№ 400
гр. Велико Търново, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20244110200947 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. Й. Г. с ЕГН **********, от гр. ******,
подадена чрез адв. С. К. от ВТАК, против наказателно постановление № 24-
1739-000223 от 30.05.2024 год., издадено от Началника на РУ – В. Търново, с
което за извършено от Г. административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание - „Глоба” в размер на 200.00 (двеста)
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца. В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, поради
което с моли пълната му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява и
не се представлява. Процесуалния му представител – адв. К. е редовно
призована, като за предходно заседание е дала съгласие да бъде даден ход на
делото в нейно отсъствие и в отсъствието на жалбоподателя, като претендира
разноски за което е приложен списък.
Въззиваемата страна – Началника на РУ - Велико Търново, редовно
призован, се явява лично. Същия счита, че обжалваното НП е правилно и
1
законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Излага доводи в тази
насока.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 13.04.2024 год. екип от служители на РУ – гр. В. Търново в състав
полицай В. Н. и полицай В. Б., са извършвали патрулно постова служба в гр.
В.Търново. Около 16.40 часа на ул. „Оборище“ до № 10 в гр. В. Търново,
същите забелязали в посока към ул. „Георги Бакалов“ да се движи мотоциклет
без поставена регистрационна табела. Контролните органи спрели водача на
мотоциклета, като извършили проверка. При проверката се установило, че
водача е В. Й. Г. с ЕГН **********, от гр. ***, който представил СУМПС. Г.
заявил, че е дошъл в гр. В. Търново да закупи мотоциклета и се е качил да го
пробва, като го е карал само няколко метра. Не могъл да представи документи
на самия мотоциклет, като заявил, че вероятно са в собственика, който живее
съвсем наблизо, както и че нее разговарял със собственика относно това дали
мотоциклета има всички необходими документи и н знаел дали е регистриран.
При така установеното, полицай В. А. в присъствието на св. В. Б. и в
присъствието на водача В. Г., съставил срещу последния АУАН № 579789 от
13.04.2024 год., затова, че на 13.04.2024 год. около 16.30 ч. в гр. Велико
Търново, ул. "Оборище" до номер 10, в посока на движение към ул. "Георги
Бакалов", управлява мотоциклет "ВЕТА", модел „ВВ 4Т 450СС“, цвят
червено-бял, с номер на рама ******, след като мотоциклетът не е
регистриран по надлежния ред. Като нарушена в АУАН е посочена
разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
АУАН е бил връчен на Бояджиев по съответния ред, който го е
подписал без възражения.
С мотивирана резолюция № 24-1739-М000037 от 14.05.2024 год.
Началника на РУ – В. Търново е прекратил административно наказателното
производство по АУАН № 579789 от 13.04.2024 год. срещу В. Й. Г. с ЕГН
**********, като е приел, че се установяват признаци на извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, като е изпратил материалите
по преписката по компетентност на ВТРП.
С постановление от 22.05.2024 год. прокурор от ВТРП е отказал да
образува досъдебно производство, като е приел, че в случая макар формално и
да се осъществяват признаците предвидено в закона престъпление, поради
2
своята малозначителност същото не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е незначителна и деянието е малозначително по смисъла
на чл. 9, ал. 2 от НК. Материалите по преписката отново били върнати на
Началника на РУ – В. Търново за преценка дали на Г. да се наложи
административно наказание.
След получаване на материалите по преписката, Началника на РУ – В.
Търново на 30.05.2024 год. е издал процесното НП № 24-1739-000223, с което
за допуснато от В. Й. Г. административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание - „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца. НП е било
връчено лично на Г. на 13.06.2024 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59
от ЗАНН в законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели бяха
разпитани полицейските служители извършили проверката на Г.. Същите
потвърждават пред съда, че на посочената дата и час в гр. В. Търново са
забелязали да се движи мотоциклет без поставена регистрационна табела,
след което са го спрели за проверка и при проверката се е установило, че
мотоциклета не е регистриран. И двамата свидетели потвърждават, че Г. е
заявил, че е дошъл от друг град да купува мотоциклета и се е качил само да го
пробва.
