Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 09.03.2011 година, постановено по гр. дело № ...по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година, спрямо Е. Б. С. и А. Б. Б. е прието за установено, че ищцата Д. С. К. не е собственик на апартамент № ...в гр. В.Т., ул. „Ф. Т.” № 13, вход „б”, етаж VІ, състоящ се от две стаи, кухня, два коридора, клозет, баня, килер, балкон, избено помещение № 17 с обща площ от 61,10 кв.м., заедно с 2,70% от дворното място, съставляващо една трета идеална част от парцел ... в квартал ...по плана на града, цялото с площ от 5 337 кв.м., самостоятелен обект в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор .... при съседи на същия етаж: ..., .... и под обекта ..... Без разглеждане, като процедурно недопустим, е оставен иска на Д. С. К. против Е. Б. С. и А. Б. Б. за разпределение ползването на апартамента по реда на чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността. Решението е обжалвано от Д. С. К. вцялост с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо предявения иск и отхвърляне на разгледания инцидентен установителен иск за собственост върху спорния апартамент с присъждане на разноски за две инстанции. Излага оплаквания за неправилна преценка на събраните доказателства и погрешно приложение на материалния закон. Първостепенният съд дал вяра на заинтересовани от изхода на спора свидетели. Неправилно интерпретирал придобивните способи, на които ответниците се позовават – наследяване по закон и придобивна давност. В разрез с материалния закон намерил, че погашенията на заема, отпуснат за покупка на жилището води до придобиване на собственост, а не само до облигационни претенции на платилия съсобственик. Претендира разноски за две инстанции Ответниците по жалбата - Е. Б. С. и А. Б. Б. – са изложили доводи за безпорочност на решението. Претендират разноски Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността. Ищцовата страна - Д. С. К. - излага в исковата си молба, че на основание договор за покупко-продажба по време на брака си с Б. И. Б., прекратен с развод през 1973 година, притежава една втора идеална част от апартамент № ...в гр. В.Т., ул. „Ф. Т.” № 13, вход „б”, етаж VІ, състоящ се от две стаи, кухня, два коридора, тоалетна, баня, килер, балкон, избено помещение № 17 с обща площ от 61,10 кв.м., заедно с 2,70% от дворното място, съставляващо една трета идеална част от парцел ..... в квартал ....по плана на града, цялото с площ от 5 337 кв.м., самостоятелен обект в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ..... при съседи на същия етаж:....., ..... и под обекта ..... По реда на настоящото производство претендира разпределение на ползването му с двамата ответници, нейни деца от прекратения брак и съсобственици на останалата половина от жилището. Ответниците – Е. Б. С. и А. Б. Б. - оспорват иска с възражение, че ищцата не е съсобственик на жилището. След развода на родителите им бащата на ответниците владял полагащата се от прекратяване на семейната общност част на ищцата от апартамента и по реда на придобивната давност е станал собственик на целия имот. Самите ответници, като негови наследници по закон, са придобили по наследяване собствеността върху целия апартамент. По реда на чл.212 от ГПК са предявили инцидентен установителен иск с правно основание чл. 79 от Закона за собствеността във връзка с чл. 5 от Закона за наследството. На основание придобивна давност, текла в полза на баща им Борис Иванов Б. и наследяване от последния претендират да се признае за установено, че ищцата по първоначалния иск не е собственик на спорния апартамент. Ищцата и ответник по инцидентния иск възразява, че винаги е посещавала жилището, не е губила владение върху него. Осъществявала е фактическа власт лично и чрез дъщеря си от последващ брак – Ирина К.. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: По инцидентния иск: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложените документи, че ищцата и Б. И. Б. са били съпрузи. Бракът им, сключен на 12.09.1959 година, е прекратен с развод през 1973 година. Процесният апартамент е придобÞт чрез покупка през 1968 година. След развода в жилището е останал да живее съпругът, изплатил е жилищния заем, а ищцата никога след развода не е живяла в имота. До смъртта си Б. И. Б., заедно с първия ответник, са живели в жилището. След това последният е останал в апартамента сам, а ищцата е идвала, за да му помага – обясненията на ищцата, дадени в съдебното заседание на 10.12.2010 година в първоинстанционното производство. От 2002 година апартаментът се обитава от И. К., дъщеря на ищцата от последващ брак, настанила се с помощта на зет си – показанията на самата И. К.. Горните факти се подкрепят и от разпитаните по делото свидетели. Няма спор, видно е от приложения нотариален акт № ..., том І, рег. № ..., нот.дело № .../2010 година, че ответниците на основание придобивна давност и наследяване са признати за собственици на жилището. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявения иск. По безспорен начин по делото е установено явно, противопоставено на ищцата, непрекъснато и спокойно владение от бащата на ответниците в продължение на двадесет години. Позоваването на изтеклата в негова полза давност завършва сочения от ответниците фактически състав: веднъж на придобивната давност и втори път – на приемането на останалото от Б. И. Б. наследство. В този смисъл искът е доказан по основание и следва да се уважи, според заявеното. Доводите на ищцовата страна са неоснователни. Те не равнят на признанието й, че от развода насетне практически не е имала достъп до жилището. Затова и показанията на свидетелите в обратна насока съдът третира за недостоверни. Те не държат сметка не само за становището на ищцата но и за факта, че дъщерята на ищцата И. е допусната в имота не от майка си, а от трети лица. Дори да се приеме, че ищцата е владяла чрез бившия си съпруг, а впоследствие чрез сина си, открит остава въпросът защо това владение за почти три десетилетия е осъществявано единствено чрез трето лице и защо преродената й дъщеря не е получила достъп до жилището от своята майка. Кой и как след 1984 година е обитавал имота е без правно значение, щом давността е вече изтекла. Фактическият състав на придобивната давност за притежаваната от ищцата една втора идеална част от жилището е завършен с позоваването на ответниците, чрез издаване на констативния нотариален акт, описан по-горе, но има ретроактивно действие към момента на приключване на десетгодишния срок по чл. 79 от ЗС. Този срок е изтекъл през 1984 година. От този момент насетне важи правилото на чл. 99 от ЗС: веднъж придобито, правото на собственост се погасява ако друг го придобие или собственикът се откаже от него. По делото не се твърди нито една от въпросните хипотези. В разрез с тезата на ответниците е доводът, че соченият от тях придобивен способ е юридически невъзможен. Така би било, ако се позовават на придобивна давност, наред с твърдение да са придобили имота и по друг начин. Принцип в правото е, че никой не може да владее срещу себе си. Но защитната теза на ответниците е развита в друг план. Те твърдят придобивната давност да е текла в полза на баща им, тъй щото към момента на откриване на наследството му, той вече да е притежавал жилището вцялост. Те самите – да са придобили имота по реда на наследственото правоприемство. Сам по себе си правилен е доводът, че плащането на заем, отпуснат за покупка на жилището, не мени отношенията на собственост. Но на въпросното погашение ответниците се позовават не защото имат твърдение в обратен смисъл, а защото това плащане обективира намерението за своене. На фона на пълната незаинтересованост на ищцата към жилището от датата на развода насетне, стопанисването му, плащането на свързаните с него задължения, в това число и на жилищния заем, обективира намерението за своене на вещта и това намерение следва да се третира за противопоставено на ищцата. По иска за разпределение на ползването на процесния апартамент: В тази част решението е под режима на определенията, доколкото съдът не е дал отговор основателна ли е ищцовата претенция. След като е уважил инцидентния иск, следвало е първоинстан÷ионният съд да се произнесе и по обусловения. Липсата на материалноправно качество, в случая това на съсобственик, не превръща исковата претенция в недопустима, а налага отхвърлянето й. Затова, като е оставил без разглеждане иска за разпределение на ползването на апартамента, съдът е постановил едно неправилно определение, което следва да се отмени, а делото да се върне за произнасяне по предявения иск. Изходът на спора и правилото на чл.78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответниците имат право на разноски за две инстанции, по делото доказани като сума от 600 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 09.03.2011 година, постановено по гр. дело № ....по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година в частта, с която спрямо Е. Б. С. и А. Борисов Б. е прието за установено, че ищцата Д. Савелиева К. не е собственик на апартамент № 17 в гр. В.Т., ул. „Ф. Т.” № ..., вход „б”, етаж VІ, състоящ се от две стаи, кухня, два коридора, клозет, баня, килер, балкон, избено помещение № 17 с обща площ от 61,10 кв.м., заедно с 2,70% от дворното място, съставляващо една трета идеална част от парцел .... в квартал ....по плана на града, цялото с площ от 5 337 кв.м., самостоятелен обект в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор .... при съседи на същия етаж:..., ... и под обекта .... Отменя, по реда на чл. 278 от ГПК, решениетов частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността е оставен без разглеждане Връща делото в посочената част на Великотърновски районен съд за произнасяне по предявения иск. . ОсъждаД. С. К. от с. Д. Л., община П., ЕГН: * да заплати наЕ. Б. С. от гр. В.Т., ул. „П.К.Я.” № ..., вход „в”, етаж ІІІ и на А. Б. Б. от гр. В.Т., ул. „Ф. Т.” № ..., вход „б”, етаж VІ, А. № 17 – всекиму поотделно - по 300/ триста лева/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78 , ал. 3 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |