№ 343
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет
и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:Валентин Т. Борисов
Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело
№ 20221100501092 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „ЗД Б.И.“ АД, срещу постановление от
17.12.2021 г. за прекратяване на и.д. №20218510403057 по описа на ЧСИ М.П., peг. №851
при КЧСИ.
Жалбоподателят оспорва изводите на съдебния изпълнител за липсата на местна
компетентност изпълнителното дело да бъде образувано в гр. София, независимо че адресът
на длъжника не е в този град. Поддържа, че изпълнителният лист касае парични вземания на
взискателя „ЗД Б.И.“ АД, представляващи заплатени разноски за адвокатски хонорар,
разноски за експертиза, както и разноски, направени в производствата пред СГС и САС,
съобразно отхвърлената част от предявения от длъжника С.И. К. иск. Счита, че присъдените
вземания са с основание непозволено увреждане, поради което и с оглед разпоредбата на чл.
427, ал. 1, т. 3, предл. последно ГПК е предоставена възможност за избор на взискателя да
избере мястото на образуване на изпълнителното дело - по своя постоянен или настоящ
адрес (в случая - адрес на управление) или по постоянния/настоящ адрес на длъжника.
Сочи се, че длъжникът по делото е посочил само съдебен адрес при образуване на
гражданското дело и за взискателя е невъзможно да насочи изпълнението по местоживеене
на длъжника, тъй като същото не му е известно. Узнаването след завеждане на
изпълнителното дело от страна на взискателя на постоянния/настоящия адрес на длъжника
не е основание нито за прекратяване на изпълнителното дело, нито за препращането му по
компетентност до друго ЧСИ, доколкото изпълнението върху банкови сметки и трудово
възнаграждение на длъжника (първите способи, с които се насочва изпълнението срещу
физически лица) не изискват препращане и местна компетентност на ЧСИ.
Частен съдебен изпълнител М.П. е депозирал мотиви, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът като съобрази доводите на жалбоподателя и приложените по делото
доказателства намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията
за това са следните:
1
Безпротиворечиво е обстоятелството, а и се установява от приложеното
изпълнително дело, че последното е образувано на дата 17.12.2021 г., под номер
20218510403057, по молба на „ЗД Б.И.“ АД срещу С.И. К., въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 29.06.2021 г. по гр. д. № 2026/2017 г., на СГС, 16 с-в, по който длъжникът е
осъден да заплати парични задължение в полза на взискателя, представляващи присъдени
съдебни разноски.
След проверка в Национална база данни „Население“ е установено, че длъжникът е с
регистриран постоянен и настоящ адрес в общ. Хайредин, с. Рогозен. С оглед
обстоятелството, че адресната регистрация на лицето не попада в района на ЧСИ М. П.
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 427 ГПК въз основа на обжалваното
постановление от 17.12.2021 г. е прекратено поради липса на местна компетентност.
Разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 1-6 ГПК определя правилата за местно компетентния
съдебен изпълнител да разгледа молбата за образуване на изпълнително дело, а като
критерии са изведени: вида на имуществото, към което е насочено принудителното
изпълнение (т. 1 и т. 2) или на притезанието (т. 4); характера на вземането (т. 3); липсата на
адрес или седалище на територията на Р. България (т. 6). Извън тези случаи компетентността
се определя по правилото на чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК – по постоянния или настоящия адрес
или седалището на длъжника.
Действително, разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 3 ГПК предоставя избор на
взискателя да образува изпълнителното дело по постоянния или настоящия негов адрес или
по този на длъжника, когато вземането касае обезщетение за вреди от непозволено
увреждане. Не могат обаче да бъде споделени доводите на жалбоподателя, че присъдените в
негова полза разноски в развило се предходно съдебно исково производство, предмет на
събиране в процесното изпълнително дело, имат характера на обезщетение от непозволено
увреждане. Отговорността за съдебни разноски при предявен неоснователен (или
недопустим) иск безспорно има деликтен характер, тъй като е вид отговорност за вреди, но
се различава от отговорността за непозволено увреждане. Първата представлява
самостоятелно облигационно правоотношение, произтичащо и уредено от процесуалния
закон (чл. 78 ГПК), а не от материалния – чл. 45 ЗЗД, и винаги е обективна и безвиновна
отговорност. Различен е и редът за нейното реализиране – само в рамките на висящ исков
процес, но не и в отделно производство, като границите не са определени в чл. 51 и чл. 52
ЗЗД, а в чл. 78 ГПК. Не е предвидена и забава по отношение на задължението за заплащане
на разноски, каквото се дължи при породило се право на обезщетение за непозволено
увреждане (чл. 86, ал. 3 ЗЗД).
Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че вземането за
присъдени разноски, сторени в исков процес, нямат характера на обезщетение от
непозволено увреждане по смисъла на чл. 427, ал. 1, т . 3 ГПК. При липсата на някоя от
другите хипотези, изброени в същата норма, то местната компетентност се определя по
правилото на чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК – по постоянния или настоящия адрес или седалището
на длъжника, което в случая безспорно не е на територията на гр. София. При това
положение правилно ЧСИ М. П. е прекратил изпълнителното дело с обжалваното
постановление. За правилността на неговия извод е без значение, че длъжникът е посочил в
исковото производство само свой съдебен адрес и взискателят не е бил в известност за
актуалния му адрес към датата на образуване на изпълнителното дело, тъй като за местната
компетентност съдебният изпълнител следи служебно без да е обвързан от посоченото в
молбата за образуване на изпълнителното дело. Ирелевантно е и изтъкнатото от
застрахователното дружество обстоятелство, че определените от него изпълнителни способи
са насочени върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника и не изискват
препращане по местна компетентност на ЧСИ. Процесуалният закон не съдържа правило,
според което тези изпълни способи да дерогират правилата за местна компетентност,
2
уредени в чл. 427, ал. 1 ГПК. Следва да се отбележи, че в чл. 427, ал. 2 ГПК, към която
препраща и чл. 427, ал. 3 ГПК, допуска възбрана или запор върху вещ да се наложат от
съдебен изпълнител, в чийто район не попадат имота или вещта, към която е насочено
изпълнението, но при спазване на правилата за местна компетентност, определени в някоя
от останалите хипотези на чл. 427, ал. 1, т. 3-6 ГПК.
Предвид гореизложеното, обжалваното постановление за прекратяване следва да бъде
потвърдено като правилно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 17.12.2021 г. за прекратяване на и.д.
№20218510403057 по описа на ЧСИ М.П., peг. №851 при КЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3