№ 10
гр. Ямбол , 19.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица С. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Галина И. Вълчанова
Люцканова
като разгледа докладваното от Росица С. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20202300500487 по описа за 2020 година
Производството е по чл.248 ГПК.
Делото е във фаза след постановяване на Решение №259/16.12.2020 г. по възз.гр.д.
№487/2020 г. по описа на ЯОС, което е необжалваемо.
По делото е постъпила молба, вх.№14/12.01.2021 г. от въззиваемата страна - НББАЗ за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Иска се намаляване на
размера на присъденото, на осн. чл.38 ЗА, на адвокатите-пълномощници на насрещната страна
възнаграждение за първата инстанция. Искането е мотивирано с твърдението, че присъденото
възнаграждение в размер на 3600 лв., за осъщественото процесуално представителство пред
първата инстанция е в повече от минимума по Наредба №1/2004 г. и следва да бъде намалено на
сумата от 2160 лв.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК въззивниците, чрез пълномощника адв.А.М. са депозирали
писмен отговор, в който е заявено становище за неоснователност на молбата за изменение на
решението на ЯОС в частта му за разноските, представляващи присъдено адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ. Посочено е, че присъдената от съда сума
от 3600 лв. за осъществена защита пред първата инстанция на четирите ищци, действително
надвишава с малко минимума по Наредба №1/2004 г., но намират че следва да бъде отчетена
фактическата и правна сложност на делото, проведени няколко съдебни заседания пред районния
съд, в които адвокатите са се явили лично, събирането на многобройни доказателства. Иска се
молбата да бъде оставена без уважение.
Молбата е подадена в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, ЯОС е отменил изцяло
решението на ЯРС и осъдил Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
1
застрахователи" /НББАЗ/ да заплати на К. К. К., Т. К. К., С. К. П. и Н. К. С. сумата от по 5 000.00
лева /частичен иск от 30 000 лв./ за всяка от тях, представляващи неимуществени вреди вследствие
смъртта на брат им П.К.Т., настъпила при ПТП на 03.08.2018 год., ведно със законната лихва,
считано от 06.05.2019г. до окончателното изплащане. Със същото решение ЯОС осъдил НББАЗ да
заплати на адв.Щ.Щ. от АК-Х. и на адв.А.М. от АК-С., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от
общо 6 384 лева с вкл.ДДС – направени пред двете инстанции разноски за процесуално
представителство. В мотивите на решението, съдът е изложил как е формирана присъдената сума
от 6384 лева с вкл. ДДС, а именно: на осн. чл.7, ал.2, т.3 и ал.9 от Наредба №1/2004 г. в размер на 3
600 лв. с вкл.ДДС /по 900 лева с вкл.ДДС за всяка една от ищците/ за осъщественото процесуално
представителство пред първоинстанционния съд и в размер на 2 784 лв. с вкл.ДДС /по 696 лв. с
вкл.ДДС за всяка една от въззивниците/ за осъщественото процесулно представителство пред
въззивната инстанция. При определяне размера на адвокатското възнаграждение ЯОС е съобразил
действителната фактическа и правна сложност на делото, минималния размер на адвокатското
възнаграждение с оглед материалния интерес на делото, участието на процесуалните
представители в проведени три съдебни заседания в производството пред ЯРС и обема на
извършената от процесуалните представители на въззивниците - ищци работа пред двете съдебни
инстанции.
ЯОС намира, че решението му в частта за присъденото, на осн. чл.38 ЗА, на адвокатите-
пълномощници на ищците възнаграждение за първата инстанция е правилно и не е постановено
при допусната грешка във фактическите и правни изводи. Не е спорно, че ищците по делото са
били защитавани от адв.Щ.Щ. от АК-Х. и адв.А.М. от АК-С. безплатно на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА,
поради което и предвид изхода на делото, същите на осн. чл.38, ал.2 ЗА имат право да им бъде
присъдено възнаграждение. Съобразно чл.38, ал.2, изр.2 ЗА съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА и осъжда другата страна да го
заплати.
В конкретния случай, действително определеното от съда възнаграждение надвишава
предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер, но за да определи конкретния размер на
възнаграждението, съдът е съобразил действителната фактическа и правна сложност на делото,
участието на процесуалните представители на ищците в проведени три съдебни заседания в
производството пред ЯРС и обема на извършената от тях работа.
Не може да бъде споделен довода на НББАЗ, че присъденото възнаграждение следва да
бъде намалено само защото е определено в размер, надвишаващ минимума по Наредба №1/2004 г.
И това е така, т.к. както вече се посочи, закона - чл.38, ал.2, изр.2 ЗА, определя минимума на
възнаграждението, който съда следва да съблюдава, но не го лишава от възможност при преценка
на конкретните обстоятелства, да определи възнаграждение над минимума, което в настоящия
случай е сторено.
При тези фактически данни, в постановеното решение, съдът е изложил мотиви, защо
определя възнаграждението на адв.Щ.Щ. от АК-Х. и адв.А.М. от АК-С. за първата инстанция в
посочения размер. Предпоставки, които да доведат до промяна на изводите на съда по този въпрос
не са налице, а доводите на НББАЗ в молбата им не се споделят. Ето защо и молбата за изменение
на решението в частта за разноските се явява неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
2
Водим от изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, вх.№14/12.01.2021 г. на НББАЗ за изменение на
Решение №259/16.12.2020 г. по възз.гр.д.№487/2020 г. по описа на ЯОС в частта за разноските,
чрез намаляване размера на присъденото, на осн. чл.38 ЗА, на адвокатите-пълномощници на
насрещната страна възнаграждение за първата инстанция на 2160 лв.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3