Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. Варна, …………...2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VII
тричленен
състав, на втори март през две хиляди и двадесет и трета
година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
при секретаря
Камелия Александрова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдия Васил Пеловски КАНД № 2686 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/ – София, представлявана от председателя на
управителния съвет Иво
Иванов, чрез юриск. В. П., против Решение № 104/11.08.2022 г., постановено по АНД
№ 316/2021 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № 8504300043/01.10.2021 г. на АПИ, с който на „В.т. “ ООД, ЕИК ***, със законен
представител П.В.П., за нарушение на чл. 139, ал. 5 и
ал. 7,
във вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3б,
във вр. с чл. 187а, ал. 1 и ал. 2,
т. 3 ЗДвП, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на
2 500,00 лева.
В касационната жалба се съдържат доводи, сочещи на извод за
недопустимост на съдебното решение, доколкото според касатора
първоинстанционният съд е разгледал една недопустима жалба. В този смисъл,
направеното искане е за прекратяване на съдебното производство. В условията на
евентуалност, обосновава се неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяна
на първоинстанционното решение и потвърждаване на електронния фиш.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се
представлява от
юриск. В. П., която поддържа жалбата, не сочи
доказателства и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – „В.т. “ ООД,
не се
явява, представлява се от адв. Т.Я.,
която оспорва касационната жалба. В
съдебно заседание и в писмени бележки излага допълнителни съображения за
незаконосъобразност на ЕФ, неотчетени от ВРС. Пледира решението на РС - Девня да бъде оставено в сила и претендира разноски в размер на 600,00
лв. – адвокатско възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна по принцип
споделя становището на касатора за недопустимост на въззивната жалба, но
предвид задължителните за районния съд указания от касационната инстанция при
предходно разглеждане на делото, дава заключение за правилност и законосъобразност
на първоинстанционното решение.
Административен съд - Варна,
ХIV-ти тричленен състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в
срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването
по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК, настоящият състав намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството пред РС–Девня е
образувано по жалба от „В.т.
“ ООД, ЕИК ***,
против (ЕФ) № 8504300043/01.10.2021 г.
на АПИ, с който на „В.т. “ ООД, ЕИК ***, със законен
представител П.В.П.,
за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 7, във
вр. чл. 102, ал. 2
ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3б, във вр. с
чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗДвП, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500,00
лева.
При постановяване на решението
въззивната инстанция е приела за установена следната фактическа обстановка: на
път А-2 км. 399 + 703 в района на община Девня се е движело ППС представляващо
т.а „ВОЛВО“ с рег. № ***с прикачено полуремарке с рег.№ ***с общо 5 оси. В
конкретния случай към АПИ е била подадена декларация за само за 3 оси ,
потвърдено и от 2 справката издадена от доставчика на декларирани данни – „Тол
БГ“ ЕООД. Установено е от електронната система/подкрепено и със съответния
снимков материал/ , че на 01.10.2020г. процесното ППС с рег.№ ***се е движело
по път А-2 от републиканската пътна мрежа с прикачено към него полуремарке с
което съставът на движещото се ППС е станал с общо 5 оси. При заплащането на
пътната такса въззивника е заплатил сума отговаряща за движение на ППС с 3 оси,
поради което и електронната система за събиране на пътни такси създала доклад
по чл. 167а, ал.3 ЗДвП , в който като причина за установеното нарушение е
посочено че е налице бордово устройство – т. нар. GPS тракер, но платената
категория е по-малка от измерената. След установяването на нарушението, на
17.03.2021 г. въззивникът заплатил предвидената в чл. 10, ал. 2 Закона за
пътищата (ЗП) компенсаторна такса в размер на 750,00 лева, за което към делото
е приложено и копие на квитанция № 21BG004031X39924849.
Районният съд е
посочил, че в такива случаи нарушителят се освобождава от
административнонаказателна отговорност и не се съставят АУАН, НП или ЕФ, като
ако са издадени, те се анулират. В конкретния случай, съдът е установил, че въззиваемата
страна не е изпълнила това си законово задължение.
За да отмени ЕФ, въззивният
съд е приел, че са налице съществени процесуални нарушения, допуснати при
съставянето на ЕФ. Вместо да бъде освободен от административнонаказателна
отговорност на въззивника му е била наложена имуществена санкция, с което е
била нарушена процедурата по издаване на ЕФ, което налага и неговата отмяна.
Обжалваното
решение на РС-Девня е правилно като краен резултат, макар настоящата съдебна
инстанция да не споделя изцяло изложените в него мотиви.
В хода на въззивното производство не са
допуснати релевираните в касационната жалба съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, свързани с анализа на събраните по делото
доказателствата. За установяване на фактите, относими към предмета на делото, в
производството пред РС-Девня са събрани достатъчно допустими, относими и
необходими доказателства, като същите, поотделно и в съвкупност, са анализирани
от решаващия съдебен състав. Преценката за това кои доказателства да бъдат
ценени и кои не е предоставена изцяло на вътрешното убеждение на съда, поради което
сама по себе си същата не представлява нарушение на съдопроизводствените
правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, при нарушение
по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 3, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение. ЕФ съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика
или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата,
срока и начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Според ал. 2, в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш лицето може да
заплати таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП при спазване изискванията на чл. 189е, ал.
3 и 4 или да поиска анулиране на ЕФ на основание ал. 3 с молба до председателя
на управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“. Според ал. 3, електронният фиш се анулира, когато: 1.
таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) е заплатена; 2. пътното
превозно средство е било обявено за издирване; 3. за пътното превозно средство
съгласно закон или международен договор не се дължи съответната такса по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Съгласно ал. 4 на чл. 189ж ЗДвП, председателят на
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или оправомощено от него лице уведомява лицето, подало
искане по ал. 2, за решението си по ал. 3 в 7-дневен срок от датата на
анулирането или от датата на отказа за анулиране на фиша.
Неоснователни са възраженията на
наказващия орган за недопустимост на жалбата срещу ЕФ. Не са налице
доказателства за надлежното анулиране на ЕФ по предвидения в ЗДвП ред. Освен
това въпросът за допустимостта на жалбата срещу
ЕФ е вече разрешен при предходната касационна проверка на първото
решение на въззивния съд.
Правилно РС – Девня приема, че са
налице основания за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. Съгласно чл. 10, ал. 2
ЗП в случай, че водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или
трето лице заплати компенсаторна такса, се освобождава от
административнонаказателна отговорност, когато е установено, че при движение по
платената пътна мрежа за съответното пътно превозно средство не е заплатена
съответната такса по ал. 1.
Безспорно по делото се установява, че дружеството е
заплатило на 17.03.2021 г. въпросната компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП.
(Именно такава компесаторна такса е изискуема и съгласно чл. 10е ЗП.) Предвид
липсата на доказателства за последвало анулиране на ЕФ съобразно чл. 189ж, ал.
3, т. 1 ЗДвП, последният се явява материално незаконосъобразен понастоящем и
правилно е отменен от районния съд.
Предвид направения извод е безпредметно обсъждането както на
останалите доводи на касатора, така и на доводите на санкционираното дружество.
Решението на въззивния съд,
като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Предвид крайния изход на спора,
претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски за заплатено във
връзка с воденето на делото адвокатско възнаграждение е основателна, като
същите следва да бъдат присъдени в пълния претендиран размер от 600 лева,
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им
(видно от приложения на л. 28 от делото договор за правна защита и съдействие
от 15.12.2022 г., сумата е заплатена изцяло в брой при неговото сключване).
Възражението на касатора за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно. Предвиденият минимален размер
разноски за адвокатски хонорар съгласно чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски
хонорар, е в размер на 550 лв. Отчитайки обема на предоставената правна помощ
(явяване на процесуалния представител в съдебно заседание и представянето на
писмени бележки), както и голямата съвкупност от събраните по делото
доказателства, следва претенцията за присъждане на разноски за адвокатски
хонорар да бъде уважена в пълен размер.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с
чл. 218 АПК, вр. връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният съд
– Варна, VII тричленен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 104/11.08.2022 г., постановено по АНД
№ 316/2021 г. по описа на Районен съд – Девня.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.