Р Е Ш Е Н И Е
№………./ 26.09.2017г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на осемнадесети
септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
при участието
на секретаря Капка Микова
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 624 по описа за 2017г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен
от „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №258, Варна Тауърс Г срещу
„Черно Море“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Ваненчик“ №256 иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
същият дължи по заповед за изпълнение №2074/27.03.2017г. по ч. гр. дело
№3847/2017г. по описа на ВРС сумата от 69963.89лв.,
представляваща главница за
незаплатена и потребена ел.енергия по фактура №**********/12.01.2017г. на
стойност 34189.03лв. и фактура
№**********/13.02.2016г. на стойност 35774.86лв. за обекти на потребление с кл.№: **********, заведени с абонатни номера, както следва аб. № 32Z4100013710654 находящ се в гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №256, аб. № 32Z4100013710670 находящ се в гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №256, аб. № 32Z410001413042Z находящ се в гр. Варна, кв. Галата, м-ст Фичоза, аб. № 32Z410001413043X находящ се в гр. Варна, кв. Галата, м-ст Фичоза, аб. № 32Z4100016420525 находящ се в гр. Варна, м-ст Амонал, аб. № 32Z410001642057W находящ се в гр. Варна, м-ст Орехчето, всичките суми дължими по Договор №ПКСП-17/22.01.2014г.
за покупко-продажба
на ел. енергия по свободни договорени цени и за участие в стандартна
балансираща група,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
в съда – 23.03.2017г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление и е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните суми. В законоустановения срок длъжникът е
възразил, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви
настоящия иск.
Ищецът излага, че с ответникът са в договорни отношения, по
силата на Договор №ПКСП-17/22.01.2014г. за покупко-продажба на ел. енергия
по свободни договорени цени и за участие в стандартна балансираща група, като на ответника му е открита партида с клиентски номер кл.№: **********, във връзка с продажба на
ел. енергия за обекти на потребление заведени с
абонатни номера, както следва аб. № 32Z4100013710654 находящ
се в гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик №256, аб. № 32Z4100013710670 находящ се в
гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик №256, аб. № 32Z410001413042Z находящ се в
гр. Варна, кв. Галата, м-ст
Фичоза, аб. № 32Z410001413043X находящ се в гр.
Варна, кв. Галата, м-ст Фичоза, аб.
№ 32Z4100016420525 находящ се в гр. Варна,
м-ст Амонал, аб. № 32Z410001642057W находящ се в гр.
Варна, м-ст Орехчето.
Твърди се, че ищецът доставил на ответника количество ел. енергия и последният дължи
заплащане на същата в размер на 69963.89лв. по фактура
№**********/12.01.2017г. на стойност 34189.03лв. и фактура
№**********/13.02.2016г. на стойност 35774.86лв. Поради неплащане на
падежа ответникът изпаднал в забава.
По изложените
съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи процесните суми по издадената
заповед за изпълнение.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли същите да бъдат
уважени. Моли за присъждането на разноски, съобразно представения списък.
Ответникът „Черно Море“ АД, редовно призован,
не е подал отговор на исковата молба, като с нарочна такава е направил признание
на искове за сумите, като главница и лихви. Моли
съдът да постанови решение при признание на иска и като вземе предвид, че
ответникът не е станал причина за завеждане на делото, съдът да постанови
разноските да останат в тежест на ищеца, евентуално прави възражение за
прекомерност.
Съдът като взе предвид, че са налице
предпоставките на чл.237 от ГПК и липсата на отрицателните такива, т.е.
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и страната може
да се разпорежда с него, намира, че следва да постанови решение при признание
на иска.
Предвид изхода от спора и направеното
искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, такива се следват в размер
на 1399.28лв., държавна такса и 1896.00лв., адвокатско възнаграждение, съобразно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
С оглед уважаване на исковете не са
налице предпоставките за ревизиране на разноските в заповедното производство,
поради което такива се следват на ищеца в размера им посочен в заповедта за
изпълнение, а именно 1399.28лв., държавна такса и 48.47лв., юрисконсултско
възнаграждение.
По отношение на останалите посочени в
списъка по чл.80 от ГПК разноски за заповедно производство съдът приема, че
искането за присъждането им е неоснователно. Исковият съд присъжда разноски
съобразно изходът от спора по правилата на чл.78 от ГПК така както са били
определени по размер в заповедта за изпълнение. В случай, че заявителят не е
бил доволен от размера на присъдените разноски, същият е имал процесуалната
възможност да подаде частна жалба срещу заповедта в тази й част. Стабилизирана
заповедта в тази й част обвързва исковия съд. Следователно е недопустимо
допълнително присъждане на ищеца на сумата от 3156.00лв., адвокатско
възнаграждение и 150.00лв., юрисконсултско такова за развилото се частно гр.
дело по издаване на заповедта за изпълнение.
По отношение на възражението на
ответника, че разноските следва да останат в тежест на ищеца, съдът приема, че
не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК при която, ако ответникът признае
предявения иск и не е дал повод за завеждане на делото, разноските се понасят
от ищеца. В случая е налице само една от кумулативно дадените предпоставки,
ответникът е признал иска, но е станал повод за неговото завеждане, тъй като не
е платил дължимите главници за ползвана електроенергия на падежа.
С писмено становище ответникът е
направил своевременно и възражение за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение по чл.
78, ал. 5 ГПК, което разгледано по същество се явява неоснователно.
Минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е от 2628.92лв., а с ДДС е 3154.70лв.
Следователно уговореното и платено възнаграждение не е прекомерно.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.237, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът „Черно Море“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Ваненчик“ №25 ДЪЛЖИ на ищеца „Енерго – Про Енергийни
услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ №258, Варна Тауърс Г по заповед за изпълнение
№173/14.01.2014г. по ч. гр. дело №339/2014г. по описа на ВРС по заповед за
изпълнение №2074/27.03.2017г. по ч. гр. дело №3847/2017г. по описа на ВРС
сумата от 69963.89лв./шестдесет и девет
хиляди деветстотин шестдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща главница за
незаплатена и потребена ел.енергия по фактура №**********/12.01.2017г. на
стойност 34189.03лв. и фактура
№**********/13.02.2016г. на стойност 35774.86лв. за обекти на потребление с кл.№: **********, заведени с абонатни номера, както следва аб. № 32Z4100013710654 находящ се в гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №256, аб. № 32Z4100013710670 находящ се в гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №256, аб. № 32Z410001413042Z находящ се в гр. Варна, кв. Галата, м-ст Фичоза, аб. № 32Z410001413043X находящ се в гр. Варна, кв. Галата, м-ст Фичоза, аб. № 32Z4100016420525 находящ се в гр. Варна, м-ст Амонал, аб. № 32Z410001642057W находящ се в гр. Варна, м-ст Орехчето, всичките суми дължими по Договор №ПКСП-17/22.01.2014г.
за покупко-продажба
на ел. енергия по свободни договорени цени и за участие в стандартна
балансираща група,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
в съда – 23.03.2017г. до окончателното й изплащане на основание чл. 415, ал.1
от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите и чл.86
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Черно Море“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Ваненчик“ №25 ДА ЗАПЛАТИ на
„Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №258, Варна Тауърс Г сумата от 3295.28лв./три хиляди двеста деветдесет и
пет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща съдебно деловодни
разноски – платена държавна такса, адвокатско възнаграждение на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Черно Море“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Ваненчик“ №25 ДА ЗАПЛАТИ на
„Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №258, Варна Тауърс Г сумата от 1447.75лв./хиляда четиристотин четиридесет
и седем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща съдебно деловодни
разноски – платена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, по образуваното
заповедно производство по ч.гр. дело №3847/2017г. по описа на ВРС основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се връчи на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА
СТОЯНОВА/