№ 4020
гр. София, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20211110136002 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гражданско отделение, 91 състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ ВАТЕВА
при участието на секретаря Илиана Станева като разгледа докладваното от съдията гр.д.
36002 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 318 и следв. ГПК.
Предмет на делото е предявен от М. Д. СТ. срещу Т. Т. СТ. иск на основание чл. 49, ал. 3 СК
за прекратяване на сключения между тях граждански брак поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство без съдът да се произнася по вината, като иска да упражнява
родителските права върху родените от брака деца Емили /родена през 2011г./ и Миа /родена
през 2013г./, да се определи личен режим, ответникът да заплаща издръжка занапред по 250
лева на дете и за минал период от 22.06.2020г. до 22.06.2021г. в същия размер, да й се
присъди ползването на семейното жилище къща в гр. София, кв. Горубляне, ул. „Васил
Пешев“ № 2, както и да й бъде възстановено предбрачното й фамилно име Туечка.
Ответната страна в законния срок, не представя отговор и не взема становище по делото.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа заявените
претенции, не претендира разноски.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
приема за установено от фактическа страна следното:
От приетото Удостоверение за сключен граждански брак на л. 2 от делото, издадено от
Столична община, Район „Триадица“ се установява, че на 23.04.2010г. страните са сключили
граждански брак, като съпругата е променила името си, приемайки фамилното име на
ищеца - С..
По делото са приети Удостоверение за раждане от 19.08.2011г. и 17.09.2018г. (л. 6-7 от
делото), издадени от СО, Район Младост, от които се установява, че съпрузите са родители
на децата Е.Т С., родена на 11.08.2011г. и М.Т С., родена на 10.12.2013г.
От приети по делото Нотариален акт за делба на недвижим имот № 6, т. ІІ, рег. № 1811, дело
№ 122/2014г. на нотариус Христина Влахова и Удостоверение за въвеждане в експлоатация
от 18.07.2014г., издадено от СО, Дирекция „Общински строителен контрол“ се установява,
че собственици на семейното жилище къща в гр. София, кв. Горубляне, ул. „Васил Пешев“
№ 2, са родителите на ищцата.
По делото са изслушани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ирена Туечка –
сестра на ищцата, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК и взема предвид при
формиране на вътрешното си убеждение, като обективни и почиващи на лични впечатления.
От същите се установява, че от 2019г. Тодор е напуснал семейното жилище, като около
година преди това са започнали проблеми, имали скандали, основно за финансови средства.
Свидетелката и семейството на сестра й живеели в една къща, на различни етажи. През
последните години съпругът Тодор не работел, харчел парите на съпругата си. В
последствие се оказало, че е заемал средства от фирми за бързи кредити. След като напуснал
жилището Тодор взел децата за пролетната ваканция и няколко дни за Коледната ваканция.
За последните три години свидетелката сочи, да е идвал един или два пъти. Децата рядко са
посещавали баба си по бащина линия в Петрич – миналата зима и пролетната ваканция по
пет, шест дни. Основната грижа за децата полагала тяхната майка, като разчитала на
помощта и на своите родители и на сестра си. Заявява, че децата са спокойни и щастливи.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи:
По прекратяването на брака
Решаващият съдебен състав намира, че съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства е в състояние да мотивира извода за настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на сключения между страните граждански брак. Доказана е по делото
раздялата на страните, липсата на семейна общност – духовна и физическа, която датира от
повече от две години. Същият бива изпразнен от съдържание когато в отношенията на
съпрузите има трайна и необратима фактическа раздяла, какъвто е и настоящият случай. Ето
защо съдът намира, че бракът между страните следва да бъде прекратен.
2
Родителски права, лични контакти и издръжка
За уважаване на предявеното искане в тежест на ищцата е да установи, че разполага с
нужните родителски качества и материални възможности за полагане на адекватни грижи за
детето. Ответникът от своя страна е длъжен да докаже онези свои твърдения,
правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици.
В случая, съдът намира, че не е налице спор между страните относно упражняването на
родителските права, доколкото по делото не е изразено становище от ответника. Независимо
от това съдът счита, че именно майката М.С. е родителят, който има родителски капацитет,
доколкото по делото се установи бащата да е напуснал семейното жилище преди повече от
две години, контактът с децата да е минимален, а майката е тази, която се грижи за
отглеждането и възпитанието на родените от брака деца. Ето защо съдът намира, че
родителските права следва да бъдат упражнявани от ищцата – майка на Емили и Миа С.и,
при която следва да бъде определено и тяхното местоживеене. Съдът също счита, че в този
случай интересът на децата ще бъде максимално защитен и гарантиран.
На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с децата. Режимът на
лични отношения на родителя, комуто не са предоставени родителските права, трябва да
позволява запазване, поддържане и засилване на емоционалната връзка на родителя с
детето, както и възможността този родител пълноценно да участва във възпитанието на
детето. Режимът в случая следва да е такъв, че да съхрани емоционалната връзка на децата с
родния им баща, както и да предотврати възможно отчуждение на децата от бащата, като
същевременно се отчита и установената по делото липса на чест контакт с бащата. На
бащата се определя режим на лични отношения с децата Емили и Миа С.и, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с
преспиване на децата при бащата);
- 20 дни през лятото и 10 дни през зимата, във време, което не съвпада с платената годишна
отпуска на майката, както и по всяко време, за което двамата родители са се уговорили
извън посоченото време по-горе и съобразно нуждите на децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си” (последното отрицателно условие се отнася за децата и
тяхната работоспособност и имущество, а не за родителите – аргумент от т. 2 от ППВС №
5/1970 г., поради което е очевидно незаконосъобразно разбирането за безусловния характер
на задължението за издръжка от родител спрямо ненавършило пълнолетие дете), като
според чл. 142, ал. 1 СК „размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи”, но издръжката на
едно дете не може да бъде по-ниска от една четвърт от минималната работна заплата, която
към настоящия момент е 650, 00 лв. (чл. 142, ал.2 СК) или не по-ниска от 162, 50 лв.
3
Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Всеки от родителите
дължи издръжка съобразно с това какви са възможностите му да я плаща. Счита се, че
възможност да дава издръжка има лицето, което разполага със свободни средства след
задоволяване на собствената си необходима издръжка. В невъзможност да дава издръжка се
намира лицето, което с доставянето на издръжка другиму би накърнило собствената си
необходима издръжка.
В конкретния случай липсват данни за трудова заетост и за реализирани доходи от такава на
бащата Т.С.. Независимо от това съдът намира, че същият е в трудоспособна възраст, няма
данни за налични заболявания, които да препятстват изплащането на издръжка, както и
същият да има други алиментни задължения, поради което бащата следва да бъде осъден да
заплаща ежемесечна издръжка на всяко от децата Емили и Миа в законовия минимум от
162,50 лева, считано от подаване на исковата молба до настъпване на причина за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска. По-голяма издръжка би го поставила в невъзможност да покрива своите
ежедневни нужди. Останалите необходими средства за издръжката на детето следва да се
поемат от майката, която ще полага и пряката и непосредствена грижа за него. Двамата
родители следва да имат предвид, че възникването на неочаквани разходи следва да се
поемат поравно. Исковата претенция за издръжка в останалата част до пълния предявен
размер от по 250 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По иска за издръжка за минал период съдът намира следното. По делото се установи
безспорно, че децата живеят с тяхната майка, а бащата от напускането на семейното
жилище не полага грижи за тях, като ги е вземал няколко пъти при себе си за този период от
две години. Няма данни да е плащал издръжка за тяхното отглеждане. Ето защо основателен
е искът за минал период, а именно – за 162,50 лева за всяко дете за времето от 22.06.2020г.
до подаването на иска 22.06.2021г., като за горницата до исканите 250 лева за всяко дете
подлежи на отхвърляне.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението в тази част подлежи на предварително
изпълнение.
По фамилното име след развода
След развода ще бъде постановено съпругата Марияна да носи предбрачното си фамилно
име Туечка.
За ползването на семейното жилище.
Установи се по делото, че семейното жилище на страните е собственост на родителите на
ищцата, на която е възложено упражняването на родителските права върху родените от
брака деца. Наред с това се установи, че бащата е напуснал същото м. юни 2019г. Ето защо
семейното жилище следва да бъде предоставено на майката.
4
По разноските
При горните изводи за дълбокото и непоправимо разстройство на брака без да се изследва
въпроса за вината, разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са направени, а
дължимата по т. 6 от Тарифата към ГПК окончателна държавна такса се поема поравно от
страните, или всеки от тях дължи по 25 лева.
Търсещите издръжка не внасят държавна такса (чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК), поради което на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на съда
върху уважения размер на присъдената издръжка в размер на 624 лева /468 лева за
издръжката занапред и 156 лева за издръжката за минал период/, определена съгласно чл. 69,
ал. 1, т. 6 и т. 7 ГПК и чл. 1, пр. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл. 49, ал. 1 СК сключеният на 23.04.2010г. между
М. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Горубляне, ул. „Васил Пешев“ № 2, и Т.
Т. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Петрич, ул. „Екзарх Йосиф“ № 17, граждански брак, за
който е съставен акт за граждански брак № 3081/23.04.2010г. на СО, Район „Триадица“, като
дълбоко и непоправимо разстроен.
ВЪЗЛАГА на основание чл. 59, ал. 2 СК упражняването на родителските права върху
родените от брака деца Е.Т С., ЕГН ********** и М.Т С., ЕГН ********** на майката М. Д.
СТ., ЕГН **********, и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето им на адреса на майката в гр. София,
понастоящем: кв. Горубляне, ул. „Васил Пешев“ № 2.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 1 СК семейното жилище: къща в гр. София, кв.
Горубляне, ул. „Васил Пешев“ № 2 за ползване на майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на децата Е.Т С. и М.Т С. с бащата Т. Т. СТ., ЕГН
**********, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с
преспиване на децата при бащата);
- 20 дни през лятото и 10 дни през зимата, във време, което не съвпада с платената годишна
отпуска на майката, както и по всяко време, за което двамата родители са се уговорили
извън посоченото време по-горе и съобразно нуждите на децата.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 СК Т. Т. СТ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на всяко от
децата Е.Т С., ЕГН ********** и М.Т С., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на
162,50 /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева чрез тяхната майка и законен
представител М. Д. СТ., ЕГН **********, считано от 22.06.2021г. до настъпване на
5
пълнолетие или промяна на обстоятелствата, платима по банков път, като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълно предявения размер от по 250 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК Т. Т. СТ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на всяко от
децата Е.Т С., ЕГН ********** и М.Т С., ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен
представител М. Д. СТ., ЕГН ********** Иван Константинов Йончев на Йоана Иванова
Йончева чрез нейната майка и законен представител Златина Георгиева Димова месечна
издръжка в размер на 162,50 /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева за времето
от 22.06.2020г. до 22.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълно предявения размер от по
250 лева като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК занапред съпругата да носи предбрачното си
фамилно име Туечка.
ОСЪЖДА М. Д. СТ., ЕГН ********** и Т. Т. СТ., ЕГН ********** всеки от тях ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СРС сумата от по 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща
окончателна държавна такса за прекратяване на брака.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Т. Т. СТ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на СРС сумата от 624 /шестстотин двадесет и четири/ лева - държавна такса върху
присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано т връчването му в
препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6