№ 106
гр. Пловдив, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20245000500189 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №1481 от 28.11.2023г., постановено по гр.дело №158/2023г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от Б. Г. П. с
ЕГН:**********, от с.К. К., о. С, о. П, ул. ***, иск с правно основание
чл.558,ал.5 във връзка с чл.557,ал.1,т.2,б.А от КЗ срещу Г. ф. - С., ул.“Г. И. №
*, ет. *, код по БУЛСТАТ ******, за заплащане на сума в размер на 60000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени от смъртта на баща му Г. Б. П.., настъпила в резултат
на ПТП на 30.12.2017г. по вина на водача на лек автомобил „Х. Д. , с рег. №
***“ с рег.№******, за който не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и Б. Г. П. с
ЕГН:**********, от с.К. К., о. С, о. П, ул. ***, е осъден да заплати на Г. ф. -
С., ул.“Г. И. № *, ет. *, код по БУЛСТАТ ******, сумата от 100лв.
1
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 във връзка с ал.8 от
ГПК, като решението е постановено при участието на М. С. П. с
ЕГН:**********, от с.Й. Г., като трето лице-помагач на страната на ответника
Г. ф..
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Б.
Г. П., който чрез пълномощника адв.М. Н. го обжалва изцяло като неправилно
досежно преценката за действително претърпените вреди и прилагането на
принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на
дължимото обезщетение, с оглед конкретните в случая обстоятелства, и
претендира за отмяната му и уважаване изцяло на предявения иск с
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Г. ф. е подала чрез пълномощника адв.С. М. писмен
отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност и
искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на
разноски, което последно в съдебно заседание не се поддържа.
Третото лице-помагач на ответника М. С. П. не е подал отговор на
въззивната жалба и не е взел становище по нея.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявения от Б. Г. П. против Г. ф.
иск с правна квалификация чл.557,ал.1,т.2,б.А от КЗ за заплащане на
обезщетение от още 60000лв., отделно от доброволно заплатеното такова от
120000лв., за претърпените от него неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени от смъртта на баща му Г. Б. П.., настъпила при ПТП на
30.12.2017г. по вина на водача на лек автомобил „Х. Д. , с рег. № ***“ с рег.
№******, за който не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди с влязла в сила на 03.11.2021г. присъда
№260032/12.12.2020г. по НОХД №2239/2020г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив водачът М. П. да е признат за виновен за това, че по
2
непредпазливост е причинил смъртта на неговия баща Г. П.. Приживе между
ищеца и баща му съществувала дълбока душевна и емоционална връзка,
присъща за баща и син, като били задружно семейство, помагали си и се
подкрепяли взаимно, били си опора. Ищецът претендирал извънсъдебно от
ответника доброволно да му заплати обезщетение за претърпените вследствие
смъртта на баща му неимуществени вреди в размер на 180000лв., като по
подадената покана била заведена щета №21210256/03.12.2021г. и същият със
съобщение изх.№24-01-603/14.02.2022г. го уведомил, че е определил
обезщетение в размер на 120000лв., която сума ищецът счита за крайно
недостатъчна.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения с
определеното и изплатено обезщетение от 120000лв. ищецът, приемайки го,
да се е съгласил, че то покрива напълно претърпените от него неимуществени
вреди, с постигнатата по който начин спогодба спорът да е разрешен
извънсъдебно. Оспорил е претенцията по размер, считайки го за прекомерно
завишен от гледна точка на принципа на справедливостта и установените в
страната икономически условия и стандарт на живот. Поискал е привличане
на третото лице – виновния водач М. С. П. като подпомагаща го страна в
процеса, с оглед реализиране на регресните права по чл.558,ал.7 от КЗ спрямо
него, чието привличане е допуснато с Определение №1292 от 30.05.2023г.
С първоинстанционното решение предявеният иск е приет за допустим
поради липса на постигнато между страните извънсъдебно споразумение за
обезщетяване на претърпените от ищеца вследствие смъртта на баща му
неимуществени вреди. Разгледан по същество, искът е приет за
неоснователен, тъй като дължимото, с оглед действително претърпените
неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната към датата на
настъпване на ПТП през м.декември.2017г., обезщетение за тях е в размер на
120000лв. и то е изплатено извънсъдебно.
Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от
ГПК, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Според
чл.558,ал.5 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда, ако Г. ф. не е платил в срока по чл.496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, която последна хипотеза в случая е налице,
3
доколкото с уведомление вх.№24-01-604/03.12.2021г. по чл.380 от КЗ ищецът
е предявил пред фонда претенция за обезщетение от 180000лв. и с писмо вх.
№24-01-602/21 от 24.02.2022г. е изразил несъгласие с определения размер от
120000лв., заявявайки, че го счита за частично плащане. В този смисъл,
противно на поддържаното от ответника, фактът, че ищецът е получил
извънсъдебно определената му сума, не обосновава съгласие от негова страна
за приемане на предложението за окончателно уреждане на отношенията им
относно дължимото обезщетение, в резултат на каквато постигната спогодба
сега повдигнатият спор да е вече разрешен. Напротив, налице е обективирано
изрично несъгласие на ищеца с определения му от ответника и изплатен
размер на обезщетението, поради което спорът относно него не е разрешен
извънсъдебно.
Елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45
от ЗЗД на виновния за настъпилото на 30.12.2017г. пътно-транспортно
произшествие, при което е причинена смъртта на Г. Б. П.. – баща на ищеца,
според представеното удостоверение за наследници, водач М. С. П. са
установени с влязлата в сила на 03.11.2021г. Присъда №260032 от
14.12.2020г. по НОХД №2239/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с
оглед задължителния й, според чл.300 от ГПК, характер относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като
ищецът е от кръга на увредените лица по чл.493а,ал.3 от КЗ, претърпените от
които неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Безспорно е и, че за
управлявания от виновния водач лек автомобил не е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
което обосновава пасивната легитимация на ответника в хипотезата на
чл.557,ал.1,т.2,б.А от КЗ. При тези предпоставки са се развили и
извънсъдебно отношенията между страните в рамките на предварителната
процедура по доброволно уреждане на спора, при която е платена сума от
120000лв.
Спорът и във въззивното производство се концентрира около размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Той се определя от съда
по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при съобразяване с конкретните
обективни обстоятелства от значение за степента и интензитета на търпените
психически и емоционални болки и страдания, като при причиняването на
4
смърт, както в случая, от значение са и възрастта на увредения, общественото
му положение и отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди, в каквато насока са и изричните
указания по ППВС №4 от 23.12.1968г., на които се позовава и
жалбоподателят.
В тази връзка към датата 30.12.2017г., на която е настъпило
произшествието, при което е починал Г. Б. П.., същият е бил на 57 години, по-
големият му син ищецът Б. Г. П. е бил на 35 години, а по-малкият А. Г. П. на
26 години. От събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства посредством разпит на ангажираните от ищеца свидетели А. К.
и Й. – дългогодишни съседи на семейството в с.К. к., се установява, че когато
бил роден само Б. П.и заедно заминали за Съветския съюз на работа и като се
върнали си направили голяма хубава къща, родил се и малкият им син.
Живеели в сговор и хармония и били задружно и сплотено семейство, чийто
стълб бил Г., на когото всички се опирали. Той работел и помагал на децата
си. Малко преди катастрофата малкият син се оженил и заминал в гр.София, а
големият и до момента живеел със своята майка в бащината си къща, където с
баща му обитавали едно домакинство. Трагедията се случила точно преди
Нова година, когато Г. отивал на работа, и била шок за всички. Б., който бил
много привързан към баща си, приел много зле загубата му. Затворил се и с
месеци не излизал от вкъщи, като спрял да работи. Постепенно се съвзел и
възобновил контактите си, като и до момента се просълзявал, когато стане
дума за баща му. Твърдяното от св.К. за споделеното й от майката на Б., че
ходел по лекари и започнал да пие антидепресанти, освен, че не се основава
на нейни лични възприятия, не е подкрепено с писмени доказателства, нито
са ангажирани специалните знания на експерт-психолог за установяване на
такова засягане на психо-емоционалната сфера на ищеца, което да е налагало
медицинска помощ и лечение.
Безспорно загубата на родител, с когото е съществувала пълноценна
емоционална връзка, каквато в случая се установява, причинява страдания за
детето, независимо от възрастта им, тъй като се касае за незаменим в личен
план фактор в живота на всеки от тях, негативите от лишаването от който
неизменно съпътстват във времето низходящия, както по същество поддържа
и жалбоподателят. Възрастта сама по себе си обективно е от значение за
5
характера, степента и интензитета на душевните болки. Не е без значение
дали се касае за загуба на родител, оставил невръстно дете с неукрепнала
психика, чието присъствие, подкрепа и участие в живота му е
основополагащо за неговото пълноценно развитие, формиране на личността и
бъдеща реализация и чиято липса бележи целият му по-нататъшен съзнателен
живот, или се отнася до родител, който е изпълнил основният си дълг и е
оставил низходящ в зряла възраст с утвърден характер и изградена ценностна
система, самостоятелен и независим от родителска грижа и издръжка, както в
случая. Не се установява и безспорно тежката психотравма от внезапната
загуба на родителя и обстоятелствата, при които е настъпила, да засяга
емоционалната сфера на ищеца и към настоящия момент по начин,
препятстващ го да продължи нормалния си социален живот. Следва да се има
предвид, че от значение за определяне на размера на дължимото обезщетение
са и икономическите условия към 2017г., когато е настъпил деликта и е
възникнало основанието за ангажиране на отговорността на ответника, а от
тогава те са съществено променени, с оглед протичащите интензивни
инфлационни процеси. Неоснователно в тази насока е позоваването на
жалбоподателя на съдебна практика по казуси, касаещи настъпили в същия
времеви период смъртни случаи при пътно-транспортни произшествия, тъй
като във всеки отделен казус са от значение конкретните обстоятелства във
връзка с претърпените неимуществени вреди. Съвкупната преценка на
установените по настоящото дело такива, наред с икономическите условия
към релевантния момент, дава основание на настоящата инстанция да приеме
за дължим размер на обезщетението за неимуществени вреди такъв от
120000лв., какъвто е доброволно извънсъдебно изплатен от ответника, поради
което претенцията за присъждане на допълнителна сума от 60000лв. се явява
неоснователна, както правилно е приел първоинстанционният съд, чието
обжалвано решение за отхвърлянето й следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1481 от 28.11.2023г., постановено по
гр.дело №158/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
Решението е постановено при участието на третото лице М. С. П. като
6
подпомагаща ответника Г. ф. страна.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7