№ 16301
гр. С., 31.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:**
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20231110147574 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 31.08.2025 година град С.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На дванадесети юни две хиляди двадесет и пета
година
В публично заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : **
Секретар: *
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия **
гражданско дело 47574 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Д. К., с ЕГН **********, от гр.
С., ул. „* № *, вх. 2, ет. 3, ап. 14, против *“ АД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление:
1
гр. С., ул. * С.” № 7, представлявано от изпълнителните директори А. *. В исковата молба
ищцата, чрез процесуалния си представител твърди, че на 20.10.2022 г. била пътник в
тролейбус „*“, модел „* с ивн. № *, управляван от Х. С. Б.. Тролейбусът се движел по бул.
„*“ с посока на движение от ул. „* към бул. „*, като преди кръстовището с ул. „* ищцата се
приготвила да слиза, когато тролейбусът спрял рязко, при което ищцата политнала и паднала
в салона на пода пред втората врата, независимо, че се държала. Излага твърдения, че
виновен за инцидента е водачът на тролейбуса. В резултат на ПТП-то ищцата получила
счупване на прешлен L2, което ограничило подвижността на долните крайници. Ищцата
била подложена на оперативно лечение на 26.10.2022 г., при което била поставена
стабилизираща металика. След изписването от болница на ищцата бил препоръчан
строг постелен домашен режим, като и към момента на предявяване на иска не била
напълно излекувана. В резултат на ПТП-то ищцата претърпяла имуществени вреди в общ
размер от 8 489 лв., изразяващи се в закупуване на лекарства на стойност 300 лв. за периода
от 20.10.2022 г. до 20.03.2023 г., извършени разходи за силна храна в размер на 1 080 лв. за
периода от 22.10.2022 г. до 20.03.2023 г., разходи за болногледач в размер на 900 лв. за
периода от 22.10.2022 г. до 20.01.2023 г., разходи за имплант в размер на 4 931 лв., заплатени
на 25.10.2022 г., разходи за избор на екип от 900 лв., заплатени на 25.10.2022 г., разходи за
закупуване на стаплен за кожен разрез в размер на 60 лв., платени на 25.10.2022 г., разходи в
размер на 20 лв. за документиране на изследването върху носител, разходи в размер на 20
лв. за закупуване на превръзка, заплатени на 04.11.2022 г., разходи в размер на 58 лв. за
заплащане на потребителска такса на 02.11.2022 г., разходи в размер на 20 лв. за закупуване
на превръзка, заплатени на 07.11.2022 г., разходи за транспорт в размер на 200 лв. Излага
твърдения, че собственикът на тролейбус „*“, модел „* с ивн. № *, сключил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника с полица № BG/23122000040192 със срок
на покритие от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. Моли съда да осъди ответника за заплати на
ищцата сумата от общо 8 489 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
имуществени вреди в резултат на претърпян инцидент на 20.10.2022 г., като пътник в
тролейбус „*“, модел „* с ивн. № *, от които: сумата от 300 лв. за закупуване на лекарства за
периода от 20.10.2022 г. до 20.03.2023 г., сумата от 1 080 лв. - извършени разходи за силна
храна за периода от 22.10.2022 г. до 20.03.2023 г., сумата от 900 лв. - разходи за болногледач
за периода от 22.10.2022 г. до 20.01.2023 г., сумата от 4 931 лв. - разходи за имплант
заплатени на 25.10.2022 г., сумата от 900 лв. - разходи за избор на екип, заплатени на
25.10.2022 г., сумата от 60 лв. - разходи за закупуване на стаплен за кожен разрез, платени на
25.10.2022 г., сумата от 20 лв. - разходи за документиране на изследването върху носител,
сумата от 20 лв. - разходи за закупуване на превръзка, заплатени на 04.11.2022 г., сумата от
58 лв. - разходи за заплащане на потребителска такса на 02.11.2022 г., сумата от 20 лв. -
разходи за закупуване на превръзка, заплатени на 07.11.2022 г., сумата от 200 лв. - разходи за
транспорт, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2023 г. до
окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция,
претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество *“ АД, с който предявената искова претенция се оспорва като неоснователна.
Оспорва размера на претендираното от ищеца обезщетение, както и изложените твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба. Оспорва вината на водача на тролейбуса, както и
механизма на настъпилото на 20.10.2022 г. ПТП. Твърди, че образуваното досъдебно
производство било прекратено с постановление от 12.05.2023 г. на прокурор при СРП, като
сочи, че рязкото спиране на тролейбуса се дължало на противоправното поведение от страна
на трето неустановено лице. Оспорва проведеното от ищцата оперативно лечение, като
2
твърди, че същото било с цел по-бързо оздравяване. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Оспорва размера на претенцията, като прекомерен, за което излага
подробни съображения. Оспорва претенцията за лихва. Моли съда да отхвърли исковата
претенция, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковата претенция, като
неоснователни и недоказани, претендира направените по делото разноски, прави възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 84,
ал. 2 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия като доказателство заверен препис от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № К-* от 20.10.2022 г., се установява, че на 20.10.2022 г. в гр. С., на бул. „*“
преди кръстовището с ул. „*, е било реализирано ПТП, при което при спиране на тролейбус с
марка „*“, модел „27 TR Solaris“, РАМА „TM98DAJ6VAASE3541“, собственост на * С. Д. К.
е паднала в салона на тролейбуса, при което са настъпили увреждания за пътничката. На
20.10.2022 г. е бил съставен протокол за оглед на местопроизшествие.
Като доказателство по делото е приета Епикриза КП № 211.2, съставена от лекуващ
лекар в „*“ ЕАД, от която се установява, че ищцата е постъпила на лечение на 20.10.2022 г. и
е била изписана на 02.11.2022 г. с назначената терапия. От представените и приети като
доказателство по делото седем броя фактури и фискални бонове към тях се установява, че
ищцата е заплатила суми за лечението, както следва: на 25.10.2022 г. сумата от 4 931 лв., на
25.10.2022 г. – 900 лв., на 25.10.2022 г. – 60 лв., на 04.11.2022 г. – 20 лв., на 04.11.2022 г. – 20
лв., на 02.11.2022 г. – 58 лв., на 07.11.2022 г. – 20 лв.
От представения заверен препис от Молба с вх. № 99-2320 от 006.04.2023 г., подадена
от ищцата до ответника, се установява, че във връзка с настъпилия инцидент и претендирано
обезщетение при ответника е била образувана преписка по щета № 0411-195-0022-2022
От преставения заверен препис от Молба с вх. № 13101 от 23.11.2021 г. се установява,
че ищецът е уведомил застрахователя за настъпило застрахователно събитие, по което
искане е била образувана преписка по щета № 0000-5000-21-000992.
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от Застрахователна
полица № BG/23/122000040192 от 20.12.2021 г. е видно, че между *, като собственик на
тролейбус с марка „*“, модел „27 *“, РАМА * и ответното дружество, е бил сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност на водача на МПС“, със срок на покритие от
01.01.2022 г. до 31.12.2022 г.
От представения заверен препис от Постановление от 11.05.2023 г. на прокурор при
СРП се установява, че ДП № 11330/2022 г. по описа на СРП е било прекратено.
Като доказателство по делото е представен препис от Решение № * от 10.12.2024 г. по
гр.д. № 1587/2024 г. по описа на САС, без отбелязване за момента на влизането му в сила.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и
безпристрастно, се установява, че водачът на тролейбуса следва да го управлява, като не
превишава ускорение по-голямо от 1м/сек 2, което се понася от пътниците без да се създава
предпоставка за нарушаване на тяхното равновесие, като при движение на тролейбуса с
обичайното му ускорение при спиране и потегляне не следва да се реализира рязко спиране и
потегляне, по-голямо от 1м/сек 2. От техническа гледва точка процесният инцидент би
могъл да бъде избегнат, ако водачът на процесния тролейбус не задейства спирачната
система на тролейбуса с авариен режим на спиране. Към момента на настъпване на
3
инцидента и преди него скоростта на движение на тролейбуса е била около 30 км/ч. Вещото
лице също така установява, че в зоната, където се е намирала пострадалата пътничка в
тролейбуса, са монтирани метални тръби, предназначени за задържане на правостоящите
пътници. Възникналата инерционна сила, която е въздействала върху тялото на пътничката в
момента на аварийно спиране на тролейбуса, е била около 33 кг. На същата сила потничката
е следвало да се противопостави, като се държи за местата за хващане на пътници в
тролейбуса, за да не падне на пода му.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебномедецнска
експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че на ищцата е била поставена диагноза: многофрагментно счупване на тялото
на втори поясен прешлен, което увреждане води до трайно затруднение движението на
снагата за срок не по-малък от 4 месеца при обичаен ход на възстановяване. Ищцата е била
лекувана оперативно – метална стабилизация на първи, втори и трети поясни прешлени,
както и медикаментозно с антикоагуланти и обезболяавщи. Вещото лице също така
установява, че е желателно пациент в хода на възстановяване да приема силна хпана, като в
началото ищцата е била на постелен режим и силно затруднени движения за срок не по-
малък от 4 месеца, през който период е имала необходимост от чужда помощ. В
заключението си вещото лице сочи, че металната стабилизация не се поема от здравната
каса, стаплерът е инструмент за по-добро зашИ.е на кожните рани, превръзките са били
необходими, като потребителската такса се заплаща от пациента. Придвижването на
пострадалата е било силно затруднено в периода на възстановяване, около 4 месеца, като
през посочения период пострадалата е имала затруднения в ежедневното обслужване и
нужда от чужда помощ. Разпитан в съдебно заседание, вещото лице установява, че след
операцията, рехабилитатор е помагал на пациента да се учи как да се изправя, как да стъпва,
а липсата на двигателен дефицит означава, че не са засегнати коренчета на нерви, които да
доведат до проблеми с движението. След вертикализирането започва опит за придвижване с
проходилка, след което може да се премине към придвижване с патерици. При травма
счупване на прешлен се стига до трайно затруднение на движението на снагата за период не
по-малък от 4 месеца. Вещото лице също така усатновява, че около два до три месеца има
плроблеми със самостоятелното движение на пациента при обичаен ход на развитие.
Рехабилитацията и оздравителната физкултура помагат, но нямат оздравителен ефект. Сочи,
че не е видял предписание за силна храна като указания на лекар. При счупване е
необходима храна богата на калций, млечни храни. Винтовете са били сложени отзад и
хващали горния и долния прешлен, а тези, които са преди над счупения прешлен отстрани,
са били фиксирани с два метални стабилизатора, които пречат при изправяне в право
положение да се получава натиск върху счупения прешлен и се оставя той да зарасне.
Стабилизаторите могат да бъдат премахнати след зарастването.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и
безпристрастно, се установява, че разходите за лекарства, предписани на ищцата съгласно
епикризата са в общ размер на 182,07 лв., както и че по данни на НСИ за периода от
22.10.2022 г. до 20.03.2023 г. средният разход на едно лице за храна и безалкохолни напитки
възлиза на 1 135,78 лв., като от тях приблизително 965,41 лв. се отнасят до основна /силна/
храна. Вещото лице също така установява разходите за болногледач за периода от 02.11.2022
г. до 20.01.2023 г. при различни часови ставки, както и извършените от ищцата разходи за
закупуване на имплант, избор на екип, разходи за стаплер за кожен разрез, за документиране
на изследване, за средни превръзки и за потребителска такса. Изчислена е и сума за
таксиметров превоз.
От разпита на свидетеля Ковачев, чиито показания съдът преценява по реда на чл.
172 от ГПК, се установява, че през месец октомври е стамал инцидент със съпругата му, като
при пътуване в тролейбус и рязкото му спиране, ищцата е паднала и си е счупила прешлен.
4
Съпругата на свидетеля е била оперирана, поставили й планки с витове, а след това
приемала обезболяващи – Аналгин, приемала Клексан за разреждане на кръвта и се мажела
с Алмагел. Хранела се със силна храна – телешко месо, пилешки филета, прясно сирене и
кашкавал, мляко, телешки бульон, по лекарско предписание. Свидетелят също така
установява, че за три месеца ангажирали жена, която да се грижи за съпругата му. Ищцата не
искала да ползват градски транспорт и се наложило да ползват услугите на таксита при
възстановителните процедури. След излизане от болницата, ищцата била с количка и
проходилка и се наложило свидетелят да я придружава. Съдът възприема показанията на
свидетеля в посочената част, като подкрепени от събраните по делото доказателства, и не
възприема показанията в частта относно размера на заплащаното възнаграждение на наетата
домашна помощница, като неконкретизирани, и за заплащане на таксиметрови услуги,
поради неподкрепянето им с писмени доказателства.
От разпита на свидетелката З. се установява, че се е прибирала от работа и е пътувала
с тролея, а ПТП-то станало на бул. „*“ срещу болница „И. *“. На спирка „* едно момче
нападнало шофьора през страничния прозорец, като шофоьорът успял да затвори прозореца.
Колелото било подпряно на тролея, след което момечето потеглило. На спирката на ВМА
същото момче се качило на тролея без колело, отишло до шофьорската кабина и започнало
да обижда шофьора по време на управление на тролея. По този начин стигнали до
следващата спирка. Момчето продължавало да заплашва шофьора. След като потеглил,
шофьорът натиснал спирачката. Свидетелката паднала близо до пострадалата жена, която не
можела да стане, след което се обадила на тел. 112. Опитали се да я повдигнал, но
пострадалата имала болки и се разплакала. Сочи, че тролеят се движел по линия № 8, бил с
три врати, като ищцата била до втора врата и когато паднала се озовала между първа и втора
врата и паднала на пода. Съдът възприема изцяло показанията на свидетелката, като
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
От разпита на свидетеля Б. се установява, че през 202 г. е работел като шофьор на
тролейбус на различни линии, както и че е участвал в ПТП, при което е имало инцидент с
пътници. При движение по линия № 8 в посока Гоце Делчев, бил нападнат от велосипедист,
който се движел по тротоара и блъснал жена, слизаща от трета врата. Свидетелят направил
забележка на велосипедиста, тъй като от другата страна имало велоалея, след което бил
нападнат физически, през прозореца на шофьора, отляво. Велосипедистът избягал и след две
спирки чакал на спирката без велосипед, качил се в тролея и се опитал да отвори вратата на
кабината на водача. Врата била заключена и велосипедистът направил опит да влезе през
малкото пространство, което е пред вратата, но не успял, след което извадил нещо от джоба
и се опитал да бръкне през прозорчето, през което се продават билети, при което свидетелят
натиснал спирачката на тролея, спрял на спирката. При натискането на спирачката настанала
суматоха При спиране на спирката, отворил вратите, за да види дали има пострадал пътник
и видял, че има паднала жена в пространството до средната врата, след което се обадил до
централата, за да изпратят линейка. Сочи, че движел със скорост 20-30 км/ч, тъй като
наближавал следваща спирка. След отваряне на вратите на тролейбуса лицето избягало.
Съдът възприема показанията на свидетеля, като кореспондиращи на събраните по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По делото е безспорно установено и не се спори, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение по
отношение на тролейбус с марка „*“, модел „27 *“, РАМА * при ответното дружество. Спори
се относно наличието на елементите от фактическия състав на деликта, както и относно
размера на вредите.
Съгласночл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
5
"Гражданска отговорност". За да се уважи претенцията за присъждане на дължимо
застрахователно обезщетение от застраховател следва да са налице няколко предпоставки –
наличие на ПТП, в резултат на което са причинени вреди от водач на МПС със сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, която да е в сила към момента на процесното ПТП.
От събраните по делото доказателства, включително от събраните свидетелските
показания и изслушаното заключение на вещото лице по назначената автотехническа
експертиза, се установява по безспорен начин, че причина за ПТП-то са субективните
действия на трето неустановено лице, което е извършвало действия, представляващи пречка
за водача на тролейбуса, довели до задействане на спирачната система на тробейбуса, в
резултат на което двама пътници в тролейбуса – ищцата и разпитаната по делото свидетелка
З. са паднали на пода на тролейбуса. По делото е безспорно установено, че причина за ПТП-
то е станало агресивното поведение на трето неустановено по спора лице, предприело
саморазправа с водача на тролейбуса, което е застрашавало водача при изпълнение на
служебните му задължения по управление на средство за обществен транспорт. От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че разпитанията по делото
свидител Б., водач на тролейбуса, не е нарушил правилата за движение, поради което и не са
налице виновни действия от негова страна. Ищцата, чиято доказателствената тежест,
разпределена по реда на чл. 154 от ГПК, не доказа извършване на виновни действия от
страна на водача на тролейбуса, в която и да е от двете форми, поради което съдът намира за
оборена установената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция за вина. Липсата на един от
кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав на деликта налага извод за
неоснователност на предявената претенция. Съдът намира предявената искова претенция за
имуществени вреди за недоказана по основание, поради което следва да бъде отхвърлена.
За пълнота на изследването следва да се посочи, че в исковата молба не са наведени
твърдения за виновно нарушаване на служебни задължения, въведени от работодателя в
правилник във връзка с реагиране при агресивно поведение на пътници, от страна на водача
на тролейбуса, нито са ангажирани доказателста в тази насока.
С оглед неоснователнотстта на главния иск, съдът намира за неоснователно искането
за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдът
намира същото за основателно, поради което в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 595 лв., от които: сумата от 5 лв. –
платена държавна такса, сумата от 450 лв. – платени възнаграждения за вещи лица, сумата
от 40 лв. – платено възнаграждение за свидетел и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от С. Д. К., с ЕГН **********, от гр. С.,
ул. „* № *, вх. 2, ет. 3, ап. 14, против *“ АД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. * С.” № 7, представлявано от изпълнителните директори А. *, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от общо 8 489 лв. /осем хиляди четиристотин
6
осемдесет и девет лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
имуществени вреди в резултат на претърпян инцидент на 20.10.2022 г., като пътник в
тролейбус „*“, модел „* с ивн. № *, от които: сумата от 300 лв. за закупуване на лекарства за
периода от 20.10.2022 г. до 20.03.2023 г., сумата от 1 080 лв. - извършени разходи за силна
храна за периода от 22.10.2022 г. до 20.03.2023 г., сумата от 900 лв. - разходи за болногледач
за периода от 22.10.2022 г. до 20.01.2023 г., сумата от 4 931 лв. - разходи за имплант
заплатени на 25.10.2022 г., сумата от 900 лв. - разходи за избор на екип, заплатени на
25.10.2022 г., сумата от 60 лв. - разходи за закупуване на стаплен за кожен разрез, платени на
25.10.2022 г., сумата от 20 лв. - разходи за документиране на изследването върху носител,
сумата от 20 лв. - разходи за закупуване на превръзка, заплатени на 04.11.2022 г., сумата от
58 лв. - разходи за заплащане на потребителска такса на 02.11.2022 г., сумата от 20 лв. -
разходи за закупуване на превръзка, заплатени на 07.11.2022 г., сумата от 200 лв. - разходи за
транспорт, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2023 г. до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА С. Д. К., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „* № *, вх. 2, ет. 3, ап. 14, ДА
ЗАПЛАТИ на *“ АД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. * С.” № 7,
представлявано от изпълнителните директори А. *, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК,
сумата от 595 лв. /петстотин деветдесет и пет лева/, представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7