ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1435
гр.Плевен, 28.10.2021 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и
осми октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
като
разгледа докладваното от съдията административно
дело №776/2021 г. по описа на Административен съд – Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
В Административен съд Плевен е
депозирана искова молба и допълнение към нея от П.С.З. и М.С. ***, чрез адв.С.Л.
***, с посочено правно основание чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ вр. чл.225а от ЗУТ, и с
която се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на по
15000лева за всеки един от ищците, от лишаване от ползването на поземлен имот с
идент. 06999.501.652 по КККР на с.Буковлък, както и по 15000лева за всеки от
ищците за причинените имуществени вреди, представляващи реалното обезценяване
/намаляване пазарната стойност/ на поземлен имот с идент. 06999.501.652 по КККР
на с.Буковлък, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на по
5000лева на всеки от ищците, изразяващи
в причинено напрежение, стрес, чувство на безпомощност, влошаване на здравословното
състояние, които имуществени и неимуществени вреди са вследствие бездействието
на Община Плевен да изпълни правомощията си по чл.225а от ЗУТ по премахване на
незаконни сгради в поземлен имот с идент. 06999.501.652 по КККР на с.Буковлък,
за периода от 03.10.2016г. до 03.10.2021г., ведно със законната лихва върху
предявените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че
ищците са съсобственици на поземлен имот в с.Буковлък, придобит на основание
наследство от техния покоен баща, като според актуалния статут на имота,
последният представлява поземлен имот с идент. 06999.501.652 по КККР на
с.Буковлък, община Плевен, с площ 10520кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване.
Твърди се, че през годините след 2001г. върху имота постепенно са изградени
около 20 ромски къщи, като този процес продължава и се случва със знанието и при бездействието
на Община Плевен. Твърди се още, че имотът е превърнат в цял незаконен ромски
квартал, като всички постройки са изградени без строителни книжа – без одобрени
инвестиционни проекти, без разрешения за строеж и без въвеждане в експлоатация,
като със съдействието на общината в имота са изградени улици, които обслужват
незаконните сгради, както и водопровод, който захранва ромските къщи с вода.
Сочи се, че през всичките тези 20 години от придобиване на собствеността върху
имота ищците многократно и активно са
търсили съдействие от Община Плевен за решаване на проблема, като са депозирали
сигнали за незаконното строителство и предложения за алтернативно решаване на
въпроса. Сочи се, че общината е отговаряла на сигналите с безсмислени отговори
и изцяло заобикаляне на проблема, като дават погрешно тълкуване на приложимите
правни норми от ЗУТ. Твърди се, че през 2008г. общината е извършила проверка и
установила незаконно строителство, като съставила 18бр. констативни акта и преписката е изпратена по компетентност на
РДНСК-СЗР, където са издадени 18бр. заповеди за прекратяване на образуваните
административни производства с мотивите, че за незаконните строежи е приложим
редът по §16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ и имало възможност да се започне процедура по
узаконяване на сградите. Сочи се, че
общината признава, че не може да започне процедура по узаконяване на 18-те броя
сгради, тъй като няма учредено право на строеж от собственика на земята и тъй
като не са предприети никакви действия по узаконяването в срока по §127 от ЗУТ.
Твърди се, че в срока по §127 ал.2 и ал.3 от ЗУТ не е постъпило нито едно
заявление за узаконяване на 20-те цигански къщи, но общината не е започнала
производство по чл.225а от ЗУТ, за което след 26.11.2012г. само тя има
правомощия. Счита се, че това незаконно бездействие на Община Плевен да изпълни
задълженията си по спиране и премахване на незаконните строежи е нанесло на
ищците имуществени и неимуществени вреди. Твърди се, че за търпимост на
изградените постройки не може да се говори поради липса на учредено право на
строеж, за която и да е от тях от страна на собствениците на имота. Твърди се,
че бездействието на общината продължава и към настоящия момент, поради което
ищците търпят имуществени и неимуществени вреди от невъзможността да ползват
съсобствения си имот. Счита се, че кметът на общината е задължен да стартира
производство по спиране и премахване на незаконното строителство на обектите,
за което многократно е сигнализиран. Твърди се, че освен лишаване от право да
ползват собствения си имот, ищците търпят значителни страдания, вследствие на
които здравословното им състояние се е влошило. Сочи се, че през годините
добросъвестно са заплащали данък върху недвижимите имоти за съсобствения си
имот, независимо че не го ползват. В заключение се претендира присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Претендира се и
заплащане на разноски.
От Община Плевен, чрез процесуален
представител юрисконсулт Стойчев, е депозиран писмен отговор с доводи за
неоснователност на исковата претенция.
След като се запозна със становищата
на страните, доказателствата по делото и съобрази закона, съдът намира, че
предявеният иск е недопустим за разглеждане, по следните съображения:
Предметът на исковото производство и на съдебното
произнасяне се определя от твърденията и петитума на исковата молба. Същата
съдържа претенции за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
от незаконосъобразни бездействия на Община Плевен да изпълни правомощията си по
чл.225а от ЗУТ по премахване на незаконни сгради в съсобствен на ищците поземлен
имот с идент. 06999.501.652 по КККР на с.Буковлък. Посоченото правно основание
е чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ вр. чл.225а от ЗУТ.
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. А според ал.2 исковете се
разглеждат по реда установен в АПК.
Съгласно чл.203 ал.1 от АПК, исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,
се разглеждат по реда на тази глава. Според изискването на чл.204 ал.1 от АПК, предпоставка
за допустимост на исковата претенция е отмяна на административния акт по
съответния ред, а съгласно ал.4 незаконосъобразността на действието или
бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетението.
Съобразно разпоредбата на чл.225а ал.1 от ЗУТ, за да
бъде обявен един строеж от четвърта до шеста категория за незаконен и да
подлежи на премахване, е необходимо издаване на заповед от кмета на съответната
община. В конкретния случай такива заповеди не са издавани, т.е. не са налице
отменени административни актове по чл.225а от ЗУТ, поради което не е налице
хипотезата на чл.204 ал.1 от АПК.
Не е налице и бездействие от страна на Община Плевен
да изпълни правомощията си по чл.225 а от ЗУТ по подадените сигнали и молби от
ищците за премахване на незаконни строежи, доколкото органите на общинската
администрация не са задължени да издават по конкретно искане актове за спиране
или премахване на строежи, за демонтиране на преместваеми обекти, евентуално
пречещи на собствениците да упражняват правото си на собственост. В този смисъл
е и съдебната практика. Предвид последното, за кмета на Община Плевен не е
възникнало вменено по закон задължение да издаде заповед за премахване на
незаконно строителство.
За пълнота на изложеното и в подкрепа на горните изводи
са и разпоредбите на §127 ал.6 от ПЗР на ЗУТ, според която строежите се
узаконяват на името на собственика на земята, на името на лицето, на което е
учредено право на строеж, или на името на лицето, което има право да строи в
чужд имот по силата на специален закон, като ако строежът е изграден от
несобственик, отношенията между строителя и собственика се уреждат съгласно
изискванията на чл.72-74 от Закона за собствеността. В същият смисъл е и
нормата на §184 ал.6 от ПЗР на ЗУТ. Също така, в Закона за собствеността са
уредени способите за защита на правото на собственост, като собственикът може
да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание
за това, да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право, както и владелческите искове по чл.75 и 76 от ЗС за
защита и възстановяването на нарушено владение.Т.е. налице са други способи за
защита правото на собственост на ищците, поради което и по аргумент от чл.8
ал.3 от ЗОДОВ последният закон е неприложим.
Ето защо исковата молба на П.С.З. и М.С.Ц. е
недопустима за разглеждане, поради което следва да
бъде оставена без разглеждане и върната, а производството по делото прекратено.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.129 ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата молба на П.С.З.
и М.С. ***, чрез адв.С.Л. ***, с посочено правно основание чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ
вр. чл.225а от ЗУТ, и с която се претендира обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на по 15000лева за всеки един от ищците, от лишаване
от ползването на поземлен имот с идент. 06999.501.652 по КККР на с.Буковлък,
както и по 15000лева за всеки от ищците за причинените имуществени вреди,
представляващи реалното обезценяване /намаляване пазарната стойност/ на
поземлен имот с идент. 06999.501.652 по КККР на с.Буковлък, както и обезщетение
за неимуществени вреди в размер на по 5000лева на всеки от ищците, изразяващи в причинено напрежение, стрес,
чувство на безпомощност, влошаване на здравословното състояние, които
имуществени и неимуществени вреди са вследствие бездействието на Община Плевен
за изпълни правомощията си по чл.225а от ЗУТ по премахване на незаконни сгради
в поземлен имот с идент. 06999.501.652 по КККР на с.Буковлък, за периода от
03.10.2016г. до 03.10.2021г., ведно със законната лихва върху предявените суми
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №776 по описа за
2021г. на Административен съд-Плевен.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 7-дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/П/