Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 1657 /
27.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ГАЛЯ РУСЕВА
при
секретар Г. Д., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1584/2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и
сл. от АПК.
Касаторът „Интерхотел Поморие“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул.“Пейо
Яворов“ № 3, представлявано от управителя Б.С.е оспорил решение № 42/23.03.2020г.
постановено по АНД № 391/2019г. на Районен съд – Поморие, с което е потвърдено наказателно
постановление № 02-0002689/25.11.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Бургас. С наказателното постановление на касатора
за нарушение на чл.152 от Кодекса на труда КТ), на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
Касаторът твърди, че решението
е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено
наказателното постановление.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призовани, не
изпраща представител.
Ответникът
по касация Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, чрез представител по
пълномощие юрисконсулт, И.- Н.оспорва жалбата и иска да бъде оставено в сила
обжалваното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас счита обжалваното решение за правилно и предлага
да бъде оставено в сила.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните намира следното:
Касационната
жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е
неоснователна.
„Интерхотел
Поморие“ АД е наказано за това, че в качеството на работодател, не е осигурил
непрекъсната междудневна почивка, която не може да
бъде по-малка от 12 часа на лицето А.И.Ч., работила на длъжност „барман“ в обект
„Интерхотел Поморие“, находящ се в гр.Поморие, бул. „Пейо
Яворов“ № 3 между 30.05.2019г., когато е работила от 15.30 до 23.30ч. и
31.0.2019г., кагато е била първа смяна от 07:30ч. до
25:30ч., тъй като времето от 23:30ч. на 30.05.2019г. до 07:30ч. на 31.05.2019г.
е по-малко от 12 часа. Административнонаказващият
орган е приел, че е нарушена нормата на чл.152 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.152 от КТ работникът или служителят има право на
непрекъсната междудневна почивка, която не може да
бъде по-малко от 12 часа.
Съгласно
разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в
размер от 1 000 до 10 000 лв.
Районният
съд, след като обсъдил всички доказателства, е приел, че не са налице
съществени нарушения на процедурата при установяване на административното
нарушение и при налагане на наказанието и е потвърдил наказателното
постановление.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Нарушаване
на междудневната почивка на А.Ч., която е заемала
длъжността „сервитьор“ (погрешно записана като барман в наказателното
постановление), е административно нарушение, което в случая е доказано от
писмените доказателства, които са представени от самия работодател.
Действително Ч. е била на смяна от 15:30 часа на 30.05.2019г. до 23:30 часа на
същия ден, а следващия ден – 31.05.2019г., е работила първа смяна, която е от
07:30 часа до 15:30 часа. Очевидно е, че за времето от 23:30 часа на
30.05.2019г. до 07:30 часа на 31.05.2019г. няма 12 часа, колкото изисква
нормата на чл.152 от Кодекса на труда КТ). В този смисъл неоснователно е
възражението в касационната жалба, че съдът не е положил нужните усилия за
установяване на фактическата обстановка, тъй като фактите са установени от
доказателствата, представени от самия работодател. Вярно е, че разпределението
на работното време се установява с Правилника за вътрешния трудов ред на
предприятието, но нормите, приети с този правилник, следва да бъдат съобразени
с повелителните норми на Кодекса на труда, каквато е чл.152 от него. С други
думи работодателят каквито и правила да приеме с правилника, те не могат да са
в противоречие с изискването на кодекс за минимална междудневна
почивка и минимална междуседмична почивка в
различните й хипотези. Затова обстоятелството, че наказващият орган не е
изискал правилника не обосновава допуснато съществено нарушение при
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание.
Няма
отношение към правилността на констатираните факти обстоятелството, че
конкретната проверка на служителите на дирекция „Инспекция по труда“ е
извършена в ден, различен от този, когато е извършено нарушението, тъй като,
както беше вече посочено, това нарушение се установява от представените от
работодателя писмени доказателства.
По изложените съображения обжалваното решение като правилно
следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 42/23.03.2020г. по АНД № 391/2019г. по описа на Районен съд Поморие.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: