Р Е Ш Е Н И Е

                                                     

Номер                                                21. 03. 2014г.                       Град     София

                                                           

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                  Първо ГО, 15 състав                                                  

На двадесет и осми февруари                                                                  Година 2014

В публичното заседание в състав:                        

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

и секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 6210 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

       Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.

       Ищецът Б.К.М., ЕГН **********, в исковата молба сочи, че като пътник, седящ  на предна дясна седалка, е претърпял неимуществени вреди, причинени при ПТП, реализирано на 11.06.2011г. на ливада около параклис „С.С.”, край гр. С., по вина на водача на л.а. „О.А.” с рег. № ********* – Й.Ц.Д., който под въздействието на употребен алкохол с концентрация 1.48 промила в кръвта, при спряло превозно средство, без да има намерение да го подкара, а само да запали двигателя за зареждане на акумулатора на място, завърта контактния ключ без натиснат педал на съединителя и без отпусната ръчна спирачка, при което автомобилът се придвижва напред по нанадолнището, пада по ската към долната ливада, по която продължава движението си и спира  до гората, като междувременно ищецът, който е без поставен предпазен колан, поради липсата на намерение на водача да приведе автомобила в движение, изпада от автомобила, получавайки травмите, подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на исковата молба. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, поради което предявява иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за сумата 88 000 лв., съставляваща обезщетение за горепосочените неимуществени вреди от процесния деликт, изразяващи се в претърпяни болки и страдания от причинените от ПТП телесни увреждания, ведно с лихвата за забава от 11.06.2011г. до окончателното изплащане. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

      В рамките на предвидения от закона преклузивен срок по ГПК  ответникът „З.Е.” АД подава писмен отговор, в който оспорва предявения иск по размер. Предявява евентуални възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в пътуване на предна дясна седалка в МПС без поставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като несъобразено с нормите на чл. 52 от ЗЗД. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между него и деликвента към момента на процесния деликт и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД  досежно процесното непозволено увреждане. Моли да му бъдат присъдени сторените в производството разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

      Третото лице - помагач на страната на ответника - Й.Ц. Иванов оспорва предявения иск по размер, твърдейки че е налице споразумение по нохд № 298/2012г. по описа на РС С. само за нанесени две средни телесни повреди, но не и за леки такива. Излага доводи, че не е налице привличане под наказателна отговорност за леки телесни повреди, поради което не са налице основанията на закона за ангажиране на гражданската му отговорност за такива увреди. Поддържа възраженията, направени от ответника в отговора на исковата молба. Предявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан в МПС в нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и в употреба на значително количество алкохол към момента на процесното  ПТП - с концентрация в кръвта  от 2.03 промила. Поддържа, че ищецът не е в състоянието, описано в исковата молба, а в по-добро, позволяващо му да излиза по кафенета, нощни клубове и др..

      Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:    

            Със  споразумение от 22.06.2012г. по нохд  № 298 по описа на РС-С., деликвентът Й. Ц. Д. е  признат за виновен в извършване на 11.06.2011г. по непредпазливост на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. първо, б. „а”, предл. второ във вр. с ал. 1, б. „б”, предл. второ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 11.06.2011г. около 21:40 часа в гр. С., в ливада намираща се на около 70 метра източно от входа на параклис „С.С.” до пътя на гр. С. – с. С., при управление на МПС – л.а. марка и модел „О.А.”, с рег. № ******** , собственост на Н.Г.Я. от гр. С., е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 96 от ЗДвП, като не е взел мерки паркираното пътно превозно средство да не може да се приведе в движение или да потегли само и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, по непредпазливост е причинил две средни телесни повреди на ищеца Б. К.М.,  изразяващи се в открито счупване на дясната бедрена кост, което води до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник и в счупване на тялото на първи поясни прешлени и счупване на напречните израстъци на първи-четвърти поясни прешлени, които счупвания довеждат до трайно затрудняване на движенията на снагата, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,48 на хиляда, установена по надлежния ред с протокол за химическа експетиза № 112 от 03.08.2011г.. Страните не спорят, че към момента на ПТП ищецът е без поставен обезопасителен колан. Съгласно приетата по делото и неоспорена съдебно-медицинска експертиза на вещото лице Д. К., изслушана в хипотезата на чл. 200, ал. 3от ГПК, поставянето на предпазен колан би предотвратило изцяло или частично нанесените телесни повреди.

