Решение по дело №238/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от Г. Д. И. от гр. Русе, депозирана чрез процесуален представител – упълномощения адв. Д. К., срещу Решение № 2153-17-35/27.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 4 /прот. № N01041/30.01.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе, с което на Г. Д. И. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в частта относно датата на отпускане на пенсията и размера й .

Жалбоподателят сочи, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни поради неправилно определяне от пенсионните органи на началната дата за отпускане на пенсията и неправилно изчисляване на нейния размер. Твърди, че е налице нарушение на установените в закона принципи на равнопоставеност, солидарност, съразмерност, комплексност. Претендира се прогласяване нищожността на оспореното решение, а в случаите на алтернативност постановяване на решение, с което същото да бъде отменено изцяло като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че датата на отпускане на пенсията, следва да е 28.02.2024 г., когато е подадено искане към Регионалната картотека на медицинската експертиза за освидетелстване от ТЕЛК. Сочи и, че неправилно е определен минималния размер.Претендира се присъждането на възнаграждение на адвокат Д. К. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).

Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Русе, чрез своя процесуален представител гл. юр. Ц. Р., в представени по делото писмени бележки и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидената от закона форма и срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С Експертно решение № 92574/224/10.12.2024 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „К.“ АД, гр. Русе, на Г. Д. И. са определени 60, 00 % ТНР, дата на инвалидизиране - 10.12.2024 г. и срок на инвалидността -01.12.2026 г. въз основа на подадено от Г. Д. И. заявление-декларация за освидетелстване с вх. № 182024022827600/28.02.2024 г. на РКМЕ. Експертното решение е получено от жалбоподателя на 12.12.2024 г. като не се твърди и липсват данни да е оспорено от негова страна пред НЕЛК в срока по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето.

На 10.01.2025 г. медицинската комисия към ТП на НОИ – Русе е потвърдила изцяло Експертно решение № 92574/224/10.12.2024 г. на ТЕЛК /Решение № 0014 от зас. № 1 – л. 26 от преписката/.

Със заявление вх. №2112-17-923/13.12.2024 г. до ТП на НОИ –Русе, жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване /л. 10 – л. 13 от преписката/.

С Разпореждане № 4 /прот. № N01041/30.01.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе на Г. Д. И. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО за 60 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, считано от 10.12.2024 г., със срок на инвалидността до 01.12.2026 г., в минимален размер, съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО, в размер на 493, 48 лева, до определянето на размера по реда на КСО.

С жалба вх. №1012-17-127 от 10.03.2025г. И. е обжалвал Разпореждане № 4 /прот. № N01041/30.01.2025 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ – Русе по административен ред пред директора на ТП на НОИ - Русе. С Решение № 2153-17-35 от 27.03.2025 г. директорът на ТП на НОИ - Русе е потвърдил Разпореждане № 4 /прот. № N01041 от 30.01.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - град Русе. В акта са изложени доводи, че определената с влязло в сила експертно решение дата на инвалидизиране – 10.12.2024 г. е в съответствие с нормата на чл. 94 от КСО, която се явява и начална дата на отпускане инвалидната пенсия, поради което и разпореждането за нейното отпускане е прието за законосъобразно.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 2153-17-35/27.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Русе. Същото е издадено от компетентен орган, на основание чл. 117, ал. 1 от КСО. По реда на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Оспореното решение, както и потвърденото с него разпореждане отговарят на изискванията за форма съгласно чл. 117, ал. 5 КСО, във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК. Посочени са фактически и правни основания за издаването им.

Оспореният индивидуален административен акт е постановен в съответствие с приложимите материалноправни и процесуални разпоредби.

Между участниците в съдебния процес няма спор по фактите. Спорът по делото е правен и касае определянето на датата, от която на Г. Д. И. следва да се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО и наведеното в с.з. и жалбата несъгласие с размера на отпуснатата пенсия.

Съгласно чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност поради общо заболяване се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

По силата на чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – от датата на заявлението по чл. 94.

Анализът на горните разпоредби сочи, че инвалидизирането е релевантен факт за признаване на правото на пенсия за инвалидност, като по аргумент от чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза инвалидизирането, като факт с правно значение, се установява и удостоверява с експертно решение от компетентния орган, извършващ експертизата на работоспособността.

За придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е необходимо и определен осигурителен стаж придобит към датата на инвалидизиране /арг. от чл. 74, ал. 1 от КСО/.

По делото не е спорно, че Г. Д. И. е придобил право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО /загубил е работоспособността си от определена дата и към същата тази дата е придобил изискуемия осигурителен стаж/, както и че такава пенсия е била отпусната с Разпореждане № 4/прот. № N01041/30.01.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе. В тази връзка от наличните по делото доказателства се установява, че с Експертно решение № 92574/224/10.12.2024 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „К.“ АД, гр. Русе, на Г. Д. И. е определена 60% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 10.12.2024 г. и срок на инвалидността 01.12.2026 г. Няма данни, а и не се твърди от страна на жалбоподателя, същото решение да е било оспорено от него по надлежния ред, предвид което и с оглед обстоятелството, че то е връчено на освидетелстваното лице на 12.12.2024 г., следва да се приеме, че е влязло в сила по отношение на Г. И. на 27.12.2024 г. /л. 25 от преписката/.

Видно от мотивите на оспореното решение, с което е потвърдено като правилно разпореждането за отпускане на пенсия на Г. И., издателят на оспорения акт е приел, че датата на инвалидизиране на лицето, отразено в ЕР за освидетелстване, се явява и начална дата на отпускане на пенсията. Според жалбоподателя обаче този момент следва да е 28.02.2024 г. - датата на подаване на заявление-декларация за освидетелстване от ТЕЛК.

Настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани изложените от административния орган мотиви и направените изводи в оспорения акт, че личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Г. И. следва да бъде отпусната от 10.12.2024 г., респ. пенсията следва да се отпусне от датата на придобиване на правото, която се явява началната дата на инвалидизиране, посочена в ЕР на ТЕЛК за освидетелстване на лицето.

В този смисъл, съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.

Както вече бе посочено по-горе, в ЕР № 92574/224/10.12.2024 г. органите на медицинската експертиза са определили за дата на инвалидизиране 10.12.2024 г. Предвид това и по аргумент от посочената норма, за да бъде отпусната пенсията от тази дата, е следвало заявлението с необходимите документи да бъде депозирано в двумесечен срок от тази дата, което в случая е извършено – заявлението е подадено в ТП на НОИ - Русе на 13.12.2024 г. При това положение, като е определил началната дата на пенсията на Г. И. от 10.12.2024 г., респ. от датата на инвалидизиране, пенсионният орган при ТП на НОИ – Русе, а в последствие и горестоящият му административен орган, са приложили законосъобразно правилото разписано в нормата на чл. 94, ал. 1 от КСО за отпускане на пенсията от датата на придобиването на правото й.

За пълнота на изложеното с оглед наведените в жалбата възражения следва да бъдат разгледани основанията за приложението на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО. Посочената норма предвижда, че извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице. Нормата е специална по отношение на правилото разписано в ал. 1 на чл. 94 от КСО и се прилага само по отношение на пенсиите за инвалидност. От една страна разпоредбата предвижда по-благоприятна дата на отпускане и изплащане на пенсията за инвалидност, а именно от датата на подаване на заявлението за освидетелстване в ТЕЛК, но същевременно същата въвежда ограничение, че тази по-благоприятна начална дата не може да предхожда началната дата на инвалидизирането, което е в смисъла на по-горе изложената норма на чл. 73, ал. 1 от КСО. В случая е безспорно, че жалбоподателят е подал заявлението си за пенсиониране на 13.12.2024 г., а ЕР № 92574/224/10.12.2024 г. на ТЕЛК, с което същият е освидетелствен с 60 % ТНР с начална дата на инвалидността 10.12.2024 г., е било връчено на лицето на 12.12.2024 г. и поради необжалването му е влязло в сила на 27.12.2024 г. Следователно жалбоподателят предсрочно е подал заявлението за отпускане на пенсия, респ. от негова страна е спазено изискването за депозиране на заявление в едномесечен срок от влизане в сила на ЕР. Предвид това и с оглед определената с влязло в сила ЕР на ТЕЛК дата на инвалидизиране, пенсията на жалбоподателя правилно е била отпусната от тази дата, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО.

С оглед изложеното, неоснователни са наведените в жалбата доводи за отпускане и изплащане на инвалидната пенсия на Г. И. от по-ранна дата, респ. преди 10.12.2024 г. В тази връзка още веднъж следва да се посочи, че правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване се придобива при установена намалена работоспособност /50 % или над 50 % ТНР/ и при наличие на минимално изискуем осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането. Както се посочи по-горе, Г. И. е отговарял на тези условия, тъй като видно от Опис на осигурителния му стаж /л. л. 14 -15/ към релевантната дата на инвалидизиране същият е имал придобит осигурителен стаж от 42 години, 10 месеца и 26 дни. Въведените в жалбата доводи, че инвалидната пенсия на Г. И. е следвало да бъде отпусната от 28.02.2024 г. - датата на подаване на заявление-декларация за освидетелстване от ТЕЛК, са неоснователни от гледна точка на материалния закон, тъй като в разпоредбата на чл. 94 от КСО, регламентираща началния момент на отпускане и изплащане на пенсиите, липсва хипотеза, която да свързва началната дата на пенсията със сроковете за произнасяне от органите на медицинската експертиза. Освен това към датата 28.02.2024 г., съобразно данните в процесното ЕР на ТЕЛК един от правопораждащите правото на пенсия юридически факти, а именно инвалидността, не е съществувал, поради което искането да се отпусне инвалидна пенсия от тази дата е неоснователно и в противоречие с материалния закон /чл. 73, ал. 1 от КСО/, тъй като отпускането на пенсията ще предхожда датата на възникване на самото право.

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че неправилно е изчислен размерът на пенсията поради общо заболяване.

От процесното разпореждане и потвърждаващото го решение е видно, че органът е определил размер на пенсия по чл. 75, ал. 4 от КСО в минимален размер от 493. 48 лева до определянето на размера й по реда на КСО.

Установява се, че с ЕР № 92574/224/10.12.2024 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „К.“ АД, гр. Русе, на оспорващия е определена 60% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ поради общо заболяване, с дата на инвалидизиране 10.12.2024 г. Същият, видно от описа на осигурителния стаж (л. л. 14 - 15) притежава такъв от III категория в размер на 42 г., 10 м. и 26 дни и към датата на заявлението си за пенсиониране е навършил 62 г. 7 м. и 7 дни. Не се установява и не се твърди от органа на жалбоподателя да е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Разпоредбата на чл. 75, ал. 4, т. 3 от КСО предвижда, че размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-нисък от 85 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12 от КСО, за лицата с трайно намалена работоспособност/вид степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 12 от КСО предвижда, че минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

За периода от 01 юли до 31 декември 2024 г. съгласно чл. 10, т. 2 от ЗБДОО за 2024 г. последният е в размер на 580,57 лв. Ето защо минималният размер на пенсия който жалбоподателят следва да получава е 493,48 лева, представляващ именно 85 процента от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане са валидни и законосъобразни административни актове, които не страдат от твърдяните от жалбоподателя пороци, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т. е. в полза на Националния осигурителен институт, гр. София, съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Д. И. от гр. Русе против решение № 2153-17-35/27.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата му по административен ред и е потвърдено разпореждане № 4/прот. № N01041/30.01.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе.

ОСЪЖДА Г. Д. И., [ЕГН], с адрес гр. Русе, [улица] да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.