Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 09.11.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ С.
при участието на секретар Ирена
Апостолова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 16752 по описа
за 2019г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 26.09.2019г., гр.д.178/16г., СРС, 43 с-в се
признава за недоказано, на основание чл.194, ал.3, вр. ал.2 ГПК, оспорването на
истинността на медицинско направление, издадено на 04.09.2015г. от д-р Т.К.,
съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 265/2015 г. и медицинско
направление от 03.09.2015г., издадена от УМБАЛ „Света Анна“, гр.София, осъжда на
основание чл.45, ал.1 ЗЗД О.В.М. да заплати на Г.И.А. сумата 3 000 лв. - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане,
осъществено на 02.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 05.01.2016 г. до
окончателното изплащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 105,21 лв. - обезщетение
за забава върху главницата от 3000 лв. за периода от деня на увреждането -
02.09.2015г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 05.01.2016г. и сумата
1 102, 20 лв. – разноски,
отхвърля иска за главницата за разликата над 3 000 лв. до пълния претендиран
размер от 5 500 лв. и осъжда ищцата да заплати на ответницата сумата 281,70 лв.
- разноски.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответницата по тях О.В.М.. Счита за неправилно установена
фактическата обстановка относно механизма на инцидента, противоправното
поведение на ищцата и причинната му връзка с вредите. Неправилно са възприети
показанията на заинтересования свидетел А., вместо съвпадащите показания на
водените от ответницата свидетели. Неправилно са приети като годни доказателствени
средства оспорените медицински документи за травматични увреждания.
Претърпените от ищцата вреди не се доказва да са последица именно от
поведението на ответницата. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемата – ищцата Г.И.А. оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбите оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.45, ал.1 и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Безспорно е и свидетелите А., С.и Т.по еднакъв начин
установяват, че на 02.09.2015г. пред входа на блока им възниква скандал между
събралите се съседи – ответницата О.В.М., свидетелите П.С.и Т.Т., както и
лицето З.В., от една страна, а от друга – прибиращите се в дома си ищца Г.И.А.
и нейния съпруг П.А., свидетел по делото. Повод за словесните пререкания е
начинът за използване на подменените след ремонт стари тръби във входа,
намиращи се на площадката на 4 етаж.
Според свид. А., същият със съпругата и детето си се
оттеглят от скандала, прибират се в дома си, след което заедно с ищцата излизат
с намерението тя да премести тръбите на партера, а той да подаде сигнал в
полицията срещу съседите. След отдалечаването си на 20-30 метра от входа чува
викове, изтичва обратно за около 15-20 секунди и заварва ответницата с едната
ръка да държи ищцата за косата, с другата ръка за ухото и да я рита по тялото,
докато ищцата се е свила на топка и се опитва да се защити, но без да отправя някакви
удари към ответницата. Останалите горепосочени съседи са ги заобиколили и
наблюдават безучастно. След прибиране в къщи се установява, че ищцата е обляна
в кръв и има драскотини. Сутринта на другия ден – 03.09.2015г. забелязват, че ухото й е доста отлепено и посещават
заедно личния лекар, който отсъства, но друг ги изпраща в болница „Св. Анна“,
където хирургически е залепено ухото и впоследствие се обръщат към специалист
по съдебна медицина. На следващия ден – 04.09.2015г. посещават личния лекар,
който издава документ за извършен преглед и подават жалба в 08 РПУ-МВР.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А., като
отчита неговата заинтересованост от изхода на спора в полза на съпругата си.
При преценка на показанията по реда на чл.172 ГПК следва да се съобрази, че
същите са основани в тази част на изцяло непосредствени впечатления, последователността
на събитията е представена житейски логично, липсват вътрешни противоречия,
като установеното относно уврежданията и потърсената медицинска помощ се
потвърждава от писмените доказателства.
В тази насока са неоснователно оспореното по
съдържание медицинско удостоверение от 04.09.2015г. на д-р Т.К., потвърдено
чрез справка на НЗОК за извършени прегледи на ищцата, според която на
03.09.2015г. в лечебно заведение АИППМПОМ д-р Т.К. й дава консултация по повод
открита рана на ухото.
В подкрепа е и неоснователно оспореното по съдържание
медицинско направление от 03.09.2015г. на д-р Д.Р.(с променена фамилия Н.), специалист по УНГ в УМБАЛ „Св. Анна“. Вписано е, че на
посочената дата в 14 часа почиства и обработва с медицинско лепило кожната рана
по ухото на ищцата. На проведения свидетелски разпит по делото, лекарят
потвърждава като свои почеркът и подписът върху направлението, както и
обстоятелството, че на тази дата дава дежурство от 14ч. до 20ч. Уточнява, че принципно
само до 14ч. се завеждат пациенти в дневника на отделението, а регистрирането
им в спешно отделение след прегледа е
техен доброволен акт. Тези показания съдът намира за достатъчни да обосноват
извод, че липсата на регистрация за ищцата не е равнозначна на липса на
потърсено и проведено медицинско лечение.
В подкрепа са и неоснователно оспореното по съдържание
съдебномедицинско удостоверение от 04.09.2015г. на д-р Г.Г., УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, което преповтаря фактите по обсъдената медицинска
документация.
Същите констатации са обективирани и в съдебно
медицинската експертиза на вещото лице д-р Ал. М.. Прието е, че уврежданията на
ищцата се дължат на тъпи или тъпоръбести предмети, какъвто може да бъде и
човешки нокът.
Показанията на свид. А. не са разколебани или
опровергани от противоречащите им в тази част показания на свидетелите П.С.и Т.Т.,
които съдът не кредитира, поради следното:
При условията на чл.172 ГПК се съобразява
заинтересоваността на последните двама свидетели от благоприятния за
ответницата изход на делото. Тримата са били в групата, настояваща старите
тръби да се продадат и средствата да останат за етажните собственици, вместо да
се извозят от извършилия ремонта, както иска ищцата и както е предвидено в
чл.3, раздел V от договорите за СМР, сключени
на 24.08.2015г. и 01.09.2015г. Именно по повод тръбите, между тази група и
ищцата възниква конфликтът пред жилищния вход.
Отделно, показанията им отчасти не само не кореспондират
помежду си, но и се разминават, не се подкрепят с каквито и да било преки
доказателствени средства и до голяма степен се разколебават или опровергават с
други такива.
Заявеното от двамата свидетели, че ищцата не е имала
никакви наранявания, категорично се оборва от обсъдените вече съвпадащи писмени
и гласни доказателства за проведени на следващия ден прегледи и оказана
медицинска помощ за рана на ухото.
Съобщеното от двамата свидетели, че ответницата била с
разкървавена брадичка, издута уста, зачервена гуша, сцепено ухо и изподраскана,
бива до голяма степен поставено под съмнение. Това е така предвид факта, че в
заявление от 07.09.2015г. до 08 РПУ-МВР, оплакванията на ответницата единствено
се изчерпват с твърдението, че на 02.09.2020г. двете с ищцата влизат във
физически сблъсък, без споменаване персонално да претърпява травматични
увреждания. Същевременно дадените по същата преписка писмени обяснения от
10.09.2020г. на ищцата съвпадат с показанията на съпруга й по настоящото
производство, включително в частта за претърпените от нея побой и увреждане. Констатацията
на свид. С.за липсваща обица на ответницата, представлява само индиция за травма
на ухото, но не е достатъчна за пълно доказване.
Показанията на свид. П.С.в частта, че след излизането
на свид. А. от входа, ответницата започнала да хвърля тръби от стълбите към
площадката, една тръба ударила предната част от колелото, управлявано от детето
на съседката им З.В., срещу последната хвърлила предпазна тънка ламарина от
пожарогасител, З.и ответницата започнали да успокояват ищцата, но тя била
освирепяла, чули се викове и при влизането си, свидетелката видяла как ищцата
стиска ответницата за гушата, не следва да се кредитират като непоследователни,
вътрешно противоречиви и отчасти противоречащи с тези на свид. Т.Т., както
следва:
Докато свид. С.свидетелства за хвърляни множество
тръби от стълбите към площадката при отворена входна врата, според свид. Томов,
ответницата отворила отвътре входната врата, викала към групата да си вземат
тръбите и чак тогава хвърлила една тръба, която ударила детското колело.
Свид. С.говори за хвърлена от ищцата към съседката им З.В.
предпазна тънка ламарина от пожарогасител, а свид. Т.за хвърлена ламарина или
гипсокартон, като впоследствие допълва, че това му е казано, т.е. няма лични
възприятия на очевидец.
Свид. С.първоначално заявява, че ответницата сама
отива при ищцата да й направи забележка и предупреди, но след това посочва, че З.и
ответницата заедно влизат във входа да я успокоят, след което заявява, че З.вика
за помощ и двете заедно със свидетелката влезли да отървават ответницата. От
своя страна свид. Т.свидетелства, че първо З.отива да види какво става, а след
това отива ответницата, като изобщо не споменава за свид. С., включително нито
кога и как влиза във входа, нито да я заварва вътре.
Първоначално свид. С.твърди, че всички започват да
разтървават страните по делото и в един момент се връща свид. А., а след това,
че когато той се връща, страните вече били разтървани лично от нея и стоели на разстояние
3-4 метра една от друга.
Предвид непотвърденото с други доказателствени
средства изявление на свид. С., че ответницата е нападната и душена от ищцата и
предвид липсата на категорични доказателства ответницата изобщо да понася някакви
физически травми, показанията в тази част не следва да се възприемат.
Наред с всичко, представеният от свидетелите С.и Т.механизъм
на инцидента, не би могъл реално да се развие в своята пълнота, ведно с недоказаните
физическо насилие и многобройни травми за ответницата и с доказаното увреждане
на ищцата, само в рамките на твърде краткия времеви интервал, установен от
свид. А., а именно от отдалечаването му
на 20-30 метра от входа, когато чува викове и връщането му с тичане обратно за
около 15-20 секунди. Подобно време от 3-4 минути за продължителност на скандала
между страните посочва свид. Томов. В тази връзка, съдът не цени заявеният от
свид. С.по-дълъг период, както и отново заради нейните непоследователни и вътрешно
противоречиви показания. Първоначално свидетелката сочи, че ищцата започва да
хвърля тръбите 5-10 минути след излизането на съпруга си, след това, че само инцидентът
между страните продължава 5-10 минути и накрая, че съпругът на ищцата се връща
5-10 минути след тръгването си, т.е., че толкова трае не само побоя, а целия
описван от свидетелката инцидент.
В отговора на исковата молба не е заявено изрично възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца. С оглед
настъпилата процесуална преклузия по реда на чл.133 ГПК, обсъждането на този
въпрос е недопустимо. Независимо от това, не се доказва с категоричност, а не
само въз основа на предположения, ищцата да допринася за настъпване на вредите
съгласно правилото на на чл.51, ал.2 ЗЗД. Не е проведено успешно доказване,
ищцата с конкретни противоправни действия или бездействия обективно да
способства за появата на вредоносния резултат, като създава условия за
настъпването му или го улеснява, или улеснява механизма на увреждането като
предизвиква по този начин и самите вреди. Не е налице пряка причинна връзка
между противоправно поведение на пострадалата и вреди, т.е. липсва
противоправност, без която неблагоприятният резултат не би настъпил изобщо или
в по-малък интензитет, при различно стечение на обстоятелствата. Твърдяното и недоказано
агресивно поведение на ищцата, изразяващо се в хвърляне на тръби / тръба,
случаен удар с тръба върху предната част от колело, управлявано от съседско
дете и викове с приканване на съседите да вземат тръбите, още само като
правозащитен довод изключва съпричиняване, защото даже и не е насочено
персонално към делинквента, а към цялата група, събрала се през входа. Дори да
се приеме за предизвикващо реакцията на физическа агресия в увреждащия, отправянето
на обидни квалификации не съставлява обективен съпричиняващ деликта фактор, тъй
като последвалата физическа разправа (побой) не е типична, закономерна негова последица (определение №
535/19.06.2017г., гр.д.1327/17г., ВКС, ІІІ г.о.).
Налага се извод, че инцидентът
настъпва като пряк и непосредствен резултат от обективираното в
действителността противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в
нанесен побой над ищцата.
Според медицинската документация, показанията на
свидетелите Г.А. и М.Ш., съдебно-медицинската експертиза и
съдебно-психиатричната експертиза, съществува причинна връзка между упражненото
физическо насилие над ищцата и претърпените телесни травми и психически стрес.
Съобразно
СМЕ налице е разкъсно-контузна рана в
областта на лява ушна мида, кръвонасядания с охлузвания по лявата страна на
лицето и в областта на долната челюст, с обща дължина 4 см. Причинени са от действието на твърди тъпи или тъпоръбести
предмети, какъвто може да е и човешки нокът. Раната е залепена с медицинско
лепило и зараства за 10-12 дни, като образува траен белег, с дължина около 2
см.
В СПсЕ се заключава за търпяна остра стресова реакция,
преминала в разстройство на адаптацията - смесено нарушение на емоциите и
поведението, страхово-тревожно разстройство с вегетативни елементи. Това
състояние е с по-голяма интензивност около три месеца, след което
симптоматиката постепенно се редуцира, но и сега частично персистира.
С оглед вида, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, съдът по реда на чл.52 ЗЗД определя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., до
който размер искът по чл.45, ал.1 ЗЗД е основателен.
Основателен е акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата
105,21 лв. - обезщетение за забава върху главницата през периода 02.09.2015г. -
05.01.2016г.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва
да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата отхвърлителна част като
необжалвано е влязло в сила.
Въззиваемата пред настоящата първа инстанция
установява разноски от 720 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението за прекомерност. Възнаграждението надвишава
минимума по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г., МРАВ в ред. изм. ДВ. бр.68/31.07.2020г. от 440 лв., но е
платено преди това и делото се отличава с известна фактическа сложност по
смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.09.2019г., гр.д.178/16г., СРС, 43 с-в в
частта, с която се признава за недоказано, на основание чл.194, ал.3, вр. ал.2 ГПК, оспорването на истинността на медицинско направление, издадено на
04.09.2015г. от д-р Т.К., съдебномедицинско удостоверение на живо лице №
265/2015 г. и медицинско направление от 03.09.2015г., издадена от УМБАЛ „Света
Анна“, гр.София, осъжда се на основание чл.45, ал.1 ЗЗД О.В.М. да заплати на Г.И.А.
сумата 3 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
непозволено увреждане, осъществено на 02.09.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
05.01.2016 г. до окончателното изплащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 105,21
лв. - обезщетение за забава върху главницата от 3000 лв. за периода от деня на
увреждането - 02.09.2015г. до датата на подаване на исковата молба в съда -
05.01.2016г.
ОСЪЖДА
О.В.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Г.И.А., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата 720 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.