Р Е Ш Е Н И Е
№ 375
гр. Пловдив, 11 февруари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми
състав, в открито заседание на четвърти февруари, две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа
административно дело №3112 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията
(ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
А.П.Г., ЕГН **********,***, представлявана от адвокат К.А.-
пълномощник, обжалва Заповед №РД-02-09-313 от 20.09.2019г. на кмета на община Кричим,
с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, на А.П.Г. и на Г.П.Г., ЕГН **********,
е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ “пристройка
санитарен възел“, разположен от югоизточната страна на жилищна сграда с
идентификатор №39921.501.624.1, разположена в поземлен имот (ПИ) с кадастрален
идентификатор №39921.501.624 по кадастралната карта (КК) и кадастралните
регистри (КР) на гр. Кричим, одобрени със Заповед №РД-18-13 от 19.02.2009г. на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК),
урегулиран поземлен имот (УПИ) ІІ-1275, кв.80 по регулационен план на гр.
Кричим, с административен адрес: гр. Кричим, ул. “Цар Симеон” №5.
Претендира се отмяна изцяло на оспорения акт поради
незаконосъобразност. В жалбата е формулирано твърдение, че лицето, издало
оспорената заповед, не е оправомощено по надлежния
ред и няма нужната компетентност, което опорочава същата и води до нищожност на
акта, представляващо индиция за евентуално заявено
искане за обявяване нищожността на заповедта.
Ответникът- кмет на община Кричим, представляван от адвокат
И.С.- пълномощник (лист 51), изразява становище за неоснователност на жалбата;
претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя
списък на разноските (лист 85).
Заинтересуваното лице- Г.П.Г. изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспорената заповед (листи 42-43) е изпратено до жалбоподателката и заинтересуваното лице Г.Г. (вероятно по пощата) като приложение към писмо с
Изх.№АО-07-01-330#13 от 20.09.2019г. (лист 44) на
кмета на община Кричим, получено на 24.09.2019г. “лично“ от жалбоподателката,
според нарочно отбелязване върху писмото. От своя страна, жалбата (лист 45) е
подадена чрез община Кричим на 02.10.2019г. или в рамките на законоустановения
срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Според посочената като едно от правните основания за
издаване на оспорения индивидуален административен акт разпоредба на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.
В случая, заповедта е издадена именно от кмета на
община Кричим.
Освен това, между страните
няма формиран спор относно обстоятелството, а това се потвърждава и от
доказателствата по делото, че разпоредената за
премахване пристройка “санитарен възел“ представлява строеж по смисъла на §5,
т.38 от ДР на ЗУТ и пристройката е резултат от изпълнени на място “строителни и
монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Също така, разпореденият за премахване строеж е от пета категория по
смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ, тъй като същият представлява
пристройка към жилищна сграда, чиято застроена площ (ЗП) е 85,00 кв.м., според
данни от КК и КР на гр. Кричим (лист 20).
Посочените обстоятелства се подкрепят от приетото по
делото заключение на вещото лице Я.Н.Р. (листи 160-168) по назначената
съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните и което
съдът кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвен и съответстващо на
останалите по делото доказателства.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда
намира оспорената заповед за издадена от материално и териториално компетентен
орган, противно на направеното възражение от жалбоподателката
в обратния смисъл.
С писмо Изх.№АО-07-01-263 от 12.04.2019г. (лист 28) на
кмета на община Кричим се уведомяват жалбоподателката
и Г.Г., че следва в срок до 17.04.2019г. да
представят документи за собственост и строителни книжа за съществуващото в ПИ с
идентификатор №39921.501.624 застрояване, във връзка с постъпило в община
Кричим писмо от Районен съд- Пловдив относно определение на съда от
25.03.2019г. по гр.дело №9293/2017г., с искане за изготвяне на становище от
главния архитект на общината за възможна поделяемост
на имота, съобразно площта и конфигурацията му, както и осъщественото в имота
застрояване.
Според нарочно отбелязване върху писмото, същото е
получено и от двамата адресати на 12.04.2019г.
На 16.04.2019г. в община Кричим постъпва заявление с
Вх.№АО-07-263#1 (лист 29) от А.Г., към което е
приложено заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
от 07.10.2016г., с №125, том 5, рег.№6301, Н.дело №878/2016г. (листи 30-31).
На 17.04.2019г. в община Кричим постъпва уведомление с
Вх.№АО-07-01-263#2 (лист 32) от Г.Г., с което уведомява кмета на общината, че не разполага с
документи за собственост и строителни книжа за съществуващото застрояване в ПИ
с идентификатор №39921.501.624.
На 16.05.2019г. в община Кричим постъпва заявление с
Вх.№АО-07-01-330 (лист 4) от Г.П.Г.,***, в което се заявява искане за
извършване проверка на място, в имот, находящ се в
гр. Кричим, ул. “Цар Симеон“ №5, предвид изпълнението на незаконно строителство
в имота, представляващо разширение на жилищна постройка и изграждане на масивен
санитарен възел.
Със Заповед №РД-02-09-155 от 21.05.2019г. (лист 5) на
кмета на община Кричим е назначена комисия от служители на общината, която да
извърши проверка на място в ПИ с идентификатор №39921.501.624, собственост на А.П.Г.
и Г.П.Г., за да се установи дали в имота са налице незаконни строежи по смисъла
на ЗУТ. Комисията следва да извърши проверката на 03.06.2019г. в 14:00ч.
С писмо Изх.№АО-07-01-330#1 от 23.05.2019г. (лист 6) на заместник-кмета на община Кричим жалбоподателката и Г.Г. се
уведомяват, че на 03.06.2019г. в 14:00ч. ще бъде извършена проверка на място в
ПИ с идентификатор №39921.501.624, с административен адрес: гр. Кричим, ул. “Цар
Симеон“ №5, за което следва да окажат необходимото съдействие, както и да представят
на проверяващите всички документи, касаещи имота.
Според нарочно отбелязване върху писмото, същото е
получено от А.П. на 23.05.2019г. “лично“.
На 03.06.2019г. комисията, назначена със Заповед
№РД-02-09-155 от 21.05.2019г. на кмета на община Кричим, извършва проверка на
място и по документи, за резултатите от която проверка е съставен Констативен
протокол от 03.06.2019г. (листи 7-8). Според отразеното в посочения констативен
протокол, от югоизточната страна на сградата с идентификатор №39921.501.624.1,
с площ от 85,00 кв.м., на един етаж, с предназначение- жилищна сграда,
еднофамилна (построена около 1940г. по данни на А.Г.), в пространството от стоманобетонната
тераса, през вратата на къщата от южната страна, до ъгъла на сградата и от там
до вратата на къщата откъм източна страна, е изградена пристройка. Пристройката
е на височината на етажа на къщата, като е изградена върху стоманобетонна
плоча. Външно стените на пристройката са облицовани със същата изолация като
къщата. От външна страна се вижда, че от плочата директно надолу излизат
водопроводни тръби. Пристройката е с размери 2,10м. западна страна, 2,25м. южна
страна и 3,00м. източна страна, като от южната страна има прозорец. По данни на
живущите, се използва за баня и тоалетна, като е функционално свързана със
сградата и единственият достъп е от вътрешната страна, т.е. от къщата. Според
оглед на помещението отвътре, същото представлява напълно функционираща баня и
тоалетна, в едно общо помещение, със съответните “ВиК“
и “ел.инсталация“ (изцяло електрифицирано, с изградена електроинсталация-
силова (контакти) и осветителна). За пристройката не са представени никакви
строителни книжа или каквито и да било други документи, удостоверяващи
законността или търпимостта на пристройката. Пристройката не е отразена в
действащата КК на гр. Кричим… При извършена проверка в масивите на община
Кричим, не са открити други книжа за извършеното строителство в ПИ с
идентификатор №39921.501.624. Към момента на извършената проверка се
установява, че не са спазени условията на Разрешение за ремонт №6 от
22.10.2014г. (лист 15), издадено от главния архитект на община Кричим, при
извършения ремонт на покрив и изграждането на пристройка към основната жилищна
сграда...
