Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 20 17.01.2022г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, V състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА Т.
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от
съдия Р. Т. административно дело № 285 по описа за 2021г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР
на ДОПК.
Образувано е по жалба на „ФЕРАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ж.к. „Индустриален“, ул. „Промишлена“ № 12, представлявано
от управителя П.Г.Б., против Ревизионен акт № Р-16002420004492-091-001/
21.01.2021г., издаден от В.П.А. на длъжност Началник на сектор, възложил
ревизията и К.Г.Н. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, в частта му, потвърдена с Решение № 210 от 05.04.2021г. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, относно
допълнително установения корпоративен данък за 2019г. в размер на 87 098.24
лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 4 960.16 лева.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в обжалваната му част, по
съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят
оспорва направените от ревизиращите органи фактически и правни изводи за
наличието на основание за установените с ревизионния акт задължения на „ФЕРАЛ“
ООД за корпоративен данък за 2019г. Счита, че събраните доказателства са
преценени едностранчиво, без да се съобразени заложените в ДОПК принципи за
обективност и служебно начало. Твърди, че в ревизионния доклад са налице редица
констатации, които са в противоречие с принципите на ДОПК и ЗКПО, както и че
законовите разпоредби не били правилно изтълкувани и приложени. Поддържа, че
ревизиращите органи не са взели предвид обстоятелството, че годишните данъчни
декларации на дружеството по ЗКПО за 2016г. и 2017г. са надлежно коригирани,
поради което няма пречка да бъде пренесена и данъчна загуба за ревизирания
период - 2019г. По изложените в жалбата и в представеното по делото писмено
становище съображения, е направено искане Ревизионен акт №
Р-16002420004492-091-001/ 21.01.2021г., в частта му, потвърдена с Решение №
210/ 05.04.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, да бъде отменен,
като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и
законосъобразен, за което излага подробни съображения в представеното писмено
становище.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16002420004492-020-001 от 27.07.2020г., издадена от В.П.А., на
длъжност Началник сектор в отдел Ревизии при ТД на НАП – Пловдив, на основание
чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „ФЕРАЛ“ ООД,
ЕИК *********, с обхват задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2019г.
до 31.12.2019г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: К.Г.Н. –
главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Т.Г.М.-Л. –
инспектор по приходите /л.623, т. II/. Заповедта за
възлагане на ревизия е издадена в електронен вид и подписана с валиден към датата
на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено
като издател в съответното длъжностно качество.
В хода на ревизията са предприети
действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за
представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице,
извършване на справки, присъединяване на доказателства и т.н. Извършените
процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са
подробно описани в РД.
Въз основа на извършената на „ФЕРАЛ“
ООД ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ
екип – К.Г.Н. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията) и Т.Г.М.-Л. на длъжност инспектор по приходите, е съставен и
подписан Ревизионен доклад № Р-16002420004492-092-001/ 23.11.2020г. /л.43-49,
т.I от делото/, с който по отношение на ревизираното лице се предлага
установяване на задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2019г. в размер на 90 170.15
лева с прилежащи лихви в размер на 3 657.19 лева.
В хода на ревизионното производство
от фактическа страна е установено, че основната дейност на ревизираното лице е строителство
на жилищни и нежилищни сгради, търговия със строителни материали и търговия на
дребно с железария, бои и др. Посочено е, че „ФЕРАЛ“ ООД осъществява търговска
си дейност в търговски обект – Склад за строителни материали, находящ се в гр.
Стара Загора.
С цел установяването на факти и
обстоятелства от значение за коректното определяне на данъчните задължения на „ФЕРАЛ“
ООД, на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, на
ревизираното дружество е било връчено искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-16002420004492-040-001/ 26.08.2020г.
/л.71, т.I от делото/. Изискани са всички първични и вторични счетоводни
документи, счетоводни регистри и търговска документация, както и копия на
документи във връзка с извършеното намаление на счетоводния финансов резултат по
ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2019г. на ред „Приспадане на данъчна загуба“. В
изпълнение на това искане, от „ФЕРАЛ“ ООД с вх. № ВхР-4467/ 06.10.2020г./л.79,
т.I/ са представени копия на документи, справки и писмени обяснения, подробно
описани в РД.
В РД е направен обстоен анализ на
счетоводството на ревизираното лице, в който се сочи, че дружеството прилага
двустранна форма на счетоводно записване, като са заведени основните регистри
за хронологично и синтетично отчитане на стопанските операции, както и че не са
установени нарушения на Закона за счетоводството. Въз основа на представените
счетоводни регистри за 2019г. /л.85 и сл., т.I/, е констатирано, че счетоводна
сметка 121 „Непокрита загуба от минали години“ е с дебитно салдо към 01.01.2019
г. в размер на 870 982.43 лв. и към 31.12.2019 г. с дебитно салдо
900 760.97 лв., като същото е формирано от натрупаните данъчни загуби за
2010г., 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г.
Органите по приходите са установили,
че от „ФЕРАЛ“ ООД е била подадена годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО
за финансовата 2019г., с вх.№ 2400И0425275/ 26.06.2020г. /л.64-66, т.I/ със
счетоводен финансов резултат (печалба) 920 587.23 лв. и формиран данъчен
финансов резултат (печалба) 30 719.11 лв. Посочено е, че декларираният в
нея дължим корпоративен данък в размер на 3 071.91 лв. не е внесен.
В РД е отбелязано, че при ревизията не
са извършвани корекции по отчетените и декларирани от дружеството приходи и
разходи. Констатирано е обаче, че в
подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2019г. от „ФЕРАЛ“ ООД неправилно е било
извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат в посока намаление като
е приспадната данъчна загуба в размер на 900 760.97лв., която сума представлявала
дебитното салдо по сметка 121 „Непокрита загуба от минали години“ към
31.12.2019г., формирано от натрупаните загуби за минали години. В тази връзка ревизиращите
органи са посочили, че законодателят е дал на данъчно задълженото лице право на
избор дали да пренася или не своите данъчни загуби, като изборът може да се
направи в точно определен момент, който е формулиран в чл.70, ал.2 от ЗКПО и
това е първата година, в която данъчно задълженото лице е декларирало данъчна
печалба преди пренасяне на данъчната загуба. Прието е, че за формираните данъчни
загуби, моментът за избор за „ФЕРАЛ“ ООД е настъпил през 2016г., когато е
формирана за първа година данъчна печалба. Изтъкнато е, че ревизираното
дружество е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2400И0199085/ 29.03.2017г. за
отчетната 2016г., с която е декларирало данъчна печалба в размер на
19 047.02 лв. и не е упражнило правото си да приспадне реализираната до
тази година данъчна загуба. Констатирано е, че и за 2017г. е подадена ГДД по
чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2400И0258050/29.03.2018г. с формиран данъчен финансов резултат
- печалба в размер на 17 118.79 лв.
От събраните по ревизионната
преписка доказателства е установено, че ревизираното лице е предприело
определени действия за корекция на така подадените годишни данъчни декларации
по чл.92 от ЗКПО за 2016г и 2017г. В РД е описано, че на 11.12.2019г., в хода
на предходно ревизионно производство, „ФЕРАЛ“ ООД е подало в ТД на НАП - Пловдив
заявление № 25656/11.12.2019г., с което е поискало да му бъде разрешено
подаването на коригиращи годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2016г.
и 2017г. По повод на това заявление е била извършена проверка, приключила с
протокол № ПО-16002419090639-073-001/ 07.01.2020г./л.62, т.I/, в който е
отразено, че на основание разпоредбите на чл.70 от ЗКПО дружеството няма право
да коригира подадената на 29.03.2017г. ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016г., поради
неприспадане на данъчна загуба. На 18.03.2020г. „ФЕРАЛ“ ООД е подало молба с
вх. № 6195/18.03.2020г. /л.61, т.I/, с която отново моли да му бъде разрешено
подаване на коригиращи ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016г. и 2017г. Във връзка с
тази молба при ревизията е установено, че за 2016г. с вх. № 244352000249332/
09.04.2020г. /л.22-л.24, т.I/, от „ФЕРАЛ“ ООД е била подадена коригираща ГДД по
чл.92 от ЗКПО за 2016г. със счетоводен финансов резултат (печалба)
19 047.02 лв. и формиран данъчен финансов резултат (печалба)
19 695.72лв. и деклариран корпоративен данък 1 969.57лв. В нея е било
извършено и преобразуване на счетоводния финансов резултат в посока намаление,
като е приспадната данъчна загуба в размер на 19 047.02лв. От ревизиращите
органи е прието, че така подадената коригираща декларация, по арг. на чл.104,
ал.1 от ДОПК, е подадена след изтичане на законоустановения срок, който в
случая е 31 март на следващата година /2017г./, поради което на основание
чл.104, ал.3 от ДОПК същата се смята за неподадена и не поражда правни
последици за целите на данъчното облагане. С оглед на това е направен извод, че
от декларираните в законоустановения срок данни, не е налице данъчна загуба за
приспадане, тъй като „ФЕРАЛ“ ООД е отказало да упражни правото си на пренасяне
на формираните данъчни загуби за 2010г. 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г.
От ревизията е установено, че за
календарната 2018г. „ФЕРАЛ“ ООД е подало годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. № 2400И0312985/ 20.02.2019г. /л.172-л.176, т.I/, в която е декларирало
данъчна загуба в размер на 29 778.54 лв. В тази връзка е посочено, че
именно тази загуба само е следвало да бъде приспадната в ГДД по чл.92 от ЗКПО
за ревизираната 2019г., а не натрупаното дебитно салдо по счетоводна сметка 121
„Непокрита загуба от минали години“ в размер на 900 760.97 лв., включващо
формираните данъчни загуби за 2010г., 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г.,
тъй като това е в противоречие с разпоредбите на чл.70 от ЗКПО.
В заключение е прието, че на
основание чл.70, ал.2 от ЗКПО за финансовата 2019г. счетоводният финансов
резултат (печалба) в размер на 920 587.23 лв. следва да бъде преобразуван
в посока намаление със сумата в размер на 29 778.54 лв., представляваща
данъчната загуба от 2018г. Посочено е, че по останалите увеличения и намаления
на счетоводния финансов резултат не се извършват корекции. Съответно,
вследствие на това е определен дължимия корпоративен данък за 2019г. в размер
на 90 170.15 лв., като на основание чл.175 от ДОПК във връзка с чл.1 от
ЗЛДТДПДВ, за невнесените в срок суми е начислена и лихва в размер на 3 657.19
лв. към 23.11.2020г.
Ревизионният доклад е връчен по
електронен път на ревизираното лице на 11.12.2020г. Срокът за подаване на
възражение и представяне на доказателства е бил удължен по молба на
ревизираното лице до 15.01.2021г.
На основание и в срока по чл.117,
ал.5 от ДОПК от ревизираното лице е подадено възражение с вх. № 970/ 15.01.2021г.
/л.35, т.I/, с което не са представени допълнителни доказателства, но се
оспорват изцяло констатациите и предложените за установяване задължения в
ревизионния доклад. Направени са твърдения, че РД не се основавал на
действителните факти от значение за случая, въпреки, че органите по приходите
били длъжни служебно да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за
установяване на публичните вземания, включително за прилагането на определените
в закона облекчения, съгласно принципите на обективност и служебно начало от
ДОПК. Изтъкнато е, че констатациите се базирали само на свободно извършено и
неправилно тълкуване на разпоредбите на чл.70, ал.2 от ЗКПО. Сочи се, че в РД
били изопачени реалните факти и обстоятелства и така бил изведен основния
мотив, с който се предлага за установяване на дължим корпоративен данък в
размер на 90 170.15 лева, а именно, че с оглед на декларираните данни не е
налице данъчна загуба за приспадане и следва да бъде прието, че дружеството е
отказало да упражни правата си на пренасяне на формираните данъчни загуби от
предходни години.
Въз основа на съставения Ревизионен
доклад № Р-16002420004492-092-001/ 23.11.2020г. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от В.П.А. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К.Г.Н. на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден
Ревизионен акт № Р-16002420004492-091-001/ 21.01.2021г., с който на „ФЕРАЛ“ ООД,
са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2019г. в размер на 90 170.15лв.
и лихви за просрочие в размер на 5 135.10 лв. Възражението срещу РД е
преценено като неоснователно, като изцяло са потвърдени констатациите в
ревизионния доклад; възприети са направените
в РД фактически и правни изводи и предложението за установяване на задължение за
корпоративен данък за 2019г. Като допълнителен аргумент относно правилността на
констатациите, касаещи възможността за пренасяне на данъчни загуби, е посочено,
че в постановеното Решение №116/ 10.03.2020г. /л.741-л.745, т.II/ на Директора
на дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика" гр. Пловдив
относно подадена от „ФЕРАЛ“ ООД жалба срещу Ревизионен акт №
Р-16002419004108-091-001/ 07.01.2020г./л.734-л.739, т.II/ е прието, че изводите
на ревизиращите органи по отношение на пренасяне на данъчни загуби са
мотивирани и обосновани, а жалбата срещу РА в тази й част е неоснователна.
Ревизионният акт е издаден чрез ИС
„Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни
подписи от В.А. и К.Н., като доказателства за датата и начина на подписване и
такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са
представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.
Ревизионният акт е връчен по
електронен път на „ФЕРАЛ“ ООД на 04.02.2021г., съгласно разписка за извършено
връчване по електронен път /л.32, т.I от делото/.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „ФЕРАЛ“
ООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до
Директора на Дирекция ОДОП – гр. Пловдив на 17.02.2021г. жалба, регистрирана в
ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора с вх.№ 3091/ 17.02.2021г.
С Решение № 210/ 05.04.2021г. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в
производство по чл.155, ал.2 от ДОПК, РА № Р-16002420004492-091-001 от 21.01.2021г.
е потвърден в обжалваната част за допълнително установения корпоративен данък
за 2019г. в размер на 87 098.24 лв. с прилежащи лихви 4 960.16 лв. В
решението изрично е уточнено, че другите суми (деклариран, но невнесен
корпоративен данък и прилежащи лихви), установени с процесния ревизионен акт,
не са предмет на обжалване от страна на „ФЕРАЛ“ ООД.
След обсъждане на всички оплаквания
на ревизираното лице за издаване на РА в нарушение на процесуалния и на
материалния закон, с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив са
потвърдени констатациите относно непризнато от ревизията декларирано намаление
на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2019 г. по реда на чл. 70 и
сл. от ЗКПО в размер на 870 982.43 лв. Посочено е, че данъчно задължените
лица, които формират данъчна основа по реда на част втора от ЗКПО, имат право
да пренасят данъчната загуба, като упражняването на това право е по избор на
лицето. Когато данъчно задълженото лице е избрало да пренася данъчната загуба,
тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5
години след реализирането й. Указано е, че правото на избор се упражнява чрез
приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на
данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов
резултат преди приспадане на данъчната загуба. В тази връзка се изтъква, че данъчно
задълженото лице избира дали да упражни правото да пренесе данъчната загуба, но
моментът на приспадане не е по избор, а е точно определеният в изречение първо
на чл. 70, ал. 2 от ЗКПО. Ако лицето не пренесе данъчната загуба в този момент,
то губи правото си на приспадане на данъчната загуба. Пояснено е още, че редът
за приспадане е регламентиран в чл.71 от ЗКПО, според който данъчната загуба се
приспада при определяне на данъчния финансов резултат в размера на положителния
данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато
данъчната загуба е по-малка от положителния данъчен финансов резултат преди
приспадането, приспада се пълният размер. Изрично се подчертава, че съгласно
чл.72 от ЗКПО за нововъзникналите данъчни загуби се прилагат разпоредбите на
тази глава, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от
нововъзникналите данъчни загуби 5-годишният срок започва да тече от годината,
следваща годината на възникването им.
Според решаващият орган, безспорни
са установените с РА факти, че дружеството е декларирало отрицателен данъчен
финансов резултат - данъчна загуба за миналите 2010г., 2011г., 2012г., 2013г.,
2014г. и 2015г. Сочи се, че за следващите 2016 г. и 2017 г. декларираните
данъчни финансови резултати преди приспадане на данъчната загуба са
положителни, но ревизираното лице не е упражнило правото си на приспадане на
данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба,
през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди
приспадане на данъчната загуба, а именно 2016г. (което безспорно не е било
сторено), а чак през процесната 2019г., което се явява неправомерно. В
подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО „ФЕРАЛ“ ООД неправилно е декларирало
приспадане на данъчна загуба в размер на 900 760.97 лв., която сума
представлява дебитното салдо натрупано по счетоводна сметка 121 „Непокрита
загуба от минали години“, включващо формираните данъчни загуби за 2010г.,
2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2018г. В тази връзка е споделен като
правилен извода на ревизиращите органи, че това противоречи на разпоредбите на
чл.70 от ЗКПО, съгласно които през 2019г. следва да бъде приспадната само
данъчната загуба от 2018г. в размер на 29 778.54 лв., а не натрупаното
дебитно салдо по счетоводна сметка 121 „Непокрита загуба от минали години“ в
размер на 900 760.97 лв.
На следващо място, решаващият орган
е определил като неточни и заблуждаващи твърденията в жалбата, че „не е
упоменато, че е подадена коригираща
декларация и за 2017 г. по реда на чл. 103 от ДОПК“. В тази връзка в решението
е отбелязано, че на дружеството е била извършена ревизия за установяване на
задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2017г. - 31.12.2018г.,
приключила с издаването на ревизионен акт № Р- 16002419004108-091-001/ 07.01.2020г.,
който е обжалван. Сочи се, че в Решение № 116/ 10.03.2020г. на Директора на „ОДОП“
– Пловдив изрично било отбелязано, че „за формираните данъчни загуби за 2011г., 2012г.,
2013г., 2014г. и 2015г., от „ФЕРАЛ“ ООД през 2016г., когато е формирана за
първа година данъчна печалба, е настъпил моментът за избор на ДЗЛ - дали то ще
реализира правото си на пренасяне на данъчни загуби или ще ги откаже. С
подадената за 2016г. (първата година, в която формира положителен данъчен
финансов резултат) в годишна данъчна декларация дружеството не е упражнило
правото си да приспадне реализираната до тази година данъчна загуба. Предвид нормата
на чл. 70, ал. 2 от ЗКПО, следва да се приеме, че данъчно задълженото лице
(ДЗЛ) е избрало да не пренася формираната данъчна загуба. След като не е
упражнило правото си на приспадане на данъчна загуба през първата година, в
случая 2016 г., дружеството е загубило правото си на приспадане на данъчната
загуба и за следващите години“. От друга страна се излагат и съображения, че
отчетната 2017г. е била ревизирана (издаден е PA № Р-16002419004108-091-
001/07.01.2020г.) и единствената подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО (образец 1010)
за тази година, в която е деклариран счетоводен и данъчен финансов резултат на
една и съща стойност - 17 118.79 лв., в колона Б. „Намаления“, ред 12,
шифър 8120 не е декларирано нищо (декларирани са само намаления по реда чл. 54,
ал. 1 от ЗКПО). По отношение на факта, че дружеството е правило два опита за
подаване на коригиращи ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. и 2017 г. /първият - на
11.12.2019г., в хода на предходното ревизионно производство и вторият на
18.03.2020г., след издаване на посочения по-горе РА/, се изтъква, че в РД/РА
ясно и точно са посочени относимите разпоредби от ДОПК, касаещи промени на
подадени декларации и други данни или документи. За законосъобразни са приети
изводите в РА, че след като за отчетната 2018г. „ФЕРАЛ“ ООД е декларирало
данъчна загуба в размер на 29 778.54 лв., то за ревизираната 2019г. следва
да бъде приспадната само тази данъчна загуба, а не натрупаното дебитно салдо по
счетоводна сметка 121 „Непокрита загуба от минали години“ в размер на 900 760.97
лв. С оглед на което е прието, че правилно и обосновано на основание чл. 70,
ал. 2 от ЗКПО, за финансовата 2019г. счетоводният финансов резултат (печалба) в
размер на 920 587.23 лв. е преобразуван в посока намаление с 29 778.54
лв., представляващи данъчната загуба от 2018г.
Решението на Директора на Дирекция
ОДОП – Пловдив е издадено като електронен документ и подписано с квалифициран
електронен подпис от Г.Ж.А., като доказателство за удостоверяване валидността
на сертификата към датата на издаване на решението, са представени по делото
като разпечатка./л.17, т.I/.
Решение № 210/ 05.04.2021г. на
Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено на „ФЕРАЛ“ ООД по електронен път
на 06.04.2021г. /л.4, т. I от делото/.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, и ЗВР
на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете,
генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис, както и доказателства,
представени и събрани по искане на оспорващото дружество.
