Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
гр.Русе, 04.07.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на осми юни през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: СПАС СПАСОВ
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря Бисерка
Василева и с участието на прокурора Емилиян
Грънчаров , като разгледа докладваното от съдия Върбанова к.а.н.д. № 181 по описа
на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда
– Ряхово“, със седалище в с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, чрез процесуалния
й представител, против решение № 216/25.02.2022г., постановено по АНД № 1713/2021
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление № 18-001647/29.07.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ и на
основание същата разпоредба, на касатора е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Навежда се
още възражение, че АУАН е бил издаден след изтичане на предвидения в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок. Освен това се твърди, че
с издаване на толкова много НП-та се нарушава разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Представят се писмени доказателства – заверени преписи от ведомост, финална
справка от 01.02.2022 г. – 2 бр., и се навежда довод, че на посочения в НП
работник е било изплатено трудовото възнаграждение още преди да бъде издадено
предписанието от 19.01.2021 г.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт Т., изразява становище за неоснователност на жалбата и иска
решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
За да потвърди процесното
наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяната на НП на това основание, спазани са сроковете по чл.34 ЗАНН, като
нарушението се явява доказано, а наказанието за него - правилно
индивидуализирано. Разгледано е възражението на нарушителя относно неприлагане
на института на маловажността.
Решението на Районен съд – Русе
е неправилно.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Основанието за налагане
на адм.наказание е установено неизпълнение на предписание № 12 от Протокол за извършена проверка №
ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе, касателно изплащането на трудово
възнаграждение на работника П.Б.П. за м.март 2020г. Срокът за изпълнение е бил
до 04.02.2021г., като по искане на работодателя този срок е удължен до
25.02.2021 г. Искането за повторно удължаване, направено от работодателя на
24.02.2021 г., не е уважено от административния орган. Посоченото предписание,
обективирано в Протокол №
ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе, не е обжалвано и е влязло в сила. За
установеното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ – неизпълнение на принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, е съставен АУАН от 16.06.2021
г., срещу който няма постъпили възражения.
Издаденото
наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд – Русе. В хода на
съдебното дирене пред първата инстанция са събрани гласни доказателства –
разпитан е актосъставителя Р.Д.Р., който е дал показания във връзка с
извършената проверка и установяването на нарушението.
В
съдебно заседание на 31.01.2022 г., на основание чл. 219, ал. 1 от АПК във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, процесуалният представител на касатора е представил
писмени доказателства за привеждането по банков път и заплащането на трудовото възнаграждение на всички
работници общо за процесния период м.март 2020г. Съдът не е обсъдил
представеното писмено доказателство и не е извършил и разпит на работника като
свидетел ,за да установи релевантни за нарушението факти. В хода на
касационното производство е представена справка от Банка ДСК, от която е видно,
че на работника П.Б.П. трудовото
възнаграждение за месец март 2020 г. е изплатено на 16.07.2020 г. по банков път
(л. л. 14 и 15 от делото).
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 270, ал. 3
от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или
служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя
трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Следователно, изплащането на трудовото възнаграждение се доказва с писмени
доказателства, а такива са налични и сочат на налично изплащане на трудовото
възнаграждение преди издаването на предписанията.
При
съобразяване на представените във възивното производство и новопредставените
писмени доказателства, касационният съд приема, че не е налице неизпълнение на
задължително предписание, дадено от съответните контролни органи.
При
така изложените обстоятелства, касационният състав не намира за необходимо да
излага мотиви по останалите посочени от жалбоподателя касационни основания, тъй
като предвид представените писмени доказателства изходът от касационният
съдебен спор няма да е различен.
По делото искане за присъждане на
разноски е направено от двете страни. Съгласно чл.
63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Според чл.
143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. По делото касационният жалбоподател е представил списък на разноските,
като претендира присъждане на възнаграждение за един адвокат. Съдът намира, че
в полза на Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, ЕИК
********* следва да присъди сума в размер на 300 (триста) лева – заплатено в
брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за
правна защита и съдействие (л. 14 от делото).
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2
и чл. 222, ал. 1 от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Русе
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 216 от 25.02.2022
г., постановено по АНД № 1713/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 18-001647 от 29.07.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе и е осъдена ППК
„Надежда-Ряхово“ да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата в размер
на 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 18-001647 от 29.07.2021 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса
на труда и на основание същата разпоредба, на Производствено производителна
кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър“ № 1 е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул. "Княз Александър
Дондуков" № 3 да заплати на Производствено производителна кооперация
„Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.
Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър“ № 1, възнаграждение за един
адвокат в касационното производство в размер на 300 (триста) лева.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.