При така установеното и след анализ на материалите по делото и
събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
На първо място настоящия съдебен състав не споделя подробно
изложените в процесното наказателно постановление доводи на наказващия
орган, че Г. е извършил деянието виновно при форма на вината
непредпазливост. Съдът намира, че в случая от субективна страна липсва
каквато и да е проявна форма на вината у жалбоподателя. Доколкото се касае
за управление на чуждо превозно средство, няма данни от субективна страна
Г. да е знаел, че процесния мотоциклет не е бил регистриран. Както е отразено
в постановлението на ВТРП за отказ да се образува ДП, установено е, че Г. не
бил разговарял подробно със собственика относно това дали има всички
необходими документи, които се изискват за него и не знаел, че не е
3
регистриран. Поради това и няма как да е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, нито да е предвиждал настъпването на
общественоопасните му последици, което изключва възможността деянието
да е било извършено умишлено или при самонадеяност. В случая, с оглед на
особените обстоятелства по управлението на процесното МПС – същото е
чуждо, управлявано от деца, няма данни преди това да е било управлявано от
него, жалбоподателят се е качил и го е управлявал само няколко метра, като
непосредствената му цел е била единствено да го пробва. Поради това съдът
намира, че е липсвала възможност у жалбоподателя да предвиди
общественоопасните последици на деянието, поради което и не е налице и
небрежност като форма на вина. Доколкото наличието на вина в някоя от
проявните й форми е съставомерен елемент на всяко административно
нарушение съгласно чл. 6 от ЗАНН, то и липсата на вина предполага липса на
административно нарушение, какъвто е и настоящият случай.
Дори и да се допусне, че жалбоподателят е осъществил и от субективна
страна административното нарушение, то настоящия съдебен състав намира,
че в конкретния случай деянието се явява явно малозначително. Степента на
обществена опасност на дадено противоправно поведение се определя от
охраняваните обществени отношения които това поведение засяга или може
да засегне и от вида, характера и степента на отрицателното му въздействие.
Именно степента на обществена опасност отграничава престъпленията от
другите видове правонарушения – административните нарушения,
дисциплинарните нарушения и т.н. По-високата степен на обществена
опасност, типична за определен вид деяние, е основание за обявяването му за
престъпление, при предвидена в закона възможност при липсата на
съответната степен на обществена опасност, обусловила определянето на
деянието като престъпление, при прилагането на чл. 9, ал.2 от НК да отпадне
престъпния характер на деянието. Но обстоятелството, че извършеното
деяние, поради явната незначителност на неговата обществена опасност, не
съставлява престъпление /чл. 9, ал.2, предл. второ от НК/, не означава, че ако с
това деяние се осъществяват от обективна и субективна страна признаците на
предвиден в закона административнонаказателен състав, същото не може да
се квалифицира като административно нарушение. Няма пречка деяние, за
което при прилагането на чл. 9, ал.2, предл. второ от НК е прието, че не
представлява престъпление, да съставлява административно нарушение,
4
обуславящо понасянето на съответната правна отговорност.
Няма пречка АНО и съда да приемат, че се касае за маловажен случай
по чл. 28 от ЗАНН, но следва да изложат собствената си преценка за наличие
на основание за освобождаване от административно наказателна отговорност.
Едно деяние може да е малозначително от гледна точка на целите на углавното
наказване, но да е достатъчно значително, за да обуслови налагане на
административно наказание. Противното тълкуване би следвало да води на
извод, че не е допустимо за едно и също деяние да е предвидена наказателна и
административно наказателна отговорност, но подхода на законодателя е
именно такъв.
В конкретния случай съдът намира, че извършеното от жалбоподателя
деяние поради своята малозначителност не е обществено опасно. Както бе
посочено, по делото е безспорно установено, че Г. не е собственик на
процесния мотоциклет, същия се качил, запалил го е и го е управлявал на
съвсем късо разстояние и то с единствената цел да го изпробва. Освен това
той не е знаел че мотоциклета не е регистриран. Всички тези обстоятелства
водят до извода за малозначителност на деянието.
С оглед на изложените съображения за малозначителност на
процесното нарушение до степен, изключваща неговата обществена опасност
и съответно отговорността на нарушителя на основание разпоредбата на чл. 9,
ал. 2, предложение първо от НК, приложима и в
административнонаказателното производство по силата на препращащата
норма на чл. 11 от ЗАНН, настоящия съдебен състав намира обжалваното НП
№ 24-1739-000223 от 30.05.2024 год. за незаконосъобразно и счита, че като
такова следва да бъде отменено.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
5
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева. В
придружителното писмо на въззиваемата страна е направено възражение за
прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на разноските.
Настоящия съдебен състав намира, че делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност,както и че процесуалния представител на
жалбоподателя не се явява в съдебно заседание, поради което посочения
размер на разноски се явява прекомерен и следва да бъде намален към
минималния предвиден за подобен казус в Наредбата за адвокатските
възнаграждения. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното
НП, съдът намира, че следва да се присъдят на жалбоподателят направени от
него разноски в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
С оглед на това и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1739-000223 от 30.05.2024
год., издадено от Началника на РУ – В. Търново, с което за извършено от В. Й.
Г. с ЕГН **********, от гр. ****** административно нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание - „Глоба” в размер на 200.00 (двеста)
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца. -
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от
АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, РУ – В. Търново да заплати на В. Й. Г. с
ЕГН **********, от гр. ******, сумата от 400.00 (четиристотин) лева,
представляваща направени от него разноски за процесуален представител.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6