Присъда по НОХД №1175/2022 на Районен съд - Бургас
| Номер на акта: | 74 |
| Дата: | 26 май 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.) |
| Съдия: | Мартин Рачков Баев |
| Дело: | 20222120201175 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 31 март 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу * с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че: на 18.07.2021 г., в гр.
Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, ул. „Тополица“, управлявайки моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, на който са били поставени табели с
регистрационен № *, си служил с предна и задна табела с регистрационен № *, издадени за
друго моторно превозно средство, а именно - лек автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“,
с рама № * – престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият * призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания.
Акцентирайки върху отегчаващите отговорността обстоятелства счита, че на подсъдимия
следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 9 месеца, което след
редукцията по чл. 58а НК да се индивидуализира на 6 месеца.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. * – БАК счита, че действително
подсъдимият е извършил вмененото му престъпление. Спирайки се на смекчаващите
отговорността обстоятелства обаче, адв. * пледира за определяне на наказание „Глоба“ в
размер на 500 лева.
Подсъдимият * заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият * с ЕГН: ********** е роден на * г., в гр. Бургас. Той е българин,
български гражданин, неженен, с основно образование и адрес за призоваване гр. *
До датата на инкриминираното деяние * е бил осъждан с общо осем влезли в сила
съдебни акт, за общо 11 отделни престъпления, предимно свързани с наркотични вещества
или такива по транспорта, включително и за причиняване на смърт по непредпазливост, в
следствие на нарушаване на правилата за движение по пътищата. Последното осъждане на *
е по НОХД № 10/2021 г. на РС- Айтос, в сила от 14.01.2021 г., когато за престъпление по чл.
343в, ал. 3 НК на подсъдимия е било наложено наказание „Пробация“
Подсъдимият * бил неправоспособен водач на моторно превозно средство, поради
отнемане на всички контролни точки, считано от 14.12.2020 г. (ЗППАМ № 20-0237-
000167/13.12.2020 г. на РУ-Айтос), като до датата на инкриминираното деяние бил наказван
седем пъти с влезли в сила наказателни постановления за нарушения на Закон за движението
по пътищата.
На 18.07.2021 г., в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, подсъдимият * * управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с поставени на
него предна и задна регистрационни табели с № *. Посочените регистрационни табели били
1
издадени за друго моторно превозно средство, а именно за лек автомобил, марка „Опел“,
модел „Зафира“, с рама № *, собственост на св. * * - баща на подсъдимия. Заедно с
подсъдимия в автомобила пътувал неговия приятел — св. А*.
Около 01:15 часа на 18.07.2021 г., свидетелите * и * - полицейски служители при
Четвърто РУ на МВР - Бургас, изпълнявали служебните си задължения в гр. Бургас, ж.к.
„Меден Рудник“. Управляваният от подсъдимия лек автомобил бил забелязан от
полицейските служители, които му подали светлинен сигнал от служебен полицейски
автомобил и сигнал със стоп палка за спиране. Подсъдимият не се съобразил с подадени
разпореждания за спиране, а продължил движението на автомобила по ул. „Тополица“,
находяща се в ж.к. „Меден Рудник“, където спрял пред № 17. Полицейските служители го
последвали и в момента на спиране на автомобила пристъпили към извършване на проверка
на него и водача му. С оглед оказване на съдействие за извършване на проверката били
сигнализирани органите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас. На място дошли
св. * и св. Л* - мл. автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас. След
извършена от тях справка, било установено, че предна и задна регистрационна табела с № *,
с които си служил подс. * *, били издадени за друго моторно превозно средство, а именно за
лек автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“, с рама № *. На място подсъдимият отказал да
бъде тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества, за което били съставени 4 броя
АУАН.
За случая било образувано досъдебно производство, като в хода на разследването
била назначена и изготвена техническа експертиза, видно от заключението на която предна
и задна регистрационни табели с № *, са истински, отговарят на изискванията на БДС-15980
и БДС-1Б07591 и са издадени от компетентните за това органи.
С постановление на разследващия орган * бил привлечен в качеството на обвиняем,
като в последвалия разпит заявил, че се възползва от правото си да не дава обяснения.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия * самопризнание, което се подкрепя от събраните в производство
доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите С* (л. 35 от ДП);
Др* (л. 36 от ДП); А* (л. 37 от ДП); В* * (л. 38 – 39 от ДП); * (л. 40 - 41 от ДП) и Л* (л. 42-
43 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 16-19 от съдебното
производство); АУАН, талони за медицинско изследване и протоколи за медицинско
изследване (л. 9-17 от ДП); заповед за задържане по ЗМВР и протокол за личен обиск (л. 18
– 19 от ДП); справки от Сектор „ПП“, ведно с документи (л. 50 - 54 и л. 57-61 от ДП);
разписки (л. 62 и л. 77-78 от ДП) и писмо от РУ-Айтос, ведно с документи (л. 89-93 от ДП);
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум (л. 31 – 34 от ДП).
От експертизите: съдебно техническа експертиза (л. 46 - 48 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия * се подкрепят от гореизброените доказателствени
2
източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в
лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 345,
ал. 1 от НК.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „служене” с регистрационни табели, което се осъществява само чрез действие.
„Служенето“ представлява използване на съответната вещ по предназначение. В случая
регистрационните табели с рег. № *, издадени за друго моторно превозно средство, а именно
- лек автомобил, марка „Опел“, модел „Зафира“, с рама № * са били поставени от подс. *
върху управлявания от него автомобил „Опел“, с цел да не бъде установено, че самият
автомобил е с прекратена регистрация и със свалени табели – т.е. безспорно се доказва, че с
поведението си * си е „служил“ с въпросните регистрационни табели.
На следващо място от обективна страна законът изисква регистрационните табели да
са издадени за друго МПС. В случая и това изискване на закона е спазено, като табелите с
рег. № *, издадени за друго моторно превозно средство, а именно - лек автомобил, марка
„Опел“, модел „Зафира“, с рама № *, а не за автомобила „Опел“, който е управлявал *.
Самите табели са били истински, тъй като били издадени от съответните за това органи, но с
поставянето им на автомобил, за който не са били издадени, и управлението на този
автомобил в пространството, подсъдимият е довършил от обективна състава на
престъплението по чл. 345, ал. 1 НК, за което му повдигнато обвинение.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият * е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. В частност - интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от
подсъдимия, че чрез поставянето на табелите върху лекия автомобил „Опел“ и управлението
му в пространството, той си служи с тях, както и че въпросните табели не са издадени за
това МПС, но от волева страна подсъдимият е искал да управлява МПС-то и то именно с
поставените чужди табели.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до една година или „Глоба“ в размер от
петстотин до хиляда лева.
3
В случая съдът намира, че не са налице предпоставките за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е
така доколкото към датата на деянието * е бил осъждан, поради което и е налице абсолютна
процесуална пречка за прилагане на института по чл. 78а НК.
При избора на едно от двете предвидени наказания, съдът след като съобрази
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, както и правилата
на чл. 57, ал. 1 и ал. 2 НК и като взе предвид степента на обществената опасност на деянието
и дееца, размерът на увредените блага, времето и мястото на извършване на деянието,
подбудите за извършването му, и всички останали обстоятелства по делото, както и целите
на наказанието предвидени в чл. 36 НК, намери, че най-подходящо по вид се явява
наказанието - „Лишаване от свобода”, доколкото подсъдимият е лице с висока степен на
обществена опасност и единствено това наказание притежава потенциала да му въздейства
възпиращо и превъзпитателно.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия * обстоятелство, съдът отчете
изключително обремененото му съдебно минало. Подсъдимият е млад човек, но вече е
осъждан с 8 присъди за общо 11 отделни престъпления. Прави впечатление, че голяма част
от тези осъждания са за престъпления по транспорта, каквото и е и настоящето, както и че *
вече е лежал в затвора, но очевидно това не е способствало за изграждането на съответните
задръжки в него. В конкретния случай само 6 месеца преди извършване на настоящето
деяние подсъдимият отново е бил осъден от съда в гр. Айтос за поредното престъпление по
транспорта, но и това не е успяло да го възпре да продължава с престъпната си упоритост.
Отделно от това в конкретния случай подсъдимият не е спрял на подаден сигнал от
полицейските служители, а се е опитал да избяга; управлявал е лек автомобил, без да има
правоспособност за това, както и е отказал да даде проба за алкохол и наркотици – т.е.
извършил е и административни нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Наред с това *, въпреки
краткия си шофьорски стаж, вече е бил санкциониран с няколко НП за други нарушения на
правилата на ЗДвП. Всичко това очертава подсъдимия като лице с висока степен на
обществена опасност, което категорично отказва да се съобразява с правовия ред в страната
и системно и упорито продължава да се занимава с престъпления (предимно срещу
транспорта).
Като единствени смекчаващи отговорността обстоятелства на * съдът отчита
сравнително младата му възраст и оказаното съдействие на полицейските служители, след
образуване на досъдебното производство.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при значителен превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства в размер на 9 месеца „Лишаване от свобода“ и
съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с
оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на ШЕСТ месеца „Лишаване от
свобода”.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на * и наред с това ще му въздейства предупредително. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
4
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил
осъждан на „Лишаване от свобода“ за престъпления от общ характер, за които не е бил
реабилитиран, поради което по отношение на него не са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.
По отношение на режима.
Доколкото настоящето умишлено престъпление е извършено преди да са изтекли
повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено наказание „Лишаване от
свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, то и на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „Б” ЗИНЗС на подсъдимия следва да бъде определен първоначален „ Строг” режим
за изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 25,35 лева за експертизи, поради което и
подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас.
По веществените доказателства:
По делото няма приобщени веществени доказателства, които да налагат произнасяне
от съда в тази посока.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
5
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6