Р Е Ш Е Н И Е № 1030
гр.Сливен, 20.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, девети състав
в публично съдебно заседание на двадесети август през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при
секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1571
по описа за
Производство по реда на чл.12 ЗЗД.
Предмет на разглеждане е молба с правно основание чл.4
от ЗЗДН за защита от домашно насилие. Производството е образувано въз основа на
депозирана молба от С.Д.Д., в която молителката твърди, че с ответникът, М.С.Ш.
живеели на семейни начала близо една година. Живеели са в жилище, което било
собственост на молителката, в гр.
Сливен, кв. Българка, бл. 71, вх. Б, ет. 3, ап. 7 като при тях живеело и детето
й С.А. Д., родено на *** г. Проблемите с М.Ш. започнали от преди шест месеца,
но последния месец положението станало нетърпимо. Още при прибирането в
жилището, без каквато и да е причина, Ш. започвал да крещи заплашително с висок
тон, че молителката и детето са му виновни за нещо. На 02.04.2018 г. около
23.00 часа Ш. се прибрал в жилището и още с влизането започнал с обидни и
заплашителни думи, че ще ги убие, че ще бъдат изхвърлени от терасата на
жилището, че ще им счупи краката. Молителката нищо не му отвърнала, тъй като
винаги така се отнасял след употреба на наркотици и/или когато е под
въздействието на алкохол. Тя продължила да
приспива детето, тъй като се е събудило от високия му тон. Ш. я издърпал
от кошарата на детето и започнал да й нанася удари по лицето, след което
привързал с въже детето за стола, за да се "учело на дисциплина" -
според него. На следващия ден на 03.04.2018 г. Д. напуснала с детето жилището и
отишла при родителите си, които живеели наблизо. Обадила се на тел. 112, но
оттам й отговорили да отиде в полицията и да подаде жалба. Молителката с детето
и баща си Д. Куртев отишли до полицейския участък в кв. Българка. С полицейски
служители отишли в жилището им, като на Ш. му бил съставен протокол за
предупреждение и бил изведен от жилището им. Заплахите продължили и след това.
На 05.04.2018 г. около 10 часа Ш. започнал да крещи на висок глас от терасата
на съседния блок № 7 на кв. Българка, че ще ги избие, заколи и ще запали
апартамента. Това продължило и по телефона, но молителката не му обърнала
внимание, тъй като вече бил предупреден и не искала да влиза в контакт с него.
В молбата си Д. сочи, че М.Ш. упражнява ежедневно
психически и физически тормоз над нея и детето им, с поведението си
представлявал пряка опасност за живота и здравето им.
Предвид и на
основание изложеното, за нея е възникнала необходимост да потърси защита от
домашно насилие по реда на чл. 8, ал. 1 и сл. на ЗЗДН.
В следствие на всичко описано молителката моли съда да
постанови решение, въз основа на което да бъде издадена в полза на молителката С.Д.
заповед за защита от домашно насилие, включваща следните мерки:
Да бъде отстранен М.Ш. от жилището й за неограничено
време, както и забрана на същия да не се приближава до жилището й в гр. Сливен,
кв. Българка, бл. 70, вх. Б, ет. 3, ап. 7, като му се наложи и глоба в размер
на 1 000 лева.
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв.
П., оспорва молбата, като сочи, че няма категорични доказателства за извършване
акт на домашно насилие от страна на Ш..
Съдът, след преценка на събраната в хода на
производството доказателствена съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
С.Д. и М.Ш. живеят на съпружески начала в дома на Д. ***
като при тях живеело и детето на Д. - С.АД., родено на *** г. Видно от
представеното удостоверение за раждане на детето, негов баща е А.Н.Д..
От приложена по делото докладна записка и доклад за
проверени лица и превозни средства от РУ Сливен, се установява, че на
03.04.2018 год. Д. е потърсила съдействие в приемната на РУ Сливен, в кв.
"Българка", където е заявила, че живее на семейни начала с Ш. и не
желае той да остава повече в жилището й, защото не се разбират. Няма приложена
писмена жалба от Д., нито пък данни за такава жалба в докладната. От доклада на
полицейския служетел се установява още, че на Д. е оказано съдействие и Ш. е
изведен от дома й. В докладната е посочено също, че при направена справка в
дежурната част на РУ Сливен не е установено на 02.04.2018 год. и на 03.04.2018
год. да са подавани сигнали на тел. 112 относно осъществено домашно насилие
спрямо Д. и детето й. От представен доклад за проверени лица и превозни
средства се установява, че на на 03.04.2018 год., в гр. Сливен, кв.
"Българска", бл. 7, са проверени молителката, ответника по молбата и
бащата на молителката - Д. Куртев. Записано е, че е взето отношение по сигнал
за скандал между лица.
От представения социален доклад се установява, че към
момента на извършване на доклада детето Стоян живее при дядо си по майчина
линия - Д. К. и жената с която той живее на семейни начала. С.Д. и М.Ш. не са
открити на известните им адреси и не са провеждани срещи-разговори с тях. В
хода на проучването детето С. видимо е в добро общо здравословно състояние,
няма видими белези или следи от осъществено физическо насилие спрямо него, като
ниската му възраст - осем месеца, не позволява да се направи обективна преценка
и да изрази мнение относно случващото в семейството. В доклада е посочено, че
по информация на бащата на молителката и жената, с която той съжителства Ш. е
връзвал детето с кабел, за да се учи на дисциплина и е било пряк свидетел на упражнено
физическо насилие спрямо майка му. В социалния доклад е посочено, че по данни
на Ш., във връзка с подаден от него сигнал, той е биологичен баща на детето.
В хода на производството са събрани и гласни
доказателствени средства от водените от ищцата свидетели Д. С.К., баща на
молителката и Габриела С. Асенова, с която той съжителства.
От изслушаните свидетели се установи че на 03.04.2018
год. молителката дошла в дома им, заедно с детето си Стоян, като се оплакала,
че вечерта - на 02.04.2018 год., ответникът по молбата - Ш. й нанесъл побой,
обиждал я, а детето С. завързал за стол, за да го учи на дисциплина - по думите
на Ш.. Двамата посочват, че молителката е имала синини по корема и долните
крайници, а св. Асенова сочи, че е получила кръвотечение, което молителката
обяснила с нанесени й удари от Ш. в областта на корема. Молителката се обадила
на тел. 112, а след това заедно с баща си отишла до полицейския участък в кв.
Българка, където тя казала на полицаите, че Ш. я е бил предната вечер.
Полицаите й оказали съдействие, като извели Ш. от апартамента и му съставили
протокол. На следващите дни, поради страх от Ш., за да не остава сама
свидетелите с децата си, останали в дома на Д., като от бл. 7 който бил срещу
бл. 70, на близко разстояние, Ш. отправял закани и заплахи срещу Д. и нейните
роднини, че ще ги изтрепе и заколи. Св. А. посочва, че Ш. е биологичен баща на
детето.
От приложена по делото декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН с уточнението направено в съдебно заседание, се установява, че на
02.04.2018 год. и 05.04.2018 год. спрямо Д. и детето й е осъществен акт на
домашно насилие, изразяващо се в психически и физически тормоз.
Съдът кредитира изцяло така установената фактическа
обстановка, с изключение на противоречието между докладната записка, че подаден
сигнал за домашно насилие на тел. 112 няма и че Д. е заявила в приемната, че не
желае Ш. да остава в жилището й, защото не се разбират и показанията на
свидетелите, че такъв сигнал е подаден и че Д. е заявила пред полицейските
служители, че е била бита от Ш..
Съдът кредитира и показанията на разпитаните в хода на
процеса свидетели, с посоченото изключение, като съобрази тяхната евентуална
заинтересованост от изхода на делото и ги прецени като последователни, логични,
вътрешно непререкаеми и кореспондиращи едни с други, както и с останалите
писмени доказателства, събрани в производството.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Правната квалификация на предявената претенция е чл.4
от ЗЗДН.
Съдът намира молбата
за допустима, т.е подадена от легитимирано лице, визирано в чл.8, т.1 ЗЗДН пострадало от домашно насилие лице,
извършено от лице, с което пострадалия е във фактическо съпружеско
съжителство и спрямо дете на пострадалия - чл.3, т.2 и т.10 от ЗЗДН. Към молбата е приложена и декларация от
молителката, съгласно чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Фактическото съпружеско съжителство не е уредено в СК,
но съществуването му е признато казуистично от различни нормативни актове по
повод настъпването на конкретни правни последици, които законодателят свързва с
него.
