Решение по дело №1139/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 248
Дата: 19 април 2024 г. (в сила от 18 април 2024 г.)
Съдия: Иво Юриев Хинов
Дело: 20241100601139
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева

Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Рени Ив. А.а
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно
дело № 20241100601139 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.334 вр чл.338 НПК.
То е образувано въз основа на жалба, подадена от частния тъжител Н. Б. срещу
Разпореждане от 18.12.2023 г по н.ч.х.д. № 13 308/23, с което е прекратено наказателното
производство, образувано по негова частна тъжба против Ц. А., доколкото описаното в тази
тъжба деяние не представлява престъпление. Посочва, че по делото са налице достатъчно
убедителни доказателства, че е било извършено престъпление, като изразява несъгласие с
доводите на съда, че причиняване на лека телесна повреда при ПТП не е престъпление.
Посочва, че това деяние не е извършено при небрежност, а след употреба на алкохол от
страна на подсъдимия – поради което няма как да се говори за небрежност. Акцентира както
на вредните последици от подобни ПТП, така и на възможността за по-тежки телесни
повреди. Прави се искане за отмяна на обжалвания акт и връщане делото на СРС за
разглеждането му по същество.
В съдебно заседание тъжителят, чрез своя повереник, поддържа жалбата си, като
моли да се отмени първоинстанционния акт, като се върне делото за ново разглеждане от
друг съдебен състав.
Защитата счита, че правилно СРС е постановил акта си, който следва да се потвърди.

Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и
взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства,
установи следното:
1
СРС е бил сезиран с частна тъжба, в която се посочва, че на 03.09.2023 г в гр.София,
бул. Илиянци, е настъпило ПТП между два автомобила, управлявани от тъжителя и
подсъдимия. Твърди се, че автомобилът на подсъдимия се е врязъл в автомобила на
тъжителя, като му причинил определени телесни повреди – навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, подкожен хематом и
кръвонасядане в лявата слепоочна челно теменна област на главата. Като причина за това
ПТП се посочва несъобразената скорост на колата на подсъдимия и обстоятелството, че той
е бил употребил алкохол – 2,45 промила.
Тъжителят иска да бъде ангажирана наказателната отговорност на другия водач на
МПС, като е дал правна квалификация на деянието му по чл.130 ал.1 вр чл.131 ал.5 НК.
С Разпореждане от 18.12.2023 г СРС, 13 състав, е приел, че нормата на чл.130 НК
касае само умишлени престъпления, но не е непредпазливи. Причиняване на телесни
повреди при условията на непредпазливост може да е престъпно само ако се касае за средни
и тежки телесно повреди; това се отнася и ако тези телесни повреди са причинени при ТПТ.
Поради което е приел, че описаното в тъжбата деяние не е престъпление и на основание
чл.250 ал.1 т.2 НПК е прекратил наказателното производство. Посочил е, че тъжителят може
да упражни правата си по реда на ГПК, като търси обезщетение за претърпените от него
вреди.

Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място
отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също
така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в
тази насока.
Относно доводите в жалбата. По своето естество тези доводи се отнасят до
твърдението, че СРС неправилно е приел, че деянието е непредпазливо. А жалбоподателя
счита така, доколкото процесното ПТП е извършено след употреба на алкохол; а също така
доколкото СРС не е отчел значителната обществена опасност на деянието.
Тези доводи не са основателни.
При така наведените фактически твърдения в частната тъжба правилно СРС е приел,
че описаното деяние не представлява престъпление, което се преследва по частен ред.
Видно от тъжбата, търси се наказателна отговорност за причинените телесни повреди
на тъжителя, а не за управляването на МПС след употреба на алкохол, което деяние,
несъмнено престъпно, се преследва по общия ред.
Относно причинените телесни повреди, както правилно е установил СРС, те – ако
евентуално са причинени – то това би било при условията на непредпазливост. Това е видно
от твърденията в тъжбата, че процесното ПТП е реализирано поради движението на колата
на подсъдимия с несъобразена скорост. Не се твърди той съзнателно да е причинил това
ПТП, като е искал или допускал нараняванията на тъжителя.
Обстоятелството, че подсъдимият евентуално е бил употребил алкохол, не прави
деянието му умишлено. Несъмнено управлението на МПС след употреба на алкохол е
умишлено деяние, но причиненото ПТП в процеса на това управление обичайно е
непредпазливо. То ще е такова, ако водачът, при предприемане на маневрата, довела до това
ПТП, съзнава възможността за ПТП – като иска или допуска настъпването му. Не се твърди
това в частната тъжба.
Съобразно чл.343 НК, ако при ПТП са причинени по непредпазливост телесни
повреди, наказателна отговорност се носи само ако те са средни или тежки. А в случая се
твърдят леки телесни повреди. Ако евентуално тъжителят счита, че неговите телесно
повреди са средни или тежки, то в този случай следва да сезира прокуратурата – тъй като
2
деянието ще се преследва по общия ред
Дори и да се игнорира специалната норма на чл.343 НК, до същия извод се достига от
нормата на чл.133 НК, която иникриминира причиняване на телесни повреди по
непредпазливост – като отново леките телесни повреди не са инкримирани.
Следователно деянието, описано в тъжбата, не представлява престъпление;
тъжителят може да търси обезщетение по гражданско-правен ред, както правилно е посочил
СРС. Поради което жалбата е неоснователна.
В рамките на задълженията си да извърши пълен и служебен контрол, извън доводите
в жалбата, съдът не намери основания да отмени или измени обжалвания акт
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 18.12.2023 г по н.ч.х.д. № 13 308/23, с което е
прекратено наказателното производство.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3