РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Монтана, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500371 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
„ЗАД Д.Б. ж.з.“ АД против решение на Районен съд – Лом № 260087/23.06.2022 г. по
гр. д. № 53/2021 г.
Жалбоподателят „ЗАД Д.Б. ж.з.“ АД обжалва решението в частта, с която е
осъдено да плати на К. А. обезщетение от 4000 лв за понесени неимуществени вреди
от ПТП, причинено от застрахования водач Б.Б.. На първо място изтъква, че е налице
съществено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – той
сам се е поставил в положение да бъде блъснат от водача на лекия автомобил *, тъй
като е управлявал мотоциклет *без да притежава правоспособност за това.
Първоинсатнционният съд е игнорирал факта на пълна дезинтересираност на ищеца и
трайното неполагане на грижа за запазване на собствените му живот и здраве. От друга
страна водачът на лекия автомобил не е бил санкциониран по административен ред,
нито е бил привлечен към наказателна отговорност, поради което не може да се
приеме, че е причинил произшествието. То е възникнало изцяло по вина на ищеца,
което се установява от издадените три наказателни постановления срещу него във
връзка със същия инцидент.
На следващо място посочва неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД при
определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
1
Възизвникът моли решението на ЛРС да бъде отменено в обжалваната част като
неправилно и незаконосъобразно и вместо него МОС да постанови ново, с което да
отхвърли иска като неоснователен. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Въззиваемият К. А. оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а решението на ЛРС – потвърдено като правилно и
законосъобразно, като му се присъдят и разноски, направени пред възивната
инстанция.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Пред Ломския районен съд се е развило производство по иск с правно
основание чл. 432 от КЗ, предявен от К. А. против ЗД „Д.Б.ж. з.“ АД за присъждане на
обезщетение от 10 000 лв за понесени неимуществени вреди от ПТП на 1 юли 2020 г. в
гр. *, при което водачът на лек автомобил *, неправилно паркиран в насрещната за него
лява лента, предприел потегляне и при излизане от редицата на паркираните
автомобили блъснал дижещия се срещу него мотоциклетист.
Първоинстанционният съд е приел въз основа на съставен от служител на РУ
*протокол за ПТП, че около 11 ч. на 1 юли 2020 г. на ул. „*“ в гр. *водачът на лек
автомобил *с ДКН * потеглял като излизал от редица паркирани успоредно на
тротоара автомобили, навлязъл в лявата лента, насрещна за него, където се движел К.
А. с мотоциклет *с ДКН *. Последвал челен сблъсък, мотоциклетистът паднал на
земята, получил оток и охлузвания на тялото и крайниците. Възстановяването му
продължило 2-3 седмици без настъпили усложнения. Като е съобразил действително
понесените болки истрадания, ЛРС е присъдил обезщетение по справедливост в размер
на 4 000 лв.
Въззивният съд намира решението за правилно и законосъобразно, постановено
след обстоен анализ на доказателствата и при правилно прилагане на материалния
закон, поради което на основание чл. 272 от ГПК го потвърждава.
Въззивният съд намира, че транспортното произшествие на 1 юли 2020 г. в гр.
*е установено от приложения протокол за ПТП. Той действително е съставен след
инцидента, служителят на Ру *не е очевидец, но като длъжностно лице е съставил
официален документ, който се ползва с обвързваща доказателствена стойност относно
лично възприетите от него факти. От това следва, че от протокола се установяват
двамата участници в произшествието, мястото и времето на инцидента и материалните
щети по двете превозни средства. Длъжностното лице е възпроизвело в скица
2
местонахождението на двете превозни средства след сблъсъка, поради което са налице
достатъчно данни за механизма на катастрофата: лекият автомобил Опел е бил
паркиран успоредно на тротоара срещу движението, започнал е излизане от редицата
на спрените автомобили и е навлязъл в насрещната лента. По този начин е отнел
предимството на мотоциклетиста, приближаващ насрещнож, и е последвал челен
сблъсък.
На първо място водачът на лекия автомобил е нарушил правилото на чл. 94, ал.
3 от ЗДвП за паркиране и престой, както и правилото на чл. 25, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП
относно забраната за навлизане в съседна пътна лента при извършване на маневра.
Това са непосредствените причини за настъпване на произшествието и след като то е
предизвикано от водача на лекия автомобил, то налице са предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя, с когото е била сключена застраховка
Гражданска отговорност.
