Р Е Ш Е Н И Е
№
268
гр. Русе, 19.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА к.а.н.д. № 282 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.
63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания),
във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от Отдел „Оперативни
дейности“ – Варна при ГД ФК при ЦУ на НАП, чрез упълномощен юрисконсулт Р. М.- Б., против Решение № 260161 от 15.03.2021 г., постановено
по АНД № 2030/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление
(НП) № 542548-F557893/16.10.2020г. на Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна при ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26 ал. 1 т. 2 от
Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ, на
основание чл. 185 ал. 2 , във вр. с ал. 1 ЗДДС на ЕТ „ТОНЕ – Н.М.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с.Долно Абланово, общ.Русе, е наложена имуществена
санкция в размер на 500лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност
на решението, поради нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилно
приложение на института на „маловажен случай“ по чл. 28 ЗАНН - касационно основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Иска се отмяна на обжалваното решение и
съответно потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба,
чрез адв. В.М. ***, представя по делото писмен отговор вх.№ 269220/21.04.2021
г. по описа на РС - Русе, като счита същата за неоснователна и моли да бъде
потвърдено въззивното решение. Не претендира адвокатско възнаграждение.
Представителят на прокуратурата счита
жалбата за неоснователна и предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след
касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради
което производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните
съображения:
С
Решение № 260161 от
15.03.2021 г., постановено по АНД № 2030/2020 г. по описа на Районен съд – Русе,
съдебният състав е отменил НП
№ 542548-F557893/16.10.2020г.
на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ЦУ на НАП, с което на
ЕТ „ТОНЕ – Н.М.“, е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. Като
основание за налагане на това наказание е посочена санкционната норма на чл. 185 ал. 2 , във вр. с ал. 1 ЗДДС.
Деянието, за което е наказан нарушителя е свързано с неизпълнение на
задължението му по чл. 26 ал. 1 т. 2 от Наредба Н –
18/13.12.2006г. на МФ –
издадените фискални касови бележки от
наличното в обекта ФУ да съдържат задължителни реквизити, а именно: „наименование и адрес на търговския
обект“. АНО е приел, че при извършена проверка
на дата 02.07.2020г. на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ
се в с.Долно Абланово, общ.Русе, ул.“Шипка“ № 3, стопанисвано от ЕТ „ТОНЕ – Н.М.“, е установено, че в издадените фискални касови
бележки от наличното в обекта ФУ не се съдържат необходимите реквизити,
съгласно чл. 26 ал. 1 т. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, а именно: „наименование и адрес на търговския
обект“, като това нарушение се потвърждава от фискална касова бележка № 005861/02.07.2020
г., издаден от ФУ в обекта, за 0.85 лв. Нарушението
не водело до неотразяване на приходи. За
констатациите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № 0387898/02.07.2020г.
на основание чл. 110 ал. 4, вр. чл. 50 ал. 1 ДОПК. Въз основа на установеното на
жалбоподателят е бил съставен АУАН № F557893 от 08.07.2020г., а в последствие и процесното НП.
Русенският
районен съд e изяснил изложената по-горе фактическа обстановка след анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е приел, че в
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, както и че спор по фактите няма. На следващо място, въззивната
инстанция е счела, че деянието е категорично установено и доказано, като
защитата на дружеството не оспорва по никакъв начин извършеното нарушение.
Същевременно съдът е преценил, че НП се явява неправилно поради неприлагането
на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН от АНО, при налични предпоставки за това.
Изложил е подробни съображения в подкрепа на това становище, като е анализирал
всички относими доказателства обосноваващи извода, че случаят се явява
маловажен. Мотивиран по този начин въззивният съд е отменил обжалваното НП.
Решението
е правилно.
В касационната жалба се твърди незаконосъобразност
на въззивното решение, като се излагат доводи, че се касае за формално
нарушение, като настъпването на щетата не е елемент от фактическия състав и не
може да се счита за смекчаващо вината обстоятелство. Освен това, този факт бил
отчетен от наказващия орган при определяне на наказанието. Колкото до
отстраняването на нарушението непосредствено след проверката същото не можело
да се приеме като поведение на търговеца за спазване на изискванията към ЕКАФП,
тъй като било предприето именно в резултат на проверката, а не по негова
инициатива.
Настоящият
състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на РРС, изложени в
оспореното решение, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, приложим
съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението
на РРС, което е предмет на касационната проверка.
В допълнение следва да се посочи следното: Съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. ЗАНН не съдържа легално определение на понятието "маловажен
случай", затова на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК. Според чл.
93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Касационният съд приема, че
"маловажен случай" ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените
по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. Фактическите установявания,
свързани с конкретния казус, указват
именно на маловажност по смисъла на закона. Видно е от протокола за извършената
в търговския обект проверка на 02.07.2020 г., че освен процесното нарушение,
контролните органи не са констатирали други нарушения. Установеното нарушение е
първото такова на данъчното законодателство, осъществено от търговеца, което
сочи, че последният принципно стриктно спазва законовите си задължения. Освен
това при покупката е издадена фискална касова бележка, която съдържа всички
останали реквизити, изискуеми от закона, с изключение на един-единствен – този
по чл. 26 ал. 1 т .2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, точно отразява стойността
на закупените стоки и е на изключително ниска стойност. Същевременно липсата на
посочения реквизит не е довела до неотразяване на приходи, което е изрично
посочено и в НП. При това положение се налага извода, че предвид липсата на
вредни последици от така установеното нарушение и наличието други смекчаващи
обстоятелства, деянието действително представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради
което РС правилно е преценил случая като маловажен.
Касационният състав не
споделя възражението на касационния жалбоподател, че тъй като липсата
на щета не е елемент от фактическия състав същата не може да се счита за
смекчаващо вината обстоятелство. Съгласно разпоредбата на чл. 27 ал. 2 ЗАНН при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. Т.е. по дефиниция смекчаващите вината
обстоятелства не са елемент от фактическия състав на нарушението, а други факти
и обстоятелства, характеризиращи нарушителя и обществената опасност на
деянието. В случая именно факта, че допуснатото не ощетява фиска няма пречка да
бъде прието като смекчаващо вината обстоятелство. Всъщност въззивният съд е
посочил и многобройни други такива, наред с липсата на щета при формиране на
крайния си извод, за маловажност на случая.
Колкото
до възражението, че не бил изследван въпросът дали търговецът има и друг
търговски обект, където би могло да бъде използвано същото ФУ, следва да се
отбележи следното: Този въпрос не е повдиган до настоящия момент в
административнонаказателното производство. Ако касационният жалбоподател е имал
такива съмнения, той би могъл в хода на проверката да събере необходимите данни
или да поиска събирането на доказателства в тази насока в съдебната фаза на
производството. Това не е сторено, а и по делото липсват каквито и да било
индиции в тази насока. При това положение да се обосновава липсата на
маловажност на случая с предположения, че евентуално някога някъде ФУ било
използвано или можело да бъде използвано и в друг търговски обект на търговеца, е
необосновано.
Съобразявайки всичко
изложено дотук, и след направената служебна проверка на обжалваното решение, АдмС
- Русе не установи наличието на пороци, съставляващи касационни основания по чл.
348, ал.1 НПК за неговата отмяна, поради което решението като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260161 от 15.03.2021 г., постановено по АНД № 2030/2020 г. по описа на Районен
съд – Русе, с което е отменено НП №
542548-F557893/16.10.2020г.
на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл. 26 ал. 1 т. 2 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл. 185 ал. 2 , във вр. с
ал. 1 ЗДДС на ЕТ „ТОНЕ – Н.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Долно Абланово, общ.Русе, е наложена имуществена санкция в размер
на 500лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.