Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 04.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, в публичното
заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
Разгледа
докладваното от съдия Елица Йорданова в. гр. д. № 1916 по описа за 2021 г. и за
да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство
е образувано по реда на чл. 435 ал. 2. т. 2 от ГПК, по жалба, именувана „частна“,
с вх. № 05393/ 25.01. 2021 г., подадена от Х.Д.Т. от гр. София, ж. к. „******,
с ЕГН **********, длъжник по изпълнително дело № 20198380406318 по описа на ЧСИ
М.Б.с район на действие СГС, вписан под № 838 на КЧСИ, чрез процесуалния му представител, против
разпореждане за изнасяне на публична продан на недвижим имот с възражението,
че принудителното изпълнение е насочено върху несеквестируемо имущество.
Съобразно изложените в жалбата оплаквания, против жалбоподателя било образувано
изпълнително производство, по което на 10.15.2020 г. е извършен опис на
собствен на длъжника недвижим имот, съставляващ поземлен имот с площ от
312 кв. м., с планоснимачен № 319, с идентификатор 07106.1430.319,
находящ се в с. Бусманци, община Столична. При описа е констатирано, че върху
него е изградена постройка, която не разполага с разрешение за строеж и строителни
книжа и за която не е издаден документ за собственост, но която представлява
единствено жилище на длъжника. Независимо от горното съдебният изпълнител
насрочил принудително изпълнение - публична продан върху недвижимия имот, което
действие било незаконосъобразно, тъй като длъжникът се ползвал от защитата на
разпоредбата на чл. 444 т. 7 от ГПК. Независимо, че жилищната постройка е
изградена без строително разрешение и надлежно издадени строителни книжа, по
смисъла на § 5 т. 30 от ПЗР на ЗУТ1 същата представлява жилище като съвкупност
от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Тъй като длъжникът
или членове на неговото семейство не притежавали друго жилище То това жилище е
негово единствено по смисъла на член 444. 7 от ГПК следователно възпаление и
ние и описа недвижим имот представлява несеквестируемо имущество поради което
незаконосъобразно съдебният изпълнител е насочил принудителното изпълнение
върху него. Настоява се за отмяна на действията на съдебния изпълнител, като на
основание чл. 438 от ГПК се настоява принудителното изпълнение да бъде спряно
до постановяване на окончателен съдебен акт по настоящата жалба. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Постъпили са писмени възражения от
взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Лозенец“, бул. „*******,, „Е.****“, с Еик *******, чрез
процесуалния му представител, в който изразява становище за неоснователност на
депозираната жалба. В изпълнителното производство бил изнесен на публична
продан поземления имот, който не попадал в хипотезата на чл. 444 т. 7 от ГПК.
Твърденията сградата да представлява единствено жилище на длъжника били
неоснователни, тъй като липсвали документи за изграждането и като жилищна
такава. Настоява за отхвърляне на жалбата, претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
От приложените съгласно чл. 436
ал. 3 от ГПК мотиви на частни съдебен изпълнител, се установява, че приема
жалбата за процесуално допустима, но неоснователна. Принудителното изпълнение
върху недвижимия имот на длъжника било предприето по искане на
взискателя, като на длъжника било връчено уведомление за опис на 27.08.2020
г. При извършването на същия било констатирано, че в горепосочения
недвижим имот, находящ се в с. Бусманци, район „Нови Искър“, квартал „Абдовица“,
се намира постройка със застроена площ около 30 кв. м., пригодена за живеене, с
външна тоалетна, и две битови паянтови постройки, като за трите не са
представени документи за собственост и строителни книжа, а по време на
извършването на описа длъжникът е признал, че не разполага с документи за тях.
Откритата паянтова постройка не е била пространствено обособена, не е било
установено присъединяване към електропреносната и водопреносната мрежа, налична
била външна тоалетна, но не и самостоятелен санитарен възел, следователно
поземлен имот не следвало да бъде използван за задоволяване на жилищни нужди.
Длъжникът настоявал изпълнителните действия да бъдат преустановени, позовавайки
се на несеквестируемост на единственото му жилище. Жалбата била неоснователна, а
според съдебния изпълнител неоснователно било и искането за спиране на
изпълнителното производство, тъй като описаният недвижим имот не представлявал жилище.
Подадената въззивна жалба е процесуално
допустима като депозирана от лице, разполагащо с правен интерес да атакува
предвидено изрично от законодателя действие на съдебен изпълнител, позовавайки
се на несеквестируемост на имуществото, спрямо което е обърнато взискането.
Досежно основателността и , Градският
съд намира следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и приложен изпълнителен
лист, издаден на 12.09.2019 г. по ч. гр. д. № 47822/ 2019 г. по описа на СРС, 38-ми състав,
по силата на който Х.Д.Т. е бил осъден да заплати на кредитора „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД следните парични суми: 767,05 лв,, представляваща редовно падежирала
главница по договор за банков кредит от 07.08.2007 г. за периода 05.12.2018 г. до
05.06.2019 г., ведно със законната лихва от 16.08.2019 г. до изплащане на
вземането; лихва в размер на 181, 71 лв. за периода от 05.12.2018 г. до 23.06.2019
г.; наказателна лихва в размер на 170,41 лв. за периода от 05.12.2018 г. до 15.08.2019
г.; сумата от 5 368,06 лв.,
представляваща предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит от 07.08.2007
г., ведно със законната лихва от 16.08.2019 г. до изплащане на вземането, както
и сума в размер на 279, 74 лв., представляваща разноски по делото, от
които 129,99 лв. държавна такса и 150 лв. възнаграждение за юрисконсулт. В
молбата за образуване на изпълнителното производство кредиторът и на основание
чл. 18 от ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да извърши цялостна
справка за имущественото състояние на длъжника, включително относно наличие на
декларирани банкови сметки, недвижими имоти и МПС, да наложи запор върху
банковите сметки, вземанията и превозните средства на длъжника, както и да
определи способа на изпълнение. С молба от 03.07.2020 г. взискателят е поискал
насочване на принудително изпълнение върху следния недвижим имот последният
имот с площ от 312 кв. м., с
планоснимачен № 319, с идентификатор 07106.1430.319, кадастрален лист 557, кв. „Абдовица“.
На 10.11.2020 г. бил извършен опис на поземления имот, като по време на описа
било установено, че в поземления имот е налична постройка с площ около 30 кв. м.,
пригодена за живеене, с външна тоалетна и два прилежащи постройки, за които, по
сведения на самия длъжник, не са издавани разрешение за строеж и строителни
книжа. Не е било установено свързването им към електропреносната мрежа.
По изпълнителното производство са
представени копие от кадастралната карта за разположените в поземления
имот сгради, от които се установява, че сграда с идентификатор 07106.1430.319.1,
заснета като масивно жилище, е със застроена площ от 31 кв. м., на един етаж, с
предназначение „жилищна сграда – еднофамилна“; сграда с идентификатор .2, заснета
като полумасивна жилищна сграда, е със застроена площ от 11 кв. м., на един
етаж и е с предназначение „Друг вид сграда за обитаване“; сграда с
идентификатор .4 е със застроена площ от 4 кв. м., на един етаж и представлява
„Селскостопанска сграда“. На 14.01.2021 г. била обявена публична продан на горепосочения
поземлен имот. На 25.01. 2021 г. длъжникът депозирал настоящата жалба,
позовавайки се на несеквестируемост на недвижимия имот, представляващ негово
единствено жилище .
При така изложените фактически
данни, настоящият състав на Градския съд намира, че жалбата е неоснователна,
предвид следното:
Предмет на принудително изпълнение е
поземлен имот с площ от 312 кв. м., с
планоснимачен № 319, с идентификатор 07106.1430.319 по кад. карта на с.
Бусманци. Намиращите се върху него сгради не са обект на принудителното
изпълнение, не са описани и по отношение на тях публична продан не се извършва.
Съобразно постановките в Тълкувателно
решение № 5/ 2015 от 18.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, при придобиване на правото
на собственост върху недвижими имоти на основание публична продан, ако в
постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в
имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез
налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдия изпълнител и спрямо нея
не е проведена публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект на
правото на собственост, по отношение на нея не намира приложение правилото на
чл. 92 от ЗС, за да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е
придобита и собствеността върху сградата. В случай, че същата представлява
несамостоятелен обект на правото на собственост, правилото на чл. 92 от ЗС се
прилага на общо основание. В тази връзка следва да бъде съобразено, дали
разположените в поземления имот, предмет
на публичната продан, сгради, представляват самостоятелни обекти на правото на
собственост.
Правото на собственост, както и всички
вещни права, имат за обект определена вещ, обособен материален предмет, върху
който се съсредоточава това право и произтичащите от него правомощия. Вещни
права възникват върху отделни вещи, обособени от правото като обекти на
собственост /недвижими имоти - в съответните устройствени и строителни правила
и норми/. Съгласно § 5 т. 39 от ДР на ЗУТ, „обект“ е самостоятелен строеж или
реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно
функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, като тази норма, с оглед
тълкувателния и характер, се отнася и за вече построените сгради. От гледна
точка обектите на правото на собственост, § 1 т. 1 от ДР на ЗИКР определя „самостоятелния
обект в сграда или съоръжение на техническата инфраструктура“ като обособена
част от тази сграда или съоръжение, която е обект на собственост и има
самостоятелно функционално предназначение. При тълкуване на посочените
разпоредби във връзка с чл. 39 от ЗС се извежда част от основните
характеристики на „самостоятелния обект на правото на собственост“ -
обособеността от останалите съседни обособени обекти на собственост и
функционалното му предназначение, възможността да се използва самостоятелно, а
не като принадлежност към друг съседен имот, който обслужва. Заснемането със
самостоятелен идентификатор по кадастралната карта само по себе си не доказва,
че е налице обособен обект на правото на собственост, а е само индиция, че
последният притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение.
Функционалното предназначение на имота във връзка с преценката за
самостоятелния му характер не се определя от посоченото в кадастралната карта,
но също представлява индиция дали имотът е функционално свързан и обслужващ
друг недвижим имот /сграда/, индивидуална собственост – в този смисъл изрично
решение № 80/ 27.07.2018 г. по гр. д. № 3114/ 2017 г. на ВКС, II г. о.
Изложените констатации мотивират съда
да приеме, че, независимо, че са изградени без строителни книжа, сградите,
намиращи се в поземления имот, предмет на публичната продан по изпълнителното
производство, представляват самостоятелни обекти на правото на собственост,
предвид което и с оглед постановките на тълкувателното решение следва да бъдат самостоятелно
описани, оценени и обявени на публична продан, за да могат да бъдат транслирани
на трето лице. От приложените по изпълнителното производство доказателства
става ясно, че процесиите сгради, представляващи самостоятелни обекти на
правото на собственост, не са предмет на принудително изпълнение. Такъв е
единствено поземленият имот, но разпоредбите на чл. 63 и следващи от ЗС позволяват теренът и
сградите, които са построени върху него, да са предмет на правото на
собственост на различни лица. След като взискането не е обърнато срещу сграда, ползвана
като жилище от длъжник, то изложените от него оплаквания са неоснователни. Със
защитата по чл. 444 т. 7 от ГПК се ползва единствено жилището на длъжника, но
не и поземления имот, върху който то е построено.
Изложените съображения налагат извода
за неоснователност на искането на длъжника за спиране на изпълнението по реда
на чл. 438 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 437
от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, именувана
„частна“, с вх. № 05393/ 25.01. 2021 г., подадена от Х.Д.Т. от гр. София, ж. к.
„******, с ЕГН **********, длъжник по изпълнително дело № 20198380406318 по
описа на ЧСИ М.Б.с район на действие СГС, вписан под № 838 на КЧСИ, чрез процесуалния му представител, против
разпореждане за изнасяне на публична продан на недвижим имот с възражението, че
принудителното изпълнение е насочено върху несеквестируемо имущество.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.