Р Е Ш Е Н И Е
№ 54/14.1.2020г.
гр.В., 14.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА , като разгледа докладваното
от председателя АНД
№
4408 по описа за
2019 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „А.“АД против НП №
38-83/04.09.2019 г. на Председателя на Държавната Агенция „Национална
сигурност“, с което на юридическото лице на основание чл. 23 ал.4 от ЗМИП/отм./
му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
2000/две хиляди/ лева за нарушение на чл.6 ал.1 т.2, вр.
с чл. 4 ал.1 от ЗМИП/отм./
В жалбата се
излагат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство. Оспорва се фактическата обстановка,
в т.ч. относно мястото на извършване на нарушението, тъй като клиентът е бил
извън гр. В.. Оспорва се съставомерността на
деянието, като се твърди, че нормата на чл. 50 ал.2 от ЗБЛД допуска оустановяване на самоличност въз основа на свидетелство за
управление на МПС. Твърди се, че доколкото §1т.12 от ЗМИП, действащ към
настоящия момент, разпоредба, влязла в сила след осъществяване на деянието, към
процесната дата не е съществувала забрана да бъде
установена самоличността на клиента, въз основа на чуждестранно свидетелство за
управление на МПС.Сочи се, че българското законодателство следва да се прилага
по отношение на чуждестранните граждани единствено когато същите се намират на
територията на РБ. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Т., който поддържа жалбата с наведените в нея
основания. В заседание по същество
пледира НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена изпраща представител – експерт Х. , която оспорва
жалбата. В заседание по същество излага аргументи относно законосъобразността и
обосноваността на НП. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
„А."
АД, ЕИК *********, лицензирано от БНБ като Дружество за електронни пари със
седалище и адрес на управление:***, задължено лице по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.)/.
В периода
12.11.2018 г. 23.11.2018 г. експерти при отдел „Контрол върху задължените лица“
при Дирекция“Финансово разузнаване“ в ДАНС, съвместно с екип от БНБ, извършили
проверка на дейността на дружеството-жалбоподател. В хода на проверката били
представени документи,в т.ч. издадения на 12.02.2018г. CERTIFICATE! OF
TRANSLATION, визиращ Wallet mumber
40812537971, който принадлежи на клиент с Walet ID:
1176664 – J. M., според наличната в клиентското досие екранна разпечатка от
системата на „А." АД, обединяваща двата тип идентификатори. Въз основа на последния е
установено, че на 12.02.2018 г.,
клиент с идентификатори: Walet ID 1176664 и Walet Number 40812537971-J.M. е
установил търговски/професионални отношения по смисъла ма § 1. т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.)
с „А." АД, ЕИК**, лицензирано от БНБ като Дружество за електронни пари,
чрез дистанционно въвеждане на идентификационни данни на сайта/мобилното
приложение, приемане на Общите условия на продукта LeuPay,
преминаване па процедура по видеоидентификация и
потвърждаване на идентификацията на клиента на посочената дата от служител K. A..
От предоставените документи за целите на проверката -клиентско досие и писмени
разяснения, е установено, че клиента с идентификатори: Walet
ID 1176664 и Walet Number
40812537971 – J. M., В. е идентифициран и верифициран с чуждестранно
свидетелство за управление на МПС, а именно-DRIVING LICENCE № MILLE906146J99WG
13.
При така установените факти, е констатирано, че като не е идентифицирало клиента си с идентификатори: Walet ID 1176664 и Walet Number
40812537971-J. M., В.чрез официален документ за самоличност
при установяване на търговски/ професионални
отношения по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП (отм. ДВ бр.
27/27.03.2018г.), на 12.02.2018г.,
в гр. В., „А.4“ АД, ЕИК**
е извършило административно
нарушение по чл. 6, ал.
1, т. 2 от ЗМИП (отм. ДВ бр.
27/27.03.2018г.), вр. чл. 4, ал. 1, хипотеза
първа от ЗМИП (отм. ДВ бр.
27/27.03.2018г.) и чл. 2, ал. 1 от ППЗМИП (отм. ДВ бр. 3/08.01.2019г.),
деяние, наказуемо по чл. 23,
ал. 4, вр.
ал. 1 от ЗМИП (отм. ДВ бр. 27/27.03.2018г.). За извършването на същото е съставен АУАН № ФП-10-976/27.03.2019 г. чрез
главен експерт в отдел „Контрол върху задължените лица“ при ДАНС – св. Д.П.,
въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 23, ал.
4, вр. ал. 1 от ЗМИП е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителя и свидетеля по акта. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП, както и извлечение от интернет от
регистър от лицензираните дружества за електронни пари в Р Б., както и техните
клонове и представител от БНБ, извадка от Търговския регистър, указ №
95/10.04.2018 г. за назначаване на Д.З. Г. на длъжността председател на
Държавна агенция „Национална сигурност“ и заверено за вярност с оригинала копие
на договор за LеuРау Сметка iСаrd.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане и
по същество е основателна.
Наказателното постановление № 38-83/04.09.2019 г..е издадено от компетентен орган - Председателя на Държавна агенция „Национална
сигурност“, с оглед разпоредбата на чл. 24 ал.1 от ЗМИП /отм./.
В
хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Като
разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал.1
т.1 от ЗМИП /отм./една от мерките за
превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на
пари е идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация.
Разпоредбата на чл. 3 ал.2 предвижда, че мерките по ал.1 са задължителни
за Българската народна банка, кредитните
институции, които извършват дейност на територията на Република България,
финансовите институции, обменните бюра, както и другите доставчици на платежни
услуги.
Същевременно дружеството - жалбоподател, като лице организиращо хазартни
игри има задължения по чл. 4, ал. 3 ЗМИП. Разпоредбата на чл. 6 ЗМИП предвижда, че
идентифицирането на клиентите и проверката на тяхната идентификация за
физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за
самоличност и регистриране на неговия вид, номер, издател, както и на името,
адреса и единния граждански номер.. Според чл. 2, ал. 1 от ППЗМИП (отм. ДВ бр.
3/08.01.2019г.), идентифицирането и проверката на идентификацията на
физическите лица се извършват чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него.
В чл. 3, ал. 1 Закона за българските
лични документи е предвидено, че документите за самоличност удостоверяват
самоличността, а при необходимост и гражданството, чрез съдържащите се в тях
данни. Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 ЗБДС сочи , че свидетелството за управление
на моторно превозно средство удостоверява правоспособността за управление на
моторно превозно средство, а за български граждани и самоличността на
територията на Република Б., чрез съдържащите се в него данни. От тълкуването
на цитираните норми се обуславя , че свидетелството за управление на МПС може
да послужи за удостоверяване самоличността на едно лице, единствено в
случаите, когато то е български гражданин, при това на територията на Република
Б..
В настоящия случай процесният клиент не е български гражданин, поради което
свидетелството за управление на същият няма качеството на официален документ,
въз основа на който е възможно да се удостовери самоличността на лицето.
Предвид изложеното по-горе
тълкуване, съдът намира за неоснователни доводите, че към момента на извършване
на нарушението не е съществувала забрана
за установяване на самоличност въз основа на чуждестранно свидетелство за
управление на МПС, доколкото нормата на §1 т.12 от ДР на ЗМИП / Обн., ДВ, бр. 27 от 27.03.2018 г./
не е била действаща към момента на извършване на нарушението. Това е така доколкото изводът, формулиран в същата , че не
са "официални документи за самоличност" по смисъла на посочения закон
документите за пребиваване и чуждестранното свидетелство за управление на
моторно превозно средство, се извежда по тълкувателен път от разпоредбите на
ЗБДС.
Като неоснователни бяха оценени и
доводите на жалбоподателя, че доколкото процесният
клиент се е намирал на територията на чуждестранна държава, по отношение
снемането на самоличността му следва да се прилага законодателството на
държавата, на чиято територия е осъществявал финансовата операция. В случая е
санкционирано конкретно деяние, осъществено от дружеството-жалбоподател на
територията на РБългария, поради което с оглед
българското законодателство, както и принципите на международното частно право,
приложим се явява именно българският закон. Поради изложеното при снемане на
самоличността на процесният клиент, което е извършено
на територията на РБ., конкретният служител на „А.“АД, е следвало да приложи изискването на нормата
на чл. 6 ал.1 т.2 от ЗМИП/отм./
Доколкото текстът на задължението
по чл. 6 ал.1 т.2 , вр. с чл. 4 ал.1 от ЗМИП /отм/ намира израз в текстовете на чл. 10 т. 1 от ЗМИП / Обн., ДВ, бр. 27 от 27.03.2018 г./, не е последвало
влизането на нов-по-благоприятен закон, който урежда по различен начин процесните отношения.
С оглед на изложените аргументи,
съдът намира, че правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника на основание чл. 23 ал.4 вр. с ал.1 от ЗМИП /отм./, доколкото нормата на чл. 23 ал.1 от ЗМИП /отм./ предвижда конкретното нарушение в
диспозицията си, а разпоредбата на чл. 23 ал.4 от ЗМИП /отм./ сочи размерът и видът на административната санкция.
Като съобрази, че наказанието е
наложено в минималния, предвиден в закона размер, съдът намери, че не следва да
се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП следва да
бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
38-83/04.09.2019 г. на Председателя на Държавната Агенция „Национална
сигурност“, с което на „А.“АД на основание чл. 23 ал.4 от ЗМИП/отм./ му е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000/две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 6 ал.1 т.2, вр. с
чл. 4 ал.1 от ЗМИП/отм./
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- В.: