Р Е Ш Е
Н И
Е № 260273
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XX състав, в публичното заседание на 21.03.2022
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14622 по описа за 2018
г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е делбено –
втора фаза – по извършване на делба на недвижими имоти.
С влязло в сила решение, постановено
на 17.05.2019 г. по гр. д. № 14622/2018 г. по описа на ПРС, е допусната съдебна делба
между П.М.Г.,
ЕГН **********, С.В.Г., ЕГН **********,
В.В.К., ЕГН **********, В.В.Р., ЕГН **********, С.В.Т., ЕГН **********, В.В.А.,
ЕГН **********, С.К.С., ЕГН **********, В.К.И., ЕГН **********, Р.Г.Т., ЕГН**********,
И.Д.К., ЕГН ********** и И.К.Щ., ЕГН ********** на следния съсобствен недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, находящ се в гр. П.,
общ. П., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед ********г. на И.д.на АГКК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: гр. П., ********,
самостоятелният обект се намира в сграда № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ********, предназначение
на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ 57.96 кв.м., прилежащи части: изба № 18, с площ 3.50 кв.м. и
1.353 % от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – ********, под обекта ******** и над обекта ********.
ПРИ КВОТИ:
П.М.Г., ЕГН ********** - 126/336 ид.ч.
С.В.Г., ЕГН ********** - 18/336 ид.ч
В.В.К., ЕГН ********** - 18/336
ид.ч
В.В.Р., ЕГН ********** -18/336
ид.ч
С.В.Т., ЕГН ********** - 18/336
ид.ч
В.В.А., ЕГН ********** – 18/336
ид.ч.
С.К.С., ЕГН ********** - 9/336 ид.ч.
В.К.И., ЕГН ********** – 9/336 ид.ч.
Р.Г.Т., ЕГН********** – 18/336
ид.ч.
И.Д.К., ЕГН ********** - 28/336 ид.ч.
И.К.Щ., ЕГН ********** - 56/336 ид.ч.
Ищците с исковата молба по допускане на
делбата, поддържана в първото по делото съдебно заседание във втора фаза – по
извършване на делбата, са предявили срещу ответника И.Д.К. претенции по сметки.
Претенциите са уточнени с молба от
31.08.2020 г. и молба от 28.09.2020 г., като се иска И.Д.К. да бъде осъдена да
заплати на ищците обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения недвижим
имот, допуснат до делба за периода 19.11.2018 г. до 25.08.2020 г., съразмерно с
квотите им в съсобствеността, както следва:
на П.М.Г. сума в размер на 4200 лева,
на С.В.Г. – 600.39 лева,
на В.В.К. – 600.39 лева,
на В.В.Р. – 600.39 лева, на С.В.Т.
600.39 лева, на В.В.А. – 600.39 лева,
на С.К.С. – 400.09 лева,
на В.К.И. – 300.09 лева и
на Р.Г.Т. – 600.39 лева.
Претендира се и законна лихва от
получаване на исковата молба до окончателното плащане.
Твърди се, че в посочения период
ответницата И.Д.К. си е служила единствено и изцяло със съсобствената вещ,
поради което се предявяват исковете.
С молба от ответника И.К. от 14.09.2020
г. и от 07.10.2020 г. се оспорват претенциите на ищците. Твърди се, че
ответницата не е ползвала процесния имот нито приживе на своя наследодател –
Д.Т.а, нито след смъртта й. Твърди, че не се познава с нито един от ищците,
като нито един от тях не я е търсел да иска да ползва имота. Твърди, че тя има
собствено жилище, както и учредено пожизнено право на ползване върху друг недвижим имот.
С оглед изложеното се иска отхвърляне на
предявените претенции.
В срока по чл.346 ГПК претенции по сметки
е предявила и И.Д.К. срещу всеки един от останалите съделители съобразно
квотите им в съсобствеността,
представляваща стойността на извършените подобрения в допуснатия до делба
недвижим имота през 2016 г. в общ размер на 18866.77 лева, от които 7506.64 лева – разходи за труд и 11360.93 лева – разходи за материали, както
следва:
от П.М.Г. при квота 126/336 ид.ч. за
сумата в размер на 7718.46 лева, от които 3 070.88 лева за труд и 4647.59
лева за материали;
от В.В.К., В.В.Р., С.В.Г., С.В.Т. и
В.В.А. при квота за всеки един от тях 18/336 ид.ч. за сумата в размер на по
1 102.64 лева от всеки един, от които 438.70 лева за труд и 663.94 лева –
за материали;
от
С.К.С. и В.К.И. при квота за всеки един от тях 9/336 ид.ч. за сумата в
размер на по 551.32 лева от всеки, от които 219.35 лева за труд и 331.97 лева –
за материал;.
от Р.Г.Т. при квота 18/336 ид.ч. за
сумата в размер на 1 102.64 лева от всеки един, от които 438.70 лева за
труд и 663.94 лева – за материали;
от И.К.Щ. при квота 56/336 ид.ч. за
сумата в размер на 3 430.43 лева, от които 1 364.83 лева за труд и
2 065.60 лева за материали.
В молбата са изложени обстоятелства, че през 2016
г. наследодателката на И.Д.К. – Д.С.Т.е направила подобрения в процесния имот,
изразяващи се в ремонт на;
1.
входно антре с площ от 6 кв.м, в което са извършени подмяна на входна
врата, каса и брава, поставяне на нова подова настилка – теракот, шпакловка на
стени и таван, боядисване на стени и таван, поставяне на огледало на вратата на
банята, окачен таван, подмяна на ел. инсталация, поставяне на нови ключове и
контакти, замазка на под, възлизащи на обща стойност 1726 лева, от които 795
лева труд и 931 лева – материали, разбити по вид дейности;
2. кухня с площ от 12 кв. – подмяна на
дървена дограма с ПВЦ дограма, петкамерна със стъклопакет, обръщане на стените
до прозореца, поставяне на врата тип хармоника, окачен таван, поставяне на нова
подова настилка, шпаклова по стени и таван , боядисване на стени и таван,
подмяна на ВиК инсталация, подмяна на ел. инсталация, поставяне на нови ключове
и контакти, поставяне на кухненски шкафове, поставяне на кухненски плот,
подмяна на кухненска мивка, поставяне на абсорбатор, направена топлоизолация,
замазка на под – обща стойност на подобренията – 5 734.18 лева, от които
2227 – труд и 3507.18 лева – материали;
3. спалня /13 кв.м./ - подмяна на
дървена дограма с ПВЦ дограма, петкамерна със стъклопакет, обръщане на стените
до прозореца, подмяна на врата и каса, окачен таван, поставяне на нова подова
настилка, шпакловка по стени и таван, боядисване на стени и таван, подмяна ел.
инсталация; поставяне на нови ключове и контакти, монтиране на външни ролетни
щори, направена топлоизолация, замазка на под – обща стойност на подобренията
3 281 лева, от които 1465 лева – труд и 1816 лева – материали;
4. хол /24 кв.м./ - подмяна на дървена
дограма с ПВЦ дограма, петкамерна със стъклопакет, обръщане на стените до
прозореца, подмяна на врата и каса, поставяне на нова подова настилка –
ламинат; шпакловка по стени и таван, боядисване на стени и таван, подмяна на
ел. инсталация, окачен таван, поставяне на нови ключове и контакти, монтиране
на външни ролетни щори, обезопасяване на прозорец чрез монтиране на тръби и
стойки, направена топлоизолация, замазка на под - обща стойност на подобренията
5 866.76 лева, от които 2122 лева – труд и 3744.76 лева – материали;
5. баня /3 кв.м./ - подмяна на врата и
каса, поставяне на нова подова настилка – теракот, подмяна на фаянс на стени,
поставяне на моноблок, поставяне на нова мивка с шкаф и огледало, подмяна на
ВиК инсталация, монтиране на душ система „initial“, поставяне на вентилатор,
поставяне на етажерка, поставяне на ботуш/мивка, подмяна на ел. инсталация,
поставяне на нови ключове и контакти, боядисване на тава, замазка на под,
къртене, чистене, сметоизвозване - обща стойност на подобренията 3974.63 лева,
от които 1990 лева – труд и 1984.63 лева – материали.
Излагат се
твърдения, че със саморъчно завещание Д. Т. е завещала на И.К. всички свои
вземания срещу физически и юридически лица.
С молба на ищците от 02.09.2020 г. се
взима становище по така предявените претенции по сметка от И.К.. На първо място
считат, че не е изяснено тези ремонтни дейности дали са подобрения или са
необходими и полезни разноски за запазване на вещта. Счита, че така описаните
разноски са направени за подобряване качеството на живот на наследодателката на
ответницата. Предвид
изложеното претенциите не били основателни. Наред с това счита, че доколкото
процесните разходи са направени без съгласието и без противопоставянето на
ищците, то се касаело до претенции по чл.61, ал.2 ЗЗД, водене на чужда работа
без пълномощие и в собствен интерес. Уважаването на тази претенция била
предпоставено от увеличаване на стойността на имота, в резултат от тези ремонтни
дейности. Счита, че не са представени доказателства за извършените ремонтни
дейности и за разходите във връзка с тях. На следващо място се излагат
твърдения, че И.К. няма право да претендира тези подобрения, доколкото към
момента на смъртта си Д. Т.а,
наследодател на И.К., не е имала вземания срещу ответниците за тези подобрения.
Същата не е отправяла претенции в тази насока. Иска се отхвърляне на
исковете.
Пловдивски
районен съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
За поделяемостта на имота, предмет на делба, на реални
дялове по делото е изслушано заключение на Съдебно – техническата експертиза
/л.168/, от която се установява, че процесния имот е неподеляем.
Актуалната пазарна стойност на имота, според
заключението на СТЕ, е в размер на 73 680 лева.
Заключението на вещото лице е прието по делото и не е
оспорено от страните, като съдът намира, че същото е компетентно и обективно
изготвено, основано
на професионалните знания и опит на вещото лице и споделя изводите му за неподеляемост
на имота.
Относно начина
на извършване на делбата на имота:
Съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато някой
имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът
постановява да бъде изнесен на публична продан. Този способ за ликвидиране на
съсобствеността се използва, когато не са налице предпоставките за извършване
на делбата чрез някой от останалите, предвидени в закона способи, които винаги
предполагат поделяемост или предвиждат специален ред за извършване на делба на
неподеляем недвижим имот.
Предвид изложеното и с оглед установяване на
обстоятелството, че процесния имот е неподеляем и не може да бъде поставен в
дял на някой от съсобствениците, единствения способ за прекратяване на
съсобствеността между страните е изнасяне на имота на публична продан, при
първоначална пазарна оценка, посочена в заключението на съдебно - техническата
експертиза, в размер на 73 680 лева.
Сумата, получена от проданта, следва да се разпредели
между страните според техните права в съсобствеността, а именно П.М.Г., ЕГН ********** - 126/336
ид.ч.; С.В.Г., ЕГН ********** - 18/336
ид.ч; В.В.К., ЕГН ********** - 18/336 ид.ч; В.В.Р., ЕГН ********** -18/336
ид.ч; С.В.Т., ЕГН ********** - 18/336 ид.ч; В.В.А., ЕГН ********** – 18/336
ид.ч.; С.К.С., ЕГН ********** - 9/336
ид.ч.; В.К.И., ЕГН ********** – 9/336
ид.ч.; Р.Г.Т., ЕГН********** – 18/336 ид.ч.; И.Д.К., ЕГН ********** - 28/336 ид.ч. и И.К.Щ., ЕГН ********** - 56/336 ид.ч.
По претенциите
по сметки по чл.31, ал.2 ЗС, предявени от ищците срещу ответника И.К..
За да бъдат уважени претенциите в тежест на ищците е да установяват следния
фактически състав: ползване на вещта изцяло от И.К. през процесния период,
отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетение, получена от
ответницата, размер на претенцията си. В тежест на
ответника е да установи, че е осигурил достъп върху имота за ползване от ищците
съобразно правата им.
Спорно по
тази претенция е ползвала ли е ответницата целия имот за себе си и лишила ли е
ищците от ползването й и откога ответницата е поканена да осигури ползването на
имота на ищците.
Ползване на цялата обща вещта от ответника за
задоволяване на свои собствени нужди, е налице тогава когато един от
съсобствениците упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин, че
препятства достъпа на другия съсобственик и се ползва или при необходимост може
да се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за
задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на
чл.31, ал.2 ЗС общата вещ. В този смисъл Тълкувателно решение 7/2012 г. от 02.11.2012
г. по т.д. 7/2012 на ОСГК на ВКС.
Безспорно между страните е, че след смъртта на Д. С.а Т.а, която до тогава е ползва
самостоятелно процесния имот, нейната м. И.К. е придобила владението на същия
чрез получаване на ключове от имота, като единствено тя е разполагала с такива.
При наличие на ключове до процесния имот единствено ответницата И.К. е могла да
се ползва от същия.
В случая е без значение дали реално ответницата е
ползвала имота, а това, че след покана от съсобствениците не им е предоставила
възможност те да го ползват чрез предаване на ключовете от имота. По делото не
се установи такава възможност да им е предоставена, чрез предаване на ключ от
имота.
По отношение на датата, на която ответницата е поканена да
заплаща обезщетение, съдът приема, че най-ранният момент е с връчване на препис
на исковата молба до същата, в която се съдържа искане за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване, а именно на – 19.11.2018 г. /л.65/. Не се
установи ответницата да е била поканена в по-ранен момент.
В тази връзка, с оглед обстоятелството, че И.К. е имала
достъп до прецесното жилище, е фактът, че съобщението й е връчено лично на
адреса на процесния имот.
С оглед изложеното съдът приема, че са налице
предпоставките на чл.31, ал.2 ЗС и исковете се доказаха по основание.
По отношение на размера е приета СОЕ /л.185/, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена, не е оспорена от страните.
Съгласно експертизата за периода 19.11.2018 г. /датата на която ответницата е
поканена да осигури ползването на имота на ищците/ и 25.08.2020 г. /дата на
която са заявени претенциите по сметките/ пазарният месечен наем за процесния
имот е в общ размер на 6517 лева, на база на който се определя обезщетението за
лишаване от ползване.
От така определената обща сума, ищците имат право на
обезщетение съобразно правата им в съсобствеността, а именно:
на П.М.Г. сума в размер на 2443.875 лева,
на С.В.Г. – 349.125 лева,
на В.В.К. – 349.125 лева,
на В.В.Р. – 349.125 лева,
на С.В.Т. - 349.125 лева,
на В.В.А. – 349.125 лева,
на С.К.С. – 174.56 лева,
на В.К.И. – 174.56 лева и
на
Р.Г.Т. – 349.125 лева.
До посочените суми исковете ще се уважат, а за горницата
над уважения размер до пълния предявен такъв исковете, като неоснователни, ще
се отхвърлят.
По претенциите
по сметки
по чл.61, ал.2 ЗЗД, предявени от И.К.
За да бъдат уважени претенциите в
тежест на ищеца е да докаже, че в периода
2016 г. са извършени ремонтни дейности, така както са описани в молбата по претенцията
по сметки и в уточнителната молба, стойността на извършените ремонтни дейности
– за материали и труд, да докаже обогатяване на ответниците, както и размера на
обогатяването, че се е увеличила стойността на процесния имот в резултат от
извършените ремонтни дейности и с каква стойност, че ответницата има право на
тези вземания, с които ответниците са се обогатили. Ответникът
следва да проведе насрещно доказване във връзка с направените възражения в
отговора на исковата молба, респ. при установяване на фактическия състав на
вземането, че е заплатил претендираната сума.
За установяване на извършените
ремонтни дейности от Д.С.Т.в процесния имот на ответницата И.К. е допуснат свидетел
– Е. Н. М. – Д. /протокол от о.с.з. от 21.03.2022 г. л.219/, от показанията на
която се установява, че живее на един етаж с Д. Т. от 1976 г., като
апартаментите им са един срещу друг. Свидетелката установява, че Д. живеела в
апартамента до навършването на 16-17 г., след което заминала в чужбина. В
апартамента, до 2011 г., са живеели б. на Д. и неговата втора ж. Т.С.а
/праводател на ищците/. След тази година бащата починал, а Т.заминала да живее
в село Ч.. След смъртта на бащата и Т., апартаментът бил в окаяно състояние,
мръсен и занемарен, което свидетелката лично възприела с посещение в него. След
смъртта на Т., през 2015 г. Д. дошла да види какво е състоянието на
апартамента. Тъй като бил в окаяно състояние Д. споделила на свидетелката, че
ще започне основен ремонт. Свидетелката установява, че ремонтът продължил близо
година, защото всичко било сменено основно, жилището останало до панел. След
ремонта апартаментът бил неузнаваемо, бил напълно обновен, което свидетелката
лично възприела. Ремонтът бил извършен изцяло със средства на Д. Т.а, с цел да
го ползва, но не успяла, доколкото малко след извършването му починала.
Съдът кредитира
показанията на така разпитаната свидетелка като обективни и безпристрастни.
Свидетелката дава показания за факти и обстоятелства, които лично и
непосредствено е възприела. Показанията се потвърждават и от приетата по делото
Съдебно-техническа експертиза и не се опровергават от останалите събрани
писмени и гласни доказателства.
От приетата по
делото и неоспорена от страните Съдебно-техническата експертиза /л.193/, се
установява, че описаните от ищцата по този иск И.К. подобрения в молбата на л.
123 и л.129 са налични в процесния имот, като са описани от вещото лице в
табличен вид, като единствено липсват описаните в т.
IV, т. 11 – обезопасяване на прозорец чрез монтиране на тръби и
стойки в хола и т. V, т.10 – поставяне на ботуш/мивка, които не са включени като стойност в
експертизата. Вещото лице е дало стойността на подобренията в размер на
15 735 лева, като е посочило подробно по какъв начин е достигнало до тази
стойност и какви източници е ползвало. Вещото лице е дало и увеличената
стойност на имота в резултат от тези подобрения, а именно 14 467 лева.
Съдът кредитира
експертизата на вещото лице, като компетентно и обективно изготвена. Вещото
лице е направило оглед на имота, констатирало е лично направените в имота
подобрения и дали съответстват на заявените от ищцата и е дало заключение както
на установеното на място, така и на базата на своите професионални знания и
опит. Експертизата не оспорена и опровергана от страните.
С оглед изложеното,
на база на свидетелските показания и на заключението на СТЕ, се установи, че в
периода 2015-2016 г. Д. Т. е извършила цялостен ремонт на процесното жилище
обновила го е из основи и всички описани подобрения са налични в имота към
датата на огледа на вещото лице.
Съдът приема, че
подобренията са извършени от Д. Т. без знанието и съгласието на останалите
съсобственици на имота, н.на Т.С.а, която към момента на извършването им е била
вече покойник. Подобренията са извършени и в собствен интерес на Д. Т., доколкото
същата е искала да живее и ползва процесния имот за себе си и тези подобрения
ги е направила за собствения си комфорт.
В този случай, след
извършване на подобренията за Д. Т. е възникнало вземане срещу останалите
съсобственици на имота, н.на Т.С.а, а
именно П.М.Г., С.В.Г., В.В.К., В.В.Р.,
С.В.Т., В.В.А., С.К.С., В.К.И., Р.Г.Т., до размера на средствата, с които последните са се обогатили, а това е
по-малката сума от вложените средства и увеличената стойност на имота.
Спрямо И.Щ. – с. на
Д. Т., последната няма вземане за подобренията. Това е така доколкото И.Щ. се
явява неин н. по закон и той придобива вземанията на Д. Т. по наследство в
съответните права, при липса на завещателно разпореждане.
В случая от
представеното от И.К. саморъчно завещание на Д. Т. от *** /л.124/, неоспорено
от страните, се установява, че последната е завещала на своята м. И.К., всички
нейни вземания от физически и юридически лица, които са изискуеми по време на
нейната смърт – т.3 от завещанието.
Именно на това
завещателно разпореждане се позовава ищцата И.К. за претенциите си по чл.61,
ал.2 ЗЗД.
Въз основа на него
същата е придобила всички вземания на Д. Т.а възникнали преди и дължими след
нейната смърт, в това число сумата в общ размер на 14 467 лева, с която
сума н.на Т.С.а са се обогатили. Право на част от тези вземания, по принцип,
има и с. н., но доколкото той не е направил възражение за накърнена запазена
част от наследството на покойната Д. Т., приспадащата му част от наследствените
вземания преминава към И.К. по силата на завещанието.
По делото безспорно се установи, че преди
завръщането си в България, още преди 2015 г., Д. Т. и И.Щ. са били във
фактическа раздяла, постановена с акт на съда в Република И., което се
установява и от изпратеното писмо от Министерство на външните работи и
удостоверение за н. /л. 39-40/. От показанията на свидетелката Е. Н. М. – Д. се
установи, че Д. Т. се е завърнала сама от И., без с., направила е ремонта
самостоятелно със свои средства, с цел да живее сама в имота и е починала сама,
само под грижите на своята м.. Не се установява в този период съпрузите да са
възстановили връзката си и да живеят отново заедно като семейство. С изложеното
съдът приема, че е оборена презумпцията за съвместен принос за извършването на
разноски по процесния имот, с които Д. Т. се е обеднила за сметка на
обогатяването на останалите н..
С оглед
установената дългогодишна фактическа раздяла между съпрузите и показанията на
свидетелката Д., съдът приема, че вложените средства в процесния имот от Д. Т.
са лично нейни и И.Щ. няма принос по увеличаване стойността на процесния имот.
Предвид всичко
изложено съдът приема, че И.К. е придобила вземане от Д. Т. по наследство по
закон и по завещание в размер на 14 467 лева, от което има вземане спрямо
н.на Т.С.а съобразно правата им в съсобствеността, както следва срещу П.М.Г. – сума в размер на 5425.12
лева, С.В.Г. – сума в размер на 775.02 лева, В.В.К. - сума в размер на 775.02
лева, В.В.Р. - сума в размер на 775.02 лева, С.В.Т. - сума в размер на 775.02
лева, В.В.А. - сума в размер на 775.02 лева, С.К.С. – сума в размер на 387.51
лева, В.К.И. - сума в размер на 387.51 лева и срещу Р.Г.Т. - сума в размер на 775.02 лева.
За тези суми исковете ще се уважат, а за горницата до пълния предявен
размер ще се отхвърлят като неоснователни. Ще се отхвърли като неоснователен
искът срещу И.Щ., доколкото Д. Т. не е имала вземане срещу него за извършване
на подобренията, доколкото той не е бил съсобственик на имота към момента на
извършването им и след това, до смъртта на същата.
По отговорността за разноските:
На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС държавна такса по иска за
делба в размер на 4 % съобразно стойността на дела му, определена върху
актуалната пазарна стойност на имотите, а именно – П.М.Г. –
1105.20 лева, С.В.Г. - 157.89 лева, В.В.К. - 157.89 лева, В.В.Р. - 157.89 лева,
С.В.Т. - 157.89 лева, В.В.А. - 157.89 лева, С.К.С. - 78.94 лева, В.К.И. – 78.94
лева, Р.Г.Т. – 157.89 лева, И.К. – 245.60 лева и И.Щ. – 491.20 лева. По претенциите
по сметки на И.К. по чл.61, ал.2 ЗЗД първите девет съделители следва да
заплатят, всеки един от тях, държавна такса на ПРС съразмерно с уважената част
от претенциител, а именно по сума в размер на по 48.22 лева. По претенциите по
сметка, предявени от ищците по чл.31, ал.2 ЗС същите тези лица следва да бъдат
осъдени да заплатят на ПРС сума в размер на 144.59 лева за държавна такса,
съразмерно с отхвърлената част от претенциите или по 16.06 лева всеки. И.К.
следва да бъде осъдена да заплати на ПРС по претенцията по сметки по чл.61,
ал.2 ЗЗД държавна такса в размер на 320.68 лева, съразмерно с отхвърлената част
от претенцията, а по претенцията по чл.31, ал.2 ЗС държавна такса в размер на
191.50 лева, съразмерно с уважената част от претенциите на ищците.
Особеност на делбеното производство е, че всеки съделител
има двойно качество в съдебната делба - ищец относно своето право на делба и
ответник относно правото на делба на останалите съделители. Тази особеност
намира отражение и при отговорността на съделителите за съдебни разноски.
Константната съдебна практика, както и задължителната за
съдилищата съдебна практика /т. 9 от ППВС N 7/28.11.1973 г./, относно
разпределянето на разноските в делбените производства приемат, че разноските в
делбеното производство се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете
им, съгласно чл.355 ГПК, т. е. разноските, направени с оглед нормалното
развитие на делбеното производство, се разпределят между съделителите съобразно
с признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с
нейното ликвидиране, а когато са сторени по повдигнати други спорни въпроси в
рамките на делбата и по присъединените искове, разноските се възлагат съобразно
общите правила на ГПК.
Предвид изхода на спора по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявен от ищците срещу И.К., право
на разноски се пораждат за двете страни. Ищците не са представили списък на
разноски, не претендират такива.
По претенциите по сметки на И.К., право на разноски се
пораждат и за двете страни. Ищцата доказа следните разноски, съобразно списък
по чл.80 ГПК – 180 лева, платен депозит за СТЕ и 1000 лева, платено адвокатско
възнаграждение за реалното плащане на което е представено доказателство-
разписка, обективирана в представения по делото договор за правна помощ /л.215/
или общо 1180 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищцата ще се
присъдят разноски в размер на 678.60 лева, разделени по равно между ответниците
за сума в размер на по 75.40 лева за всеки.
И.Щ. не доказа направата на разноски, не е и претендирал
такива, не е представил и списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, Пловдивски районен съд
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл.
348 ГПК, следния недвижим
имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
********, находящ се в гр. П., общ. П., обл. П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед ********г. на И.д.на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР,
адрес на имота: гр. П., ********, самостоятелният обект се намира в сграда № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор
********, предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 1, посочена в документа площ 57.96 кв.м., прилежащи части: изба №
18, с площ 3.50 кв.м. и 1.353 % от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ********, под обекта ********
и над обекта ********.
Пазарната стойност на имота е 73 680
лв.
Сумата, получена от проданта, следва да се разпредели
между страните според техните права в съсобствеността, както следва:
П.М.Г., ЕГН ********** - 126/336 ид.ч.
С.В.Г., ЕГН ********** - 18/336 ид.ч
В.В.К., ЕГН ********** - 18/336
ид.ч
В.В.Р., ЕГН ********** -18/336
ид.ч
С.В.Т., ЕГН ********** - 18/336
ид.ч
В.В.А., ЕГН ********** – 18/336
ид.ч.
С.К.С., ЕГН ********** - 9/336 ид.ч.
В.К.И., ЕГН ********** – 9/336 ид.ч.
Р.Г.Т., ЕГН********** – 18/336
ид.ч.
И.Д.К., ЕГН ********** - 28/336 ид.ч.
И.К.Щ., ЕГН ********** - 56/336 ид.ч.
ОСЪЖДА И.Д.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА П.М.Г., ЕГН ********** сума в размер на 2443.875 лева, на С.В.Г., ЕГН ********** сума в размер на 349.125 лева, на В.В.К., ЕГН **********
сума в размер на 349.125 лева, на
В.В.Р., ЕГН ********** сума в размер на 349.125
лева, на С.В.Т., ЕГН ********** сума в размер на 349.125 лева, на В.В.А., ЕГН ********** сума в размер на 349.125 лева, на С.К.С., ЕГН **********
сума в размер на 174.56 лева, на В.К.И., ЕГН ********** сума в размер на 174.56
лева и на Р.Г.Т., ЕГН**********, сума в размер на 349.125 лева, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения недвижим
имот, допуснат до делба, за периода 19.11.2018 г. до
25.08.2020 г., съразмерно с квотите им в съсобствеността, ведно със законната лихва, считано от
19.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на П.М.Г., ЕГН ********** за
разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 4200 лева, на С.В.Г.,
ЕГН ********** за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от
600.39 лева, на В.В.К., ЕГН ********** за разликата над уважения размер до
пълния предявен такъв от 600.39 лева, на В.В.Р., ЕГН ********** за разликата
над уважения размер до пълния предявен такъв от 600.39 лева, на С.В.Т., ЕГН
********** за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 600.39
лева, на В.В.А., ЕГН ********** за разликата над уважения размер до пълния
предявен такъв от 600.39 лева, на С.К.С., ЕГН ********** за разликата над
уважения размер до пълния предявен такъв от 300.09 лева, на В.К.И., ЕГН
********** за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 300.09
лева и на Р.Г.Т., ЕГН********** за разликата над уважения размер до пълния предявен
такъв от 600.39 лева.
ОСЪЖДА П.М.Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
И.Д.К., ЕГН *********, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, сумата в размер на 5425.12 лева, представляващи
припадащата му се част от увеличената стойност на допуснатия до делба имот в
резултат от подобренията, извършени от Д. Т. през 2016 г., както и сума в
размер на 75.40 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над уважения размер до пълния предявен размер от 7718.46 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.В.Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
И.Д.К., ЕГН **********, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, сумата в размер на 775.02 лева, представляващи припадащата
й се част от увеличената стойност на допуснатия до делба имот в резултат от подобренията,
извършени от Д. Т. през 2016 г., както и сума в размер на 75.40 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения
размер до пълния предявен размер от 1102.64 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.В.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
И.Д.К., ЕГН **********, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, сумата в размер на 775.02 лева, представляващи припадащата
й се част от увеличената стойност на допуснатия до делба имот в резултат от
подобренията, извършени от Д. Т. през 2016 г., както и сума в размер на 75.40 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения
размер до пълния предявен размер от 1102.64 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.В.Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
И.Д.К., ЕГН **********, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, сумата в размер на 775.02 лева, представляващи припадащата
й се част от увеличената стойност на допуснатия до делба имот в резултат от
подобренията, извършени от Д. Т. през 2016 г., както и сума в размер на 75.40 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения
размер до пълния предявен размер от 1102.64 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.В.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
И.Д.К., ЕГН **********, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, сумата в размер на 775.02 лева, представляващи припадащата
му се част от увеличената стойност на допуснатия до делба имот в резултат от
подобренията, извършени от Д. Т. през 2016 г., както и сума в размер на 75.40 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения
размер до пълния предявен размер от 1102.64 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.В.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
И.Д.К., ЕГН **********, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, сумата в размер на 775.02 лева, представляващи припадащата
й се част от увеличената стойност на допуснатия до делба имот в резултат от
подобренията, извършени от Д. Т. през 2016 г., както и сума в размер на 75.40 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения
размер до пълния предявен размер от 1102.64 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.Г.Т., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ НА
И.Д.К., ЕГН **********, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, сумата в размер на 775.02 лева, представляващи припадащата
й се част от увеличената стойност на допуснатия до делба имот в резултат от
подобренията, извършени от Д. Т. през 2016 г., както и сума в размер на 75.40 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения
размер до пълния предявен размер от 1102.64 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
И.Д.К., ЕГН **********, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, сумата в размер на 387.51 лева, представляващи припадащата
му се част от увеличената стойност на допуснатия до делба имот в резултат от
подобренията, извършени от Д. Т. през 2016 г., както и сума в размер на 75.40 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения
размер до пълния предявен размер от 551.32 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.К.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
И.Д.К., ЕГН **********, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, сумата в размер на 387.51 лева, представляващи припадащата
му се част от увеличената стойност на допуснатия до делба имот в резултат от
подобренията, извършени от Д. Т. през 2016 г., както и сума в размер на 75.40 лева – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения
размер до пълния предявен размер от 551.32 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.К., ЕГН ********** срещу И.К.Щ., ЕГН ********** осъдителен иск
по чл.61, ал.2 ЗЗД, за присъждане на сумата в размер на 3430.43 лева, припадащата му се част от стойността на извършените подобрения в допуснатия
до делба от Д. Т. през 2016 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА П.М.Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на ПРС, на основание чл. 355 ГПК, сумата от 1105.20 лева,
представляваща държавна такса по иска за делбата, 48.22 лева по претенциите по сметка по чл.61, ал.2 ЗЗД и 16.06 лева, по претенциите по сметки по
чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА С.В.Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на ПРС, на основание чл. 355 ГПК, сумата от 157.89 лева, представляваща държавна
такса по иска за делба, 48.22 лева
по претенциите по сметка по чл.61, ал.2 ЗЗД и 16.06 лева, по претенциите по сметки по чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА В.В.К., ЕГН **********, да заплати по сметка на ПРС, на основание чл. 355 ГПК, сумата от 157.89 лева, представляваща държавна
такса по иска за делба, 48.22 лева
по претенциите по сметка по чл.61, ал.2 ЗЗД и 16.06 лева, по претенциите по сметки по чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА В.В.Р., ЕГН **********, да заплати по сметка на ПРС, на основание чл. 355 ГПК, сумата от 157.89 лева, представляваща държавна
такса по иска за делба, 48.22 лева
по претенциите по сметка по чл.61, ал.2 ЗЗД и 16.06 лева, по претенциите по сметки по чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА С.В.Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на ПРС, на основание чл. 355 ГПК, сумата от 157.89 лева, представляваща държавна
такса по иска за делба, 48.22 лева
по претенциите по сметка по чл.61, ал.2 ЗЗД и 16.06 лева, по претенциите по сметки по чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА В.В.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на ПРС, на основание чл. 355 ГПК, сумата от 157.89 лева, представляваща държавна
такса по делото за делба, 48.22 лева
по претенциите по сметка по чл.61, ал.2 ЗЗД и 16.06 лева, по претенциите по сметки по чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА Р.Г.Т., ЕГН**********, да заплати по сметка на ПРС, на основание чл. 355 ГПК, сумата от 157.89 лева, представляваща държавна
такса по иска за делба, 48.22 лева
по претенциите по сметка по чл.61, ал.2 ЗЗД и 16.06 лева, по претенциите по сметки по чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на ПРС, на основание чл. 355 ГПК, сумата от 78.94 лева, представляваща държавна
такса по иска за делба, 48.22 лева
по претенциите по сметка по чл.61, ал.2 ЗЗД и 16.06 лева, по претенциите по сметки по чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА В.К.И., ЕГН **********, да заплати по сметка на ПРС, на основание чл. 355 ГПК, сумата от 78.94 лева, представляваща държавна
такса по иска за делба, 48.22 лева
по претенциите по сметка по чл.61, ал.2 ЗЗД и 16.06 лева, по претенциите по сметки по чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА И.Д.К., ЕГН **********, да заплати по сметка на ПРС, на основание чл. 355 ГПК, сумата от 245.60 лева, представляваща държавна
такса по иска за делба, 320.68 лева по
претенциите по сметка по чл.61, ал.2 ЗЗД и 191.50
лева, по претенциите по сметки по чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА И.К.Щ., ЕГН **********, да заплати по сметка на ПРС, на основание чл. 355 ГПК, сумата от 491.20 лева, представляваща държавна
такса по иска за делба.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След стабилизиране на решението заверен
препис от същото ще бъде предоставено на страните само след представяне на доказателства за внесените държавни такси
към Районен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!ВГ