№ 5350
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110149528 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу К. Й. Ж..
Ищецът твърди, че ответникът е клиент /потребител/ на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в /населено място/, аб. №
***********. Посочва, че за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. е доставил топлинна
енергия до имота, но ответникът не заплатил нейната цена. Твърди, че с оглед
неплащането на задължението на падежа, ответникът изпаднал в забава и дължи и
мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати следните суми: 3588,89лв. – цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва от 12.09.2022г.
до окончателното плащане, и 777,01лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода 15.09.2019г.-31.08.2022г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че не са представени доказателства по
делото за приемане на наследството на Й. Ж. и С. Ж., че нито те, нито ответникът са
собственици на процесния имот или са обвързани от договор за доставка на топлинна
енергия с ищцовото дружество. Оспорва сградата, в която се намира имотът, да е
присъединена към топлопреносната мрежа и да има сключен договор с /фирма/, а
евентуално, че договорът е сключен от лице без представителна власт, както и без
нужните законови реквизити, което го правило нищожен. Отрича ищцовото дружество
да имал лиценз за производство и пренос на топлинна енергия, да е предоставило
топлинна енергия до имота, както и нейната цена да съответства на утвърдените от
КЕВР цени. Посочва, че ОУ не са публикувани надлежно, че топлинната енергия не е
измервана въз основа на годни уреди, че липсва законосъобразно откриване на партида
за имота. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Третото лице – помагач – /фирма/ не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на НДИ от 23.08.1989г., съгласно който Й. Й. Ж. и С. С. Ж. придобиват
собствеността върху процесния ап. № 19, находящ се в /населено място/. По делото
няма ангажирани доказателства за последващи разпоредителни сделки с този имот. От
официално извършените справки в НБД „Население“ се установява, че С. Ж. е
починала на 28.05.2017г., като е оставила за свои законни наследници съпругът си Й.
Ж. и дъщеря си К. Ж., а Й. С. е починал на 23.04.2018г., като е оставил за свой законен
наследник дъщеря си К. Ж..
От изложеното следва, че ответникът К. Ж. се явява законен наследник и на
двамата си родители, като по силата на наследствено правоприемство е придобил
собствеността върху процесния имот. Както е разяснено в Решение от 14.07.2020г. по
в. гр. д. № 12449/2019г. по описа на СГС, II-e въззивен състав, което настоящият
съдебен състав споделя, изготвените и приложени по делото справки от НБД
„Население“ не са били надлежно оспорени в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК от ответника
и представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1
ГПК, ползващи се с обвързваща в съда материална доказателствена сила за
удостоверените в тях обстоятелства, поради което ответникът има качеството на
законен наследник на горните лица, респективно е приел наследството, оставено от
тях, доколкото не е проведено обратно доказване, че се е отказал от наследството им.
Отказът от наследство става по формална процедура с писмено заявление до районния
съд, в района на който е открито наследството, като се вписва в специална книга. По
делото не са налице нито твърдения, нито доказателства за извършването на подобен
отказ от наследството на наследодателите на ответника. Отделно от това, ответникът е
2
получил в деловодство на съда лично исковата молба с приложенията, в резултат на
залепено уведомление по чл. 47 ГПК на адреса на процесния имот. В разписката /л. 62/
е посочил отново същият адрес. Тези обстоятелства са индиции, че обитава оставения
му в наследство имот, като няма твърдения и доказателства да е на основание,
различно от собственическото съобразно наследственото правоприемство. Също така,
не са необходими особени експертни познания, за да се направи извод, че положените в
разписката на л. 62, пълномощното на л. 71 и формуляра за отчет на потребената
топлинна енергия в имота на л. 92 от дата 19.06.2019г. (повече от година след датата на
смъртта на втория наследодател) са идентични и изхождат от ответника. При всички
тези доказателства, ценени в своята съвкупност и взаимовръзка, и липсата на
опровергаващи ги доказателства (включително за извършен и вписан отказ от
наследство), съдът приема, че ответникът е приел наследството, в което е включен и
процесният имот. Обстоятелството, че не е подал нарочна молба до ищцовото
дружество за промяна на партидата, а същата продължава да се води на името на
починалия му баща, е ирелевантно за настоящия спор.
От събраните писмени доказателства /протокол от проведено ОС на ЕС,
протоколи за извършени реални отчети и изравнителни сметки/, както и от
изслушаното и прието заключение по съдебно-техническата експертиза се установява,
че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, която е
присъединена към топлофикационната мрежа, а самият имот е топлоснабден.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното
ТР, ответникът в качеството си на собственик на имота през процесния период, който е
топлоснабден, се явява клиент /потребител/ на топлинна енергия за имота, намира се в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество и дължи заплащане на цената на
доставената енергия. По делото е обявено за служебно известно на съда
обстоятелството, че ищцовото дружество има лиценз за производство и пренос на
топлинна енергия.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена, се установява, че през процесния период в имота на ответника е имало 4бр.
отоплителни тела с поставени ИРРО и 1бр. водомер за топла вода. Вещото лице
разяснява, че отчитанията на консумираната топлинна енергия за отопление и топла
вода са резултат от реално извършени отчети, което се установява и от приложените
формуляри за отчет – л. 91-92. Експертът посочва, че е начислявана и топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, като същата е изчислявана по формулата в
т. 6.1.1. от приложението към Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1. С оглед на
това, вещото лице дава заключение, че потребеното количество топлоенергия в имота
за процесния период възлиза на 4266,86лв., от които 3393,99лв. за отопление, 553,10лв.
за БГВ и 319,77лв. за сградна инсталация. При тези обстоятелства, съдът намира, че
доставянето на количество топлоенергия на тази стойност се явява доказано по делото.
Ищецът обаче претендира по-ниска стойност в настоящото производство (3588,89лв).,
като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е ограничен от
заявения от ищеца размер.
Възраженията на ответника, свързани с това, че цената не съответствала на
утвърдените от КЕВР цени, че ОУ не били публикувани надлежно, че топлинната
енергия не била измервана въз основа на годни уреди, че липсвало законосъобразно
откриване на партида за имота, са неоснователни. Вещото лице по СТЕ дава
заключение за стойността на потребената енергия именно по утвърдените от КЕВР и
действащи през процесния период цени на топлинната енергия. Общите условия към
договора за доставка на топлинна енергия са публикувани в ежедневници, както
3
изисква законът, което е служебно известно на съда, а и се установява от ангажираните
писмени доказателства. От заключението по СТЕ се установява, че общият топломер в
абонатната станция е преминал необходимите метрологични проверки и през
процесния период е съответствал на одобрения тип. Изрядността на индивидуалните
измервателни уреди е задължение на абонатите, като по делото няма данни същите да
не са били в изправност. Както се посочи по-горе, обстоятелството на чие име се води
партидата за имота е ирелавантно, тъй като не откриването на партидата създава
облигационното правоотношение, а настъпването на определени, предвидени в закона
и разяснени в горецитираното ТР, факти.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, което се явява частично основателно.
Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело
№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с
тригодишна давност. Исковата молба, откогато се счита прекъсната давността съгласно
чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадена на 12.09.2022г. Следователно, всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 12.09.2019г., са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид
това, погасени по давност се явяват вземанията за периода м.05.2018г.-м.06.2019г., тъй
като тяхната изискуемост е настъпила преди 12.09.2019г. На всички останали вземания
изискуемостта е настъпила след 12.09.2019г. (за м.07.2019г. настъпва на 14.09.2019г.).
Размерът на задълженията за м.05.2018г.-м.06.2019г. възлиза на 1776,68лв. съгласно
заключението по СТЕ. След като техният размер бъде изваден от претендирания от
ищеца размер от 3588,89лв., се получава дължим остатък от 1812,21лв. Именно до този
размер предявеният иск за главница за топлинна енергия се явява основателен, а за
разликата до пълния предявен размер от 3588,89лв. и за периода м.05.2018г.-
м.06.2019г. подлежи на отхвърляне.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
необхванатите от погасителната давност парични задължения на падежа, поради което
същият е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за
тях. В ОУ е посочен моментът на настъпване на изискуемостта /чл. 33, ал. 1/ и от деня,
следващ деня на падежа, се дължи мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът,
с помощта на интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата
главница от 1812,21лв. възлиза на сумата от 392,35лв. за периода 15.09.2019г.-
31.08.2022г. Ето защо, този иск се явява основателен до размер на сумата от 392,35лв.,
а за разликата до пълния предявен размер от 777,01лв. подлежи на отхвърляне.
В настоящото производство няма предявени претенции за заплащане на цена на
услугата дялово разпределение и лихва за забава върху нея, поради което доводите и
възраженията на ответника, свързани с тях, не следва да бъдат обсъждани, тъй като
излизат извън предмета на делото.
По разноските:
4
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал разноски в размер на 193,56лв. за държавна такса, 250лв.
депозит за експертиза и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл.
78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер на разноските – 543,56лв.,
съразмерно на уважената част следва да му се присъдят 274,47лв.
Ответникът е доказал разноски в размер от 1200лв. за адв. възнаграждение, от
които следва да му се присъдят 594,06лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД К. Й. Ж., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплати на
/фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/,
следните суми: 1812,21лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода
01.07.2019г.-30.04.2020г. за имот, находящ се в /населено място/, аб. № ***********,
ведно със законната лихва от 12.09.2022г. до окончателното плащане, и 392,35лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2019г.-31.08.2022г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 274,47лв. – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 1812,21лв. до пълния предявен от 3588,89лв. и за периода 01.05.2018г.-
30.06.2019г. и иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 392,35лв. до пълния предявен от 777,01лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище
и адрес на управление: /населено място/, да заплати на „К. Й. Ж., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, сумата от 594,06лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5