Р Е Ш Е Н И Е
№ 399/19.5.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 952 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 175, ал. 1 от
Административно-процесуалния кодекс и е образувано по молба с вх. №
1783/23.02.2022 г., с която Зам.-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“
гр. София, чрез процесуалния му представител, сочи че е налице допусната
очевидна неточност в съдебно Решение № 90/11.02.2022 г., постановено по адм.
дело № 952/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, тъй като има
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението и по-скоро в изразяването й в
диспозитива на съдебното решение.
В молбата е казано, че видно от подадената жалба е налице
оспорване на Уведомително писмо с изх. № 02-130-2600/6889 от 05.08.2021 г. на
Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. в частта му, с която е
наложена санкция и е отказано финансово подпомагане за 2019 г. по схеми и мерки
за директни плащания, базирани на площ, както следва: по подмярка 13.1/НР1 –
3852,95 лева, по подмярка 13.2/НР2 – 2979,17 лева, СЕПП – 20701,95 лева, СПП – 58,98
лева, СПК – 12 009,18 лева, ЗДП – 5699,4 лева и по МЗС – 41,81 лева. Тоест така
направеното оспорване касае изцяло постановения от страна на административния отказ
за финансово подпомагане за кампания 2019 г. на жалбоподателя.
Посочено е, че съгласно мотивите, изложени в съдебното
решение, съдът приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен
единствено по отношение наложена санкция за 20 броя БЗС с площ от 25,23 ха, за
които е прието от административния орган, че са извън допустимия слой. В тази
връзка съдът се е позовал на приетите като доказателства по делото Решение №
944/26.11.2020 г., постановено по адм. дело № 443/2020 г. и оставено в сила с
Решение № 4299/02.04.2021 г., постановено по адм. дело № 328/2021 г. на ВАС –
Пето отделение и констатациите от изслушаното по делото заключение по СТЕ.
Според молителя, постановеният съгласно оспорения
административен акт отказ касае общо приета за недопустима площ в размер на
37,73 ха, попадаща извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“
за кампания 2019 г., както и 1,54 ха площи, за които е установено, че са
заявени от повече от един земеделски стопанин, но за които жалбоподателят не е
представил документи за правно основание за ползване. При приета от съда заявена
площ от 25,23 ха за допустима за подпомагане, е налице останала площ в размер
на 12,5 ха, за която съдът приема, че не са изпълнени изискванията за
подпомагане. Останала е и площ от 1,54 ха, за която жалбоподателят не е
представил документи за правно основание за ползване, видно от заключението на
вещото лице.
Моли съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка
в посоченото по-горе решение, като ясно в диспозитива на съдебното решение бъде
уточнена частта, в която се отменя оспореният акт.
В съдебно заседание молителят не се явява и не взема
становище по подадената молба.
Ответникът по молбата – „Ахат Агро-1“ ЕООД, редовно
призован, не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор с вх. № 1973
от 02.03.2022 г. от адв. Ч., който по изложени съображения счита направеното
искане за поправка за неоснователно. Сочи, че в обжалваното уведомително писмо
административният орган е определил оторизирана субсидия в размер на 2412,09
лева по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019
г. Със същото е наложена санкция за 20 броя БЗС с площ от 25,23 ха, за които е
прието, че са извън допустимия слой, без същите изрично да са посочени в
процесния акт. Счита, че съдът в решението си е възприел посочената площ в
размер от 25,23 ха за допустима за подпомагане, като се е позовал на приетата
по делото СТЕ, като правилно е приел, че административният акт е издаден при
допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие
с материалноправните разпоредби и целта на закона. Именно поради пропуските в
мотивите на обжалвания административен акт, а именно изрично да посочи площите,
които са приети за недопустими, съдът е отменил административният акт в
оспорената му част и е върнал преписката на зам.-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне с указания по тълкуването и
прилагането на закона, съобразно изложеното в мотивите на постановеното
решение.
Административен съд – Пазарджик, след като взе предвид
доводите на страните и представените по делото доказателства, установи следното
от фактическа и правна страна:
Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е подадена
в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
С Решение № 90/11.02.2022 г., постановено по адм. д. №
952/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, съдът е отменил
Уведомително писмо с изх. № 02-130-2600/6889 от 05.08.2021 г. на
Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” гр. София, за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. в обжалваната му част и
е изпратил преписката на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново
произнасяне, в едномесечен срок от влизане на това решение в сила, с указания
по тълкуването и прилагането на закона, съобразно изложеното в мотивите на
постановеното решение. Осъдил е Държавен фонд „Земеделие“ София – Разплащателна
агенция да заплати на „Ахат Агро-1“ ЕООД направените по делото разноски в
размер на 1050 лева (хиляда и петдесет) лева.
Съдът намира за неоснователно направеното искане за поправка
на очевидна фактическа грешка в посоченото решение, както в мотивите на същото,
така и в диспозитивната му част. Ясно и недвусмислено в диспозитива на
решението е посочено, че уведомителното писмо на Държавен фонд „Земеделие“ се
отменя в обжалваната му част, което ще рече в частта, с която е наложена
санкция и е отказано финансово подпомагане за 2019 г. по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площи, както следва: по подмярка 13.1/НР1 –
3852,95 лева, по подмярка 13.2/НР2 – 2979,17 лева, СЕПП – 20701,95 лева, СПП –
58,98 лева, СПК – 12 009,18 лева, ЗДП – 5699,4 лева и по МЗС – 41,81 лева. В
мотивите на обжалваното уведомително писмо са посочени единствено оторизирани
суми, които са изплатени на жалбоподателя по подаденото от него заявление за
подпомагане, като в Таблица 1, колона 3, са посочени и сумите, с които е
намалена субсидията по съответните схеми и мерки. Именно това е и частта, в
която жалбоподателят е обжалвал процесния административен акт. Тази част е
предмет на съдебното производство и в тази част административният акт е отменен
от съда.
Неоснователно е искането за поправка, предвид на
обстоятелството, че в постановения административен акт липсва изрично посочване
на БЗС, за които е наложена санкция, съответно площите, за които е прието в
административното производство, че следва да бъдат изключени като недопустими
за подпомагане. Изводите, относно конкретните БЗС и техните площи, съдът е
направил от приетата по делото СТЕ, предвид на което е постановил и връщане на
административната преписка на органа за ново произнасяне с указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1 от АПК, съдът, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи
допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни
очевидни неточности. От цитираната разпоредба следва, че постановяване на
решение за поправка на очевидна фактическа грешка е възможно тогава, когато
съдът е допуснал писмена грешка, грешка в пресмятането или друга подобна
очевидна неточност.
В разглеждания случай, съдът се е
произнесъл по цялото искане, като е постановил съдебен акт, с който е отменил
административния акт в оспорената му част. Диспозитивната част напълно
съответства на изложените мотиви, които са довели съда до извод за
незаконосъобразност на обжалваното уведомително писмо, т.е. не са налице
писмени грешки или други подобни очевидни неточности, които да дават основание
за поправка на постановения съдебен акт. Формираната воля от съда в мотивите на
съдебното решение си кореспондира с диспозитивната му част, поради което
подадената молба за поправка на Решение № 90/11.02.2022 г. по настоящото дело е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на гореизложеното,
Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1783/23.02.2022 г., с която Зам.-изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София моли да бъде допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно Решение № 90/11.02.2022 г.,
постановено по адм. дело № 952/2021 г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)