№ 99
гр. Ловеч , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500291 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.258 от ГПК
Постановено е съдебно решение №260092/10.05.21 г. по гр.д. №1655/20 г.. по описа на ЛРС,
с което е отхвърлен като неоснователен недоказан предявеният от СТ. Б. Б. ЕГН **********
понастоящем в Затвора-Ловеч срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-
****************** иск с правно основание чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от
дискриминация, за присъждане на сума в размер на 1000 лв представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат неблагоприятно третиране при сравними сходни
обстоятелства, изразяващо се в следното нарушение, свързано с равенството на третиране в
периода 29.09.2019 г. -29.06.2020 г. а именно: задържане във вещевия склад на ЗО“Атлант“
на вещ „адаптер за зареждане на акумулаторни батерии“ марка „Panasonic BQ -СС65“
донесен по време на свиждане на ищеца, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане, като е осъден СТ. Б. Б. ЕГН ********** понастоящем в Затвора-Ловеч да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-****************** сумата 100
лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение, като отхвърля искането на ГД „ИН“ за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за разликата до пълния претендиран размер
от 300 лв.
1
Постъпила е въззивна жалба с вх.№262340/31.05.21 г. от СТ. Б. Б. против съдебно решение
№260092/10.05.21 г. по гр.д. №1655/20 г.. по описа на ЛРС, с твърдения, че то е неправилно
и не отразява истината. Твърди, че по същото време, когато той е бил лишен от ползване на
зарядно устройство, други лица са ползвали такова, видно от събраните по делото
доказателства, поради което е бил поставен в по-неблагоприятно положение.Моли съда да
отмени атакуваното решение на ЛРС като неправилно.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№262681/17.06.21 г. от ГД“ИН“-София
чрез юриск.Г., с който моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде
потвърдено решението на ЛРС. Счита,че правилно съдът е направил извод, че ищеца не е
доказал твърденията си, че за същия период от време друг лица са ползвали зарядно
устройство, а той е бил лишен от такова. Твърди, че другите лица са ползвали зарядно
устройство за период преди издаване на заповед на МП от 28.11.2018 г., а и не са събрани
доказателства, че става въпрос за идентични зарядни устройства, за които са издаден
съответни служебни бележки. Излага, че такова устройство е било иззето и от лишения от
свобода С.Р. на 1.09.20 г., защото не фигурира в процесен списък, което прави иска на Б.
недоказан. Сочи, че в случай, след като ищецът не е доказал твърденията си, то остава
неприложима разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр., където доказателствената тежест е
обърната-ищеца следва да докаже, че е налице неравно третиране. Моли съда да потвърди
като правилно и законосъобразно решението на ЛРС..
В съдебно заседание въззивника Б. се явява лично и поддържа въззивната си жалба, като
моли съда да уважи иска му, тъй като счита, че за посочения период е бил третиран по
различен и неблагоприятен за него начин в сравнение с останалите затворници.
Въззиваемият ГДИН-София не се явява и не изпрпаща представител, но с писмена молба с
вх.№2389/2.07.21 г. изразява становище по съществото на спора, като счита, че решението
на ЛРС е правилно и моли да бъде оставено в сила, както и да й с е присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
От представените доказателства по гр.д.№1655/2020 г. на ЛРС, от становището на страните,
които съдът възприема поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, се
установяват следните фактически обстоятелства:
СТ. Б. Б. изтърпява наказание „лишаване от свобода", като в периода 29.09.2019 г.
до 29.06.2020 г. търпи наказанието си в 30 „Атлант" - Троян към Затвора -Ловеч.
Ищецът твърди, че на 29.09.2019 г., при проведено свиждане на Б. с негов близък му
била донесена битова вещ - „адаптер за зареждане на акумулаторни батерии", което
устройство било върнато от служителите от НОС на 30 „Атлант", а след повторното му
внасяне, е било оставено в склад за съхранение в 30 „Атлант".
Представена е докладна записка рег.№ 4476/04.10.2019 г. на инспектор НОД в 30
2
„Атлант", от която съдът констатира, че в хода на извършената проверка е установено, че
при проведеното свиждане, бащата на С.Б. му е донесъл не адаптер, а заряден апарат с
дисплей за зареждане на акумулаторни батерии. Това устройство е върнато на бащата на Б.,
тъй като не е включено в списъка на разрешените лични вещи, които могат да получават,
ползват и държат при себе си лишените от свобода, съгласно Заповед № ЛС-04-
642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието. Ищеца е уведомен за причината, поради
която устройството е върнато с писмо от Затвора-Ловеч per. ЗД № 854/04.10.2019 г., по
повод негово заявление, в което е отправил запитване по каква причина не му е разрешено
да получи вещта, а именно, че това устройство не е вклрючено в списъка с разрешените
вещи, които лишените от свобода могат да получават и да държат при събе си, утвърден със
заповед №ЛС-04-642/28.11.2008 г. на Министъра на правосъдието.
Б. подава молба-жалба с изх.№ 1037/10.10.2019 г., до Административен съд-Ловеч
чрез Началника на ЗООГ-Атлант гр.Троян относно неразрешената му за ползване вещ. По
делото е приложено писмено становище от Началник сектор 30 „Атлант" – Троян с рег.
№4728/14.10.19 г., от което се установява, че донесеното по време на свиждане на зарядно
устройство „Panasonic BQ-CC65" е за зареждане на акумулаторни батерии и не фигурира в
списъка на разрешените вещи, утвърден с горецитираната заповед на министъра на
правосъдието, поради което е върнато на посетителя. Изложено е, че на 06.10.2019 г.,
отново бащата на Б. е донесъл същото зарядно устройство, на гърба на което върху
заводския стикер е поставен нов стикер с надпис „адаптер", като вещта е взета и оставена в
склада за съхранение. В становището се пояснява, че практиката в 30 „Атлант" е да се
допускат за ползване адаптери, без които лишените от свобода не биха могли да ползват
разрешените електрически уреди /като радиоприемници, самобръсначки, машинки за
подстригване и др / или които правят съвместима връзката между електрическата мрежа и
електрическите уреди, които не могат да бъдат свързани директно. Оспорват се твърденията
на Б., че на други лишени от свобода са допукани зарядни устройства за батерии.
Приложени по делото са служебни бележки л.43-45, издадени от Затвора-Ловеч, за
разрешено ползване от други лишени от свобода на зарядни устройства, а именно: служебна
бележка на лишения от свобода. Д.К.П. от 24.02.2019 г. за ползване на зарядно - бяло „L
Star"; служебна бележка на лишения от свобода С.Р.Р. от 29.04.2017 г. за ползване на
зарядно за батерии марка „Jacobs", цвят - черен, модел № V-669; служебна бележка на
лишения от свобода В.С.С. от 18.10.2018 г. за ползване на зарядно устройство - цвят - черен,
„Philips"; служебна бележка на лишения от свобода. М.М.К. от 20.01.2006 г. за ползване на
зарядно устройство за батерии - черно - „Philips"; служебна бележка на лишения от свобода
Д.М.А. от 04.03.2014 г. за ползване на зарядно за батерии “Philips" -черен цвят.
От представената по делото Докладна записка вх.№ 375/01.09.2020 г. от мл. експерт
Д.Р.Д. при 30 „Атлант" съдът установява, че той е констатирал при извършена проверка, че
лишеният от свобода С.Р. притежава зарядно устройство за акумулаторни батерии марка
Jacobs", което служителят е посочил, че е иззел, тъй като лишеният от свобода няма право да
3
държи при себе си съгласно списъка на разрешените вещи, утвърден със Заповед № ЛС-04-
642/28.11.2018 г. Приложен е и Протокол за иззети вещи от 01.09.2020 г., от който е видно,
че посоченото зарядно устройство за акумулаторни батерии е иззето от лишения от свобода
С.Р..
По искане на ищеца по делото са допуснати до разпит свидетели. Първият свидетел
Д.Р.Д. заявява, че е иззел зарядното устройство от лишения от свобода Р., за което е
изготвил докладната записка. Описва устройството като черна кутия с четири гнезда, в
които се поставят батерии за зареждане. Посочва, че иззел същото, тъй като не фигурира в
списъка от 28.11.2018 г. на разрешените вещи, които могат да притежават лишените от
свобода.
Вторият свидетел М.М.К., който заявява, че от 8 години изтърпява наказанието си в 30
„Атлант"-Троян и ползва ел. вещ - зарядно устройство за батерии откакто е в затвора.
Пояснява, че това е устройство, което се включва в мрежата и на него се поставят батерии за
уреди като фенерче, например. Уточнява, че това е апарат, който зарежда батерии за
устройства, които не могат да бъдат включени в мрежата и трябва батериите да минат през
този апарат, за да се заредят.
Представена по делото е Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на
правосъдието, с която на основание чл. 10 ал. 1 във връзка с чл 122 ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража и чл. 82 ал. 7 от Правилника за
прилагане на този закон, е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и
хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на
определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на
НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и
арестите в затворите, като в Раздел I, т. 5, б. „з" от утвърдения списък, като разрешена
битова вещ фигурира „адаптер".
За правилно решаване на спора ЛРС е допуснал назначаване на съдебно-техническа
експертиза с вещо лице инж. М.Б. /електротехник/, която е изготвена компетентно и
безспристрасттно. Видно от заключението на вещото лице, след като е извършен оглед на
процесното устройство „Panasonic BQ-CC65" в Затвора-Ловеч, е констатирано, че то е
зарядно устройство с LCD дисплей, което може да зарежда акумулаторни батерии
/презареждащи се батерии/ размер АА и AAA от 1 до 4 елемента едновременно, както и да
измерва техния капацитет. Моделът е с допълнителна екстра 5V/1A USB порт и когато не се
използва за зареждане на батерии или тестване, може да се използва като захранващ USB
адаптор /адаптер/. Според инж.Б., електрическата вещ „зарядно" и електрическата вещ
„адаптер" по свойство и характер не представляват една и съща електрическа вещ. Тя
пояснява, че „адаптер" е устройство за свързване на ел. уреди и елементи от бита директно
към ел. мрежа, като такова устройство е например адаптер за лаптоп, адаптер за мобилен
телефон, за таблет и др, а „зарядно" е устройство за зареждане на акумулаторни /зареждащи
4
се/ батерии, които батерии могат да захранват машинка за подстригване, фотоапарат, фенер
и други.
Допуснато е назначаване и на тройна съдебно-техническа експертиза с вещи лица -
специалисти в областта на електротехниката и електрониката, от която се установява, че те
потвърждават дадените в едноличната експертиза определения за „адаптер" и „зарядно
устройство", а именно, че електрическата вещ „зарядно" и електрическата вещ „адаптер" не
представляват по свойства и характер една и съща електрическа вещ, чрез която да се
осигури свързването на ел. уреди и елементи от бита, чието директно свързване към
разпределителната мрежа да не е възможно. Според експертите, в конкретния случай не
може да се даде категорично заключение за това процесната електрическа вещ към коя група
принадлежи, тъй като тя може да изпълнява и двете функции - от една страна, чрез гнездата
й, може да се извърши зареждане на батерии, а от друга страна, чрез USB изхода си, тя
изпълнява функциите на „адаптер". Тройната експертиза дава заключение, че на изхода на
процесното устройство има постоянно напрежение, както и че не съществуват акумулаторни
елементи, работещи на променливо напрежение. В това заключение се уточнява, че ел. вещи
„зарядно" и „адаптер" от електротехническа гледна точка имат една и съща функция - да
преобразуват променливо напрежение в постоянно, като според тях, когато две
електрически вещи се захранват с променлив ток, а на изхода си имат постоянен такъв и
извършват една и съща функция, не са различни. Според вещите лица в ежедневието често
се изразяваме неправилно от техническа гледна точка относно преобразувателите на
електрическа енергия, които по функциите си са „адаптер", а ги наричаме „зарядно", като
например преобразувателят, който се използва за устройства, които имат вградени
акумулаторни батерии - мобилни телефони, е „адаптер", но често е наричан „зарядно".
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът счита, че е сезиран с иск с
правно основание чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация с искане за
присъждане на обезщетение в размер на сумата 1000 лв. за претърпени от СТ. Б. Б.
неимуществени вреди, конкретизирани в исковата молба-усещане за незащитеност от
произволни действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията, в следствие
на неблагоприятно третиране при сравними сходни обстоятелства, изразяващо се се в
следното нарушение, свързано с равенството на третиране в периода от 29.09.2019 г. до
26.06.20 г. а именно: задържане във вещевия склад на ЗОЗТ“Атлант“ на вещ „адаптер за
зареждане на акумулаторни батрии“ марка „Panasonic BQ-CC65", донесен по време на
свиждане с ищеца, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата
на постъпване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. За да бъде уважен
този иск, ищецът съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр. следва да наведе факти, въз
основа на които може да се направи обосновано предположение, че е налице
дискриминация, а ответната страна при наличие на такива факти, следва да докаже, че
принципът на равно третиране не е нарушен. В случая ищецът навежда твърдения за
осъществена спрямо него пряка дискриминация, на основата на „лично положение“, т.е.
твърди, че той е по-неблагоприятно третиран от другите лишени от свобода лица при
5
сравними сходни обстоятелства в мястото, където изтърпява наказанието „лишаване от
свобода“ ЗОЗ“Атлант“-гр.Троян. Позовава се на обстоятелството, че при проведено
свиждане не му е разрешено да получи устройство за зареждане на акумулаторни батерии
„Panasonic BQ-СС65", с аргумент, че тази вещ не е „адаптер" и не фигурира в списъка на
разрешените вещи, утвърдени със заповед на министъра на правосъдието от 28.11.2018 г., а
впоследствие установил, че други лишени от свобода притежават и ползват със знанието на
затворническите власти, вещи, определяни като „зарядно за батерии".
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от назначените СТЕ,
съдът установява, че на Б. не е разрешено да получи процесното устройство за зареждане на
акумулаторни батерии „Panasonic BQ-СС65", както и, че то е задържано във вещевия склад
на ЗОЗТ“Атлант“Троян, тъй като не фигурира в утвърдения със заповед №ЛС-04-
642/28.11.2018 г. списък на разрешените лични вещи, които могат да получават, ползват и
държат при себе си лишените от свобода. След като в списъка в раздел първи т.5 б.“з“
фигурира устройство „адаптер“ и по искане на ищеца, съдът е допуснал назначаване на
единична и тройна СТЕ. От заключенията на двете експертизи категорично се установява,
че процесната вещ притежава две функции и има две свойства, а именно: то е зарядно
устройство с LCD дисплей, което може да зарежда акумулаторни батерии /презареждащи се
батерии/ размер АА и AAA от 1 до 4 елемента едновременно, както и да измерва техния
капацитет, като моделът е с допълнителна екстра 5V/1A USB порт и когато не се използва за
зареждане на батерии или тестване, може да се използва като захранващ USB адаптор
/адаптер/. В този смисъл правилно затворническата администрация не е позволила на Б. да
притежава процесната вещ, след като тя има по-разширени функции и свойства от
фигуриращата в списъка вещ „адаптер“. Същевременно се установи, че от лишения от
свобода С.Р. е иззето на 1.09.20 г. зарядно за акумулаторни батерии поради това, че не
фигурира в процесния списък, утвърдени със заповед №ЛС-04-642/28.11.2018 г. Освен това
няма доказателства, че устройствата, притежавани от останалите двама лишени от свобода
имат същите характеристики, като това, иззето от ищеца, още повече, че те не са от същата
марка „Panasonic BQ-СС65", а и от служебните белжки се установява, че те са издадени за
период, преди издаване на заповед №ЛС-04-642/28.11.2018 г, в която са посочени вещите,
които лишените от свобода могат да притежават..
След като не се установява неблагоприятно третиране при сравними сходни обстоятелства,
то и искът за заплащане на сумата от 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи усещане за незащитеност от произволни действия и бездействия на
органите по изпълнение на наказанията остава недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По тези съображения и съвпадане на правните изводи на настоящия състав на Ловешки
окръжен съд с изложените в атакуваното решение № 260092/10.05.21 г. постановено по гр.д.
№1655/20 г. на ЛРС следва да бъде потвърдено като правилно в атакуваните му части.
При този изход от процеса въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
6
въззиваемата страна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждене на основание
чл.78 ал.3 от ГПК във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК в размер на сумата 100 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение№ 260092/10.05.21 г. постановено по
гр.д.№1655/20 г. на ЛРС.
ОСЪЖДА СТ. Б. Б. ЕГН ********** понастоящем в Затвора-Ловеч да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“-****************** сумата 100 лв. представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно по цена на иска на основание чл.280. ал.3 т.1 пред.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7