Р Е Ш Е Н И Е
№ 260175, 05.10.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд , Пловдив VІ граждански състав
На двадесет и
четвърти септември две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Валентина
Василева ,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 1689 по описа за 2020 година
и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
„Профи кредит България“ ЕООД против Решение № 1172/09.04.2020г., пост. по гр.д.№ 18150/2018, ПРС, в частта, в която е отхвърлен
предявеният против Г.П.Г. иск признаване
за установено, че Г. дължи за заплащане на сумата от 850лв., главница по
Договор за револвиращ заем №**********/28.02.2012г., ведно със законната лихва
от 08.06.2018г. , за която сума е издадена Заповед №6519/18.07.2018 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, изд. по ч.гр.д.№9621/2018,
ПРС.
Жалбоподателят „Профи
кредит България“ ЕООД поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно в
обжалваната му част. Счита, че съдът неправилно е приел , че е нестъпила
предсрочна изискуемост на 19.06.2012г., поради което и вземането е погасено по
давност. Сочи, че е налице
несъответствие между фактическите констатации на съда и формираните правни
изводи. Счита, че след като е прието в решението, че не е настъпила предсрочна
изискуемост, то следва да се отчете крайният срок за погасяване на кредита, а
именно 03.03.2014г., от който не е изтекла погасителната давност за
вземането. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и за уважаване на иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Г.П.Г.,
чрез особения си представител адв. Д. оспорва въззивната жалба. Поддържа, че
решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано
лице – ищец по делото, останал недоволен от обжалваната част на съдебното решение, с което е отхвърлен един от
предявените искове, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява
допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта
в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
Жалбоподателят е ищец в производството
пред първоинстанционния съд, сезиран с обективно съединени установителни искове по
чл.420 от ГПК. Решението се обжалва само в частта, в която е отхвърлен иска за
установяване дължимостта на главница по Договор за револвиращ заем №**********/28.02.2012г.
По отношение на валидността и допустимостта на
постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен
състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил,
че между страните е сключен процесния договор с предмет предоставяне на заем в
размер на 850лв., със срок на връщане – 24 равни месечни вноски – до
03.03.2014г., че заемната сума е предадена на кредитополучателя. Приел е за
установено, че плащания не са извършвани.
Приел е за установено настъпването на предсрочна изискуемост на
19.06.2018г., поради което и е уважил направеното възражение за погасяване на
вземането по давност.
В настоящето производство
не се оспорва установената фактическа обстановка, а се прави единствено
възражение за вътрешно противоречие в мотивите на съда относно настъпване на
изискуемостта на процесното вземане и респ. относно правилното приложение на
нормите , уреждащи погасяване на задълженията по давност. Следва да се отбележи, че жалбоподателят
последователно – и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и в
исковата молба е поддържал, че с оглед
приложението на чл.10.3.1 от договора между страните просрочието на една месечна вноска с повече
от 30 дни, води до автоматично прекратяване на договора без да е необходимо
кредиторът да изпраща на длъжника уведомление, покана, предизвестие и др. Поради това е претендирал, че договорът е
прекратен още на 19.06.2012г. Ответникът
не е повдигал спор по този въпрос, поради което и това твърдение е прието за
доказано , както и с оглед действителната договорка в тази насока в договора между страните. С прекратяване на
договора всяка от страните дължи връщане
на полученото по него. Следователно от този момент става изискуемо е връщането
на главницата по договора за заем. Съгл. чл.110 от ГПК с изтичане на пет
годишен срок се погасяват всички вземания. Следователно в настоящия случай от
19.06.2012г. до 08.06.2018г. са изтекли повече от пет години и към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземането на
невърната главница по договора на револвиращ заем е било погасено по давност.
До същите фактически и
правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което и решението в
обжалваната част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК
жалбоподателят следва да заплати разноските на въззиваемата страна, но
доколкото по делото въззиваемият е бил представляван от особен представител, то
следва да се заплати дължимото адвокатско възнаграждение на назначения особен
представител адв. Д. в размер на 300лв. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя да прекомерност на претендираните разноски , предвид установените
минимуми в Н№1/2004 МРАВ.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1172/09.04.2020г., пост. по гр.д.№ 18150/2018, ПРС, в частта, в която е отхвърлен
предявеният
от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК175074752, против Г.П.Г., ЕГН **********, иск признаване за установено, че Г. дължи за заплащане
на сумата от 850лв., главница по Договор за револвиращ заем №**********/28.02.2012г.,
ведно със законната лихва от 08.06.2018г. , за която сума е издадена Заповед №6519/18.07.2018
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, изд. по ч.гр.д.№9621/2018,
ПРС.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, да заплати на адв. Н.М.Д.,***, оф.13, сумата от 300лв., възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :