Определение по дело №26/2016 на Окръжен съд - Бургас

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 216                         Година 2016,18.02.                            Град Бургас

 

                                                                                

Бургаски окръжен съд                                                            граждански състав

На       осемнадесети февруари                   Година две хиляди и шестнадесета

В  закрито   заседание в следния състав:

                                                    

                                          Председател:    Антоанета Андонова – Парашкевова                                         

                                                  Членове:    ………………………………………                                                      

                             Съдебни заседатели:     ……………………………………...

 

Секретар

Прокурор

Като               разгледа                        докладваното              от             съдията

търговско      дело          номер            26     по  описа  за       2016      година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Постъпила е молба от " Термолукс-Радиатори“ООД,ЕИК *********–ответник  в  производството по настоящото дело,с искане за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 201580304022009 по описа на ЧСИ Таня Маджарова  до приключване с влязло в сила решение на производството по настоящото дело.Излага подробни съображения,прилага доказателства.

         Молителят сочи правно основание  на искането си чл.432,т.1 от ГПК във вр. с чл.245,ал.1 от ГПК.

         Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на молителя-ответник,приложените към молбата книжа и данните по делото намира искането за недопустимо.

         Видно от данните по делото,а това  се признава и от молителя, исковите претенции в производството по настоящото дело са   с правно основание в чл.422 от ГПК,като  молителят "Термолукс-Радиатори“ООД,ЕИК ********* има качеството на ответник по предявените положителни установителни  искове против него.Делото е образувано като продължение на развило се преди това заповедно производство и с оглед установяване съществуването на изискуеми вземания по издадена заповед за незабавно изпълнение.

         В исковите производства съдът може да се произнесе по изричните разпоредби на закона само по съпъстващо исковото несамостоятелно обезпечително производство,с което допустима обезпечителна мярка с оглед на интереса би могло да бъде и спиране на изпълнението на основание разпоредбите на чл.397 от ГПК във вр. с чл.389 от ГПК.Такава молба обаче може да депозира единствено ищецът по делото.Обезпечителни мерки,поради липса на такъв вид производство в полза на насрещната на ищеца страна , не могат да   бъдат допускани по искане и в полза на ответника.

Действително искането не е квалифицирано от молителя като искане по реда на чл.389 от ГПК,вероятно по тази причина.

         Ответникът обаче недопустимо се позовава на разпоредбите  на чл.432,ал.1 във вр. с чл.245,ал.1 от ГПК,като твърди,че в случая има право на избор да заяви спиране  на изпълнителното производство или по тези законови текстове или по реда на  чл.420 от ГПК.Такова право на избор законът не предоставя на нито една от страните по дела.Действително разпоредбата  на чл.245 от ГПК   предвижда възможност за спиране на допуснато предварително изпълнение,и може да се твърди,че предварителното изпълнение на съдебно решение има сходства с незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение,издадена в хипотезата на   чл.417 от ГПК.

Систематическото място на текста на чл.245 от ГПК е в частта исково производство,а систематическото място на разпоредбата на чл.420 от ГПК е в частта изпълнително производство.Общото между двете разпоредби е  ,че предвиждат възможност за спиране на допуснато принудително  изпълнение преди да е налице влязъл в сила акт,който установява безспорно съществуването на  изпълняемо право  ,както и че се допускат от съда, движещ  съответното производство,т.е. спирането по чл.245 от ГПК се постановява от съда разглеждащ  исковия спор,по който е допуснато предварително изпълнение,а спирането по чл.420 от ГПК се допуска от заповедния съд,който е издал заповедта за изпълнение.Следователно в нито един от двата случая не е допустимо друг съд,извън този който  е компетентен  да издаде подлежащия на принудително изпълнение акт,да се произнесе по спирането.В този смисъл спиране по  разпоредбата на чл.245 от ГПК е допустимо  само в исковия процес и приложимо  само от съда, допуснал  предварително изпълнение,така както  това е уредено и в заповедното производство-заповедния съд,издал заповедта,т.е. допуснал незабавно изпълнение на основание чл.420 от ГПК може да го спре при определени предпоставки.Не се касае следователно до някакви алтернативни способи,приложими по избор на молителя,а до допустими и уредени редове за осъществяване на защита и временното й преустановяване в съответни производства

.При това положение тъй като настоящия съд не е допускал предварително изпълнение в това производство,нито незабавно изпълнение,е недопустимо да се произнася  и по искане по чл.245 от ГПК,разпоредено по друго дело-заповедно производство.Обстоятелството,че молителят е пропуснал да се възползва от възможността по чл.420 от ГПК,не означава,че може да  поправи този свой пропуск по друг процесуален ред. Това е така тъй като съгласно трайната съдебна практика на ВКС  да се допускане по  друг ред,извън този по  чл.420 от ГПК ,  да се налага  „спиране на принудително изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК” се заобикаля специалния ред за това, предвден в чл.420 ГПК, съгласно който спирането става в рамките на заповедното производство чрез подаване на възражение в предвиден в закона преклузивен срок за това-чл.420 ГПК връзка с чл.414 ал.2 ГПК. На последно място следва да се посочи,че едно  от представените от молителя определения под  № 131 от 23.04.2014 год. по ч.т.д.№ 110/2014 год. на БАС  като актуална съдебна практика по въпроса,въпреки,че не е постановено в същата хипотеза ,е било обезсилено именно с такива мотиви от ВКС с негово  определение № 620 от 29.09.2014 год. по ч.т.д.№ 2134 от 2014 год.  на ІІ т.о.,а в  цитираното от молителя определение съставът на   ВКС   е изразил становище по допустимостта на касационно обжалване  на съдебен акт,а не по алтернативна приложимост на способи за спиране на изпълнително производство в рамките на различни съдебни производства.

По изложените съображения Бургаски окръжен съд

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на молителя-ответник в производството по настоящото дело  " Термолукс-Радиатори“ООД,ЕИК ********* за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 201580304022009 по описа на ЧСИ Таня Маджарова  до приключване с влязло в сила решение на производството по настоящото дело.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в едноседмичен срок от получаване на препис от него от страна на молителя чрез съдебните му адресати.

 

                                                                 Съдия: