Р Е
Ш Е Н
И Е № 68
гр. Бургас, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Иво Добрев
при
секретаря Тодорка Стоянова като разгледа докладваното от съдията Добрев
търговско дело №244 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен от „ОББ Факторинг" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №5, чрез
пълномощник адвокат Теодор Божинов от САК иск срещу „Антол“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Поп Грую“ № 70,
ап.1 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 112 911,10
лева, представляваща главница по неплатени доставки на горива, фактурирани с
фактури: №**********/ 10.09.2018г., № **********/25.09.2018г., №
**********/06.11.2018г. и № **********/ 16.01.2019 г.
Твърди се в исковата молба, че между ищеца и
„Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД, ЕИК ********* на 26.04.2018г. е сключен
договор за факторинг. Второто дружеството в качеството му на доставчик се
задължило да прехвърли свои вземания към трети лица в полза на фактора „ОББ Факторинг" ЕООД, който пък от своя страна
трябвало да финансира търговската му дейност. Срокът на договора бил удължен с
допълнително споразумение от 18.12.2018г. Посочва се също така, че с приложение
№7 към платците по договора, чиито задължения към „Бългериън рекавъри
къмпани“ ЕООД ще бъдат цедирани в полза на ищеца било добавено „Антол“ ЕООД.
Старият кредитор уведомил ответника за прехвърлянето на вземанията му в полза
на фактора, като „Антол“ ЕООД се съгласило да извършва плащания директно към ищеца.
Прехвърлените вземания спрямо ответника произтичали от продажба на
стоки/горива/. За всяка една доставка била издавана данъчна фактура, като
страните по договора подписали и приемо-предавателен протокол в тази връзка.
Ответникът започнал да заплаща на ищеца дължимото към кредитора като общо
заплатената от 06.07.2018г. до датата на предявяване на исковата молба сума
възлизала на 202 575.99 лева. Плащанията били преустановени от ответника
без основателна причина след 16.01.2020г., като оставало задължение в размер на
112 911.10лева по посочените по-горе четири фактури. След получаване на
поканата за заплащане на търсената сума ответникът отговорил, че е извършил
анулиране на фактурите, независимо, че се бил задължил да не извършва никаква
промяна в облигационното отношение, без изрично съгласие на ищеца.
Уточнява
се също така, че ответникът потвърдил получаването на всяка доставка със
стокова разписка, както и удостоверил знанието си за цедирането на всяко от
вземанията по доставките и дължимостта на посочените във фактурите суми чрез
писмено потвърждение, на което бил положен печата на дружеството длъжник.
Същото представлявало извънсъдебно признание на исковете. Въпреки отправената
до него покана получателят бил в неизпълнение на ангажиментите си за плащане на
доставките по посочените в исковата молба фактури. Твърдяното от последния
анулиране на фактурите представлявало злоупотреба с право по чл.289 ТЗ и било
недопустимо, съответно ирелевантно за действителността на вземанията на ищеца.
В
подадения отговор на исковата молба се уточнява, че процесните фактури са за
предоставен лимит/стойност до която може да се зарежда/ за зареждане на горива,
което изрично е посочено във всяка фактура и протокол. По този начин се
прехвърляло за определен срок до посочен падеж правото на собственост върху
стоки за определена стойност за зареждане на горива от верига бензиностанции
чрез картова система за безналично плащане. Следователно това не били фактури
за покупка на самите стоки. Заявява се в тази връзка, че на 29.01.2019г.
ответникът получил искане да потвърди на ищеца получени стоки по процесните
фактури, под предлог че това се прави за целите на одит. Тъй като обект на
факторинг не били получени стоки, а лимит за бъдещо ползване ответникът не
потвърдил получаването на доставки и се отказал от ползване на услугата, тъй
като до този момент нямало зареждания- реална престация по процесните
документи, а се искало потвърждаване на извършени доставки. Това негово
поведение породило търговския спор, който представлявал уреден случай в
приложения от ищеца договор за факторинг №А00239. Този спор и предвид
невъзможността ответникът да получи реална престация по сделките довели като
последица до анулиране на фактурите за лимит, като данъчно недопустими без
бъдещ завършек с реална доставка. Срокът за ползване на стоките- 90 дни също
бил изтекъл и фактурите поради това били с неосъществим предмет –анулирани,
лимитът по тях е отпаднал и няма как да се ползват стоки по него. Цитирана е и
разпоредбата на раздел V чл.12 от
договора за факторинг, съгласно която ако без оглед на причините дадени
доставки са окажат анулирани задължението е на дружеството доставчик-
„Бългериън рекавъри къмпани“ и то за получените средства, а не за целите
стойности на фактурите.
Освен
казаното ответникът твърди, че не е бил уведомен писмено от доставчика кредитор
за всяка конкретна цесия. „Антол“ЕООД не било страна по горния договор и нямало
информация за клаузите на същия, поради което и следвало да получи писмено
потвърждение за всяка цесия от „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД. Заявява се
също така, че липсвали доказателства за уведомяване на ответника, ищецът да е
направил изискуемо вземането си за платени аванси от доставчика, да е упражнил
регрес или съдебно да е заявил такива претенции. Ищецът нямал право на регрес в
конкретния случай, тъй като от приложение №3 към процесния договор ставало
ясно, че основанието на фактурите е само поръчка. По процесните фактури нямало
извършени реални доставки нито на стоки, нито на услуги. С цесиите реално били
прехвърлени бъдещи вземания, което се оказали по сделки с неосъществим предмет,
поради спор с доставчика за начина на работа и отпаднали лимити за гориво.
„Бългериън
рекавъри къмпани“ не било основен доставчик на гориво за ответника, а
последният приел възможността за отложени плащания като резервен вариант.
Преведените първоначално от „Антол“ЕООД към ищеца суми не били за доставени от
доставчика горива, а били получени от „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД за
възстановяване към първото дружество, паради неизползвани в срока лимити за
зареждане на гориво. Горните суми представлявали възстановени аванси, поради
неизползвана възможност в дадения срок за зареждане на горива с отложено
плащане.
Твърди се също така, че ответникът не е
потвърдил получаването на доставки със стокова разписка, както се сочело в
исковата молба. Приложените протоколи обективирали единствено право за
зареждане на горива чрез картова система за безналично плащане в обектите,
посредством предоставен лимит за зареждане на гориво в 90 дневен срок. Такова
право не било упражнено и нямало насрещни стокови разписки, а в протоколите се
отразявало, че става дума за лимит. Посочва се освен това, че приложеното писмо
без дата и позоваване на конкретен договор, прикрепено към кореспонденция по
електронна поща от 31.01.2020г. нямало как да представлява извънсъдебно
признание на иск, тъй като нямало достоверна дата и не ставало ясно за кое
правоотношение се отнася. Тъй като правото за придобиване на стоки не било
упражнено, такива вземания следвало да се считат за безспорно изключени от
обхвата на договора за факторинг. Неполучаването на стоки нямало как да е по
вина на ответника.
Постъпила
е допълнителна искова молба, в която се изразява позиция, че възраженията на
ответника са в противоречие с подписаното от самия него нарочно потвърждение.
Истинността на този документ не се оспорвала от „Антол“, като в съдържанието му
се възпроизвеждал текстът на изпратеното му уведомление от стария кредитор
„Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД. В потвърждението ответникът правил
извънсъдебно признание за дължимостта на сумите по фактурите, като декларирал,
че доставките, за които същите са издадени са редовно извършени, както и че бил
съгласен да извърши плащането по посочената банкова сметка *** в „ОББ“АД на
падежа на всяка от тях. Освен от цитираното потвърждение знанието на ответника
за извършената цесия се извеждало от документите, приложени към исковата молба
/приложение 4 и 5 към същата/. Уточнява се също така, че във всяка от
процесните фактури било възпроизведено изрично уведомление за цесията от стария
кредитор. Горните документи също не били оспорени от ответника.
Във
връзка с направените възражения за анулиране на фактурите се поддържа позиция,
че същите са ирелевантни и недоказани. Ответникът по никакъв начин не установявал
договорка за лимит и нейните конкретни особености, нито ангажирал доказателства
за съществуването на такава. Твърдяната /но недоказана/ договорка за лимит била
нищожна, поради противоречието и със закона на основание чл.26 ал.1 ЗЗД.
Вземанията били установени и документирани в издадените данъчни фактури, които
не били оспорени от ответника и поначало се издавали само за извършени
доставки. Невъзможно било издаване на фактури за неосъществени доставки, както
и за евентуални или бъдещи доставки. Твърдяното анулиране на фактурите
представлявало злоупотреба с право по чл.389 ТЗ, тъй като увреждало кредитора.