Липсата на наложени административни санкции на водача на лекия автомобил
не изключва неговата вина. В настоящия процес са събрани достатъчно данни, от
които да се очертае поведението на водача на лекия автомобил и да се направи извод,
че поведението му е противоправно и е довело до настъпване на телесни увреждания
на въззиваемия А., съставляващи за последния болки и страдания. Налице са
елементите от фактическия състав на деликта.
Безспорно е, че за лекия автомобил „*“ е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с „Д.Б. ж. и з.“ АД –
застрахователна полица № */*/08.01.2020 г. По силата на застрахователния договор
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в него
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Мотоциклетистът е получил наранявания, които са наложили възстановяване в
домашни условия в продължение на около две седмици. От заключението по
медицинската експретиза се извличат данни, че лечението е протекло без усложнения и
без необходимост от сериозни медицински интервенции, възстановяването е пълно, без
остатъчни увреждания. От показанията на свидетеля И.А., брат на ищеца, е
установено, че пострадалият изпитвал дискомфорт, бил ограничен в ежедневните си
дейности, освен това изпитвал емоционален стрес, който довел до отказ да управлява
мотоциклет.
Повърхностните рани, краткият оздравителен период без болничен престой и без
настъпили никакви усложнения, а също и пълното възстановяване обосновават размер
на обезщетението от 4 000 лв, който по справедливост да репарира неимуществените
вреди, понесени от А..
3
Наведените във въззивната жалба възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия МОС намира за неоснователни. Липсата на правоспособност
за управелние на мотоциклет от класа, управляван от К. А., е административно
нарушение, за което той е бил санкциониран. Видно от приложения препис от
свидетелство за правоуправление ищецът К. А. притежава правоспособност за
управление на МПС от категориите А1 и А2, докато техническите данни на
мотоциклета *, управляван от него, го класифицират като МПС от категория А. Това
нарушение обаче не е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Принос по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Поведението на пострадалия,
изразяващо се в действие или бездействие, трябва да е било противоправно или не, но
фактически да е в причинна връзка и да е допринесло за настъпилите вреди. (В този
смисъл Р № 16/04.02.2014 г. по гр. д. № 1858/13 г., ВКС, I т. о., Р № 78/10.07.2014 г. по
т. д. № 1982/13 г., ВКС, I т. о., Р № 79/06.07.2016 г. по т. д. № 1787/15 г., ВКС, II т. о. , Р
№ 79/06.07.2016 г. по т. д. № 1787/15 г., ВКС, II т. о.). А. се е движел в своята лента за
движение, няма данни да е нарушил правила за движение по пътищата и по този начин
да се поставил в положение да бъде блъснат от водача на лекия автомобил *.
Недоказано е и твърдението на въззивника, че мотоциклетистът се е движел без
светлини. Дори това да е така, то като се има предвид че инцидентът е възникнал през
деня, по обяд, през лятото, при ясна видимост, то дори да е бил без светлини, това не е
могло да лиши водача на лекия автомобил от възможност да забележи идващия
насреща мотоциклет.
Не е установено и възражението за превишена скорост на движение от страна на
ищеца, нито за техническа неизправност на мотоциклета. Дружеството-въззивник,
което е навело поредица от възражения, носи тежестта да докаже възникването на
фактите, от които се обосновава извод за съпричиняване.
Въззивният съд намира жалбата на ЗАД „Д.Б. ж. и з.“ АД за неоснователна,
затова я оставя без уважение, което налага и присъждане на разноски на въззиваемия.
Тъй като той е бил представляван от адвокат Н. Н. при условията на чл. 38, ал. 1 от
ЗАдв, то разноските от 700 лв, представляващи възнагражедние на пълномощника,
следва да се платят от въззивника на адв. Н..
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Лом № 260087/23.06.2022 г. по гр.
д. № 53/2021 г. в частта, с която ЗАД „Д. Б. Ж.И З.“ АД е осъдено да плати на К. А.
4
обезщетение от 4000 лв за понесени неимуществени вреди от ПТП на 1 юли 2020 г. в
гр. *(застрахователна полица № */*/08.01.2020 г.).
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б. Ж.И З.“ АД да плати на адвокат Н. Н. от САК, с адрес на
кантората ул. „*“ № *, ап. *, на основание чл. 38 от ЗАдв възнаграждение в размер на
700 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5