РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Карлово, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20255320100779 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4,
във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-10 от ЗПК.
Ищецът - Ч. Н. Ч. твърди, че на 17.06.2024г., в качеството му на
кредитополучател сключил договор с ответното дружество, в качеството му на
кредитор, съгласно Договор за предоставяне на потребителски кредит
№*****/17.06.2024г. По силата на сключения договор за заем, кредиторът е
предоставил на кредитополучателя сума в размер 4000.00 лв., при условия -
лихвен процент - 23.33%, годишен процент на разходите (ГПР) - 49.66%, брой
вноски - 18, обща сума за връщане – 5 400 лв. Съгласно чл. 5 от договора,
кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Multitude Bank в
полза на Дружеството. С одобряването на предоставеното в негова полза
обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито
от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Едновременно със сключването на договора за заем е сключил и Договор за
поръчителство с посочено от кредитора дружество - Multitude Bank, за което
дължи допълнително възнаграждение в размер на 4 240.00 лв. В резултат на
всичко това, за използването на заем в размер 4 000.00 лв. следвало да плати
не описаните по договор 5 400.00 лв., а обща сума в размер 10 845.00 лв.
Видно от приложеното, издадено от ответното дружество Удостоверение за
наличие на задължения, сумите за „такса банкова гаранция“ се изискват от
кредитора, с оглед на което мотивира наличие на правен интерес да се
установи със сила на присъдено нещо действителността на процесния договор
за заем. Счита, че договорът е недействителен, тъй като условието за
сключване на договор за поръчителство с точно това дружество е на практика
задължително условие за отпускането на заема, а възнагражденито по
1
договора за поръчителство е на практика разход по кредита, без това да е
отразено в ГПР. Констукцията кредитор-дружество гарант е ноторно известна
при небанковите финансови институции като конструкция, с която се цели
заобикалянето на законовите разпоредби относно максимално допустимото
ГПР.
Твърди, че договора е нищожен. При кандидатстване за потребителски
кредит онлайн, потребителят трябва да избере обезпечение по кредита, за
което са предоставени две опции: да избере гаранция с Multitude Bank или
Личен гарант/поръчител, което да бъде одобрено от кредитора. Ако
потребителят не избере нито една от опциите, няма да успее да финалзиира
искането, т.е. няма да получи кредит. Клаузата на чл. 5 от Договора за заем,
възлага в тежест за кредитополучателя да осигури обезпечение с
поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитора. При
внимателен прочит на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с
естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по
своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя,
както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Въпросното
условие е формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице
поема задължение да е гарант на кредитополучателя пред кредитора и че този
гарант предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да
му се плати възнаграждение, а всъщност кредитополучателят по този начин
плаща огромна възнаградителна лихва на кредитора, на която е придаден вид,
че представлява възнаграждение за гаранция.
Счита, че в процесния случай възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция е пряко свързано с договора за паричен заем и
представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от
потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по
договора за потребителски кредит. Нещо повече, кредиторът по договора за
потребителски кредит получава плащане на възнаграждението за гаранта
директно в патримониума си като сигурен доход, кумулиран към
погасителните вноски. Така нареченото възнаграждение всъщност
представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи,
независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално
неизпълнение или не. Същевременно непредставянето на обезпечението по
договора за заем (ако беше възможно) не води до претърпяването на вреди или
увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази
възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на
заем към датата на сключване на договора, а не след сключването на договора.
