Р Е Ш
Е Н И Е
№ 6 4 4
гр.
Пловдив, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ
н.с., в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4028/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 19-1030-004515/30.04.2019 г. на началник група към ОД на
МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Х.Е.М. с ЕГН **********, с
адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез
своя процесуален представител моли да се отмени НП с аргументи за
неустановяване на фактическата обстановка в НП, както и доказването на различно
място на извършване на нарушението от това което е отразено в обжалвания акт,
което обуславя извода за съществено нарушение на процесуалните правила,
свързано със съдържанието на НП.
Въззиваемата страна
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив взема становище на по жалбата
с писмото за изпращане на преписката до съда, в което схематично счита НП за
законосъобразно и моли да се потвърди. Не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в
срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От
фактическа съдът намери за установено следното:
На 01.04.2019 г.
жалбоподателят Х.М. и свидетелят В.Д. се срещнали на уличка зад сградата на
III РУ към ОД на МВР Пловдив. М. управлявал товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер 311 ЦДИ“ с рег. № ****, собственост на „Габиели-БГ“ ЕООД, с който
превозвал мебели и врата. По повод на пренасянето вещите М. предварително
поискал помощ от Д.. Жалбоподателят спрял в близост до мястото на разтоварване,
така че вещите да могат да бъдат свалени. И разтоварните дейности започнали.
По същото време на
наряд като постови на III РУ към ОД на МВР Пловдив бил Б.Д.. Той следвало да
отговаря за сигурността на сградата, която се намирала на административен адрес
гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 33, когато забелязал на служебния паркинг на
районното управление зад сградата да паркира автомобила управляван от М.. Към
този момент все още не бил дошъл свидетелят Д.. Д. направил забележка на
жалбоподателя, че е спрял на служебен паркинг на управлението, където е
забранен престоят. М. му отвърнал, че разтоварва мебели и след малко ще
премести автомобила. Тогава Д. го предупредил, че ако не го премести при
следващия му обход ще бъде санкциониран и тръгнал да се прибира към поста си.
Не след дълго полицейският служител решил да направи нов обход, при който
отново установил автомобила, управляван от М. на служебния паркинг. Към този
момент свидетелят Д. също бил там. Д. поискал документите на жалбоподателя,
установил самоличността му и го повикал в районното управление за нататъшни
действия. М. преместил автомобила си от лицевата страна на районното
управление. Понеже поведението му се сторило странно на постовия, последният
попитал М. дали е употребил алкохол или наркотични вещества. Въпреки че
жалбоподателят отговорил негативно, Д. решил да повика патрул от пътна полиция,
който да го тества. Отзовал се свидетелят Г.Х.. Около 21:15 ч. изпробвал
водачът за употреба на алкохол, като дрегерът не отчел наличие на алкохол в
издишания дъх. На място бил направен опит да бъде тестван за употребата на
наркотични вещества, но той отказал. След това бил отведен до сградата на
сектор „Пътна полиция“, за да бъде тестван и със стационарен апарат „Дръг тест 5000“ с фабр. № ARLK-0008. В този
момент жалбоподателят отново категорично отказал да бъде тестван. В сградата на
сектор присъствал и свидетелят Д., тъй като той именно установил самоличността
на жалбоподателя.
Затова му бил съставен
талон за изследване № 0055252 от 01.04.2019 г. и в 21:30 ч. талонът бил връчен
на М., който от Д. и други полицейски служители бил съпроводен до УМБАЛ Пловдив
ЕАД за допълнителни медицински изследвания. Жалбоподателят обаче и там отказал
да даде кръв и урина за изследване на опиати, за което бил съставен лист за
преглед на пациент № 6942 от 01.04.2019 г. в 22:00 ч.
За установеното
нарушение бил съставен АУАН серия АА бл. № 228883 от 01.04.2019 г., в който е
квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на описанието като по чл.
174, чл. 3 от ЗДвП. Нарушителят подписал
акта без възражение.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите В.Д., Б.Д. и Г.Х. -
актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, талон за
изследване № 0055252 от 01.04.2019 г., лист за преглед на пациент № 6942 от
01.04.2019 г., оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи. Разпитан в съдебно заседания свидетелят Х. потвърждава
авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като споделя, че описаната
в акта фактическа обстановка е такава, каквато е констатирана на мястото на
деянието и възприета лично от свидетеля. Споделя да си спомня лицето да е
отказало да бъде тествано за употребата на наркотични вещества, както и че
повод на проверката е бил сигнал от колегите му от III РУ към ОД на МВР
Пловдив.
Показанията на Х.
съответстват на тези на свидетеля Д., като последният изрично отбелязва да е
постил сградата на сектор „Пътна полиция“ по повод на тестването на нарушителя
със стационарен апарат. Освен това Д. също е присъствал на отказа да бъде
тестван М.. Като първоначално това се е случило още в сградата на районното
управление. В последствие Д. е присъствал и при отказа да се подложи на
медицинско изследване. Същевременно фактите, изложени от Д. преди намесата на
патрула от „Пътна полиция“, се покриват с показанията на свидетеля Д.. И
двамата споделят, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е бил спрян зад
районното управление, както и че М. го е управлявал. Покриват се по съдържание и
по целта за спиране там, както и за предприемане на проверка от органите.
Свидетелят Д. обаче след намесата на униформени е напуснал мястото на събитията
и показанията му се изчерпват с информация за фактите до този момент и не е
станал свидетел на отказа на жалбоподателя.
Показанията на
свидетелите съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и
последователни. Независимо един от друг и тримата свидетели дават припокриваща
се информация за едни и същи събития, възприети от различна гледна точка. Показанията
им са в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради
което съдът им дава вяра. Показанията на Д. и Х. съответстват на талона за
изследване и листа за преглед на пациент и не опровергават фактическите
констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които
да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете
презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези
показания са достоверен източник на информация.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по
съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло
в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата
за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН с участието на свидетел очевидец. В
същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Предоставена е
възможност на жалбоподателят за направи възражение в момента на съставянето му,
когато е присъствал, и същият не се е възползвал от това си право.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е
посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи
белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е
засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за отказа
да бъде тестван за употребата на наркотични вещества и техни аналози и
възпрепятстване на органите на реда да извършат необходимия контрол.
От
правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението
на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде проверен за употреба на
наркотични вещества и техни аналози по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма
гласи, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Х.М. като водач на МПС Мерцедес
Спринтер 311 ЦДИ“ с рег. № ****, собственост на „Габиели-БГ“ ЕООД, на 01.04.2019 г. около 21:15 часа в гр.
Пловдив на ул. „Брезовска“ № 33 е отказал да бъде пробван с техническо
средство за наличието на употреба на наркотични вещества и техни аналози, като
е потвърдил отказа си да бъде тестван и с техническо средство „Дръг тест 5000“
с фабр. № ARLK-0008, както да даде проба в медицинско заведение. Затова му издаден
талон за медицинско изследване № 0055252 от същата дата.
Следователно на посоченото място жалбоподателят не е съгласил и
недвусмислено и категорично е отказал да бъде тестван за наличие на наркотични
вещества и/или техни аналози в организма си, с което и е нарушил вмененото му
задължение.
Полицейските служители – свидетелите Д. и Х. са категорични, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван за установяване на наличие на
наркотични вещества или техни аналози в организма му по време на проверката.
Твърдението, че не е отказал да даде проба, но чакайки в медицинското заведение
указаното в талона време е минало, остана недоказано. Напротив, установява се
обратното на твърдяното. Съгласно издадения талон за изследване той е връчен на
жалбоподателя в 21:30 ч. на 01.04.2019 г., който е постъпил за изследване на
същата дата в 21:40 ч., както е отбелязано в листа за преглед на пациент в
КБД/СО.
В хода на съдебното следствие се установи, че М. е управлявал автомобила.
В този смисъл съдът приема, че е налице отказ от страна на жалбоподателя да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден му
бил талон за медицинско изследване. М. не изпълнил това предписание и не се е
възползвал от дадената му възможност за вземане на кръвна проба, като
действията му са били продължение на заявеното пред органите на реда и
съответно е отказал да му бъде взета проба за изследване, което не изключва
санкциониране на изразения от него отказ за тестване.
Чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява както норма предписваща поведение,
така и санкционна норма. В първата си част тя съдържа две форми на
изпълнителното си деяние, които са алтернативни, а не кумулативни – 1) отказът
да бъде тестван водачът и 2) неизпълнението на предписанието да бъде проверен
чрез медицинско изследване. От друга страна нарушенията се разделят и по
отношение на употребата на алкохол и наличието на наркотични вещества. Законът
дава право на нарушителя да избере дали да бъде тестван на място или да бъде
подложен на медицинско изследване. В този смисъл Решение № 2228 от 23.11.2016
г. по н. д. № 1755 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив. В конкретния случай напълно
ясно е посочено от фактическа страна, че нарушението, за което се повдига
обвинение чрез АУАН, е именно отказът на място на водача да бъде тестван с
техническо средство. Не е посочен като нарушение от фактическа страна отказ на
нарушителя да бъде подложен на медицинско изследване и да не е дал проба.
Съвсем ясно е въз основа на кои факти е приложена нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно отказът на нарушителя да се подложи на тест на място. Така
Решение № 85 от 14.01.2016 г. по н. д. № 3076 / 2015 г. на Административен съд
– Пловдив.
Не може да бъде прието възражението, че от показанията на свидетелите се
установява различно място на извършване на нарушението, а това от своя страна
води до неяснота къде в действителност е извършеното то, доколкото в АУАН и НП
е посочено друго. Както посочва свидетелят Д., жалбоподателят е направил отказ
да бъде тестван за първи път именно в
сградата на III РУ към ОД на МВР Пловдив, а именно в гр. Пловдив на ул.
„Брезовска“ № 33. Това, че в последствие е направил отказ да бъде тестван и със
стационарно техническо средство, а и в медицинско заведение, не променя мястото
на установяване на нарушението. Там където първоначално е направил своя отказ.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да бъде тестван
може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за
движението, така и за ефективността на контрола на органите, които не могат да
го упражнят в пълен обем при наличие на отказ да бъде тестван, така и за
опасността при управление под въздействието на наркотични вещества и техни
аналози, и е искал настъпването на последиците, а именно да не бъде тестван.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Доколкото законодателят не е
предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът
намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на
определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
което е в предвидените от закона рамки. Така определено наказанието съответства
на критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12
от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради
изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното
наказание за нарушаването на чл. 174, ал. 3
от ЗДвП е справедливо и затова следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДВА
наказателно постановление № 19-1030-004515/30.04.2019 г. на началник група към
ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Х.Е.М. с ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в
НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А.
Д.