№ 525
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Димитринка Костадинова-М.а
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513884 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц.Л.Ц. срещу Решение № 20048485/19.02.2021 г.
постановено по гр. дело № 32478/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 89-ти
състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, а първоинстанционният съд не е взел предвид подадената от нея декларация.
Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се
уважи молбата ѝ за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) срещу
ИВ. М. П. и П. Д. П..
Въззиваемите страни ИВ. М. П. и П. Д. П. в срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН не са
депозирали отговор на въззивната жалба.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от ищеца в
първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК във вр.с чл. 17
ЗЗДН валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Ц.Л.Ц. срещу ИВ. М. П. и
П. Д. П. за защита от домашно насилие, извършено на 27.06.2020 г., 02.07.2020 г., 06.07.2020
г., 07.07.2020 г. и 18.07.2020 г., описано в уточнителна молба от 24.07.2020 г.
1
В открито съдебно заседание ответниците по молбата оспорват твърденията за
извършени актове на домашно насилие, описани от Ц..
С Решение № 20048485/19.02.2021 г. постановено по гр. дело № 32478/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, ГО, 89-ти състав е оставил без уважение молбата на
Ц.Л.Ц. за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу ИВ. М. П. и П. Д. П. и е
отказал издаване на заповед за защита. Със съдебното решение, на основание чл.11, ал.3
ЗЗДН, Ц. е осъдена да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева.
Доводите в жалбата касаят игнориране на доказателствената стойност на подадената
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и невярно отразяване от първоинстанционния съд на
показанията на свидетелите на молителя в производството. Същевременно се твърди на
свидетелите да не е предоставена възможност да говорят.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено
следното:
Съдът споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което препраща към
мотивите на обжалваното решение на основание чл. 272 ГПК.
Като допълнение към тези мотиви следва да се посочи, че представената от молителя
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН в първоинстанционното производство не представлява годно
доказателствено средство за установяване на процесните насилнически актове, тъй като
същата не е датирана и липсва всякаква конкретизация на твърдените актове на домашно
насилие - в нея не е посочено дата и мястото на това насилие и начин, по който
въззиваемите страни са осъществил спрямо въззивника твърдените актове на домашно
насилие, а съдът няма право да указва на молителя да представи декларация, съдържаща
всички индивидуализиращи белези на насилническите актове, тъй като би нарушил своето
безпристрастие. Представената едва с въззивната жалба декларация от 11.03.2021 г. не
санира горния пропуск.
Същевременно в декларацията от 11.03.2021 г. са отразени актове на домашно
насилие, различаващи се от тези в уточнителна молба от 24.07.2020 г. В молбата се сочи, че
актът на домашно насилие на 27.06.2020 г. е осъществен от ИВ. М. П. и се изразява в
забрана за ползване на микровълнова печка и отменянето и отправяне на обидни думи и
нанесен удар с длан („шамар“) от П. Д. П.. В декларацията от 11.03.2021 г. се сочи нанасяне
на удар с крак („изритване“) и отправени обидни думи само от П.. В същата декларация
отсъстват твърдените в уточнителната молба за извършени от П. актове на физическо
насилие на 02.07.2020 г., както и твърдените за извършени от П. такива на 06.07.2020 г.
(удар с тръба от дясната страна на главата). Различие са наблюдава и в актовете на насилие
от 07.07.2020 г. и от 18.07.2020 г., описани в молбата и в допълнително представената
декларация. Твърдения за декларираните на 11.03.2021 г. актове на домашно насилие на
18.10.2020 г., 19.10.2020 г., 24.10.2020 г., 09.02.2021 г., 16.02.2021 г. и 28.02.2021 г. в
първоинстанционното производство не са навеждани, а доказателства за същите, извън
2
самата декларация, не са ангажирани. Единствено за пълнота на настоящето следва да се
добави, че описаното в тази втора по време декларация събитие от 18.10.2020 г. не
съставлява насилнически акт, а това от 24.10.2021 г. се сочи да е извършено от трето за
спора лице.
Показанията на свидетелите на молителя не променят извода за недоказаност на
процесните насилнически актове. По повод наведените възражения във въззивната жалба за
допуснати при изслушване на свидетелите процесуални нарушения е нужно да се посочи, че
разпит на същите е проведен, поради което не може да бъде споделено твърдението, че на
свидетелите на молителя не е предоставена възможност да говорят. По отношение на
отразените в съдебния протокол от проведеното на 30.11.2020 г. открито съдебно заседание
свидетелски показания съдът съобразява, че в срока по чл.151, ал.1 ГПК молителят не е
пожелала допълване или поправяне на този съдебен протокол.
Поради изложеното обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта за незабавна
защита по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН от 04.08.2020 г. престава да действа (арг. от чл. 19 ЗЗДН).
При този изход от спора въззивникът следва да понесе отговорността за заплащане по
сметка на Софийски градски съд на държавна такса за разглеждане ан въззивната жалба в
размер на 12,50 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20048485/19.02.2021 г. постановено по гр. дело №
32478/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 89-ти състав.
ОСЪЖДА Ц.Л.Ц., ЕГН**********, с адрес гр.София, кв. ******* ап.**, да заплати
по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на 12,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3