Определение по дело №494/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Постъпила е частна жалба от Е. Е. И. от с.В., О., срещу Заповед № 517/25.11.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по гр.д. № 1292/2014 г. по описа на Районен съд, гр.Кърджали, в частта й за разноските. В жалбата се изтъкват доводи за прекомерност на присъденото с нея юрисконсултско възнаграждение.

Извън законовия срок е постъпил отговор на частната жалба от ответника по същата, „Б. П. П. Ф." Е., Г., поради което същият не следва да бъде обсъждан.

Съдът в обхвата на своята въззивна проверка установи следното : Кърджалийският районен съд по депозирано заявление по чл.410 от ГПК е издал частично обжалваната Заповед № 517/ 25.11.2014 г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено Е. Е. И., с ЕГН *, да заплати на кредитора „Б. П. П. Ф." Е., Г., представляван от юрисконсулт Д. И. В., сумата в размер на 249.87 лв., от която 204.42 лв. главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит N СRЕХ-02964329/21.11.2012г., 29.41 лв. такса за обработка и 16.04 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода от 04.10.2013 г. до 11.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-25.11.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата 325 лв. разноски по делото, от която 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

От представеното по делото пълномощно № 2932/2014 г., се установява, че кредиторът в производството по чл.410 от ГПК е бил представляван от юрисконсулт.

Следователно, по аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.8, във връзка с ал.1 от ГПК, в полза на заявителя-юридическо лице, което е било защитавано от юрисконсулт, следва да се присъди адвокатско възнаграждение, като за това възнаграждение заявителят не е длъжен да представя документ за плащане-юрисконсултите работят по трудов договор и получават месечно възнаграждение, поради което между тях и работодателя не се подписва документ за плащане на адвокатско възнаграждение по всяко конкретно дело. Но след като се дължи присъждане на "адвокатско възнаграждение", то сумата, която следва да бъде присъдена в полза на юридическото лице, трябва да бъде определена съобразно с нормите, регламентиращи размера на адвокатското възнаграждение, а именно тези на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на подаване на заявлението. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.5 от цитираната наредба, в редакцията й към 25.11.2014 г., за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В конкретния казус и половината от стойностите на претендираните суми се обхваща от сумата, фиксирана в т.1 на посочената ал.2 на чл.7. Или минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на приложимите чл. 7, ал.5 и в частност по т.1 на ал.2 от цитираната наредба, е 300 лв. и това е сумата, която се следва на заявителя и която му е била присъдена правилно.

С оглед изложеното съдът намира депозираната частна жалба за неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от Е. Е. И. от с.В., О., частна жалба против Заповед № 517/25.11.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по гр.д. № 1292/2014 г. по описа на Районен съд, гр.Кърджали, в частта й за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на касаци¯нно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.