РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Сливница, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20211890200083 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
„Б.ГМБХ Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „С.Ш.“ № ****, представлявано от Х.А.А. обжалва
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23 – 003150 от 21.01.2021 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, с което на
жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т.2 от Наредба
№ 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване (обн. ДВ
бр.102/2009 г.) и чл. 186, ал.2, т.3 от същата наредба във връзка с чл.275, ал.1
и 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева. В жалбата са
изложени доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят поддържа, че АУАН и НП са издадени при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква, че няма
качеството работодател по смисъла на КТ спрямо пострадалото лице, тъй като
последното е било служител на „М.Г.“ ЕООД, с което дружество
жалбоподателят се е намирало в договорни отношения с предмет превоз на
1
бетонови смеси. На следващо място посочва, че като стопанисващ бетоновия
възел, жалбоподателят е провел инструктаж на пострадалия работник с
надлежно информиране за опасните зони в обекта и инструктажът е надлежно
документиран със записи в съответните книги. Жалбоподателят излага
съображения, че инсталацията за производство на бетонови смеси е изградена
от друго дружество при спазване на всички правила за ограничаване на
достъпа на неоторизирани лица, като единствено с цел удобство на
операторите вратите на изолиращата конструкция са били затваряни с райбер.
Това е било продиктувано от необходимостта от бърза реакция за
обезпечаване на правилното движение на вагонетката. Жалбоподателят
твърди, че по този начин в достатъчна степен е спазил изискванията на ЗЗБУТ
и Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за осигуряването на средства препятстващи
достъпа на неоторизирани лица до опасните зони, независимо, че и в двата
нормативни акта няма дефиниция на това понятие. Посочва, че не следва да
се пренебрегва и поведението на работника, който също има задължение да
участва в процеса на осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд като полага грижи за своите и на останалите лица, засегнати от
дейността му, здраве и безопасност. На последно място жалбоподателят
изтъква, че е налице неяснота кои факти са установени в деня на
констатиране на нарушението и кои чрез проверката по документи. При тези
съображения моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Поддържа, че
съставения АУАН и НП са правилни и законосъобразни, издадени при
спазване на всички изисквания на закона и след задълбочена проверка на
обстоятелствата, при които е било извършено административното нарушение.
При тези съображения моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (наказателно постановление № 23 – 003150 от 20.01.2021 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, акт за
установяване на административно нарушение № 23 – 003150 от 21.12.2020 г.,
известие за доставяне, протокол за извършена проверка от 21.12.2020 г.,
товарителници, пътни листове, договор за превоз на бетонови смеси, договор
за наем на бетон-помпа, съвместно споразумение по чл.18 ЗЗБУТ, инструкция
за безопасна работа на бетонов възел на „Б.ГМБХ“ ЕООД, постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение от 22.12.2020 г.,
2
протокол от вътрешно разследване на трудова злополука, идентификационна
карта, договор за СМР от 27.10.2020 г., заповед № З-0024 / 08.01.2019 г. и
протоколи към него, споразумение по чл.18 ЗЗБУТ, списък по чл.17 от
Наредба № 3 от 19.04.2001 г., фирмена политика по безопасност и здраве при
работа на бетонов възел – Д., програма за оценка на риска за безопасността и
здравето на работещите на бетоновия възел, доклад за предварителна оценка
на риска, оценка на риска, протокол за въвеждане в експлоатация, протокол
за обучение, правилник за вътрешния трудов ред, извадка от книга за
инструктаж, инструкции за безопасност и здраве при работа в различните
работни места и при извършване на различни дейности на бетоновия възел,
издадени от „Б.ГМБХ“ ЕООД, заповед № З - 0025 / 08.01.2019 г., заповед № З
– 0058/11.02.2014 г., справка за действащите към 14.12.2020 г. трудови
договори в дружеството жалбоподател, и показанията на свидетелите Ж. Г. П.
и В.И.И.), намира следното:
На 15.12.2020 г. по повод получен сигнал за настъпила на 14.12.2020 г.
трудова злополука, свидетелите Ж. Г. П. – главен инспектор в Д ”ИТ
Софийска област” и С.А.М. – инспектор в Д” ИТ Софийска област”,
извършили проверка в обект бетонов възел в гр. Д., Софийска област,
стопанисван от „Б.ГМБХ“ ЕООД. В хода на проверката контролните органи
установили, че по силата на договор между „М.Г.“ ЕООД и „Б.ГМБХ“ ЕООД,
от 06.11.2020 г. лицето Д.В., на длъжност шофьор на бетоновоз в „М.Г.“
ЕООД изпълнявал превоз на бетонов разтвор от бетоновия възел в гр. Д.,
стопанисван от дружеството жалбоподател, с бетоновоз с рег. № *******. На
14.12.2020 г. Д.В., излязъл от кабината на товарния автомобил, за да измие
гумите му на територията на бетоновата площадка. За да пусне крана за вода,
отворил вратите на ревизионния отвор, които били с размер от 1,80 м. широки
и 1,20 м. високи и служещи за ремонт на бетоновата инсталация, които се
заключвали с райбер, за да не се забавя и затруднява достъпът на операторите
на технологичния процес в случай на необходимост. В този момент паднала
вагонетка, която смесва бетона, ударила работника в областта на главата и
той починал. При така установения начин на затваряне на ревизионната врата,
не е бил напълно възпрепятстван достъпа на неупълномощени лица, какъвто
бил и пострадалия Д.В., в опасната зона на конкретното работно място.
Контролните органи констатирали, че в периода от 06.11.2020 г. до 14.12.2020
г. на Д.В. са били провеждани извънреден и ежедневен инструктаж от
3
„Б.ГМБХ“ ЕООД, което е надлежно документирано с подпис на лицето в
съответните книги за инструктаж. След инцидента и във връзка с дадените от
проверяващите предписания е преустановен достъпът до ревизионния отвор,
последният се заключва и на вратите е поставена греда, което понастоящем
създава риск за операторите, които трябва да обикалят от другата страна, за
да наблюдават вагонетката. По този начин контролните органи приели, че
дружеството жалбоподател не е приложило средства, които да са от естество
обективно и ефективно да препятстват достъпа на неупълномощени лица в
опасните зони на даденото работно място. За констатираното нарушение бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 003150 от
21.12.2020 г., въз основа на който било издадено атакуваното НП № 23 –
003150 от 21.01.2021 г. на Директора на “Дирекция инспекция по труда
Софийска област “.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са
пряко относими към предмета на доказване по делото и са издадени от
длъжностни лица в кръга на функциите им.
Съдът се позова и на показанията на разпитаните по делото свидетели,
които безпротиворечиво изясняват обстоятелствата от значение за предмета
на доказване.
Посочения доказателствен материал е непротиворечив, поради което
съдът му даде вяра изцяло, като не се явява необходим допълнителният му
анализ.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна като съображенията
на съда в тази насока са следните:
4
Кодексът на труда в чл. 275, ал. 1 КТ вменява задължение на
работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че
опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат
отстранени, ограничени или намалени, т. е такива условия на труд, които не
водят до професионални заболявания и злополуки при работа. Такива условия
на труд следва да са осигурени във всички случаи, свързани с работата, както
на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се
намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбите на чл.52, ал.1, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Съгласно чл.275 КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени, като в конкретния случай съобразно чл.52, ал.1, т.2 и чл.186, ал.2, т.3 от Наредбата изпълнението на това задължение е свързано с прилагането на ефективни средства за възпрепятстване на достъпа
От разпита на свидетелите П. и И. се установява по един несъмнен и
категоричен начин фактическата обстановка, описана в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление, което
налага извод за доказаност на административнонаказателното обвинение по
отношение обсъденото горе нарушение. Съдът кредитира изцяло показанията
на разпитаните свидетели, тъй като те са логични, кореспондират помежду си,
съдържат сведения относно начина на достъп до ревизионния отвор и
конкретните обстоятелства във връзка с настъпилата трудова злополука, след
която са предприети ефективни възпиращи мерки, и се подкрепят и от
писмените доказателства по делото.
С оглед обстоятелството, че адресат на законовите изисквания е
работодателят, който като юридическо лице носи безвиновна отговорност,
т.е. обективна, въпросът за субективната страна на извършеното нарушение
не следва да се обсъжда.
Като основание за ангажиране на отговорността на дружеството-
жалбоподател, АНО е посочил разпоредбите на чл. 416, ал.5 във вр. с чл.413,
ал.2 КТ за нарушение на чл. 275, ал. 1 и ал.2 КТ вр. чл.52, ал.1, т.2 и чл.186,
ал.2, т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване.
От анализа на събраните и проверени от съда доказателства се налага
извода за доказаност на административнонаказателното обвинение по
отношение обсъденото нарушение.
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление са издадени от материално и
5
териториално компетентни орани, отговарят на изискванията на закона и
съдържат всички реквизити, изискващи се от него. При съставянето на АУАН
и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на НП. АУАН е съставен от оправомощено лице по
смисъла на чл. 416, ал.1 КТ. Съгласно визираната разпоредба - нарушенията
на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от
държавните контролни органи. Именно такъв орган е актосъставителя Ж. Г.
П. - на длъжност началник отдел БТКД при Дирекция „Инспекция по труда“ -
Софийска област. Разпоредбата на закона пряко делегира правомощия на
актосъставителя, поради което същата не се нуждае от допълнително
оправомощаване от когото и да било. Нарушението е описано достатъчно
ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото
съдържание. Атакуваното НП е издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Софийска област, който е компетентен орган по
смисъла на чл. 416, ал.5 КТ - Директор на дирекция „Инспекция по труда“ -
Софийска област, упълномощен от Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“
съгласно Заповед № 3-0058/11.02.2014 г.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП не са допуснати нарушения на сроковете по чл. 34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН.
Предявените факти, за които на жалбоподателя е наложено наказание,
съставляват административно нарушение и наказващият орган при спазване
на закона е издал наказателното постановление за реализиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател.
Нарушението на визираното специално законодателство - задълженията
на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
е санкционирано в чл. 413, ал.2 КТ, където е предвидена имуществена
санкция за юридическите лица в размер от 1500 до 15 000 лв. В конкретния
случай е наложена санкция в размер на 3 000 лева.
Въззивната инстанция счита, че са налице предпоставките за изменение
на наказателното постановление в частта за размера на наложеното наказание
и на нарушителя да се наложи имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Нарушението е първо, дружеството жалбоподател стриктно е изпълнило
всички останали изисквания за осигуряване на ЗБУТ на пострадалия
6
работник, включително провеждането и надлежното документиране на
инструктаж, веднага след настъпване на злополуката са предприети
ефективни средства за ограничаване на достъпа до вратите на ревизионния
отвор, поради което справедливият размер на наказанието е неговият
минимум, който е достатъчен да окаже своето възпитателно въздействие и да
предотврати извършването в бъдеще и на други нарушения.
С оглед изхода от спора и предвид разпоредбите на чл.63д, ал.1 и ал. 3
ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.), жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а въззиваемата
страна да бъде осъдена да заплати направените от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 220 лева съобразно изменението на
наказателното постановление в частта относно размера на наложената
имуществена санкция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23 – 003150 от 21.01.2021 г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, с което на
„Б.ГМБХ Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. „С.Ш.“ № ****, представлявано от Х.А.А., за нарушение на
разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване (обн. ДВ бр.102/2009 г.) и чл. 186, ал.2,
т.3 от същата наредба във връзка с чл.275, ал.1 и 2 от КТ и на основание чл.
416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лева, като НАМАЛЯВА размера на административното
наказание „имуществена санкция” на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. чл.63д, ал.3 ЗАНН „Б.ГМБХ Б.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „С.Ш.“ №
****, представлявано от Х.А.А. да заплати на Дирекция “Инспекция по труда
Софийска област“, представлявана от директора, сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.)
7
Дирекция “Инспекция по труда Софийска област“, представлявана от
директора да заплати на „Б.ГМБХ Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. С, бул. „С.Ш.“ № ****, представлявано от Х.А.А.,
сумата от 220 лева, представляващи направените от жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8