмени разрешение за строеж № 241/18.10.2016г., за
издаването, на което е узнал с констативен протокол № П657/2017г. от
13.12.2017г. и да се разруши оградата.
Със Заповед
№*******от 28.01.2019г. Началник РДНСК,
ЮЗР е отменил Разрешение за строеж
№ 241/18.10.2016г. на Главния архитект на Община Перник, в частта по т. 1 Плътна ограда по вътрешните регулационни линии на *******с височина до
2.2м. над прилежащия терен, изцяло разположена в имота на възложителя, в
частта, касаеща изпълнението на ограда с плътна част над терена с Н-2.20м. по
северната регулационна линия на имота *******, кв. 241 по плана на гр. П., кв. ***
с административен адрес *******.
Между страните
не се формира правен спор, че оградата, така като е разрешена е напълно изградена,
включително й в северната й част.
В хода на
съдебното производство се допусна и изслуша съдебно техническа експертиза.
Заключението й като компетентно изготвено и неоспорено от страните се цени в
цялост. Въз основа на него се приема, че за ВЛ110кV“Мошино“ е функционираща и е
изградена през 1958г. По нея се осъществява пренос на ел. енергия между две
подстанции. *******е ограден, като северната част на оградата с дължина от 19
м. попада в сервитутна зона на ВЛ“110кVМошино“, а останалата й част е неоградена-напълно
свободна за преминаване /6м./, както от север, така и от запад. Тази зона не се
затваря и е налице достъп на ремонтни дейности на ЖРС и на ВЕЛ. На 1.70м. от
северната страна на имота има ЖРС, който се обслужва от „ЕСО“ЕАД. Сервитутната
зона не е нанесена на плановете, нанесена е само линия/трасе на ел.
провода, поради което са направени на място измервания от вещото лице. Същото
сочи, че на този ВЛ сервитутната зона е 16м., т.е. 8м. сервитутна зона в
населени места и по 4м. от двете страни-хоризонтално разстояние между крайните
проводници при максимално отклонение. Според
експерта изградения строеж не оказва влияние върху възможността за експлоатация
на провода и железо решетъчния стълб. Налице е свободен достъп за евентуални
строителни ремонтни дейности по съоръженията.
Горната
фактическа обстановка се възприе от представената по делото административна
преписка, която е приета като годно доказателство, както и от приетата по
делото съдебно-техническа експртиза. С оглед
установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
При
преценката на законосъобразността на атакувания административен акт на
основание чл.
168 от АПК съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправни предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Обжалваният
акт е издаден от компетентен орган - Началник на РДНСК, ЮЗР, съгласно
разпоредбата на чл.
216, ал. 2 от ЗУТ /отм./. При
преценка на заповедта съдът намира, че същата е издадена в предписаната от
закона форма.
Съгласно
разпоредбата на чл.
149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ,
заинтересувани лица в случаите на нов строеж,
пристрояване или надстрояване на заварен строеж
са: възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в
поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на
специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал.1 -
възложителят и собственикът на земята. В кръга на заинтересуваните лица с право
да оспорят издадено разрешение за строеж
от главния архитект на общината влизат носителите на ограничени вещни права в
поземления имот, предмет на разрешението за
строеж. Носителят на сервитутно право в
поземления имот има качеството заинтересувано лице
по смисъла на чл.
149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Доколкото по
делото не е спорно, че процесният ВЕ 110кV“Мошино“ е включен в активите на дружество
„ЕСО“ЕАД след преобразуването на НЕК и
съгласно чл.
60, ал.1 от ЗЕЕЕ, в сила от 19.07.1999 г. /отм. със ЗЕ, обнародван в Д.В.
бр.107/9.12.2003г./, около енергийните обекти се създават сервитутни зони. Ал.
2 регламентира, че за съществуващи
енергийни обекти, сервитутното право възниква по силата на същия закон.
Визираната уредба сочи, че за процесния
преносен *******провод изграден през 1958г., сервитутното право върху зоните
около него е възникнало по силата на ЗЕЕЕ(отм.);, т.е. от 1999г. Съгласно §
26, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, възникналите сервитутни права по ЗЕЕЕ в полза на
енергийни предприятия за съществуващи към
влизане в сила на този закон енергийни обекти се запазват. По делото няма спор,
че "ЕСО" ЕАД е енергийно предприятие по смисъла на §
1, т. 24 от ДР на ЗЕ с оглед предмета му на дейност, нито че процесният ВЕ
представлява енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ, т.е
възникналото сервитутно право се е запазило по силата на ЗЕ в негова полза. Същото обаче не е вписано по специалния ред, предвиден в §26, ал. 3 от ПЗР на ЗЕ, която разпоредба предвижда,
че сервитутните права по ал. 1 се вписват по искане на съответното енергийно
предприятие - собственик на енергийния обект, в службата по вписванията и в
имотния регистър по местонахождението на служещия поземлен имот. Такова
вписване не е налице, видно от представената скица.
Съгласно чл.
7, ал.1 от Наредба № 16/2004 г. за
сервитутите на енергийните обекти, минималните размери на сервитутните зони за отделните групи енергийни обекти за съхранение, пренос и разпределение на
електрическа енергия са дадени в Приложение № 1 от нея. Видно от същото по т
ІІ, Линейни обекти, т. 1-за въздушен *******провод сервитутната зона е 16м., т.е. 8м. сервитутна зона в населени места и по
4м. от двете страни-хоризонтално разстояние между крайните проводници при
максимално отклонение. С оглед установяванията на СТЕ се приема, че покрай северната страна на имота на
жалбоподателя преминава ВЕ, който засяга
процесния имот от северната му част със обособената въздушна сервитутна зона. При това положение би могло „ЕСО“ЕАД да се
приеме като носител на визираното ограничено вещно право върху имота на
жалбоподателя и да се приеме, че същото е лице
с правен интерес да оспори издаденото за
него разрешение за строеж.
Наред
с това обаче следва да е налице и условието жалбата против това разрешение за
строеж да е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от ЗУТ. Този въпрос е игнориран
от административния орган. Във връзка с възприетата по-горе фактическа
обстановка се приема, че заинтересованата страна е узнала за издаденото
разрешение за строеж още на 13.12.2017г., когато по нейна инициатива е
направена проверката на строежа и когато нейн представител е разбрал за
издаденото разрешение за строеж. Дори да липсват надлежни доказателства, за
уведомяването й за постановеното разрешение за строеж същата е следвало
най-късно в срока по чл. 140 от АПК да се възползва от възможността да поиска
отмяната му. Това обаче е сторено шест месеца след узнаване за издаденото
разрешение за строеж, с депозиране на жалба с вх. № вх. № П657-17-00-653 от
29.06.2018г.. По разбиране на съда, отменяйки разрешителното да строеж,
контролният орган се е произнесъл по съществото на оспорването при наличието на
отрицателна предпоставка за допустимостта на производството пред него, което
обуславя отмяната на заповедта на процесуално основание - чл.
146, т. 3 АПК.
По отношение на материалната
законосъобразност на разрешение за строеж № 241/18.10.2016г. на Главния архитект
на Община Перник, в частта по т. 1 Плътна ограда по вътрешните регулационни линии на *******с
височина до 2.2м. над прилежащия терен се приема, че същото е законосъобразно. Съгласно
чл. 148, ал. 2 от ЗУТ главният архитект е компетентния орган, който издава
разрешения за строеж. Същият е надлежно сезиран с искане от лице, което има
качество възложител на строежа. Към искането е представено и конструктивно
становище, с указан начин за изпълнение на оградата. Представена е
и комбинирана скица. , на която не са нанесени сервитутни ивици на ел. провода,
както и не налице вписване на титуляр на сервитут. По правило, урегулираните
поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани
поземлени имоти, съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗУТ, като в ал. 5, 6 и 7 на същия член са
разписани допустимите височини и начин на разполагане на оградите. За да се
издаде разрешение за строеж за такъв обект, по силата на чл. 147, ал. 2 от ЗУТ
е необходимо конструктивно становище, каквото в случая е представено пред
органа. Представена е също и комбинирана
скица, на която не са нанесени сервитутните ивици на ел. провода, по начина
разписан в Наребда № 16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийните
обекти. Следователно
са били налице всички необходими предпоставки за издаване на разрешение за
строеж и правилно главния архитект на
общината е издал разрешението за строеж да изграждане на плътна ограда по
вътрешните регулационни линии на *******с височина на оградата до 2.20м. над
прилежащия терен, която да се разположи изцяло в имота на възложителя. При
издавеното му са спазени административно производствените правила. В
разрешението за строеж са посочени и относимите материално правни норми, на
който то се издава, както и точните правни норми относими към изграждането на
огради. Аргументът на „ЕСО“ЕАД, касателно забраната за изграждане на обекта не се възприема. Неспазването на минималния сервитут
за енергийния обект, съгласно заключението на СТЕ, изпълнима от *******инженер,
не е съществено и не води до незаконосъобразност на издаденото разрешението за
строеж, защото достъпа до тези обекти и обслужването им не е нарушен. Въз
основа на това се приема, че разрешението за строеж е правилно и
законосъобразно. Разрешението за строеж е било
предмет на служебна проверка по чл.
156 ЗУТ от началника на РО "НСК"–Перник, при която не е
констатирана неговата незаконосъобразност. Същото е конститутивен
административен акт по чл.
21, ал. 1 от АПК и доколкото е позитивен за своя адресат, влиза в сила за
издателя и адресата си от момента на издаването му. Възможностите за служебната
отмяна на този акт от органите на ДНСК в срока по чл.
156 изр. 1 от ЗУТ, след уведомяването по чл.
149, ал. 5 от ЗУТ, отлагат окончателното му влизане в сила до
преклудирането на възможностите за административен контрол. За влезлите в сила
разрешения за строеж чл.
156, ал. 5 от ЗУТ въвежда абсолютна забрана за отмяна. Процесния строеж е
реализиран, същият не подлежи на въвеждане в експлоатация, поради което е
недопустима неговата отмяна. Въз основа на изложеното се приема, че
заповедта на началник РДНСК, ЮЗР, с която се отменя разрешението за строеж по
т. 1, в частта за плътна ограда от
северната страна на *******, кв. *** по плана на гр. П., кв. „***“ е
назаконосъобразна. Същата ще се отмени в условията на чл. 149, т. 3 и т. 4 от АПК.
При този изход на спора жалбоподателят има право на
разноски. Същите са своевременно поискани и са придружени със списък на
разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът по жалбата ще бъде осъден да заплати на
жалбоподателя съдебни разноски, по списъка на разноските в размер на 759.00лв., представляващи платена държавна
такса в размер на 10.00лв., 349.00лв., възнаграждение за вещо лице и заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.03.2019г.
в размер на 400.00лв. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е под
минималните размери разписани в чл. 8, ал. ал. 2, т.1 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Н.И. заповед № *******от
28.01.2019г. на Началник на РДНСК, ЮЗР.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, със
седалище гр. София да заплати на Р.Н.И., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни
разноски в размер на 759.00 /седемстотин петдесет и девет/ лева.
Решението може да се обжалва от страните в 14 дневен
срок от получаването му пред Върховен административен съд на Република
България.
Съдия:/п/