То представлява интимен съюз с избран и желан
партньор, възниква и продължава докато е налице взаимна воля за съществуването
му. Това е относително стабилно фактическо състояние, без да е необходимо
намерение да се съжителства трайно. На практика обаче лицата се отнасят едно
към друго като към съпрузи, т.е. то винаги е между мъж и жена.
Докато съществуването на брака се доказва със
специално създаден за целта официален писмен
документ / акт за гражданско състояние/, то съществуването на фактическо
съпружеско съжителство е факт, който би могъл да бъде доказан с допустимите от
закона доказателствени средства, вкл. и гласни такива.
В конкретния правен казус между страните липсва спор
относно наличие на съпружеско фактическо съжителство, а и това обстоятелство се
доказва от събраните гласни доказателствени средства. Няма спор и че детето
Стоян Атанасов Драганов е дете на молителката, видно и от представения акт за
раждане.
Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на
домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл.
3 ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита
от съда, чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В
тази връзка, за да се предостави защита на определено лице е необходимо да се
изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на домашно
насилие.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН,
домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално и
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Като „емоционално насилие” могат да бъдат окачествени
всички действия, имащи отрицателно или вредно въздействие върху психиката на
едно лице, пораждащи отрицателни емоции
и/или принуждаващи го да ги подтиска и да не ги изразява. Под „психическо
насилие” следва да се разбира всеки конкретен, еднократен акт или поредица от
действия, който се причиняват неблагоприятно въздействие върху психичното
здраве на пострадалия- заплахи за живота и сигурността, обидни думи, изнудване,
ругатни и др. Физическото насилие се изразява във всяко действие, с което се
накърнява личната неприкосновеност на пострадалия и му се причинява физическо
страдание- побой, отделни удари, шамар, блъскане, дърпане на коси и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.2 от ЗЗДН за
психическо и емеционално насилие върху дете се счита и всяко домашно насилие
извършено в негово присъствие.
Предмет на изследване в конкретния случай е има ли
основание да се приеме, че спрямо молителката С.Д. и нейния син има извършени
действия, които биха могли да се
окачествят като физическо и психическо насилие.
Макар и за самият акт на физическо и психическо
насилие - нанасянето на побой, закани и
обиди, спрямо молителката на 02.04.2018 год. да няма преки свидетели очевидци и
да не е разпитан очевидец, тъй като такъв се явява единствено малолетното дете
на молителката, съдът счита, че такъв акт е бил осъществен. Акт на физическо
насилие - връзването на стола, както и психическо и емоционално насилие - това
че акта на домашно насилие спрямо майката е извършен в присъствието на
малолетното й дете, съдът счита че е бил осъществен и спрямо малолетното дете
Стоян на 02.04.2018 год.
Показанията на св. Куртев и Асенова отразяват, макар и
по косвен път, осъществения акт на физическо и психическо насилие спрямо молителката
и детето й. Действително, тези свидетели не са присъствали на самия инцидент и
те пресъздават не преки възприятия от обективната действителност, а чужди, тези
на самата молителка, която им разказала за случилото се. Съдът обаче приема за
наличен акта на насилие, тъй като се касае за много близки семейни отношения.
За подобен вид отношения е почти невъзможно свидетелите да имат преки
възприятия, а най-често опосредени такива – споделено от самата молителка. Факт
е и обстоятелството, че молителката е потърсила съдействието на органите на реда.
Макар и да е налице несъответствие между мотивите за това съдействие, описани в
докладната записка и тази, изразени в показанията на св. Куртев, то съдът
счита, че не може да се изключи вероятността мотива да е бил насения от Ш.
побой, най-вече с оглед обстоятелството, че по полицейската преписка не е
приложена писмена жалба от страна на Д., в която да са изложени отразените в
докладната записка мотиви. Според съда, също така, едва ли, желанието на
молителката да бъде изведен Ш. от жилището й, просто защото не се разбират, би
било основателна причина – законна такава, за полицейските служите да се
разходва време си и служебни средства, за да бъде удовлетворено това желание на
молителката. А и в представения по делото доклад за проверени лица и превозни
средства е записано, че е взето отношение по сигнал за скандал между лица,
въпреки че това не е отразено в докладната записка.
В процеса безспорно се установи също, че на С.Д. е
нанесен психически тормоз от св. Ш. на 05.04.2018 год., чрез отправянето на
обиди и закани, че ще я заколи и убие, за което свидетелстват очевидци на това
деяние - баща й и жената с която той живее на семейни начала. Съдът счита, че
макар и от разстоние, такъв тормоз е осъществен,най-вече и поради факта, че е
създал у Д. страх, поради който и двамата свидетели са останали да пребивават
няколко дни в дома й. Това поведение безспорно се оценява като налагане на
психически и емоционален тормоз над личността на молителката. Въпреки, че
подобен род третиране над личността нямат физически белези, те са разрушителни
за цялостното емоционално и психологическо благосъстояние на личността. Такова
въздействие върху личността на малолетното дете на молителката има и
упражненото спрямо нея физическо и психическо
насилие на 02.04.2018 год., на което детето е станало свидетел.
Дори и да се приеме, че свидетелите, са заинтересувани
от изхода на спора, то съгласно чл. 13 от ЗЗДН, когато няма други доказателства
съдът издава заповед за защита и само на основание приложената декларация по
чл. 9, ал.3 от ЗЗДН.
Съдът счита, че молбата е основателна, като при
основателност на молбата не е обвързан от нито от молбата на страната, нито от
веднъж постановеното в заповедта за незабавна защита.
С оглед изложените съображения, по отношение на
извършителя М.Ш. следва да се наложат мерки за защита по чл.5, ал.1, т.2 и от части
т.3 от ЗЗДН, заради осъществения над Д. акт на домашно насилие, а именно: да се
въздържа от домашно насилие спрямо молителката, отсраняване на извършителя от
съвместно обитаваното жилище, както и забрана на извръшителя да приближава молителката
и жилището й. По делото не се събраха данни за месторабота на пострадалата,
местата за контакти и социален отдих.
Относно малолетното
дете Стоян, с молбата от 10.04.2018 год., с която е инициирано настоящото
производство, са изложени твърдения за осъществено спрямо него домашно насилие,
въпреки това обаче, по отношение на него, не е поискано да бъдат предприети
мерки за закрила. Тъй като се касае за установен от съда осъществен акт на домашно
насилие по ал.1 и ал.2 от чл.2 от ЗЗДН, спрямо малолетно дете и тъй като във
всяко едно производство съдът следи служебно за интереса на ненавършилите
пълнолетие деца, не е необходимо съдът да бъде сезиран с изрично искане за
оказване на защита на дете, ако в молбата се твърди то да е присъствало при
извършване на насилието. С оглед изложените съображения, по отношение на
извършителя М.Ш. следва да се наложат мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и и от
части т.3 от ЗЗДН, заради осъществения над малолетния Стоян Драганов акт на
домашно насилие, а именно: да се въздържа от домашно насилие спрямо Стоян
Атанасов Драганов., както и да му се забрани да приближава детето.
Съдът намира, че за
определените мерки по чл.5, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, следва да бъде определен
срок от дванадесет месеца, като счита, че така определения срок от дванадесет
месеца, за който са наложени мерките за защита би бил достатъчен за превенция
на евентуални предстоящи насилствени прояви
от страна на ответника и достатъчен за уреждане на семейните лични отношения с
молителката.
Относно възражението
на особения представител на ответника за налагане на мерките по отношение на
детето в минимален срок, то съдът счита, че въпреки че бяха наведени твърдения,
че ответникът е биологичен баща на детето, то по делото не се събраха
доказателства за това, напротив – по делото е представен и приет като писмено
доказателствено средство, неоспорено от страните, официален документ
удостоверяващ произхода на детето – акт за раждане, видно от който баща на
детето е А.Н.Д.. Относно другото изложено възражение – че ответникът по молбата
вече е отстранен от служителите на реда от жилището на пострадалата, то съдът
намира, че налагането на такава мярка е адекватно и основателно, доколкото по
делото не се събраха писмени и гласни доказателства за колко време е отстранен Ш.
от съвместно обитаваното жилище и с какъв акт, както и предприетото действие от
полицейските служители не може да замести и не е скрепено със същата по
интензитет санкция при неизпълнението му, както съдебното решение, с което
извършителят се отстранява от жилището. И в този смисъл решението на съда, с
което се налага тази мярка, осигурява в по-пълна степен търсената от
пострадалия защита.
Съгласно чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, на извършителя следва да
бъде наложена и глоба в размер на 300 лева. Този размер, макар и определен към
минималния предвиден такъв в закона, с оглед
конкретиката на случая ще окаже в достатъчна степен възпиращо действие
към ответника.
На основание чл. 15 ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на
молбата, следва да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят се
предупреди за последиците от неизпълнението й по чл. 21 ал. 3 ЗЗДН - задържане
от полицейския орган, констатирал нарушението, и уведомяване незабавно органите
на прокуратурата.
На основание чл. 16 ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и
от заповедта следва да се връчат на страните, на РУ “Полиция” гр.Сливен, както
и на ДСП Сливен - по настоящ адрес на извършителя
и на пострадалите лица.
На основание чл. 11 ал. 2 ЗЗДН във връзка с чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът в настоящото производство,
следва да заплати държавна такса по делото в размер на 25 лева по сметка на
СлРС / т.22 ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК ВКС РБ/.
Разноски от молителката не се претендират, поради
което съдът не следва да държи изричен диспозитив.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М.С.Ш.
ЕГН **********,*** е осъществил на 02.04.2018 год. и на 05.04.2018 год. домашно
насилие спрямо С.Д.Д., ЕГН: **********
и на 02.04.2018 год. спрямо малолетния й син С.А.Д., ЕГН: ********** и двамата, живущи в гр.Сливен, кв.
Българка, бл. 70, вх.Б, ап. 7.
НАЛАГА на М.С.Ш. ЕГН **********,*** следните мерки за защита срещу домашно
насилие:
ЗАДЪЛЖАВА извършителят М.С.Ш.
ЕГН **********,*** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо С.Д.Д., ЕГН: ********** и малолетния й
син С.А.Д., ЕГН: ********** и
двмата, живущи в гр.Сливен, кв. Българка, бл. 70, вх.Б, ап. 7.
ОТСТРАНЯВА извършителят М.С.Ш.
ЕГН **********,***, от съвместно обитаваното със С.Д.Д., ЕГН: ********** и малолетния й син С.А.Д., ЕГН: ********** жилище, находящо се в гр. Сливен, кв.
Българка, бл. 70, вх.Б, ап. 7 за срок на
наложената мярка от ДВАНАДЕСЕТ месеца, считано от датата на постановяване на решението.
ЗАБРАНЯВА на извършителя М.С.Ш.
ЕГН **********,*** да приближава на
разстояние по-близко от 100 /сто/ метра пострадалите лица С.Д.Д., ЕГН: ********** и С.А.Д.,
ЕГН: **********, както и да приближава на разстояние по-близо от 100 /сто/
метра жилището на пострадалото лице С.Д.Д.,
ЕГН: **********,***, за срок на
наложените мерки от ДВАНАДЕСЕТ месеца, считано от постановяване на решението.
НАЛАГА на М.С.Ш.
ЕГН **********,*** за извършената от
него проява на домашно насилие спрямо С.Д.Д.,
ЕГН: ********** и малолетния й син С.А.Д.,
ЕГН: ********** и двамата живущи в гр.Сливен, кв. Българка, бл. 70, вх.Б, ап.
7. ГЛОБА в размер на 300.00 /триста/
лева, на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН, платими по сметка на СлРС.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на С.Д.Д., ЕГН: ********** и малолетния й син С.А.Д., ЕГН: ********** и двамата живущи в гр.Сливен, кв. Българка,
бл. 70, вх.Б, ап. 7. с цитираните по-горе мерки, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М.С.Ш. ЕГН
**********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан от полицейските
органи, съгласно чл.21, ал.3 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени незабавно органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА М.С.Ш. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд гр.
Сливен сумата от 25 /двадесет и пет/ лева на основание чл. 11 ал.2 от ЗЗДН,
както и държавна такса от 5 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ПРЕПИС от решението и от заповедта да се връчат на страните,
на на РУ гр. Сливен и на ДСП-гр.Сливен. При необходимост връчването на
заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със съдействието на
полицейските органи или кмета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: