№ 751
гр. Перник, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720105794 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, чрез юрк. Максимова, срещу ЦВ. В. КР., ЕГН **********, с адрес: ****, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 1175,92 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 180,17 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 09.07.2019
г. до 28.07.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1299/10.08.2021 г.
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04325/2021 г. на РС – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения
адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че
ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия, дължи начислената стойност,
както и лихвата за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да
се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и
исковото производство разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв.
Кубратова, е депозирал отговори на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и размер и моли за отхвърлянето им. Възразява, че ответникът не е собственик
или ползвател на имота, тъй като не е приел наследството на своя наследодател, поради
което няма качеството потребител на топлинна енергия.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед за изпълнение №
1299/10.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 4325 по описа за 2021 г. на РС-Перник срещу ЦВ. В. КР., ЕГН
**********, за сумата 1175,92 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за топлофициран имот, находящ се на адрес:
****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.08.2021 г. до изплащане на
вземането, и сумата 180,17 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г.,
Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК като са
събрани данни, че длъжникът не живее на регистрирания постоянен и настоящ адрес: *****.
Разпореждането на съда с указанията по чл. 415 ГПК са получени от заявителя на
25.10.2021 г., който на 18.11.2021 г. е депозирал настоящата искова молба.
От представения заверен препис на Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. се установява, че същите са публикувани във в. Съперник, бр.
82/3959/ на 29.04.2008 г.
С доклада по делото е обявено на страните, че на съда е служебно известно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“
ЕАД на потребители в град Перник са публикувани в един местен и централен ежедневник
(в - к “Съперник”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г.).
От договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 29.10.1991 г. се установява, че В.С.К. е закупил апартамент № 5,
находящ се на адрес: *****
От удостоверение за наследници с изх. № 001224/06.08.2008 г., издадено от Община
Перник, се установява, че В.С.К., ЕГН **********, е починал на 05.09.2005 г. като е оставил
наследници по закон: Е.В. Д., ЕГН **********, и ЦВ. В. КР., ЕГН **** – дъщери.
Съгласно удостоверение от 14.09.2010 г., издадено от Районен съд – Перник, Е.В. Д., с
ЕГН **********, се е отказала от наследството на В.С.К. е починал на 05.09.2005 г., който
отказ е вписан в специалната книга при съда под № 35/14.09.2010 г.
Съгласно удостоверение с изх. № 3792/03.06.2022 г., издадено от Районен съд –
Перник, в специалната книга за вписване на откази от наследство при ПРС няма вписан
отказ от Ц.В. К., ЕГН **********, от наследството на В.С.К., ЕГН **********.
2
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда в режим на
етажна собственост, по отношение на която е въведена услугата „дялово разпределение“ от
момента на подписване на договор № 300/04.01.2002 г., сключен с фирмата за дялово
разпределение – „Техем Сървисиз“ ЕООД-гр. София. Посочено е, че е сключен Договор №
97/30.11.2011 г. за срок от една година с клауза за безсрочно продължение с по още една
година, ако липсват възражения от подписалите го страни, и Договор № 76/01.09.2017 г. с
фирма „Директ“ ЕООД-гр. София. От заключението на същата експертиза се установява, че
топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения
тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за
достоверни. От заключението се установява още, че количеството топлинна енергия е
определено правилно, съгласно методиката, изпълнено е изискването на Наредба № 16 - 334
от 06.04.2007 г. за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика
между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото
заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице посочва, че стойността на
топлоенергията за процесния период е в общ размер на 1175,92 лв.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК при данни, че не живее на
адреса, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението
за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
3
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът е наследник по закон на
В.С.К., който на 29.10.1991 г. е закупил недвижим имот, представляващ апартамент № 5,
находящ се на адрес: *****с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти.
В отговора на исковата молба е направено възражение от ответника, че не е приел
наследството на В.С.К., поради което няма качеството собственик на имота и потребител на
топлинна енергия.
Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. По смисъла на чл. 49
ЗН това може да стане изрично – с писмено изявление до районния съдия в района на който
е открито наследството, или конклудентно – когато наследникът извърши действие, което
несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството.
Въпреки дадените с доклада по делото указания ищецът не е доказал, че ответникът е
приел наследството на В.С.К.. Представеното удостоверение, издадено от Районен съд-
Перник, установява, че ответникът не се е отказал от наследството на В.С.К., но това не е
равнозначно на приемането му. В случая липсват данни дали наследникът е приел или се е
отказал от наследството, а индиция, че то не е прието с конклудентни действия, следва от
приложените по делото съобщения, съгласно които същият не живее на адреса на
топлоснабдения имот.
С оглед изложеното, съдът приема, че по делото не е доказано наличието на
облигационна връзка между топлопреносното дружество и ответника за процесния обект и
за процесния период. Предвид този извод, останалите възражения на ответника не следва да
бъдат обсъждани.
По горните съображения, съдът прави извод, че предявеният иск за главница е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид извода за
неосноавателност на иска за главница, следва извод за неоснователност и на акцесорния иск
4
за заплащане на обезщетение за забава, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за
ответника, който не е направил искане и представил доказателства за извършването им,
поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД,
EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република", срещу ЦВ. В. КР., ЕГН **********, с адрес: ****, искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 1175,92 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 180,17 лв., представляваща обезщетение
за забава върху месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1299/10.08.2021 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
04325/2021 г. на РС – Перник.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 04325 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5