№ 11927
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110164088 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „Т.С.“ ЕАД против Й. И. Й. с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в
размер на 2172,69 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 22, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“
бл. --, вх. А, ет. 8, с аб.№ ------, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна
лихва за период от 16.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 242,76 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 15.09.2018 г. до 11.05.2021 г., сумата в размер на 29,75 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 16.06.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата 4,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.10.2018 г. до
11.05.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3631/30.06.2021 г. по ч. гр.
д. № 34370/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за които се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от
1
ищеца в заповедното и настоящото производство съдебни разноски да бъдат възложени в
тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител адвокат Д. И., оспорва предявените искове. В подадения отговор са
изложени съображения, че претендираните суми не отговарят на действително потребените
количества топлинна енергия. В контекста на наведеното възражение особеният
представител поддържа, че технологичното оборудване, а именно общия топломер в
абонатната станция на процесната жилищна сграда, не е преминало през изискуемите
редовни проверки по метрологичен контрол, а отделно липсват доказателства за редовно
отчитане. В допълнение в подадения отговор са изложени твърдения, че не е налице редовно
засичане на показанията на измервателните уреди в процесния недвижим имот. Особеният
представител намира, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се
установява дали са приспаднати количествата топлинна енергия, представляващи
технологични разноски от общото количество топлинна енергия. С подадения отговор са
оспорени и размерите на начислените обезщетения за забава. При условията на
евентуалност е паправено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията за главница за незаплатена цена на топлинна енергия, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В отговора е обективирано искане на особения представител за увеличаване
на определеното му възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В открито съдебно заседание от 06.06.2023 г. при съобразяване на становището на
страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че „Д.“ ООД е извършвало
за процесния период и имот услуга дялово разпределение на топлинна енергия, както и че за
процесния имот и период количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване
е изчислено на база реален отчет на монтиран в жилището 1 бр. водомер за топла вода,
както и че за процесния период са изготвени изравнителни сметки.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. Съответно според нормата на чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
2
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен препис от Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
чл. 117 ЗТСУ от 03.09.1982 г., по силата на който ответникът придобил право на
собственост върху процесния недвижим имот. Когато топлопреносното предприятие е
доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в
определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в
доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на
собственост върху имота преди процесния период.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път. От заключението се установява, че от
отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технолигичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя
между всички потребители в сградата единствено за битово горещо водоснабдяване.
Експертът разяснява, че топлинна енергия е начислена единствено за битово горещо
водоснабдяване, като данните от монтирания в имота водомер за топла вода са снети след
реален отчет на измервателния уред. От приетото заключение се установява, че цената на
потребената топлинна енергия за процесния период при съобразяване на изготвените
изравнителни сметки възлиза на сумата в размер на 2743,79 лева. От приетото по делото
заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно
и компетентно дадено, се установява, че са извършени плащания в погашение на процесните
суми в размер общо на 706,12 лева, като размерът на непогасеното вземане на цена на
доставена топлинна енергия възлиза на сумата в размер на 2172,69 лева.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на Д.орите на „Т.С.“ ЕАД са
приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са
влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им –
арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
При доказаност на предявения иск за главница по основание и размер, следва да бъде
разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване на задължението
по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
3
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 16.06.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
16.06.2018 г., са погасени по давност.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че вземането за
главница, чиято изискуемост е настъпила преди 16.06.2018 г. възлиза на сумата в размер на
204,71 лева. От изложеното следва, че претенцията за главница се явява основателна за
сумата в размер на 1967,78 лева за периода от 16.06.2018 г. до 30.04.2020 г., като за
разликата до пълния заявен размер от 2172,69 лева и за периода от 01.05.2017 г. до
15.06.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По делото не е спорно, че „Д.“ ООД е извършвало за процесния период и имот услуга
дялово разпределение на топлинна енергия. От приетото по делото заключение по
допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че начислената такса за услуга
дялово разпределение възлиза на сумата общо в размер на 29,75 лева. При съобразяване на
естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението съдът приема, че
начисляваните месечни стойности съответстват на извършена работа, в който смисъл е и
Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на СГС. Предвид
изложеното и доколкото вземането за претендира за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г.
( т.е. за период по-кратък от три години преди подаване на заявлението за издаване на
изпълнение) съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло основателен.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се
налага изводът, че „Т.С.“ ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за
забава само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в
интернет, доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна
4
енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет
страницата на ищцовото дружество – Решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по
описа на СГС, Решение от 12.12.2022 г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС,
Решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, Решение от 03.05.2022
г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС и др. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че вземанията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия, чиято изискуемост е възникнала преди 16.06.2018 г. ( т.е.
преди повече от три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) възлиза на сумата в размер на 28,86 лева. От изложеното следва, че
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата в
размер на 213,63 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 242,76 лева претенцията
следва да бъде отхвърлена.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответникаследва
да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от дружеството разноски
възлизат на сумата общо в размер на 99 лева, от които сумата в размер на 49 лева внесена
държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. По съразмерност ответникът следва да заплати сумата в размер на 89,36
лева.
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата в размер общо на 949 лева, от които сумата в размер на 49 лева довнесена държавна
такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 300 лева депозит за назначаване на особен
представител, 500 лева депозит за вещи лица по допуснатите експертизи и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената част от предявените
искове в тежест на ответника следва да бъде възложено да заплати сумата в размер на
856,60 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу Й. И. Й., ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр. София, ж.к. „Л.“ бл. --, вх. А, ет. 8, ап. 22, обективно
5
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 1967,78 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент 22, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“ бл. --, вх. А, ет. 8, с аб.№ ------, за периода
от 16.06.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва за период от 16.06.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 213,63 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2018 г. до 11.05.2021 г. и сумата в размер на 29,75 лева, представляваща незаплатена
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва за период от 16.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 3631/30.06.2021 г. по ч. гр. д. № 34370/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
главница за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния заявен размер от
2172,69 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 15.06.2018 г., предявеният иск за обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата
над уважената част до пълния заявен размер от 242,76 лева и предявеният иск за сумата 4,97
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за дялово разпределение за период от 01.10.2018 г. до 11.05.2021 г.
ОСЪЖДА Й. И. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София, ж.к. „Л.“ бл. --,
вх. А, ет. 8, ап. 22, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 89,36 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Й. И. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София, ж.к. „Л.“ бл. --,
вх. А, ет. 8, ап. 22, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 856,60 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 34370/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6