     При процесното ПТП на ищеца Б.М. са причинени следните телесни увреждания: открито счупване на дясна бедрена кост, счупване на тялото на първи поясен прешлен, счупване на напречните израстъци на първи-четвърти поясни прешлени, контузия на десен бял дроб и контузия на главата с кръвонасядания по лицето, които са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП и причиняват интензивни болки и страдания  на ищеца за срок от една година, част от които продължават и понастоящем. От заключението на приетата и неоспорена медицинска експертиза на вещото лице Д. К. се установява обстоятелството, че подвижността на пострадалото лице ще бъде затруднена за цял живот поради трайното и необратимо снижаване на тялото на първи поясен прешлен с 2 см.; че  за кръвонасядането по лицето оздравителният процес е продължил 12-15 дни, за контузията на гръден кош и бял дроб - около 15 дни, за счупването на прешленното тяло - между 9 и 12 месеца, за счупването на страничните израстъци - между 2 и 3 месеца и за счупването на бедрена кост - между 6 и 9 месеца.  Болничният престой  с оглед лечение на получените от процесното ПТП травми продължава осемнадесет дни, след което пациентът е изписан и продължава лечението при домашни условия. Раздвижването на пострадалото лице съставлява дълъг и мъчителен период от време, като първоначално ищецът не може да движи крайниците си, не може да се облича, храни и обслужва сам, което налага постелен режим за около шест месеца, а след това придвижването се осъществява с помощни средства – две патерици, с които ищецът се придвижва и понастоящем. Към момента на приключване на устните състезания ищецът все още не е възстановил напълно здравословното си състояние, макар получените счупвания да са зарастнали: бързо се уморява; може да се придвижва сам, но на къси разстояния и с двете патерици; чувства се подтиснат и е раздразнителен; вече не  е весел и жизнерадостен, както преди; отдалечил се е от приятелите си; усеща се непълноценен поради трайното, до края на живота му, остатъчно скъсяване с 4 см. на десния долен крайник; предишната му приятелка го зарязва след злополуката; не може да работи и психически не е добре, забравя; не излиза често и рядко посещава заведения. Така наречената „рефрактура” от 2013г. в зоната на първоначалното счупване на дясна бедрена кост е причинена от непосилно натоварване за още неукрепналата млада кост на мястото на предишното счупване, макар ищецът да е следвало да се пази от натоварване по-дълго от обикновения срок, тъй като зарастването е настъпило след атонична псевдоартроза – резултат от загнояване на мястото на счупване. Поради това „рефрактурата” от 2013г. не е пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. Горните факти се установяват от приетите по делото и неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК писмени доказателства; от заключението на медицинската експертиза на вещото лице Д. К., неоспорено от страните и прието от съда за компетентно изготвено и от показанията на свидетелката С.Б. Г. /майка на ищеца/, които съдът кредитира като непосредствени, житейски правдоподобни и съответстващи на останалите доказателства в процеса, съобразявайки нормата на чл. 172 от ГПК. Съдът не кредитира показанията на свидетеля В.А. Г. като вътрешнопротиворечиви и опровергани от останалите доказателства в процеса, включително заключението на медицинската експертиза на вещото лице К. и писмените документи, относими към здравословното състояние на ищеца.

      Към момента на процесното ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и третото лице – помагач /деликвент/ - факт, приет за безспорен между страните по делото в определение от з. з. от 08. 08. 2013г..    

      При тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

      Предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично  основателен.

      Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, необходимо е  и наличието на  деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. По процесното правоотношение е осъществен целият сложен фактически състав на чл. 226, ал. 1 от КЗ, вкл. противоправността на деянието /не вземане на мерки по отношение на паркираното ППС, за да не може да се приведе в движение или да потегли само, както и неконтролираното му непрекъснато, което е нарушение на правилата на ЗДвП/ и виновността на дееца, установени със споразумението от 04.05.2012г. по нохд № 298 по описа за 2012г. на РС гр. С., ползващо се с последиците на чл. 300 от ГПК, поради което застрахователят - ответник дължи репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП.