Процесното възнаграждение води до неравенство на правата на страните, тъй
като така се създават права само за едната страна по правоотношението -
кредитора, която е икономически по-силната страна и не отговаря на
изискването за добросъвестност. Счита, че възнаграждението за гаранта
всъщност представлява допълнително възнаграждение за кредитора под
формата на т.нар. скрита възнаградителна лихва, уговорено в противоречие с
принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди, че след справка в ТР по партидата на ответника е видно, че
едноличен собственик на капитала на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е
именно дружеството „поръчител“ - Мултитют, така че двете дружества са
2
несъмнено свързани и разпръскването на едно задължение на отделни части
между съсобствени дружества, с цел да се заобиколят разпоредбите на ЗПК
касателно ГПР е заобикаляне на закона и противоречи на добрите нрави. В
случая сумата, определена за възнаграждение за предоставената от дъщерното
дружество гаранция е разсрочена на 4 вноски, съвпадащи с падежа на
вноските по договора за заем, дължими заедно с погасителните вноски за
главница и лихва по договора за заем. С кумулирането на възнаграждението
към вноските по погасителния план още от самото начало, то посоченият
размер на разходите по кредита за потребителя - ГПР, нараства значително с
размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция. В
случая посоченото ГПР в размер 49.03% е абстрактно посочено в някакъв
размер, който формално отговаря на законовите изисквания колкото да
фигурира в процесния договор за заем. В случая в ГПР не са включени всички
разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение
за гарант. Следователно, този разход, който определено е известен изначално
на кредитора, умишлено не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е
посочен в размер значително по-нисък от реалния, което води до пълната
недействителност на процесния Договор за заем. Не са необходими специални
знания, за да се стигне до извод, че обявеният в Договора за заем ГПР в размер
на 49.66% при параметри - 4000.00 лв. - главница; 5400.00 лв. - обща сума,
която кредитополучателят следва да върне 18 месечни вноски. В
действителност е значително по-висок при същата главница, същия срок на
погасяване, но обща сума в размер на 9 640.00 лв., ако възнаграждението,
дължимо за дружеството гарант бе включено в ГПР, както би следвало,
предвид, че кредиторът всъщност е един, макар и опериращ формално чрез
две дружества.
Твърди, че в случая кредиторът привидно е дал възможност на
кредитополучателите да изберат възможност личен гарант, за което
кредиторът няма да получи допълнително възнаграждение, но си е запазил
правото да не одобри личния поръчител, без да пояснява на какви изисквания
той трябва да отговаря и защо би отказал. По този начин потребителят е на
практика принуден да сключи възмезден договор за поръчителство с
Мултитюд банк, чрез който кредиторът си гарантира допълнителна печалба.
Счита, че отношенията между кредитора и потребителя следва да се гледат в
цялост, без значение, че е кредиторът формално е разделил задълженията на
две свои дружества с цел да заобиколи максимално допустимият размер на
ГПР. Счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, установяваща част от минимално
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, тъй като
макар в договора да е посочен общия размер на задължението на потребителя,
не е налице яснота относно размерът на отделните задължения, от които е
формиран. Това е така, доколкото не се установява каква е общата стойност на
задълженията след включване на установеното в договора за предоставяне на
гаранция възнаграждение за поръчител. Възнаграждението по договора за
поръчителство, макар и формално да не се дължи на кредитодателя,
значително оскъпява кредита и следва да се включи в общите разходи по
същия и в общата стойност на задълженията. В този смисъл цитира съдебна
практика и такава на ЕС.
Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен
процент на разходите. Посочването на по-нисък от действителния ГПР
3
представлява невярна информация, с характер на заблуждаваща търговска
практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че
Договор за предоставяне на потребителски кредит № *****/17.06.2024г.,
сключен между ищеца и ответното дружество е недействителен, на основание
чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл. 38 от ЗА.
Ответното дружество намира иска за неоснователен. Твърдението, че
поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за
сключване на кредитен договор, е неоснователно. Кредитополучателят може
да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на
„Фератум България“, потребителят сам избира обезпечението. Следователно
сключването на договор за гаранция не е задължително. Също така, исковете
за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй
като не са насочени срещу правилната страна - Мултитуюд Банк, а не
„Фератум България“ ЕООД. Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо
лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на
територията на Република България по силата на свободата на предоставяне
на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е
вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция е
отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не е
страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно
унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да
произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така
няма да настъпи промяна в патримониума на ищеца. Твърди, че ищецът е
завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването
на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което
същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Ищецът
сам е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния
формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал
заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която
изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум
България“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от
Мултитуюд Банк, включително Договор за гаранция. След като е бил
информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи
договора. С оглед на това, не може да се говори за заблуждаваща търговска
практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение
относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е
бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите,
дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител.
Претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства.
Исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и
документи, и не представя ясни доказателства за плащания, възникнали
отношения или суми. Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са
неоснователни. Чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за
поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са
подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към
4
Мултитуюд Банк, които ищецът е приел доброволно.
Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК намира, че
договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не
се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за
допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от
оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България“ е предоставила
необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да
избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил
това си право. МОЛИ съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен,
като претендира разноски.
Ответното дружество „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД предявява
насрещен иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД във вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД против Ч. Н. Ч. от с. К., ул. *** с ЕГН **********, с който моли съда,
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ответника
обща сума в размер на 1857.76 лева, представляващи главница по заема, ведно
със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до
окончателното й плащане. Претендира разноски, като моли да бъдат
преведени по следната банкова сметка - IBAN: *****, BIC: *****, „Пощенска
Банка“ АД, Титуляр: ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД.
Ищецът по насрещния иск твърди, че ответникът е получил
потребителски кредит в размер на 4000 лв. по Договор № *****/17.06.2024г.,
сключен с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Съгласно договора, кредитът е
следвало да бъде погасен в срок до 18 месеца, но към момента потребителят е
заплатил само 2 142.24лв. С оглед на непогасяването на задълженията,
предявява насрещни искове за сумата от 1857.76 лв., представляваща
неизплатена главница по договора, ведно със законна лихва за забава върху
тази сума, считано от датата на подаване на иска до окончателното й
изплащане. Поради сериозното неизпълнение на договора от страна на
кредитополучателя и на основание чл. 6 от договора и чл. 13, ал. 1 от Общите
условия на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, всички вземания по кредита се
обявяват за предсрочно изискуеми. С насрещната искова молба отправя
покана към Ч. Н. Ч. да погаси задължението си в размер на 1857.76 лв.
Ответникът по насрещния иск, в представения от него писмен отговор
по реда на чл. 131 ГПК, намира иска за допустим и основателен. Посочва, че е
предявен насрещен иск, с който ищецът по насрещния иск моли ответника по
насрещния иск да бъде осъден за сумата от 1 875.76 лв. С отговора,
ответникът по насрещния иск признава иска за основателен при условието, че
съда прогласи договора за недействителен. С оглед на признанието на иска
моли съда да намали до минимума претендираното от противната страна
възнаграждение за процесуално представителство. Моли съда да постанови
решение, с което прогласи недействителността на договора за заем.
Доколкото исковата молба и насрещният иск се основават на едни и
същи фактически обстоятелства, то съдът намира, че по така предявените
искове може да се произнесе с едни и същи мотиви.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
5
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният Договор за предоставяне на потребителски кредит №
*****/17.06.2024г. по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Няма спор по делото, че на 17.06.2024г. между страните е възникнало
валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който
ищецът е усвоил сумата от 4000 лева. Видно от представения Договор за
предоставяне на потребителски кредит № *****/17.06.2024г. и погасителен
план към него, страните са се договорили сумата да бъде върната на 18
вноски, с първа падежна дата 17.07.2024г., последна падежна дата 09.12.2025г.,
при лихва от 1450 лева, лихвен процент 23.33% и годишен процент на
разходите 49.66%. Общата сума, която кредитополучателят следва да върне на
кредитодателя е посочена в размер на 5400 лева, представляваща сбор от
следните суми: главница – 4000 лева и лихва – 1400 лева.
В чл. 5 от Договора е уговорено кредитът да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството.
Посочено е, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова
полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се
отмени от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема.
Страните не спорят, че в изпълнение на чл. 5 от договора за заем ищецът
е сключил договор за поръчителство с Multitude Bank, с договорено
възнаграждение за дружеството - гарант в общ размер на 4240.00 лева.
Съгласно константната съдебна практика, независимо че таксата за
гарант (възнаграждение за поръчител) се дължи на друго лице, различно от
кредитодателя, тези разходи са пряко свързани с договора за кредит и
съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР по кредита.
Пряката свързаност в случая е очевидна и не се нуждае от специално
обосноваване, доколкото единствената цел на гаранцията (поръчителството) е
да бъде отпуснат кредитът, поради което и дължимата за нея такса съставлява
общ разход по кредита, който по силата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК подлежи на
задължително включване в ГПР.
В процесния договор за кредит е посочен ГПР в размер на 49.66%. Факт
е разноските за поръчителство не са включени в посочения размер на ГПР. С
помощта на кредитен калкулатор се установява, че при включване и на
възнаграждението за гаранция от 4240 лева, то ГПР ще бъде 283.4857%, тоест
6
по-висок над пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. От изложеното следва, че е нарушен чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Посочената разпоредба е създадена за защита на икономическите интереси на
потребителя като по-слабата страна в правоотношението при сключване на
договор за потребителски кредит и целта на същите е да не допуснат той да
заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение на
кредитора. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Предвид горното съдът намира, че при
сключването на процесния договор за потребителски кредит чрез
предвиждане на гаранция под формата на поръчителство, което е свързано с
допълнителни разходи за потребителя за заплащането й в полза на свързано с
кредитора лице, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния
процент на разходите по кредита. Посоченият в договора годишен процент на
разходите не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Налага се изводът, че в
договора за кредит е налице неточно посочване на ГПР по кредита, в резултат
на което потребителят е въведен в заблуждение относно действителната му
цена, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Посочването в договора за кредит на годишен процент на
разходите, различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл. 22 от
ЗПК води до неговата недействителност.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и
по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява
разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една
клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено
с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването му, предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1,
предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите
аргументи на страните.
Ответникът „Фератум България“ ЕООД е предявил срещу ищеца
насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
240 от ЗЗД. Претендира се заплащане на сума в общ размер от 1857.76 лева –
главница, ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещния иск
до окончателното плащане.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
какъвто е настоящия случай, съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ответникът по насрещния иск - Ч. Н. Ч. признава основателността на
7
претенцията при условие, съдът прогласи договора за недействителен. При
това положение и с оглед изводите на съда за недействителност на Договор за
предоставяне на потребителски кредит №*****/17.06.2024г., насрещният иск
се явява доказан и основателен за претендираната главница от 1857.76 лева.
Относно законната лихва, искът следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на Ч. Н. Ч. се полагат разноски за
уважения иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД в размер на 433.80 лева за заплатена на
държавна такса по делото.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът
на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна защита е
отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1376.05
лева или 1651.26 лева с ДДС за осъществено от адвокат Д. Г. процесуално
представителство. Адв. Г. претендира възнаграждение в минимален размер,
поради което възражението за прекомерност се явява неоснователно.
По насрещния иск в полза на „Фератум България“ ЕООД следва да се
присъдят разноски за държавна такса – 74.31 лева и юрисконсултско
възнаграждение – 300 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, от
ЗЗД сключения между Ч. Н. Ч. от с. К., ул. *** с ЕГН ********** и
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. ***, бул. ***, Договор за предоставяне на
потребителски кредит № *****/17.06.2024г., поради противоречие със закона
– чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА Ч. Н. Ч. от с. К., ул. *** с ЕГН ********** да заплати на
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. ***, бул. *** сумата от 1857.76 лева, представляваща
непогасена главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит №
*****/17.06.2024г., КАТО за законната лихва върху главницата за периода от
депозирането на насрещната искова молба в съда – 05.06.2025г., до
окончателното изплащане на сумата, ОТХВЪРЛЯ НАСРЕЩНИЯ ИСК като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. ***, бул. *** да заплати на Ч. Н.
Ч. от с. К., ул. *** с ЕГН ********** сумата от 433.80 лева, представляваща
направени по делото разноски за заплатена на държавна такса.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. ***, бул. *** да заплати на
АДВОКАТ Д. Г., вписан в АК – Ловеч с № ********** със съдебен адрес: гр.
8
Т., ул. ***, сумата от 1651.26 лева, с включено ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА Ч. Н. Ч. от с. К., ул. *** с ЕГН ********** да заплати на
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. ***, бул. *** сумата от 374.31 лева, представляваща
направени по делото разноски.
ПРИСЪДЕНИТЕ в полза на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД суми могат
да се платят по следната банкова сметка с IBAN: *****, BIC: *****,
„Пощенска Банка“ АД, Титуляр: ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9