№ 741
гр. Шумен, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20213630103039 по описа за 2021 година
Предявен иск, с правно основание чл. 108 от ЗС.
Искова молба от пълномощник на Г. С. Х., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, срещу Д. Р. С., ЕГН : **********, с адрес за призоваване –
***, с посочено правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищцата твърди, че с ответницата били собственици, при равни квоти,
на следния недвижим имот :
1. Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***; адрес : *** обекта е
разположен в поземлен имот с идентификатор ***, на етаж 1, с площ
20,48 кв.м.; предназначение: хангар, депо, гараж, при съседни
самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж: № ***.11; под обекта:
няма; над обекта: № ***.24.
Ответницата владеела и ползвала имота, и въпреки отправени покани,
ищцата нямала достъп до идеалната си част, поради което иска, ответницата
да се осъди, да ѝ предаде владението на ½ ид.ч. от имота.
Представя и иска допускане на писмени доказателства.
В срока за отговор на исковата молба ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Иска отхвърлянето му
1
и присъждане на разноски. Признава че имота е съсобствен, при посочените
квоти. Твърди, че държи нейни вещи в него, заемащи по-малка част от
собствената , като ищцата има достъп до имота и реално го ползва за
съхранение на свои вещи.
В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез
представители, поддържа заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е
неоснователен, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Не се спори между страните и се установява от писмените
доказателства, че страните са съсобственици на процесния гараж, при равни
квоти. Ищцата придобила идеалната си част, с прекратяване на барака , със
св. Р. Симеонов, а ответницата нейната, в хода на делбено дело между
родителите ѝ, по дарение от баща си.
С покана, връчена на 25.06.2020г., настоящият повереник на ищцата,
поискала от ответницата да предаде ключ от гаража на съсобственика си, да
го освободи от вещите си, чрез складирането на които, в него, го ползва и да
сключат договор, по силата на който гаража, да се ползва от ищцата, срещу
заплащане на сумата от 40 лева месечно. В отговор през месец август същата
година ответницата превела по банкова сметка на ищцата сумата от 80 лева, с
посочено основание на превода „наем на гараж за два месеца“.
Преценката на свидетелските показания, на тези от свидетелите, които
не се намират в близка родствена връзка със съответната страна/баща на
ответницата и майка на ищцата/, съпоставени с писмените доказателства,
приетите електронни документи, възпроизведени на хартиен носител и
изявленията на ответницата, по ГД № 3343/2019г./преценени като признание
факта на ползване на процесния имот, за периода 2017-2018г./ и изявленията
на ищцата, дават възможност да се приеме, че гаража се ползва от
съсобствениците, чрез съхранение на техни вещи в него, а до 2018г., от
ответницата, за паркиране на автомобил, при редките и посещения в гр.
Шумен; двете, не поддържат каквито и да е отношения, както по между си
така и с роднините на другата; вратата на гаража е отключена повече от две
години и се отваря свободно, а тази на подхода към гаража и съседните му,
2
предвид състоянието , корозията и повредата на заключващите и механизми,
не е затваряна и заключвана отдавна. Последното опровергава показанията на
ищцовите свидетели и изявленията на страната, че при посещенията , гаража
бил заключен.
Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните
изводи :
Съгласно трайно залегналото в доктрината и съдебната практика
становище, предпоставки, за уважаване на ревандикационния иск са пълното
доказване от страна на ищеца, че е собственик на процесната вещ, че тя се
владее именно от ответника, и че последният, я владее без основание, като
първата и вторите две са комулативно дадени. В настоящото производство
посочените не се доказаха. Страните са съсобственици на вещта, което не и
спорно, но дава възможност за уважаване на иска, само в установителната му
част. Приетото за установено, не сочи действия на ответника, които могат да
се да се определят като държане на вещта, като своя, съответно владее
идеалната част на ищцата като своя. Ако се приеме за установено, че
ответницата има ключ за гаража, а ищцата не, с отбелязването, че този
проблем, от една страна, като факт е относим, само към обосноваване на
интереса , от предявяване на иск, като настоящия, но не го прави
основателен, а от друга, надали съществуването му е резултат от
недобросъвестност на ответника, то с оставянето на отключен съсобствения
имот, последната демонстрира по скоро отказ от права, а не владение на
ищцовата идеална част, като своя. Въпреки, че ползването на цялата вещ, не
обосновава владение на идеалната част на насрещната страна, и то не бе
доказано. Както се посочи в гаража се намират както вещи на ищцата –
мебели и бяла техника, така и такива на ответницата, но не се установи, нито
едните да заемат пространство надхвърлящо квотата в съсобствеността. Така
при липсата на владение от страна на ответника на ищцовата идеална част от
съсобствената вещ, не се налага и оборване презумпцията на чл. 69 от ЗС.
Поради това, предявения иск, с правно основание чл. 108 от ЗС, е
недоказан, и следва да се отхвърли, в осъдителната му част, като
неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищцата следва да заплати на
ответницата разноските в производството, в размер на 600 лева адвокатско
3
възнаграждение.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Р. С., ЕГН :
**********, с адрес за призоваване – ***, че Г. С. Х., ЕГН : **********, с
адрес за призоваване – ***, е собственик на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор ***; адрес : *** обекта е разположен в поземлен
имот с идентификатор ***, на етаж 1, с площ 20,48 кв.м.; предназначение:
хангар, депо, гараж, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия
етаж: № ***.11; под обекта: няма; над обекта: № ***.24.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. С. Х., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, срещу Д. Р. С., ЕГН : **********, с адрес за призоваване –
***, иск, с правно основание чл. 108 от ЗС, в частта му, за осъждането , да
предаде владението на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор ***; адрес : *** обекта е разположен в поземлен имот с
идентификатор ***, на етаж 1, с площ 20,48 кв.м.; предназначение: хангар,
депо, гараж, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж: №
***.11; под обекта: няма; над обекта: № ***.24, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. С. Х., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***,
да заплати на Д. Р. С., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, сумата
от 600 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4