№ 3839
гр. С., 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20211110208510 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „*****” ООД, с ЕИК *****, седалище/адрес на
управление: гр. С., бул. “*****“ № ***** представлявано от ***** -
управител, срещу наказателно постановление (НП) №
564910-F570311/10.03.2021 г., издадено от ***** на длъжност „началник“ на
отдел „Оперативни дейности“- С. в ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл.
41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин на Министъра на финансите (Наредбата)
на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500
(петстотин) лв.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
1
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че са
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон. Претендират се разноски.
В съдебното заседание, жалбоподателят „*****” ООД, с ЕИК *****,
редно призован, не се явява. Представлява се от адвокат В. А., който
поддържа жалбата и моли съда да отмени оспореното наказателно
постановление. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП С., редовно призована, се
представлява от юрисконсулт И. Й.. Той оспорва жалбата. Поддържа тезата,
че НП е правилно и законосъобразно. Моли за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От страна на въззиваемата страна, редовно призован, се явява свидетел
Т. М., в качеството му на актосъставител.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено
следното:
На 15.09.2020 г. в 12:33 часа е извършена проверка на търговски обект
по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция „*****",
находящ се в гр. С., бул. „*****", стопанисван от „*****" ООД с ЕИК *****.
При проверката е установено, че в Книгата за дневни финансови отчети
(КДФО) за 2020 г. има закрепени месечен отчет за месец януари и за месец
февруари, но същите не са отпечатани в законосъобразния срок от
монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство модел , „Epson
ТМ - Т 81 KL" с индивидуален номер RE003210 и номер на фискалната памет
45005259, регистрирано в НАП с потвърждение № 4218999/06.06.2019 г.,
същите са отпечатани на 16.03.2020 г. Следователно „*****" ООД с ЕИК
***** не е изпълнило задължението си в 7-дневен срок след изтичането на
всеки месец да отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на
устройството в обекта за съответния период, с което е нарушило
разпоредбите на чл. 41, ал.1 от Наредбата. Ето защо, на място е съставен
протокол за извършена проверка /ПИП/№ 0082762/15.09.2020 г. на основание
чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК., в който са отразени обстоятелствата
от проверката. В същия протокол е поканен представител на дружеството да
се яви в сградата на ЦУ на НАП, където да бъде съставен Акт за установяване
2
на административно нарушение (АУАН) за констатираното нарушение.
Въз основа на констатираното при проверката на място и на събраните
документи, на 16.09.2020 г., свидетелят Т. М. на длъжност „инспектор по
приходите“ в сградата на ЦУ на НАП - гр. С., в присъствието на
упълномощено лице на жалбоподателя и пред двама свидетели съставил
АУАН № F570311/16.09.2020 г. за посоченото нарушение на чл. 41, ал. 1 от
Наредбата.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не подал възражения,
поради което и въз основа на акта е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по
АУАН, поради което на жалбоподателя за нарушение на чл. 41, ал. 1 от
Наредбата на основание чл. 185, ал.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лв.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Т. М.
(актосъставител), както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Настоящият съдебен състав преценява показанията на свидетел Т. М.
(актосъставител) за пълни и логични, без наличие на вътрешни противоречия,
като в тях свидетеля споделя непосредствено възприетите от него
обстоятелства по твърдяното нарушение и реда на съставянето на АУАН, като
показанията на свидетеля намират опора и в другите доказателства по делото,
поради което и съдът ги кредитира.
Съставът на съда кредитира и писмените доказателства по делото,
доколкото същите са приобщени по надлежния ред и спомагат за пълното
изясняване на обстоятелствата по случая, и затова ги ползва при формирането
на своите фактически изводи.
Анализът в съвкупност на наличните доказателствени материали
позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи,
което не налага детайлно обсъждане на доказателствата при условията на чл.
305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно
3
лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество,чрез упълномощен
представител), в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е
насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт. По същество тя е основателна.
При извършена служебна проверка по спазването на процесуалните
правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали двата процесуални документа (АУАН и НП), настоящият
състав на съда, счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая
АУАН е свидетел Т. М., който се явява компетентно длъжностно лице, на
длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП – гр. С., упълномощен
чрез Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. и съгласно чл.193, ал.2, пред. 1 от
ЗДДС да издава актове за административни нарушения, а НП е издадено от
***** на длъжност „началник“ на отдел „Оперативни дейности“- С. в ЦУ на
НАП, упълномощен чрез Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. и в съответствие
с чл. 193, ал.2, пред. 2 от ЗДДС, да издава НП за извършени административни
нарушения по чл. 185 от ЗДДС.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за
отмяна на атакуваното НП.
На първо място за отделно квалифицирани две административни
нарушения по чл. 41, ал. 1 от Наредбата, касаещи два различни месечни
периода - януари 2020 г. и февруари 2020 г., е наложено едно общо наказание
в противоречие с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Съгласно чл. 18 от ЗАНН,
когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях, т.е за
всяко едно нарушение трябва да бъде наложено отделно наказание. В
процесното НП наказващият орган е определил общо наказание за
неизпълнението на задължението за отпечатване на съкратен месечен отчет за
два отделни и различни месечни периода. Тъй като това е задължение, което
възниква всеки месец и срокът му за изпълнение е в 7-дневен срок от
изтичане на съответния месец, то настоящия съдебен състав на съда, намира,
че е недопустимо издаването на едно общо НП и налагането на общо
наказание за две отделни административни нарушения.
4
Видно от горното, съдът намира, че е налице нарушение на чл.18
ЗАНН, тъй като с налагането на едно общо наказание жалбоподателят е
поставен в невъзможност да разбере за кое нарушение какво наказание му се
налага. Възпрепятстване на правото на защита на жалбоподателя е основание
за отмяна процесното НП.
На следващо място, при извършен преглед на АУАН и НП се установи,
че липсва дата, на които са извършени нарушенията. Съгласно чл. 42, т.3 от
ЗАНН в АУАН трябва да е посочено ясно датата на извършване на
нарушението респективно това трябва да е отразено и в НП по аргумент на
чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нарушението по чл. 41, ал. 1 от Наредбата е
формално и е довършено с факта на липса на съкратен отчет на фискалната
памет, след изтичане на 7 дни от приключване на всеки отчетен период. В
АУАН и НП се твърди, че жалбоподателят не е отпечатал въпросните два
съкратени отчета от фискалната памет в 7-дневен срок от изтичането на
месеца. В същото време, обаче, не е посочена точната дата, на която
въпросното нарушение е извършено. В конкретния случай, съдът установи,
че 7-дневният срок за отпечатване на отчета за месец януари 2020 г. започва
да тече на 01.02.2020 г. и изтича на 07.02.2020 г., като съответно за дата на
извършване на нарушението е следвало да се счита и да бъде изрично
посочена в АУАН и НП - 08.02.2020 г. Съответно, срокът за отпечатване на
отчета за месец февруари 2020 г. започва да тече на 01.03.2020 г. и изтича на
09.03.2020 г., като съответно за дата на извършване на нарушението е
следвало да се счита и да бъде изрично посочена в АУАН и НП - 10.03.2020 г.
Тези дати обаче не са посочени нито в АУАН, нито в атакуваното НП, а
същите не може да бъдат "извличани" чрез тълкуване на нарушената
разпоредба и изчисляване на посочените в нея преклузивни срокове за
дължимо поведение от страна на жалбоподателя.
От наличните по делото доказателства, съдът намира, че безспорно се
установява, че нарушението е извършено от обективна страна, но са налице
освен процесуални, а и материални основания за отмяна на наказателното
постановление. Към момента на проверката обаче, нарушението е било
отстранено и реално са били налице отчетите за месец януари и месец
февруари, нищо че са били с дата 16.03.2020 г., но те са били налични и
надлежно приложени в КДФО. В тази връзка, настоящият състав на съда
намира, че жалбоподателят е бил изпълнил задължението си по чл. 41, ал. 1 от
Наредбата и към датата на проверката нарушение вече не е съществувало и
целта на закона е била изпълнена.
Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, съдът
намира, че изобщо не следва да излага мотиви за субективната страна на
деянието.
Предвид факта, че е налице изпълнение на задължението отпечатване на
съкратен отчет за месец януари 2020 г. и месец февруари 2020 г. от
5
цитираното ФУ от жалбоподателя, макар и след предвидения в закона срок,
както и като се прецени, че това е станало в кратък период от време след
изтичане на законоустановения срок, като и като се отчете, че нарушението е
за първи път и липсва настъпили вредни последици, следва да се отчете, че
конкретното осъществено от дружеството-жалбоподател се явява маловажно
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Като в случая определение за това що е
"маловажен случай" се съдържа в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, а именно:
"извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. "
По делото не е установено, че са настъпили каквито и да било вредни
последици от ненавременното отпечатване на съкратения месечен отчет от
конкретното ФУ за фиска съответно за месец януари 2020 г. и месец февруари
2020 г. и срокът на закъснение е незначителен. Поради което извършеното е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на
нарушение от същия вид и процесният случай следва да бъде определен като
маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Налагането на
административно наказание, дори и в минималния размер не би отговорило
на заложените в чл. 12 от ЗАНН цели, като именно за тази хипотеза е
предвидена правомощието на АНО по чл. 28 от ЗАНН да не наказва
нарушителя, а да го предупреди писмено. В тази връзка, настоящия съдебен
състав на съда намира, че не е следвало да бъде издавано наказателно
постановление от АНО, а е трябвало да се предупреди писмено
жалбоподателят.
При този изход на делото съдът дължи произнасяне по своевременно
заявената претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, в полза на
жалбоподателя, като намира същата за основателна.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.1, във вр. ал.3, т.1 и т.2 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 564910-
F570311/10.03.2021 г., „*****” ООД, с ЕИК *****, седалище/адрес на
управление: гр. С., бул. “*****“ № ***** представлявано от ***** -
управител, с което на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал.1 от
ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500.00 лв за нарушение по чл. 41, ал. 1 от Наредбата.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП със седалище гр. С. да заплати сумата от 372
(триста седемдесет и два) лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
С. в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7