За изясняване на обстоятелствата по
делото, по искане на жалбоподателя, е назначена и изпълнена Съдебно –
икономическа експертиза /основна - л.707 – л.708 и допълнителна – л.749-л.750,
том II от делото/. Според заключението на вещото лице, видно от Протокол №
ПО-16002420021173-073-001/ 14.04.2020г. /л.56, т.I/, първоначално е била
въведена коригираща ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2017г., която
впоследствие на 23.10.2020г. е премахната от системата /СУП/ и е възстановена
първоначално подадената ГДД с вх. № 2400И0258050/ 29.03.2018г., което пък се
установявало от Протокол № ПО-16002420074186-073-001/ 23.10.2020г. /л.53, т.I/.
Въз основа на приложените по делото документи вещото лице заявява, че подадените
коригираща данъчна декларация по ЗКПО за 2016г. с входящ номер от 09.04.2020г.
и коригираща данъчна декларация по ЗКПО за 2017г. с входящ номер от
14.04.2020г., са били обработени /входирани/ и въведени в „системата“ на НАП, а
на по-късен етап, след извършена проверка, коригиращата ГДД по чл. 92 от ЗКПО
за финансовата 2017г. е заличена, като е възстановена първоначално подадената
ГДД с вх. № 2400И0258050/ 29.03.2018г. Пояснява, че данните, съдържащи се в
коригиращата декларация за 2017г. /включително за приспадане на данъчна загуба/,
не са отразени в програмния продукт /СУП/. При изслушване на първоначалната
експертиза, вещото лице отбелязва, че коригиращата годишна данъчна декларация
за 2016г. е обработена, въведена, сумите са били отразени и са рефлектирали
върху крайния резултат. От извършената допълнителна проверка в сайта на НАП по
данъчно-осигурителната сметка на „ФЕРАЛ“ ООД, вещото лице посочва, че в
програмните продукти на НАП няма отразени констатации за непризнаване на
правото за приспадане на данъчна загуба за 2017г.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002420004492-091-001/ 21.01.2021г.,
на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК
във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на РА № Р-16002420004492-091-001/
21.01.2021г., в частта му, потвърдена с Решение № 210/ 05.04.2021г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, като направено в законово установения
срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-2433/
16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.7-л.10, т. I от делото/.
В случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002420004492-020-001 от 27.07.2020г.,
е издадена от В.П.А. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като
издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност,
е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-2433/ 16.12.2019г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и
ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002420004492-020-001
от 27.07.2020г., е издадена от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, като съдържанието й отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при
подписване на заповедта с валиден към датата на издаването й квалифициран
електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – В.П.А..
Възложената ревизия на „ФЕРАЛ“ ООД е
извършена от определените със ЗВР № Р-16002420004492-020-001 от 27.07.2020г.
органи по приходите – К.Г.Н. на длъжност главен инспектор по приходите
/ръководител на ревизията/ и Т.Г.М.-Л. – инспектор по приходите, които
длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за
ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с
необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за
съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002420004492-092-001/ 23.11.2020г. /чл.117,
ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119,
ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията
/определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция -
чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със
заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният
Ревизионен акт № Р-16002420004492-091-001 от 21.01.2021г. е издаден от В.А. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и от К.Н. на длъжност главен
инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за
възлагане на ревизия. Издателите на РА са разполагали с материална
компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на
същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е
компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Посочените по-горе заповед за
възлагане на ревизия, съставения въз основа на ревизията Ревизионен доклад №
Р-16002420004492-092-001/ 23.11.2020г. и РА № Р-16002420004492-091-001 от 21.01.2021г.,
са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи,
подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на
хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на
чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни
документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с
административната преписка CD-R в т.II от делото/. От представените електронни
документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни
подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, РД и РА са подписани от
лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице
основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден
в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията
за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от
него.
Не се установяват при извършената
служебна проверка допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство.
Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК; РД е съставен от
ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените
в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на
ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена проверка
на релевантните обстоятелства. Съответно спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
В жалбата се сочат допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на принципите за
обективност и на служебното начало по чл.3 и чл.5 от ДОПК, което възражение на
жалбоподателя не е обосновано с конкретни твърдения в тази насока. Изложени са
само общи съждения, че събраните доказателства са преценени едностранчиво от органите
по приходите.
Съдът намира това възражение за
неоснователно. От преписката не се установява при извършването на ревизията,
събирането и обсъждането на доказателствата; при формирането на фактическите и
правните изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на
ревизиращите органи или да са извършени действия, надвишаващи законовите им
правомощия. Органите по приходите са събрали по надлежния ред предвидени в ДОПК
доказателства, като относимостта и значението им за установените публични
държавни вземания, е въпрос на материална законосъобразност на РА. Няма
основание да се приеме и че някое от действията на органите на приходната
администрация, извършени за изясняване на правнорелевантните факти и
обстоятелства, не е в съответствие с реда и
средствата, предвидени в ДОПК за тяхното установяване. Правото на защита на
данъчно задължения субект не е накърнено, съответно не е налице съществено
процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА на това основание.
Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от анализа на доказателствата и
формираните фактически и прави изводи, не може да обуслови извод за липса на
обективност и за нарушение на принципа на служебното начало при провеждането на
ревизионното производство.
Относно съответствието на оспорения
ревизионен акт с материалния закон:
С обжалвания РА №
Р-16002420004492-091-001 от 21.01.2021г., в потвърдената му с решението на
Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив част, по отношение на „ФЕРАЛ“ ООД, са
установени допълнително задължения за корпоративен данък за 2019г. в размер на
87 098.24 лева, с прилежащи лихви в размер на 4 960.16 лева.
Определените задължения са в резултат на непризнато от ревизията декларирано
намаление на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2019 г. по реда на
чл.70 и сл. от ЗКПО в размер на 870 982.43 лв. За да отрекат така декларираното
намаление на счетоводния финансов резултат, органите по приходите са приели, че
след като дружеството не е упражнило правото си да приспада данъчната загуба през
първата година, когато това е било възможно, а именно през 2016г., то е избрало
да не пренася формираната до този момент данъчна загуба, поради което е
загубило правото си на приспадане и през следващите години. С оглед на това е обоснован
извод, че през ревизираната 2019г., следва да бъде приспадната само данъчната
загуба от 2018г. в размер на 29 778.54 лв.
Пренасянето на данъчните загуби в
следващите данъчни периоди е регламентирано в глава единадесета от ЗКПО - „Пренасяне на данъчна загуба”.
Съгласно чл.70, ал.1 от ЗКПО данъчно
задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на
тази част. Когато са избрали да пренасят данъчната загуба, тя задължително се
пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години. Според
чл.70, ал.2 от ЗКПО данъчно задълженото лице упражнява правото си на избор чрез
приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на
данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов
резултат преди приспадане на данъчната загуба.
От тълкуването на горепосочените
разпоредби следва, че правото да приспада данъчна загуба зависи изцяло от
волята на задълженото лице. С ал. 2 на чл.70 от ЗКПО е въведен преклузивен срок
за упражняване на това право и това е първата година, в която е формиран
положителен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Оттук се
налага извода, че упражняването на избора се извършва чрез подаване на ГДД в
първата година, в която е реализирана печалба. Когато данъчно задълженото лице
не е упражнило правото си на приспадане на данъчна загуба през тази първа
година, то губи правото си на приспадане на данъчна загуба и за следващата
година.
По делото не е спорно, че
жалбоподателят, в подадените от него годишни данъчни декларации, е декларирал
отрицателен данъчен финансов резултат – данъчна загуба за миналите 2010г.,
2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. Безспорно е и обстоятелството, че за
следващите 2016г. и 2017г. декларираните данъчни финансови резултати преди
приспадане на данъчната загуба, са положителни. Следователно, на основание
чл.70, ал.2 от ЗКПО, правото на избор за пренасяне на формираните данъчни
загуби е следвало да бъде упражнено с подадената за 2016г. ГДД по чл.92 от ЗКПО, когато „ФЕРАЛ“ ООД е декларирало положителен финансов резултат – данъчна
печалба. В тази връзка не е спорен по делото и факта, че в подадената ГДД за
2016г. с вх. № 2400И0199085/ 29.03.2017г. „ФЕРАЛ“ ООД не е упражнило правото си
на приспадане на формираната до този момент данъчната загуба, както и че не е
извършено съответното приспадане и в подадената ГДД за 2017г. с вх. №
2400И0258050/ 29.03.2018г.
През 2020г. от жалбоподателя са били
подадени коригиращи данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за 2016г. и 2017г.,
съответно с вх. № 244352000249332/ 09.04.2020г. /л.22-л.24, т.I/ и с вх. № 244352000246816/
14.04.2020г. /л.25-27, т.I/, в които е било извършено преобразуване на
счетоводния финансов резултат в посока намаление, като е приспадната данъчна
загуба. По отношение на така подадените коригиращи декларации в РА е прието, че
са подадени след изтичане на законоустановения срок за подаването им, поради
което на основание чл.104, ал.3 от ДОПК, се смятат за неподадени и не пораждат
правни последици за целите на данъчното облагане.
Основният спорен по делото въпрос се
свежда именно до това, дали подадената на 09.04.2020г. коригираща данъчна
декларация за 2016г. с вх. № 244352000249332/ 09.04.2020г., е произвела
желаното правно действие т.е. дали следва да бъдат зачетени правните й последици
за целите на данъчното облагане, съответно извършеното с нея приспадане на
данъчна загуба.
От събраните по делото доказателства
се установява, че ревизираното дружество е подало в ТД на НАП - Пловдив, офис
Стара Загора молба с вх. № 6195/18.03.2020г. /л.61, т.I/, с която моли да му
бъде разрешено подаването на коригиращи ГДД за 2016г. и 2017г. На 09.04.2020г. е
била подадена коригираща годишна данъчна декларация за 2016г. вх. №
244352000249332/ 09.04.2020г.
Не могат да бъдат споделени доводите,
изложени от пълномощника на жалбоподателя, че така подадената коригираща
данъчна декларация за 2016г., е по реда на чл.103 от ДОПК. Съгласно чл.103,
ал.1 от ДОПК, при установяване на несъответствия между съдържанието на
подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между
данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети
лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното
законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл.
101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията
в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Според ал.2 на чл. 103 от ДОПК
отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация.
Подаването на новата декларация, извършено в срока по ал. 1, ползва подателя,
независимо от чл.104, ал.3.
Следователно, за да е възможно
извършването на корекция в подадената декларация, е необходимо да е установено
несъответствие между съдържанието на декларацията и изискванията за попълването
й. Съдържанието на корекцията по хипотеза засяга или основата за определяне на
задължението или неговия размер /чл. 106, ал. 1 от ДОПК/. В случая обаче такова
несъответствие не е налице. Дали данъчно задълженото лице ще упражни правото си
на избор да пренася формираната данъчна загуба или не, не попада в хипотезата
на чл.103, ал.1 от ДОПК. Органът по приходите не разполага с правомощия да
укаже извършването на подобна корекция, тъй като същата зависи изцяло от волята
на лицето. Законът не предписва задължение за пренасяне на данъчна загуба, за
да се приеме, че данъчно задълженото лице не е спазило това изискване при
попълването на декларацията. С оглед на което се налага извода, че в конкретния
случай не е налице несъответствие по смисъла на чл.103, ал.1 от ДОПК, тъй като първоначално
подадената от „ФЕРАЛ“ ООД годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за
2016г., не е в противоречие с изискванията за нейното попълване, за да се
налага същата да бъде коригирана.
Следва да се отбележи и че деклариране
вън от срока, което не отстранява несъответствия, не поражда правни последици
за целите на данъчното облагане, дори деклараторът да е поканен към това от
органа по приходите - чл.103, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.104, ал.3 от ДОПК /в този смисъл е Решение № 12268 от
18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15171/2014 г./. Това е така, тъй като
поканата по чл.103, ал.1 от ДОПК, сама по себе си не е предпоставка за признаване
на правни последици за целите на данъчното облагане на подадената коригираща декларация,
а е само условие, за да бъде подадена такава. А в случая доказателства, че на „ФЕРАЛ“
ООД е било връчено съобщение /покана/ по
чл.103, ал.1 от ДОПК за отстраняване на несъответствия в подадената ГДД по
чл.92 от ЗКПО за 2016г., чрез подаване на коригираща данъчна декларация, не се
съдържат нито в ревизионната преписка, нито са представени в настоящото съдебно
производство. Нещо повече - в писмо изх.№ 13507#3/ 18.01.2021г. /л.731, т.II/
на ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора, с което са представени изискани по
делото документи, изрично е заявено, че в Информационната система на НАП няма
данни за съобщение, издадено от орган по приходите в офис на НАП Стара Загора
за отстраняване на несъответствия в подадената ГДД с вх. №
2400И0199085/29.03.2017г. В този смисъл липсват каквито и да е било
доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, че му е било връчено
съобщение по чл.103, ал.1 от ДОПК за отстраняване на несъответствия в
подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016г. Фактът, че в протокол №
ПО-16002420021171-073-001/ 09.04.2021г./л.58, т.I/, е отбелязано, че на
дружеството е връчено съобщение по чл.103 от ДОПК, без да се сочат негови
индивидуализиращи данни, не може да обоснове извод за доказано съществуване на
такова съобщение.
На следващо място неоснователни са
доводите на жалбоподателя, основавайки се на заключението на вещото лице, че
след като коригиращата данъчна декларация за 2016г. е намерила отражение в
програмните продукти на НАП, касаещи данъчно-осигурителната сметка на дружеството,
то първоначално подадената декларация е била надлежно коригирана. Обстоятелството,
че коригиращата декларация за 2016г. е била приета в НАП и обработена, не
означава, че същата поражда правни последици за целите на данъчното облагане.
Това е така, тъй като законът по никакъв начин не обвързва тези действия по
приемане и обработване на декларацията, с признаването на правните й последици.
Още повече, че приемането на декларация може да бъде отказано само в изрично и
изчерпателно уредените в ДОПК случаи – чл.99, ал.5, чл.101, ал.4 и чл.102, ал.3
от ДОПК.
С оглед на изложеното се налага
извода, че корекция в подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО, касаеща правото на избор по
чл.70 от ЗКПО на данъчно задълженото лице да пренася данъчна загуба, не може да
бъде извършена по реда на чл.103 от ДОПК, като единствената възможност е тази
по чл.104 от ДОПК, при която промените се извършват по инициатива на лицето.
Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1 от ДОПК, след подаването на декларацията,
но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има
право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства,
основата и определените задължения, като промени в данъчната декларация се
извършват с нова декларация /чл.104, ал.2 от ДОПК/. Срокът за подаването на ГДД
по чл. 92 от ЗКПО /в приложимата редакция/, е 31 март на следващата година, в
случая до 31.03.2017г., а молбата за подаване на коригираща ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016г., е депозирана от дружеството на 18.03.2020г.
Съгласно чл.104, ал.3 ДОПК подадена
след изтичане на срока декларация за промени се смята за неподадена и не
поражда правни последици за целите на данъчното облагане. Посочената разпоредба
въвежда една фикция - за данъчни цели данните в декларацията са такива, каквито
са заявени в декларацията, подадена в срок. С оглед на което възраженията на
жалбоподателя, че органът по приходите е следвало да вземе предвид подадената
от „ФЕРАЛ“ ООД коригираща данъчна декларация за 2016г. с вх. № 244352000249332/
09.04.2020г. за отстраняване на несъответствия поради допусната техническа
грешка в първоначално подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016г., са
неоснователни. Нормата на чл.104, ал.3 от ДОПК задължава органите по приходите
при определяне на данъчното облагане да вземат предвид данните в подадена в
срок декларация, поради което съдът приема, че в случая ревизиращите органи правилно
не са зачели наличието на породено правно действие и правни последици за целите
на данъчното облагане на декларираните данни в подадената през 2020 г. коригираща
ГДД за 2016г.
По отношение на подадената
коригираща ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017г., съдът намира, че същата е
ирелевантна за спора, поради обстоятелството че момента, в който следва да се
направи избора за приспадане на формираната данъчната загуба, е при подаването
на ГДД за 2016г., тъй като именно за 2016г. за първи път дружеството е реализирало
печалба. След като правото на приспадане не е реализирано в този преклузивен
срок, за „ФЕРАЛ“ ООД вече не е налице възможност да извършва приспадане през следващата
година. Само за пълнота следва да се посочи, че освен всичко друго периодът
2017г. е ревизиран и то преди подаването на коригираща декларация за същата
година. РА № 16002419004108-091-001/ 07.01.2020г. /л.734 и сл., т.II/, с който
са установени задълженията на дружеството за корпоративен данък за 2017г. е
влязъл в сила, в частта, която не е била обжалвана. Следователно единствената
възможност да бъдат извършени променени в размерът на дължимите данъци за
2017г., е на основанията и по реда, уредени в чл.133 и чл.134 от ДОПК.
Предвид така установените факти
съдът намира, че правилно органите на приходната администрация са приели, че
доколкото „ФЕРАЛ“ ООД не е извършило приспадане на данъчната загуба през
първата година след реализирането на данъчната загуба, през която е формирало
положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба
/2016г./, следва извода, че данъчно
задълженото лице се е отказало да упражни правото си на пренасяне на
формираните до този момент данъчни загуби за минали години. За отчетната 2018г. „ФЕРАЛ“ ООД е декларирало
данъчна загуба в размер на 29 778.54лв., поради което обосновано е прието
в РА, че за ревизираната 2019г. следва да бъде приспадната само тази данъчната
загуба, а не натрупаното дебитно салдо по счетоводна сметка 121 „Непокрита
загуба от минали години“ в размер на 900 760.97 лв., включващо формираните
данъчни загуби за 2010г., 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2018г. Ето
защо законосъобразно с РА, на основание чл. 70, ал. 2 от ЗКПО, за финансовата
2019г. счетоводният финансов резултат (печалба) в размер на 920 587.23лв.,
е преобразуван в посока намаление с 29 778.54лв., представляващи данъчната
загуба от 2018г.
В заключение следва да бъде
посочено, че констатациите на органите по приходите не се оборват и от заключенията
на изпълнената по делото съдебно-икономическа експертиза, която въз основа на
поставените от жалбоподателя въпроси е изследвала дали са подадени и обработени
коригиращи данъчни декларации за 2016г. и 2017г. т.е. дали данните от тях са
намерили отражение в програмните продукти на НАП. От заключенията на експертизата
не са установяват нови факти и обстоятелства, относими към правните последици
на подадените коригиращи декларации. Описаните от вещото лице действия на
органите на приходната администрация във връзка с подадените коригиращи
декларации /подаването, приемането и отразяването на коригиращите декларации в
програмните продукти на НАП/, не обуславят различни от направените от
ревизиращите органи правни изводи, че подадената през 2020г. коригираща ГДД по
чл.92 от ЗКПО за 2016г., не е произвела претендираното от жалбоподателя
действие и съотв. не е породила правни последици за целите на данъчното
облагане. Във връзка с посоченото в заключението на експертизата, че в програмните
продукти на НАП не са отразени констатациите за непризнаване на правото за
приспадане на данъчна загуба за 2017г., направени в Ревизионен акт №
Р-16002420004492-091-001/ 21.01.2021г., следва да се отбележи, че констатациите
и изводите от ревизионен акт, принципно няма как да намерят отражение в
данъчно-осигурителната сметка на ревизираното лице. От значение е факта, че РА
е влязъл в сила в частта, която не е била обжалвана от „ФЕРАЛ“ ООД, а това в
частта за установеното задължение за корпоративен данък за 2017г., която е била
декларирана с подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх. № 2400И0199085/29.03.2017г.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че оспореният Ревизионен акт № Р-16002420004492-091-001/ 21.01.2021г.,
с който на „ФЕРАЛ“ ООД допълнително са установени задължения за корпоративен
данък за 2019г. в размер на 87 098.24 лева, ведно с лихви в размер на
4 960.16 лева, е правилен и законосъобразен. Жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на
ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.161, ал.1 от ДОПК, „ФЕРАЛ“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 291.75 лева, определено
съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ФЕРАЛ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ж.к.
„Индустриален“, ул. „Промишлена“ № 12, представлявано от управителя П.Г.Б.,
против Ревизионен акт № Р-16002420004492-091-001/ 21.01.2021г., издаден от В.П.А.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К.Г.Н. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена с
Решение № 210 от 05.04.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, относно допълнително установения
корпоративен данък за 2019г. в размер на 87 098.24 лева, ведно с
прилежащите лихви в размер на 4 960.16 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА „ФЕРАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ж.к. „Индустриален“, ул. „Промишлена“ №
12, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 3 291.75 лева /три хиляди двеста
деветдесет и един лева и седемдесет и пет ст./ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: