Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 275
гр. Ботевград, 04.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 2254 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 409 ГПК.
Образувано е по молба
на „О.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК: *********, за издаване на дубликат от изпълнителен лист
от 16.11.2011 г., издаден първоначално по ч. гр. д. № 2002 по описа на РС -
Ботевград за 2011 г. в полза на „Б.Д.“ ЕАД срещу длъжниците П.Н.Х. с ЕГН: **********
и А.М.Х. с ЕГН: **********, като се твърди, че оригиналният изпълнителен лист е
откраднат и в този смисъл се счита изгубен.
Ответниците П.Н.Х. и А.М.Х.
вземат становище за недопустимост и неоснователност на молбата. Акцентират, че
молителят „О.Ф.Б.“ ЕАД не е легитимиран да инициира производство по чл. 409 от ГПК, тъй като не е страна в заповедното производство, по което е издаден
първообразният изпълнителен лист, а е частен правоприемник на заявителя „Б.Д.“
ЕАД. Правят се възражения за частично погасяване на дълга, чрез налагане на
запор и извършване на удръжки по трудовото възнаграждение на отв. А.М.Х.. В
този смисъл се иска отхвърляне на претенцията за издаване дубликат на
изпълнителния лист, тъй като съдържанието на същия следва да е идентично с това
на първообраза.
Съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
По силата на Заповед №
5360 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.11.2011 г., изд. по ч. гр. д. № 2002/2011 г. по описа на БРС, е
разпоредено солидарните длъжници П.Н.Х. и А.М.Х. да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД
следните суми: главница от 27 510,87
лв. (двадесет и седем хиляди лева петстотин и десет лева и осемдесет и
седем стотинки), представляваща парично вземане по Договор за кредит от
01.09.2008 г.; 11 653,99 лв.
(единадесет хиляди шестстотин петдесет и три лева и деветдесет и девет
стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 14.04.2010 г. до
10.11.2011 г., както и законната лихва върху горната сума – главница, считано
от 11.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1452,46 лв. (хиляда четиристотин
петдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща разноски по
делото. Видно от отбелязването върху заповедта, на 16.11.2011 г. е издаден изпълнителен
лист за горепосочените суми, като на 16.03.2012 г. заявителят „Б.Д.“ ЕАД е
получил заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
От Молба с вх. №
3999/11.11.2016 г. по описа на ЧСИ В.Н.рег. № ***, с район на действие Софийски
окръжен съд, ведно с приложените към нея Заповед № 5360 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.11.2011 г.,
изд. по ч. гр. д. № 2002/2011 г. по описа на БРС и Изпълнителен лист от
16.11.2011 г., се установява, че молителят „О.Ф.Б.“ ЕАД, в качеството си на
цесионер, е инициирал образуването на изпълнително дело № 2016***0400126 по
описа на ЧСИ В.Н.. Към молбата са приложени и доказателства за извършената
цесия – Договор за покупко –продажба на вземания от 17.09.2012 г., Потвърждение
за извършената цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, Пълномощно в полза на „О.Ф.Б.“
ЕАД за уведомяване на длъжниците за извършената цесия от името на „Б.Д.“ ЕАД,
Приложение към договора (л. 40 от
делото), уведомления до длъжниците, ведно с известия за доставяне, от които е
видно, че ответниците по настоящото дело са надлежно уведомени за процесната
цесия.
Съгласно Уведомление от
28.05.2018 г. от ЧСИ В.Н., с Протокол от 26.04.2018 г., съставен на основание
чл. 20 от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ, е констатирана
липса на изпълнителни дела, съдържаща оригинали на изпълнителни листове,
съдебни актове, доказателства за получени суми и извършени плащания и др. В
уведомлението се сочи, че липсата на делата е резултат от извършена кражба от
неизвестни лица, проникнали незаконно в кантората на ЧСИ през нощта на
12.04.2018 г. срещу 13.04.2018 г. Сочи се, че сред откраднатите изпълнителни
дела е и процесното с № 2016***0400126.
Според Удостоверение
изх. № 115/10.07.2019 г., изд. от работодателя на отв. А.М.Х., от трудовите
възнаграждения на същата са извършени удръжки в общ размер от 1853,25 лв. във
връзка със запорно съобщение изх. № 1892/30.03.2017 г. от ЧСИ В.Н.за ИД № 2016***0400126.
Съгласно Уведомление
вх. № 5984/29.08.2019 г. на ЧСИ В.Н., по ИД № 2016***0400126 от запор на
вземане на длъжника А.М.Х. за периода от 30.05.2017 г. до 27.03.2019 г. е
събрана сумата от общо 2300,46 лв., от която 1325,85 лв. са преведени по сметка
на взискателя, а 228,27 лв. са преведени по сметка на ЧСИ за дължими такси.
Уточнява се, че постъпилите суми са до датата на кражбата, като след това суми
не са постъпвали и не са събирани, тъй като все още не е представен дубликат на
изпълнителния лист.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 409, ал. 1
и ал. 3 ГПК, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен,
съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него
въз основа на акта, по който е издаден първообразът. Длъжникът може да
противопостави, освен липсата на условията по ал. 1, и възражения за погасяване
на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на
съществуването му.
По допустимостта:
В конкретния случай
молбата изхожда от легитимирано лице – частен правоприемник (цесионер) на „Б.Д.“
ЕАД, в полза на която е издаден изпълнителен лист. Действително е налице съдебна практика, съгласно която частен
правоприемник е недопустимо да иска издаване на дубликат от изпълнителния лист,
по - конкретно съдът е запознат с Определение №1356 от 20.04.2016 година по
частно гражданско дело №1799/2016 година на САС, на съдията-докладчик М.В.,
включително настоящият съдебен състав е споделял тази практика и се е
произнасял в съответствие с нея по други дела, като например частно гражданско
дело №879/2010 година на БРС. Независимо от това понастоящем настоящият съдебен
състав е преосмислил становището си по подобен тип казуси. На първо място цитираното
определение на САС представлява незадължителна практика. Вярно, че същата е
мултиплицирана в други актове на съдилищата в страната, но по аргумент от
разпоредбата на чл.429, ал.1 от ГПК, тъй като субективните предели на
изпълнителния лист обхващат и частните правоприемници, житейски логично и
оправдано е лицето, което твърди, че е носител на материалните права, да
разполага и с процесуален ред за защита. Именно защото настоящият съдебен
състав не намира друг ред за защита на молителя, освен в настоящото
производство, съдът счита, че неговият иск е допустим. Това е така, тъй като се
стига до ситуация, в която законът предвижда, че частният правоприемник може да
се брани в изпълнителното производство, но в същото време изпълнителното
производство не може да бъде инициирано и движено от частния правоприемник, без
той да разполага със съответния изпълнителен титул, който да „отключи“
изпълнителния процес. Поради тези съображения, съдът приема молбата за
допустима и подадена с лице с активна
процесуална легитимация. Подаването не е ограничено със срок, поради
което молбата е процесуално допустима.
По основателността:
От събраните
доказателства, се установява, че първообразният изпълнителен лист е получен от
ищеца, но се счита изгубен, доколкото местонахождението му е станало неизвестно
вследствие на извършена кражба след образуване на изпълнително производство
срещу длъжника. Според установената съдебна практика по чл.290 ГПК (решение № 134
от 17.03.11г. по гр. д. №1713/2010г. на ВКС, ІV г.о., и 263/12.06.2012г. по гр.
д. №1138/2011г. на ВКС, І г.о.) когато е установено, че изпълнителният лист е
издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по
този лист не са предприемани изпълнителни действия по принудителното
удовлетворяване, това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на
молителя, че изпълнителният лист е изгубен. На още по-голямо основание
твърденията са доказани, когато изпълнителният лист е предаден на съдебен
изпълнител с молба за образуване на изпълнително производство и впоследствие е
съставен нарочен протокол по чл. 20 от Наредба № 4 от 6.02.2006г. за
служебния архив на частните съдебни изпълнители. В последната разпоредба е
предвидено, че при изгубване или унищожаване на изпълнително дело или
изпълнителен лист частният съдебен изпълнител съставя констативен протокол,
който подписва, и незабавно съобщава на взискателя за това. Ето защо съдът
намира, че молбата е основателна и следва да се уважи.
В настоящото
производство на основание чл. 409, ал. 3 от ГПК следва да се съобрази
доказаното частично погасяване на дълга, настъпило след установяване
съществуване на процесните вземания. Съгласно справката от ЧСИ В.Н.по сметка на
взискателя са постъпили 1325,85 лв. Според чл. 76 ЗЗД, когато изпълнението не е
достатъчно да погаси всички еднородни задължения и длъжникът не е заявил кое от
тях погасява, то се счита, че се погасява първо най – обременителното
задължение. В случая най – обременителното задължение е това за главница от 27 510,87
лв., тъй като е лихвоносно. Затова постъпилите погашения следва да се
приспаднат именно от тази сума, като дубликатът на изпълнителния лист следва да
се издаде за главница в размер на 26 185,02 лв.
Ето защо следва да бъде
постановено решение, обжалваемо по общия ред, както е предвидено в чл. 409, ал.
4 ГПК, като се съобрази извършеното частично погашение.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „О.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление гр.С.1000, район „О.“, бул. „К.А.Д.“ № **, ет. *,
дубликат на изпълнителен лист срещу
солидарните длъжници П.Н.Х. с ЕГН: **********,*** и А.М.Х. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес:***, за следните суми: главница от 26 185,02 лв. (двадесет и шест хиляди сто осемдесет и пет лева
и две стотинки), представляваща парично вземане по Договор за кредит от
01.09.2008 г.; 11 653,99 лв.
(единадесет хиляди шестстотин петдесет и три лева и деветдесет и девет
стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 14.04.2010 г. до
10.11.2011 г., както и законната лихва върху горната сума – главница, считано
от 11.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1452,46 лв. (хиляда четиристотин
петдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща разноски по
делото, присъдени със Заповед № 5360 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.11.2011 г., изд. по ч. гр. д. №
2002/2011 г. по описа на БРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Преписи от решението да се връчат на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: