№ 9246
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110150320 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 357, ал. 1 КТ, вр. с чл. 325, ал. 1, т. 2, пр. II от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ
и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Л.
Д. Л., ЕГН **********, срещу „/ЮЛ/“ .., ЕИК ..., за признаване за установено спрямо
ответника прекратяването на ТПО на 22.01.2021 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 2, пр. II от
КТ, за осъждане на ответника да заплати сумата от 1230 лв., представляващо обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 50 дни (за 2018 г.- 6 дни, за 2019 г.- 20 дни,
за 2020 г.- 20 дни, и за 2021 г.- 4 дни), и сумата от 59,45 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за обезщетение по чл. 224 КТ от 01.03.2021 г. до 29.08.2021 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 28.08.2021 г., до
окончателното плащане на сумата.
Ищцата Л. Д. Л., ЕГН **********, твърди, че между нея и ответника бил сключен
трудов договор № ... г., съгласно който възникнало трудово правоотношение между
страните. Посочва, че в периода 01.11.2018 г. до 05.10.2020 г. е използвала отпуск за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст, който бил прекъснат на 05.10.2020 г., тъй като
детето започнало да посещава ясла. За последното на 01.10.2020 г. ищцата информирала
ответниковото дружество, в качеството му на неин работодател, и на 05.10.2020 г.
последният я е уведомил, че прекратява ТПО поради намален обем на работа, за което й
връчил известие и издал Заповед № ... г. за прекратяване на ТПО, считано 06.11.2020 г.
1
Впоследствие ищцата депозирала жалба до Инспекция по труда поради отказ на
работодателя да изплати обезщетение по чл. 224 КТ и било установено, че последният е
отменил по свой почин заповедта за прекратяване на ТПО поради незаконосъобразност на
същата. В тази връзка ответникът бил издал Заповед № ... г. за отмяна на уволнението, която
била връчена на ищцата чрез куриерска пратка, получена на 07.01.2021 г. Посочва, че в
законовия двуседмичен срок не се е явила на работа, с оглед което трудовото
правоотношение било прекратено ex lege на основание чл. 325, ал. 1, т. 2, пр. II КТ, считано
от 22.01.2021 г. Твърди, че е изпратила писмено искане до работодателя да изпълни
задължението си да издаде и връчи заповед за прекратяване на ТПО на основание чл. 325,
ал. 1, т. 2, пр. II КТ, включително да изплати полагащото й се обезщетение за неползван
платен годишен отпуск, но не последвало изпълнение от страна ответника. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „/ЮЛ/“ .., ЕИК ..., не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест по следния начин:
По иска с правна квалификация чл. 224 КТ в тежест на ищцата е да докаже наличието
на трудово правоотношение между страните, прекратяването му и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец.
По иска по чл. 86 ЗЗД относно обезщетението за забавено плащане на главницата
ищцата следва да докаже, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава.
Между страните не се спори относно наличието на съществувало между страните
трудово правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е Трудов договор № ... г.
и Допълнително споразумение № ... г., като същото е било прекратено със заповед от
22.01.2021 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 2, пр. II КТ, поради неявяване на служителя да
заеме работата в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване. Също
така между страните не се спори относно размера на дължимото обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск и дните, за които се дължи.
От приетите писмени доказателства се установява, че със Заповед № ... г. трудовото
правоотношение между страните е било прекратено, след което ответникът, в качеството си
на работодател, по свой почин я е отменил като незаконна и е издал Заповед № ... г.- за
отмяна на уволнението, която била връчена на ищцата на 07.01.2021 г. Между страните не
се спори, че ищцата не се е явила да заеме длъжността в предвидения за това срок по чл.
325, ал. 1, т. 2, пр. II КТ, в резултат на което правоотношението е било прекратено ex lege и е
била издадена Заповед за прекратяване на трудов договор № ... г., в която било наредено да
се заплати на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
2
От представеното платежно нареждане от 08.04.2022 г. е видно, че ответното
дружество е погасило изцяло задължението си за заплащане на обезщетение по чл. 224 КТ,
както и изтеклата лихва върху главницата, в хода на настоящото производство, т.е. след
завеждане на исковата молба в съда.
Ето защо се налага извод, че по делото са установени при условията на пълно и главно
доказване всички факти, включени във фактическия състав на спорното право по иск с
правно основание чл. 224, ал .1 КТ. Същевременно от страна на ответното дружество са
представени доказателства за извършено плащане на претендираните суми, което е
извършено в хода на настоящото производство.
Върху заплатената в хода на производството сума за главница в размер на 1290 лв. е
дължима и законна лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда / 28.08.2021 г./ до
окончателното изплащане / 28.08.2021 г./, която е в размер на 76.53 лева, като ответното
дружество е заплатило и тази сума в полза на ищцата видно от платежно нареждане от
08.04.2022 г., приложено по делото.
С оглед гореизложеното, и по арг. от разп. на чл. 235, ал.3 от ГПК, задължаваща съда
да вземе предвид при постановяване на решението си и фактите, настъпили след
предявяване на иска, в случая извършеното плащане от ответника, съдът следва да отхвърли
предявените искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД като погасени чрез
плащане, извършено в хода на производството.
По разноските:
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати и сторените от ищцата съдебни
разноски, доколкото е дал повод за образуване на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и по арг.
от противното на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК. По делото е представено доказателство за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. под формата на договор за правна
помощ, имащ характер на разписка, като ответното дружество е направило възражение за
прекомерност. В случая минималното възнаграждение е в размер на 320,20 лв. Съдът
намира, че действително заплатеният адвокатски хонорар, съотнесен към действителната
фактическа и правна сложност на делото, се явява прекомерен и следва да бъде намален до
сумата от 320,20 лв., която да се присъди на ищцата.
Така мотивиран, на основание чл. 235, ал.1 до 3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните и по предявения по
чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 357, ал. 1 КТ, вр. с чл. 325, ал. 1, т. 2, пр. II от КТ, че
трудовото правоотношение между страните, възникнало въз основа на Трудов договор № ...
г. и Допълнително споразумение № ... г., е било прекратено на 22.01.2021 г. на основание
чл. 325, ал. 1, т. 2, пр. II от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Д. Л., ЕГН ********** против „/ЮЛ/“ .., ЕИК ..., със
3
седалище и адрес на управление /АДРЕС/, представлявано от Й. С. С. - Ш. и Е. С. Ш.-
управители, искове с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане
на следните суми: 1230 лв., представляващо обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 50 дни (за 2018 г.- 6 дни, за 2019 г.- 20 дни, за 2020 г.- 20 дни, и за 2021
г.- 4 дни), и сумата от 59,45 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
01.03.2021 г. до 29.08.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба- 28.08.2021 г., до окончателното плащане на сумата, като погасени чрез плащане в
хода на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал.5 ГПК, „/ЮЛ/“ .., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление /АДРЕС/, представлявано от Й. С. С. - Ш. и Е. С. Ш.- управители, да
заплати на Л. Д. Л., ЕГН **********, дължимото адвокатско възнаграждение в размер на
320,20 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4