С писмо Изх.№АО-07-01-330#3 от 14.06.2019г. (лист 9) на
кмета на община Кричим жалбоподателката А.Г., както и
заинтересуваното лице Г.Г., се уведомяват, че следва
да представят информация и данни (доказателства) за годината на построяване на
всички строежи в процесния ПИ, както и за
самоличността на извършителя им; доказателства за годината на извършване на
ремонта в жилищната сграда; доказателства за времето на извършване на
пристройката към жилищната сграда и извършителя на строежа.
Според нарочно отбелязване върху писмото, същото е
получено лично от жалбоподателката на 17.06.2019г.
С писмо Изх.№АО-07-01-330#4 от 14.06.2019г. (лист 10)
на кмета на община Кричим е изискано от началника на Регионален отдел
“Национален строителен контрол“ „РО“НСК“) при Регионална дирекция за национален
строителен контрол- Южен централен район (РДНСК-ЮЦР) да извърши проверка дали в
периода 2017г. – 2018г. в РДНСК- Пловдив е извършена проверка за незаконно
строителство в ПИ с идентификатор №39921.501.604; ако е налична такава
преписка, заверено копие от същата да се предостави на община Кричим.
На 19.06.2019г. в община Кричим постъпва заявление с
Вх.№АО-07-01-330#5 (лист 11) от жалбоподателката, към
което са приложени заверени копия на: нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 07.10.2016г., с №125, том 5, рег.№6301, Н.дело №878/2016г.
(листи 13-14); декларация с Изх.№358 от 19.06.2019г. (лист 12) от И.П.Д., ЕГН **********,
В.Н.Р., ЕГН **********, и Е.А.Я., ЕГН **********, заверена от секретаря (В.Б.)
на община Кричим, съгласно чл.83, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност (ЗННД), според която декларация, сграда с идентификатор
№39921.501.624.1, със ЗП от 85,00 кв.м. е построена през периода 1939г. –
1940г.; през периода 2014г. – 2015г. е правен основен ремонт на къщата; имало е
изградена площадка за направата на санитарен възел, която е започната 2010
година и е довършена 2014г. от покойния П.Г.П. (ЕГН **********, починал на
22.06.2016г., баща на А.П.Г. и Г.П.Г., според удостоверение за наследници от
12.04.2019г. (лист 25)); Разрешение за ремонт №6 от 22.10.2014г. (лист 15), с
което на П.Г.П. се разрешава извършването на текущ ремонт на сграда с
идентификатор №39921.501.624.1 и подмяна на покривни материали- препокриване на
съществуващ покрив, без промяна на основната носеща конструкция /или вътрешни
преустройства, пи които не се извършват дейности като премахване, преместване
на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията
на сградата/ на основание чл.151, ал.1, т.2, т3 (б), ал.1, т.4 от ЗУТ.
На 26.06.2019г. в община Кричим постъпва писмо с
Вх.№АО-07-01-330#6 (лист 16) от временно изпълняващия длъжността (в.и.д.)
началник на РДНСК- Пловдив, с което се уведомява кметът на община Кричим, че в
дирекцията няма данни за образувана административна преписка за извършен
незаконен строеж в имот с административен адрес: ул. “Цар Симеон“ №5, гр.
Кричим.
На 09.07.2019г. в община Кричим постъпва заявление с
Вх.№АО-07-01-330#7 (лист 17) от Г.П.Г., с което се уведомява кметът на община
Кричим, че Г. не разполага с каквито и да било строителни книжа за извършено
строителство в ПИ с идентификатор №39921.501.624, представляващ УПИ II-1275, кв.80 по регулационен план на гр. Кричим.
На 08.08.2019г. в община
Кричим постъпва заявление с Вх.№АО-07-01-330#8 (лист 18) от Г.П.Г., към което е
приложена декларация с Изх.№474 от 08.08.2019г. (лист
19) от Б.А. Б., ЕГН **********, заверена от заместник-кмет (З. М.) на община Кричим,
съгласно чл.83, ал.1 от ЗННД, според която декларация, през 2014г. – 2015г. Б.
е нает от П.Г.П. за извършване на строително-монтажни работи (СМР) в жилищна
сграда с идентификатор №39921.501.624.1, които се изразяват в следното: 1.
Съществуващата стоманобетонна плоча в южната част на сградата е разширена с
около 5-6 кв.м. до ъгъла с източната фасада и върху нея е реализиран санитарен
възел, като пристройка към жилищната сграда, за отводняването на който е
изградена нова канална връзка. За санитарния възел са реализирани нови „ВиК“ и „Ел“ инсталации.
На 28.08.2019г. работна група от длъжностни лица при
община Кричим (инж. В. Д.- специалист “Промишлено и гражданско строителство-
конструкции“, инж. Н. Б.- главен специалист “КРВП“, В. В.- юрисконсулт), въз
основа на извършени проверки по документи и на място на строеж „пристройка -
санитарен възел“ към жилищна сграда в ПИ с идентификатор №39921.501.624 по КК и
КР на гр. Кричим, УПИ II-1275, кв.80
по регулационен план на гр. Кричим, с административен адрес: гр. Кричим, ул.
“Цар Симеон“ №5, по реда на чл.225а, ал.2, във връзка с чл.223, ал.2, т.1 от ЗУТ, съставя Констативен акт №5 (листи 35-36).
Според посочения констативен акт, имотът е собственост
на А.П.Г. (1/6 идеална част по наследяване на П.Г.П. и 4/6 идеални части по
нотариален акт №125 от 07.10.2016г.) и Г.П.Г. (1/6 идеална част по наследяване
на П.Г.П.). Строежът е извършен от П.Г.П., починал на 22.06.2016г.
За изпълнението на строежа не са представени никакви
строителни книжа, в това число- одобрен проект (включително съгласувани и
одобрени части на проекта), съгласуване с контролните органи, разрешение за
строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на
строителна линия и ниво, заповедна книга.
Строежът представлява пристройка, разположена от
югоизточната страна на сграда с идентификатор №39921.501.624.1, от ъгъла с
източната фасада на сградата, до вратата на къщата откъм южната страна. Същата
е на височината на етажа на къщата, като е изградена върху стоманобетонна плоча
и колони, на около 0,90м. над терена. Външно стените на пристройката са
облицовани със същата изолация като фасадите на къщата. От външна страна се
вижда, че под плочата директно надолу излизат водопроводни тръби. Пристройката
е с размери около 2,10м. западна страна, 2,25м. южна страна и 3,00м. източна
страна, като от южната страна има прозорец. По данни на живущите, се използва
за баня и тоалетна, като е функционално свързана със сградата и единственият
достъп е от вътрешната страна, т.е. от къщата. Изложеното от живущите изцяло
отговаря на установеното на място при извършения оглед на помещението отвътре,
представляващо напълно функционираща баня и тоалетна, в едно общо помещение,
със съответните “ВиК“ и “Ел.инсталация“ (изцяло
електрифицирано, с изградена електроинсталация- силова (контакти) и
осветителна). Същият служи за санитарен възел към жилищната сграда и е изграден
от П.Г.П. след 2010г. до 2015г., по данни на собствениците и представените декларации
за година на извършване на строителството. Строежът е изпълнен към сграда с
идентификатор №39921.501.624.1.
Строежът е изпълнен без строителни книжа- одобрени
проекти и разрешение за строеж, с което са нарушени разпоредбите на чл.148,
ал.1 от ЗУТ, чл.137, ал.3, пр.2 и чл.157, ал.1 от ЗУТ.
Предвид установените нарушения, съставеният
констативен акт е основание за започване на административно производство по
реда на чл.225а, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, за
издаване на заповед за премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Констативният акт е изготвен в отсъствието на
извършителя на строежа, за което са положени подписи от Х.С. и С. Р.
Според приетото по делото заверено копие на нарочна
разписка (лист 37), екземпляр от Констативен акт №5 от 28.08.2019г. е получен
от А.Г. на 02.09.2019г.
Против съставения констативен акт постъпва възражение
с Вх.№АО-07-01-330#11 от 05.09.2019г. (лист 39) от А.Г., към което е приложена
епикриза (лист 40), издадена от МБАЛ “Парк хоспитал“
ЕООД.
Изготвена е Докладна с Вх.№АО-07-01-330#12 от 12.09.2019г. (лист 41) от В. В.- юрисконсулт в
община Кричим, и адв. И.С.,***, според която докладна
следва да се пристъпи към издаване на заповед по реда на чл.225а от ЗУТ по
Констативен акт 5/28.08.2019г.
Върху посочената докладна е обективирана
резолюция от кмета на община Кричим: “Дир. д-я “УТГРМДТХД“
инж. Св. Р. за сведение и разпореждане за изготвяне на заповеди по чл.225А от ЗУТ по конст. актове. срок: 20.09.2019г.“, след
което е издадена оспорената по делото заповед.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Заповед №РД-02-09-48 от 04.02.2019г. (лист 33) на кмета на община Кричим, с
която заповед, на основание чл.44, ал.2, във връзка с ал.1, т.8 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във връзка чл.223,
ал.2 от ЗУТ, са определени служители за контрол по строителството в община
Кричим, както следва: инж. В. Е. Д., инж. Н. Г. Б., Б.
К. В., В. П. В. (В.) и Х. С. С.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда намира административното производство за проведено при липсата
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; от компетентни за
целта органи; и при съобразяване с установеното от разпоредбата на чл.225а,
ал.2 от ЗУТ, съгласно която норма, заповед от вида на оспорената в настоящето
производство се издава въз основа на констативен акт, съставен от служители по
контрол на строителството в общинската администрация; актът се връчва на
заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок; а
когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се
поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината,
района или кметството.
Направеното в тази връзка възражение от страна на жалбоподателката е неоснователно.
На следващо място, според разпоредбата на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория
подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план (ПУП); 2. без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения
от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.1, 2, 3 и 4; със
строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл.169, ал.1, или в
нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако
това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа
и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този
закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142,
ал.5, т.8; 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на
превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.
Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона
даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само
на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен
това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с
предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои изключения от
общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не
се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за
строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите,
изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.
Освен това, времето на изпълнение на строежа е
задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на
административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването
му.
При съпоставка на Скица №15-99876 от 01.03.2016г. (лист
20) на ПИ с идентификатор №39921.501.624, представляваща извадка от КК и КР на
гр. Кричим, одобрени със Заповед №РД-18-13 от 19.02.2009г. на изпълнителния
директор на АГКК, на окомерната скица в Констативен акт №5 от 28.08.2019г.
(лист 35а) и на Приложение №2 (лист 72) към заключението на вещото лице Р.,
следва да се приеме за установено, че разпоредената
за премахване пристройка е изпълнена след датата на одобряване на КК и КР на
гр. Кричим или след 19.02.2009г., тъй като в КК няма заснета сграда, в чиито
очертания да се вместват контурите на пристройката.
Между страните няма формиран спор относно
обстоятелството, че процесният строеж е изпълнен от П.Г.П.,
поради което следва да се приеме за установено, че строежът е изпълнен преди 22.06.2016г.,
на която дата е починал П.П..
А според посочените по-горе декларация с Изх.№358 от
19.06.2019г. (лист 12) и декларация с Изх.№474 от 08.08.2019г.
(лист 19), строежът е изпълнен в периода 2014г. – 2015г.
Като доказателства по делото са приети скица (лист 23),
извадка от действащ регулационен план на гр. Кричим, одобрен със Заповед №902
от 21.09.1982г., както и скица (лист 22), извадка от ЗРП (застроителен
и регулационен план) на гр. Кричим, одобрен със Заповед №902 от 21.09.1982г.,
за УПИ II-1275, кв.80, в който УПИ е изпълнен процесният строеж.
Съответно, действащ ПУП на гр. Кричим се явява
одобреният ЗРП със Заповед №902 от 21.09.1982г.
Според заключението на експерта Р. (лист 68), “В
чупката на съществуващата сграда, към южната ограждаща стена и в нейния
югоизточен ъгъл е пристроен санитарен възел. Подът на пристройката е изравнен с
пода на жилищния етаж, а покривът й е изравнен с нивото на пода на таванския
етаж. За построяването на пристройката са изпълнени стоманобетонови
плочи на 2 нива - на нивото на пода на жилищния етаж, представляващ и ниво на
външната веранда и на нивото на пода на таванския етаж. Плочите са с дебелина
10 см. Над втората плоча са положени топло и хидро изолации,
настилка от гранитогрес и по периметъра на
застрояването - бетонов борд. При изпълнението на покривната плоча на
пристройката, към нея функционално е свързана съществуваща тераса в таванския
етаж и е оформена обща тераса. Не е монтиран предпазен парапет. Пристройката е
задигната от нивото на терена на двора поради наличието на задигане и в
съществуващото ниво на жилищния етаж. За да се изпълни изравняването в зоната
на контакта стара - нова плоча на височина 1,15м. от терена, в 3 от ъглите на
пристройката са изпълнени 3 стоманобетонови колони с
2 стоманобетонови греди между тях и плоча, свързана
със старата плоча на верандата. Така са оформени две от страните на
пристройката. За трета страна на пристройката служи съществуващата ограждаща
стена на жилищната сграда - от север. Под плочата на първия етаж стените на сградата
от север и запад са каменни, а нагоре стената на сградата от север е от тухлена
зидария. Четвъртата страна на пристройката е изпълнена от тухлена зидария върху
плочата на съществуващата веранда. Под новозаетата
площ на пристройката е изпълнена бетонова площадка с дебелина 5-10см. до
получаване на равно ниво на нивото на терена. Пристройката има неправилна форма
в план. Размерите са: 2,26м., 2,21м., 4,10м., 2,98м. Под първата плоча
пространството е празно и в него се установява наличието на канализационни
тръби -вертикала от тръба ф110 от пода на санитарния възел отгоре. Тръбата
влиза в земята за включване към каналното отклонение за имота. Видими са хоризонтални
тръби под плочата към тръбата ф110, отвеждащи канални води от всеки от
санитарните прибори - от мивката ф50, от тоалетната ф110 и от подовия сифон на
банята с тоалетна в етажа ф50. Светлата височина на санитарния възел - баня с
тоалетна е 2,60м. Изпълнени са настилки на пода 5см. и окачен таван 35см. Между
двете плочи има 3,00м. разстояние във височина. Достъп до санитарния възел има
само от жилищната сграда с врата от стълбищната
площадка на основното стълбище на сградата. Естествено осветление санитарния
възел има чрез един прозорец в южната му ограждаща стена с размери 60/60см.
Санитарният възел е оборудван и обзаведен. По стените е положен фаянс, по пода
- теракота. Монтирани са: тоалетна чиния, мивка, душ и бойлер. Водоподаване е осъществено от водопороводното
отклонение за жилищната сграда…“
Пак според експертното заключение
(лист 70), “Процесната
пристройка е изпълнена със стоманобетонова носеща
конструкция - колони и греди и две плочи. Ограждането е с тухлена зидария.
Плочите са свързани със съществуващи плочи на жилищната сграда. На първото ниво
/1,15м. над терена на двора/, новата плоча е свързана със съществуващата чрез
закотвяне на армировката й в бетона на старата плоча. След изпълнението на
ограждащата зидария върху тази плоча, новата плоча на второто ниво /покрив на
пристройката/ е изпълнена върху зидарията. И двете плочи са закотвени в
подовите конструкции на нивата на етажите на жилищната сграда. Конструктивно процесната пристройка е свързана със сградата. Всички
вертикални повърхности са облицовани с фасадна облицовка по системата “Сайдинг““.
Според Приложение №4 (лист 74) към
заключението на вещото лице Р., процесната пристройка
е изпълнена извън очертанията на предвиденото основно застрояване в УПИ II-1275, кв.80, а в конструктивно и функционално
отношение пристройката се явява разширение на съществуващото на място основно
застрояване в УПИ, представляващо жилищната сграда, със ЗП от 85 кв.м.
При това положение, настоящият
състав на съда намира, че следва да се приеме за установено, че разпореденият за премахване строеж е изпълнен в отклонение
(несъответствие) с предвижданията на действащия ПУП (ЗРП, одобрен със Заповед
№902 от 21.09.1982г.), поради което е налице хипотезата на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ.
Разпоредената
за премахване пристройка, в конструктивно и функционално отношение,
представлява разширение на строеж от основното застрояване (жилищната сграда
със ЗП от 85,00 кв.м.), който е от пета категория, и за чието изпълнение е
нужно одобряването на инвестиционен проект (по аргумент от нормата на чл.147,
ал.1 от ЗУТ), както и издаването на разрешение за строеж (по аргумент от
нормата на чл.151, ал.1 от ЗУТ).
От своя страна, изпълнението на процесната
пристройка без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж
за целта се явява направено в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и
разглежданият строеж е незаконен по смисъла на ЗУТ. Респективно, налице са и
двете фактически основания, послужили за издаване на оспорената по делото
заповед.
Съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до
7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на
удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Тъй като разпореденият за премахване строеж е изпълнен след
07.04.1987г., то същият не е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на
ЗУТ.
Съгласно §16, ал.2 от ПР на ЗУТ, не се премахват
незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но
неузаконени до влизането в сила на този закон, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани
от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. Посочи се,
че разпореденият за премахване строеж е изпълнен след
08.07.2004г. или след 30 юни 1998г., поради което не е налице и тази
хипотеза.
Съгласно §16, ал.3 от ПР на ЗУТ, в сила от
02.01.2001г., незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998г., но неузаконени
до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани
от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването
на този закон. Установеното време на изпълнение на строежа изключва наличието и
на тази хипотеза.
Според разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР към Закона за
изменение и допълнение на ЗУТ, (ЗИДЗУТ-2012г., ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в
сила от 26.11.2012г., изм. ДВ, бр.101 от 22.12.2015г.), строежи, изградени до
31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Предвид времето на изпълнение на процесния
строеж (след 19.02.2009г.) не е налице и тази хипотеза, в какъвто смисъл е и
приетото поделото Становище с Изх.№АО-07-01-330#20 от 15.01.2020г. (лист 87) на главния архитект на
община Кричим.
Независимо от установените незаконност и нетърпимост на строежа обаче,
за да бъде допуснато премахването му следва да бъде извършена и преценка за
съразмерността на намесата в правната сфера на собствениците на строежа. Без
съмнение заповедта за премахване на незаконен строеж представлява намеса в
правото на жалбоподателката по чл.8, ал.1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) на
неприкосновеността на жилището ѝ (за което се твърди, че е нейно единствено
и се обитава от нея и нейните майка и син). Именно в този аспект е установено и
трайното разбиране в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),
че във всеки конкретен случай се дължи проверка дали една такава намеса е “допустима“
и преценка дали е “необходима в едно демократично общество“. Тук трябва да се
посочи, че проверка за пропорционалност се дължи служебно без да са нужни
изрични възражения в тази насока. По отношение на “допустимостта на намесата“
като принудителна мярка, както ясно е посочено и в текста на чл.8, ал.2 от
КЗПЧОС, са релевантни обстоятелството дали тя е предвидена в закона. Като продължение
на тази проверка е необходимо да се установи дали намесата е съответна на целта
на закона, т.е. да не представлява превратно упражняване на власт чрез
позволени средства за постигане на правно запретен
резултат.
Релевантните за “необходимостта от намесата“ в условията на демократично общество обстоятелства също са ясно посочени в чл.8, ал.2 от КЗПЧОС- “… в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите“. Наличието на което и да е от тези обстоятелства оправдава необходимостта от намеса, но само в случай, че същата няма да се яви непропорционална и в прекомерна вреда на противопоставим частен интерес.
В случая, наличието на незаконен и нетърпим строеж представлява фактическо основание, кореспондиращо с правното такова по чл.225а от ЗУТ, за намеса на държавата (общината) в хипотезата на “допустимостта“ по чл.8, ал.2 от КЗПЧОС чрез издаване на административен акт, въз основата на законова уредба в съответствие с целта на закона- да се гарантира ефективното прилагане на регулаторното изискване никакви сгради да не могат да се строят без разрешение, чрез възстановяването на върховенството на закона (вж., mutatis mutandis, Saliba v. Malta, № 4251/02, § 44, 8 ноември 2005г.), което в разглеждания контекст може да се смята като попадащо в определението за насърчаване на “икономическото благосъстояние на страната“.
При това положение, в настоящия случай от решаващо значение е да се отговори на въпроса “необходима“ ли се явява тази намеса спрямо преследваната от законна цел.
Принципът за равенство пред закона налага тази преценка да се извършва за всяко засегнато лице, независимо дали принадлежи към уязвима група или не. Респективно, да не се дава превес на защитата на определени групи лица по етнически, икономически или социален признак пред защитата на отделния индивид, тъй като противното означава да се допусне дискриминационно третиране, което ще бъде в разрез с принципите на демократичното общество.
Няма съмнение, че правилата на чл.8, ал.1 от КЗПЧОС целят гарантиране на основно право, каквото е правото на жилище и неговата неприкосновеност. Тук обаче не може да се пренебрегват обстоятелствата, при които засегнатото лице се е сдобило със съответното незаконно жилище.
В случая, жалбоподателката и заинтересуваното Г.Г. лице придобиват ПИ с идентификатор №39921.501.624, ведно с построените в имота сгради и постройки, по наследяване на П.Г.П., който е изпълнил разпореденият за премахване строеж.
Според легалните определения на §5, т.т.29 и 30 от ДР на ЗУТ, “жилищна сграда“ е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ; а “жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Според чл.97, ал.2, т.1 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба№7), жилищните сгради с едно жилище са еднофамилни, каквато в случая се явява сградата с идентификатор №39921.501.624.1, към която конструктивно и функционално е изпълнена разпоредената за премахване пристройка “санитарен възел“.
Според чл.108, ал.2 от Наредба №7, в жилището се предвиждат жилищни помещения (помещения с основно предназначение за обитаване)- дневни, спални, детски стаи и трапезарии; помещения със спомагателно и обслужващо предназначение- помещения за санитарно-хигиенно обслужване- бани, тоалетни и бани-тоалетни.
А според нормата на чл.110, ал.1 от Наредба №7, всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището.
В съдебно
заседание, проведено на 07.01.2020г. (лист 80а), вещото лице Р. обяснява
следното: “През последните 2-3 години е
изпълнена пристройката. Функционално е свързана със старата сграда. Входът им е
откъм стълбищната площадка на сградата. Ако човек
трябва да влезе в къщата, има вход от верандата от изток. Няма друг санитарен
възел. В основната къща няма друг санитарен възел и не е имало. Имотът се
обслужва от тоалетна на двора“.
Предвид последно посоченото, настоящият състав на съда на мира, че с изпълнението на разпоредената за премахване пристройка съществуващата на място “жилищна сграда“ придобива качеството на “жилище“ по смисъла на ЗУТ.
От своя страна, евентуалното изпълнение на оспорената по делото заповед, изразяващо се в премахване на пристройката “санитарен възел“ (всъщност баня-тоалетна), ще трансформира жилище в жилищна сграда, което обстоятелство представлява нарушение на принципа за съразмерност, нормативен израз на който е нормата на чл.6, ал.2 от АПК и съгласно която норма административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Нарушаването на принципа за съразмерност обуславя незаконосъобразността на оспорената по делото заповед, поради което същата следва да бъде отменена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на ответната администрация е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №РД-02-09-313 от 20.09.2019г. на кмета на
община Кричим, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, на А.П.Г., ЕГН **********,
и на Г.П.Г., ЕГН **********, е наредено премахването на незаконен строеж,
представляващ “пристройка санитарен възел“, разположен от югоизточната страна
на жилищна сграда с идентификатор №39921.501.624.1, разположена в ПИ с
кадастрален идентификатор №39921.501.624 по КК и КР на гр. Кричим, одобрени със
Заповед №РД-18-13 от 19.02.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, УПИ
ІІ-1275, кв.80 по регулационен план на гр. Кричим, с административен адрес: гр.
Кричим, ул. “Цар Симеон” №5.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Адм.
съдия:.........................
/Н.Бекиров/