Ответникът
и „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД били в трайни търговски отношения най-рано
от 06.07.2018г.-датата на постъпване на първото плащане по цедиранато вземане
по сметка на ищеца. Процесните фактури били издадени след тази дата между
10.09.2018г. и 16.01.2019г., поради което и ответникът е бил длъжен веднага
след получаването им да възрази или оспори наличието на доставка. Това обаче не
само не било направено веднага, а се случило повече от 30 дни по- късно за
последната фактури и повече от 90, 120 и 130 дни за предходните три
такива.
Твърдението
на ответника за липса на доставки не отговаряло на съдържанието на подписаните от
него самия приемо- предавателни протоколи, в които се посочвало, че получателят
приема описаните продукти без забележка по отношение на количество и качество.
Заявена
е позиция, че представеният от ответника протокол бил неясен и симулативен
документ, като имало съмнения за това, че същият е съставен и подписан след
получаване на преписа от исковата молба. В тази връзка се оспорва датата на
представения от ответника протокол и се моли да бъде задължен да представи
оригиналния екземпляр на същия на основание чл.183 ГПК. Направени са и
доказателствени искания.
В постъпилия отговор на допълнителната
искова молба се твърди, че в последната ищецът не опровергава и не представя
доказателства срещу фактите и обстоятелствата, изложени в първоначалния
отговор. Поддържат се изложените вече възражения от ответника за това, че между
него и ищеца няма сключен договор, няма надлежно уведомяване за цесиите и в
тази връзка не е възникнало правоотношение между „Антол“ЕООД и „ОББ Факторинг" ЕООД. Ищецът продължавал да
твърди, че са извършени доставки на стоки, като ако такива в действителност
били осъществени следвало да има отчетност за това и в НАП. Горивата били под
особено наблюдение, като всяка доставка следвало да се обяви пред органите на
фиска в рамките на един ден от доставката, заедно с информация за акцизен
документ, натоварване, адрес, транспорт и др. Такива доставки към ответника от
„Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД липсвали в масивите на НАП. Поддържат се
изложените вече доводи, че с процесните фактури е било прехвърлено между
„Антол“ЕООД и „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД съгласно договора, сключен
между тях единствено право за зареждане на горива до определен лимит- изписано
на всяка фактура бъдещо вземане, което право можело да се упражни единствено и
само в посочения срок на падеж. След изтичането на този срок лимитът не бил
наличен и горивото не можело да се товари. В случая липсвала реализирана
възмездна сделка и доставка на стоки. В тежест на ищеца било да докаже, че е
извършена доставка. Посочва се в тази връзка, че ищецът не познавал добре
данъчното законодателство, тъй като прехвърляне на права също представлявало
данъчно събитие и за това събитие следвало да се издаде данъчна фактура, без да
е задължително стоките да са получени. По повод твърденията за злоупотреба с
право се уточнява, че не ответникът е анулирал фактурите, а издателят им. Това
било и задължение на издателя, след като се е оказал в ситуация на невъзможност
за осъществяване предмета на сделката. Във връзка с оспорения протокол,
представен от ответника се посочва, че същият е автентичен и обективирал
анулиране на изписаната в него дата на събитие. Текстът бил предложен от
„Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
На 26.04.2018г. между „ОББ Факторинг“ЕООД-
фактор и „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД- достачвик на стоки или услуги при условията на отложено
плащане и Димитър Пламенов Стефанов- съдлъжник е сключен договор за факторинг,
по силата на който доставчикът прехвърля на фактора всички свои настоящи и
бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане, издадени срещу
купувачите на стоки- платци, посочени в приложенията, представляващи неразделна
част от договора. В приложение №3 е отразено прехвърляне на вземане към „Антол“ЕООД
и също така отбелязано, че е налице период на отложено плащане до 90 дни и
гратисен период 30 дни, като плащането е дължимо на падежа, посочен във
фактурата по сметка на фактора. Отношенията между доставчика и платеца не са
уредени с писмен договор, като с писмо от 27.04.2018г. „Бългериън рекавъри
къмпани“ ЕООД уведомило „Антол“ ЕООД за прехвърлянето на вземанията във връзка
с извършени и предстоящи доставки на стоки на фактора, считано от фактура
№10221/12.04.2018г. Доставчикът издал процесните данъчни фактури №**********/
10.09.2018г., № *********/ 25.09.2018г., № **********/ 06.11.2018г. и №
**********/ 16.01.2019г., в които са отразени продажби на дизелово гориво-
лимит с посочване на конкретно количество и определена стойност. Фактурите са
подписани от страните, като към всяка една е издаден и приемо- предавателен
протокол, свидетелстващ за получаване на сочените в него продукти, описани по
същия начин дизел- лимит. На 17.02.2019г. след направена констатация, че
ответникът не е зареждал стоки по процесните фактури, а доставчикът е в
невъзможност да поддържа предоставените лимити за зареждане на горива, след
изтичане на срока им „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД и „Антол“ЕООД подписали
протокол, свидетелстващ за намерението на издателя да анулира същите, поради
неосъществим предмет на сделките. Горното било съобщено на фактора, което
обстоятелство не се оспорва от ищеца. / в тази връзка отговор на покана от
17.07.2019г./
Вещото лице в заключението си е отразило в
табличен вид, всички издадени фактури от доставчика и направените плащания по
тях. Констатирало е, че „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД е получило авансиране
от фактора като поради неизползван лимит първото е превело по-голямата част от
получените средства на ответника, който от своя страна, независимо от липсата
на реални сделки ги е възстановил обратно по банковата сметка на фактора. Остатъкът
от авансово платени суми на доставчика, който не е заплатен на фактора е в
размер на сумата от 112 911.10 лева, разпределена в процесните четири фактури.
Вещото лице също така е установило, че във връзка с търговските отношения между
„Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД и „Антол“ЕООД за реално закупено гориво е
издадена една единствена фактура №516/04.01.2019г., която е осчетоводена в
счетоводствата на двете дружества и включена в дневниците за покупки и
продажби. Останалите фактури с получател ответника обективирали единствено
прехвърляне на право на ползване на гориво до размера на посочената в тях обща
стойност. Експертът е посочил също така, че едва след реалното зареждане на
горивото се издавала фактура със съответното сторно на стойността на фактурата
за лимит. Към тази фактура за реална доставка се прилагали и съответните
документи, доказващи транспорта на стоката, както и банкови извлечения за
плащане. Вещото лице е категорично в становището си, че процесните фактури и
приложените към тях протоколи са издадени преди реалните доставки на стоката и
обективират единствено право на ползване на гориво, което може да се товари от
определени търговски обекти. След анулирането на фактурите не са открити други
за реална доставка на горива.
От
приобщените по делото доказателства несъмнено се установява, че ответникът е
уведомен за прехвърлянето на вземанията на доставчика в полза на ищеца,
включително по отношение на четирите фактури, като такова отбелязване е
направено изрично във всяка една от тях с посочване банковата сметка на „ОББ
Факторинг“ ЕООД.
Страните
не спорят, че процесните фактури са издадени и подписани от доставчика и
получателя. Не са налице и противоречиви позиции относно факта на тяхното
анулиране. Твърди се обаче, че последното представлявало злоупотреба с право, а
сторнирането на фактурите по цедирани вземания следвало да се счита за
противоправно. Изтъква се в тази връзка, че цедентът след прехвърлянето на
вземането не бил страна по договора за доставка, поради което и не разполагал с
правно основание да променя или преустановява дълга. Оспорена е и датата на
представения от ответника протокол от 17.02.2019г.
Спорът
е концентриран най-вече върху това извършени ли са реално доставки на гориво по
процесните фактури. Установяването на това обстоятелство е възложено в тежест
на ищеца. Според последния наличието на продажбите се доказва от самия факт на
издаване, подписване и осчетоводяване на фактурите, както и се извежда от
изявленията, направени от платеца в приемо- предавателните протоколи.
В
тази връзка трябва да се отбележи, че поначало всяка една двустранно подписана
фактура, която съдържа всички необходими реквизити инкорпорира в себе си
договор за търговска продажба. Със сключването на този договор следва да е
постигнато съгласие относно съществените елементи и съдържанието на
сделката-такива са стоката, обект на продажбата и цената. Предвид консенсуалния
характер на договора предаването на вещта и заплащането на цената не са елемент
от фактическия състав на същата, а са относими към изпълнението на
произтичащите от договора задължения, като при липса на други уговорки плащането
на цената е в зависимост от предаването. Възприетото в съдебната практика
тълкуване, че двустранно подписаната фактура, отразяването и в счетоводството
на купувача и включването и в дневниците за покупките и продажбите означава
признание на задължението за заплащане на цената не следва да се счита за
безусловно и трябва да се преценява именно с оглед на нормата на чл.327 ТЗ. В
настоящия казус не се установява да е
преминала стока от доставчика към купувача- платец. Този извод се следва при
внимателен анализ и съпоставка на всички, приобщени по делото доказателства и
при съобразяване спецификата на сделките по доставка на горива между търговци,
включително и от описанието на стоката, която във всички фактури и протоколи е
индивидуализирана с отбелязване „лимит“. Касае се следователно за уговорена
доставка на стоки под условие да бъде ползван въпросния лимит. При положение,
че платецът не се е възползвал от опцията да зареди гориво, като такава последваща
възможност не може да бъде осигурена от доставчика, единственото, което е могъл
да направи последният е да анулира вече издадените фактури. Такава несъмнена
констатация е изведена и в заключението на вещото лице, което е установило
извършване на счетоводните операции по отнасяне на процесните фактури, но не и
фактури, отразяващи реалната доставка на горивото. Горното безспорно означава, че
не е извършено същинско заприходяване на описаните във фактурите стоки.
Счетоводни документи, свидетелстващи за осъществена в действителност продажба
на газьол с цитиране на документи за превозвач, номера на цистерна, място на
товарене и краен получател на горивото не са открити от вещото лице, нито се
твърди да съществуват, включително и от ищеца. Такива сделки няма обявени и
пред органите на фиска по реда на чл.118 ал.10 ЗДДС, видно от представената по
делото от НАП справка за всички получени горива от „Антол“ЕООД за периода
01.09.2018г.-31.01.2019г. Не може да бъде възприето и становището, че
представените на вещото лице счетоводни справки от „Бългериън рекавъри къмпани“
ЕООД не са достоверни единствено и само поради това, че последното дружество не
е изпълнило задължението си да предаде търговските книги на синдика. Горното
няма как автоматично да доведе до извод за неистинност на информацията,
съдържаща се в справките, представени на вещото лице. Още повече, че обсъждането
на същата тази информация, съпоставена с отбелязванията, направени при
ответника и справката, изготвена от НАП води до заключение, че тази фактури
действително са сторнирани от издателя им. Протоколът от 17.02.2019г. е
представен в оригинал, като датата на неговото съставяне се потвърждава,
включително от разменената между страните кореспонденция по електронна поща,
свидетелстваща за уведомяването на фактора за анулирането на фактурите. В
последния документ, освен направеното признание, че ответникът не е зареждал
гориво по процесните фактури и доставчика няма вземания към него, е
обективирано и изявлението на „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД, че е в
невъзможност да изпълнява задълженията си по договора. При това положение облигационната
връзка между доставчика и платеца трябва да се счита за прекратена и това е
естествена последица от липсата на доставка по договора. Длъжникът в случая е
противопоставил на цесионера възражение, което произтича от договора му с
цедента, предвид невъзможността на последния да осигури изпълнение на
задължението си и разтрогването на облигационната връзка. Горното несъмнено е
станало достояние на ищеца, видно от съдържанието на отговор на покана от
17.07.2019г., представена по делото от „ОББ Факторинг“ЕООД. При отпадане на
облигационната свързаност между доставчика и получателя трябва да се приеме, че
ищецът няма вземане на основанието, на което е предявил иска и ответникът не
дължи заплащане на цената на стоката на цесионера. От дефиницията за вземане,
възприета в договора за факторинг също става ясно, че се касае за такова бъдещо
вземане на доставчика към платеца, което се прехвърля на фактора, произтичащо
от доставени на купувача стоки. Такова успешно и убедително доказване на реално
извършени доставки по процесните фактури от ищеца не е проведено по делото. Друг е въпросът, че след като доставчика е
усвоил авансово средства по тези бъдещи доставки, част от които не са се
случили е трябвало да предостави сумите по същите, както и е процедирал преди
това на ответника, за да бъдат върнати обратно на фактора. Касае се
следователно за недобросъвестно поведение на „Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД,
за което не може да отговаря ответника.
По
изложените съображения претенцията срещу „Антол“ЕООД трябва да се отхвърли като
неоснователна.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника направените в настоящото производство разноски в размер на 3790 лева
– адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОББ
Факторинг" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Света София“ №5, чрез пълномощник адвокат Теодор Божинов от САК иск
срещу „Антол“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул. „Поп Грую“ № 70, ап.1 за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 112 911,10 лева, представляваща главница по неплатени
доставки на горива, фактурирани с фактури: №**********/ 10.09.2018г., №
**********/25.09.2018г., № **********/06.11.2018г. и № **********/ 16.01.2019
г.
ОСЪЖДА „ОББ
Факторинг" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Света София“ №5 да заплати на „Антол“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Поп Грую“ № 70, ап.1
сумата от 3790 /три хиляди седемстотин и деветдесет/ лева, направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия :