№ 201
гр. Варна, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000069 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №1871/10.12.2021г. по описа на
СОС на Кооперация „Земеделска кооперация Златно зърно”, ЕИК *********,
със седалище село Калипетрово, обл. Силистра, подадена чрез пълномощник
адвокат С.Н., АК-Силистра, и въззивна жалба вх. №1876/10.12.2021г. по
описа на СОС на Земеделски производител В Д П, БУЛСТАТ **********, с
адрес село Айдемир, обл. Силистра, подадена чрез пълномощник адвокат
М.Д., АК-Силистра, против решение №57 от 03.12.2021г., постановено по т.д.
№117/2021 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, в частта относно
определената начална дата на неплатежоспособност на „Манекс” ЕООД, ЕИК
*********, седалище гр. Силистра - 31.12.2019 година.
В жалбата на Кооперация „Земеделска кооперация Златно зърно” се
твърди, че решението е неправилно поради следните съображения: Към
31.12.2019 година се установява състояние на свръхзадълженост на ответника
„Манекс” ЕООД, но е безспорно обстоятелството, че три години преди тази
дата длъжникът е спрял плащанията, поради което началната дата на
1
неплатежоспособността следва да се установи на 31.12.2016 година. В този
момент длъжникът е предприел увеличаване на капитала, чиято единствена
цел е била да се прикрие вече настъпилата неплатежоспособност. Моли съдът
да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд
и вместо него постанови друго, с което определи началната дата на
неплатежоспособност на 31.12.2016 година.
Въззивникът не е взел участие в заседанието на въззивния съд, в което е
даден ход по същество, чрез законен или упълномощен представител.
Като поддържа заявеното още в хода на първоинстанционното
производство оспорване на балансите на ответното дружество „Манекс”
ЕООД към 31.12.2017 и към 31.12.2018 година, въззивникът В Д П твърди
във въззивната си жалба, че извършените операции - „увеличаване на
капитала” през 2017 год. и „преоценка на активите” през 2018 год. са
направени с оглед създаване на невярна представа за добро финансово
състояние на длъжника за тези две години. Тези операции са фактически
счетоводни трикове, за да се задържи изкуствено и привидно дружеството с
коефициент на обща ликвидност над 1, а не са реални операции, с реално
постъпване на финансови средства в дружеството. Без тези операции, още
през 2017 год., а в най-добрия за длъжника вариант - през 2018 год.,
дружеството ще се окаже свръхзадължено, каквото реално то е било към този
момент, но изкуствено е поддържано само счетоводно в привидно добро
общо финансово състояние. Оспорва като незаконосъобразен и необоснован
извода на първоинстанционния съд относно началната дата на
неплатежоспособността на несъстоятелния длъжник като твърди, че въобще
не са обсъждани коефициентите за ликвидност, а те, според кредитора, дават
ясна представа, че още през 2017 год. длъжникът е изпаднал в
неплатежоспособност и свръхзадълженост.
В съдебното заседание на въззивния съд въззивникът, представляван от
упълномощен от него адвокат, моли за уважаване на жалбата му.
За да се произнесе по същество на предявените въззивни жалби,
съдът взе предвид следното:
С решение №57 от 03.12.2021г., постановено по т.д. №117/2021г. по
описа на Окръжен съд – Силистра е обявена
2
неплатежоспособността на „Манекс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
град Силистра, с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2019г.;
открито е производство по несъстоятелност на длъжника; назначен е
временен синдик и му е определено текущо възнаграждение; постановена е
обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника и е определена дата
за първо събрание на кредиторите.
Предмет на настоящото въззивно производство е единствено
определената начална дата на обявената неплатежоспособност на търговеца –
длъжник.
Установяването на началната дата на неплатежоспособността е един от
основните въпроси, на които съдът дължи отговор, съгласно чл.630, ал.1, т.1
ТЗ. Определянето на началната дата на неплатежоспособността има за задача
да изясни онези обективни положения, които бележат зъдлъжняването на
един търговец като един траен и необратим процес, в който процес дейността
на този търговец не разкрива потенциал за стопиране и справяне с
генерираното в неговата дейност задлъжняване. С други думи, определянето
на началната дата на неплатежоспособността се отнася до установяването на
обективни и проверими признаци, сочещи че икономическата
жизнеспособност на търговеца (търговското предприятие) вече е увредена по
необратим начин, а продължаването на осъществяваната от него дейност е
вредно за сигурността на стопанския живот и за участниците в него.
Като обективно положение от икономическо и правно естество
началният момент на неплатежоспособността се разграничава от
“затрудненото положение”, идентифициращо се с “временен характер”, т.е.
разкрива икономическия потенциал на предприятието на търговеца
посредством реорганизация на неговите човешки и материални ресурси да
обърне осъществяваната дейност от генератор на загуби и дългове в източник
на приходи, които правят възможно в краткосрочен план стопирането и
намаляването на тези загуби и дългове, и способстват за възстановяването и
укрепването на жизнеспособността на търговеца.
Съобразено с важността на въпроса за установяване положението на
неплатежоспособност съответно на това за определяне на нейната начална
дата, уредбата на несъстоятелността, дадена в Част Четвърта от ТЗ, в чл. 607а,
приравнява на неплатежоспособността положението на свръхзадълженост на
3
капиталовите търговски дружества, при която съотношението на активите и
пасивите е в такъв отрицателен баланс, че дълговете на дружеството ще
останат неплатени и след ликвидацията на неговите активи. Все така в помощ
на установяването на положението на неплатежоспособност, чл.608, ал.3 от
ТЗ въвежда презумпция за неплатежоспособност, основана на частично или
цялостно спиране на плащанията по изискуеми парични вземания спрямо
търговеца. Законодателят обаче не освобождава страните и съда в
производството по несъстоятелност от задължението да изследват
обстоятелствата, които се отнасят до способността на търговеца да поддържа
осъществяваната от него дейност. В този ред законът в чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ
усилва служебното начало в производството по несъстоятелност, възлагайки
на съда по несъстоятелността сам, по свой почин да установява факти и да
събира доказателства, които са от значение за правилното разглеждане и
произнасяне на въпросите, които трябва да бъдат решени в това
производство.
В съответствие с това правило съдът по несъстоятелността в случая е
възложил извършване на съдебно - икономическа експертиза за проверка на
състоянието на неплатежоспособност и на състоянието за свръхзадълженост
на ответното дружество „Манекс” ЕООД, спрямо което трябва да се реши
дали същото е в неплатежоспособност и да се установи нейната начална дата,
ако са налице основанията за откриване на производството по
несъстоятелност. В хода на първоинстанционното производство са слушани
две експертизи. Първото експертно изследване обхваща периодите 2019, 2020
и 2021 години. Второто допълнително назначено експертно изследване
обхваща и периодите 2016, 2017 и 2018 години. Представеното на
23.11.2021г. допълнително експертно заключение констатира следните
обстоятелства от икономическото състояние на „Манекс” ЕООД: към
31.12.2017 - активи на стойност 14776 хил.лева и задължения на стойност
18399 хил.лева; към 31.12.2018 - активи на стойност 14117 хил.лева и
задължения на стойност 18110 хил.лева; към 31.12.2019 - активи на стойност
5665 хил.лева и задълженията на стойност 21528 хил.лева; към 31.12.2020 -
активи на стойност 4469 хил.лева и задължения на стойност 23883 хил.лева;
към 31.05.2021 - активи на стойност 4416 хил.лева и задължения на стойност
25212 хил.лева. Въз основа на тези динамика в стойността на краткотрайните
активи и краткосрочните задължения за изследвания период се налага
4
еднозначният извод, че неплатежоспособността в дейността на ответното
дружество има устойчив характер, което датира още от ранната 2017 г. (31
декември). Отличителен белег тук е, че промените в тези показатели през
следващите години само задълбочават неспособността на „Манекс” ЕООД да
излезе от това положение на трайно и нарастващо задлъжняване. Като
начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме 31.12.2017г., а не
31.12.2019г., тъй като единственото изменение в икономическата
нежизнеспособност на дружеството към 31.12.2019г. само потвърждава
изпадането му към 31.12.2017г. в неплатежоспособност. Ползваните от
дружество банкови заеми, авансови плащания от съконтрахенти, както и
действията по увеличаване на неговия капитал, потвърждават необратимостта
на установената неспособност на дружеството да се справи със своята
неплатежоспособност, приела траен и необратим характер в края на 2017
година.
Този извод се налага и като се проследят показателите за ликвидност и
финансова автономност. Показателите за ликвидност са количествени
характеристики на способността на предприятието да изплаща текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи. За целия изследван период
(2017-31.05.2021 г.) изчислените коефициенти за бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност са значително занижени спрямо референтните
стойности. За нормална бърза ликвидност се приемат стойности в границите
около единица. Стойности по-малки от 0.5 са симптоми за попадне на
дружеството в групата на практически несъстоятелни предприятия. В случая
още от 2017г. ответното дружество е с коефициент за бърза ликвидност 0,26,
още през следващата 2018г. същият е занижен до 0,18 като тази тенденцията
се запазва през всеки един от следващите периоди до 31.05.2021г. Значително
занижен спрямо нормалните стойности (в границите между 0.5 и 0.9) е и
коефициентът на незабавна ликвидност – 0.005 през 2017, съответно 0.001
през следващите години и 0 към 31.05.2021г. Особено показателен от гледна
точка на възможностите на предприятието да покрие задълженията си в даден
момент, обикновено балансова дата, е коефициентът за абсолютна
ликвидност, който характеризира платежоспособността на предприятието,
при положение, че падежите на текущите задължения са близки до
балансовата дата. Препоръчителните му стойности са от 0.2 до 0.25.
Стойности по-малки от 0.05 поставят дружеството в групата на практически
5
несъстоятелни предприятия. В случая още през 2017г. коефициентът за
абсолютна ликвидност е 0.005, като през следващите години (2018-2020г)
стойността му пада до 0.001, съответно е 0 към 31.05.2021г.
За 2017 и 2018 г. коефициентът за обща ликвидност формално е в
границите на референтните стойности 1.2 - 1.5 (1.014, съотв. 1.019), но
съпоставено и с останалите коефициенти за ликвидност обосновано може да
се приеме, че тези все пак ниски стойности са сигнал за проблеми при
непосредствено предстоящи плащания. Още през 2019г. стойността на този
коефициент спада драстично до 0.28, към 31.12.2020г. е 0.19 и се запазва в
тази стойност (0.18) и към 31.05.2021г.
В изключително занижени стойности са и показателите за финансова
автономност, характеризиращи финансовата независимост на предприятието
от кредитори. При нормални стойности на коефициента на финансова
автономност (платежоспособност) около и над 1, и препоръчителни над 0.33
(т.е. собствения капитал трябва да бъде най-малко 1/3 от всички задължения
на предприятието, за да може да се осигурят регулярните разплащания към
кредитори) изчислените стойности на този показател за 2017 и 2018 г. са под
0.2 (съотв. 0.118 и 0.173), за останалите периоди (2019-2021) стойностите са
отрицателни величини. За всеки един от изследваните периоди (2017-2021)
изчислените стойности на коефициента на задлъжнялост не попадат в
границите от 0.25 до 1. Стойности на този показател извън референтните
стойности (0.25-1) са индикация за задлъжнялост. В този смисъл особено
показателна е стойността за 2017г. – 8.47, сочеща изключително висока
задлъжнялост на предприятието на длъжника през този период, запазила се и
през следващата година (5.78 за 2018г.).
Предвид горното съдът намира за обоснован извода, че започналото
още от 2016 г. влошаване на финансово – икономическо състояние на
ответното дружество (установено от обявения в Търговския регистър ГФО за
2016) се е задълбочило през следващата 2017г., приемайки към края на
годината траен и необратим характер. Независимо от продължената
търговска дейност и нейните обороти, дружеството не е успявало да генерира
парични потоци, позволяващи му да обслужва регулярно и ритмично
задълженията си, не е разполагало със свободни парични средства и
бързоликвидни активи, от чиято продажба безпроблемно за дейността си да
6
удовлетворява вземанията на кредиторите си, в т.ч. и към персонала и
свързани с тях публични вземания. Като краен резултат
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната му
част и неплатежоспособността на „Манекс” ЕООД се обяви с начална дата
31.12.2017 година.
Страните не са направили искане за присъждане на разноски във
въззивното производство, поради което такива не се присъждат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №57 от 03.12.2021г. на Окръжен съд – Силистра,
постановено по т.д. №117/2021г., в частта, с която е обявена
неплатежоспособността на длъжника „Манекс” ЕООД, ЕИК *********,
седалище гр. Силистра с начална дата 31.12.2019 год. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2017
година.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
Р. България с касационна жалба, която следва да се подаде в едномесечен
срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7