      Претърпените  от ищеца  неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените множество травматични увреждания от ПТП, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по казуса. Техният размер е определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата,  продължителността и интензивността на болките и страданията от около една година, част от които продължават и към настоящия момент, с приложения постелен режим и невъзможност за самообслужване за първите 6 месеца; с вида и степента на телесните увреждания, психическите проблеми на пострадалия и наличието на чувство за малоценност поради трайното скъсяване на увредения крайник, намалените контакти в обществото; възрастта на пострадалият към момента на ПТП  – 25 г.; отражението на травматичните увреждания върху физиката и психиката на лицето, пониженото самочувствие и здравословното състояние към момента на приключване на устните състезания, което макар и възстановено е при налични трайни остатъчни увреди, които ще останат за цял живот – снижаването на тялото на първи поясен прешлен, което неизменно ще бъде съпътствано с болки и страдания и предполага използване на помощни средства при придвижване, възлиза на 50 000 лв.. В тази сума са включени само болките и страданията от получените травматични увреждания, които са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, но не и „рефрактурата” от 2013г., за която съдът приема, че не е в причинно – следствена връзка с процесния деликт.

      При определяне размера на процесните неимуществени вреди съдът преценява настъпилите към момента на приключване на устните състезания увреждания, но не и бъдещи такива досежно увреденото здраве на ищеца, възможността от промяна в психическото и физическото му състояние, прилагайки принципа че обезщетение при деликт се дължи за действително претърпяни вреди.

     Възражението на третото лице - помагач, за това, че не би следвало да се носи гражданска отговорност за причинените в следствие на деянието леки телесни повреди, се явява неоснователно, тъй като на репарация подлежат всички вреди – пряка и непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, като фактът, че за едно деяние не се носи наказателна отговорност не изключва гражданската такава.

     Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, поради нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като пътувал на предна дясна седалка в МПС без поставен обезопасителен колан, е неоснователно.  Съгласно така цитираната разпоредба „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.” В настоящия процес се установи по категоричен начин, че към момента на  ПТП, процесното МПС  е в спряло състояние и водачът /деликвент/ не е имал намерение да го привежда  в движение, поради което пострадалият няма задължение по смисъла на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан. Процесното непозволено увреждане е причинено единствено поради неправомерното поведение на деликвента, изразяващо се в непредприемането на достатъчно мерки за запазване спрялото състояние на процесното МПС и недопускането то само да потегли, съобразно разпоредбите на ЗДвП. Поради това пострадалият не е допринесъл по никакъв начин с поведението си за настъпване на вредоносния резултат, следователно не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение.

      Предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди е основателен за сумата 50 000 лв., като за разликата до пълния  предявен размер от 88 000 лв.,  следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

      Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане като негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 11.06.2011г.

      С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Е., осъществявал безплатно процесуално представителство спрямо ищеца, сумата 1255. 68 лв., съставляваща хонорар за един адвокат, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, пропорционално на уважената част от иска.

      На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 997. 92 лв. – съдебно - деловодни разноски, съставляващи възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, пропорционално на отхвърлената част от иска.

      На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, сумата 2 084. 56 лв., съставляваща държавна такса по исковата молба и възнаграждение за вещо лице, пропорционално на уважената част от иска.  

      На основание чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице помагач на страната на ответника разноски по делото не следва да бъдат присъждани, макар списък за наличието на такива да е представен по делото.  

      На основание изложеното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

    

      ОСЪЖДА „З.Е.” АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Х. К.”, № **, представлявано заедно и поотделно от А. Й.П. и Й. Ц. Х., да заплати на Б.К.М., ЕГН **********,  със съдебен адрес гр. П., бул. „Ц.Б. III О.”, № **, панаирен град, палата 5, офис 205 и 206 – адв. В.Е., сумата 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 11.06.2011г. по вина на водача на л.а. „О.А.”, с ДК № *********, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2011г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до целия предявен размер от 88 000 лв., като неоснователен..

     ОСЪЖДА „З.Е.” АД, ЕИК *********, да заплати на адв. В.К.Е.,***, палата 5, офис 205 и 206, сумата 1 255. 68 лв. /хиляда двеста петдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

     ОСЪЖДА Б.К.М., ЕГН **********,  да заплати на „З.Е.” АД, ЕИК *********, сумата 997. 92 лв. /деветстотин деветдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/ – съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

     ОСЪЖДА „З.Е.” АД, ЕИК *********, да заплати по сметка на СГС,  сумата 2 084. 56 лв. /две хиляди осемдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК.

     Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната на ответника Й.Ц.Д., ЕГН **********,***.

     Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                    СЪДИЯ: