Р Е Ш Е Н И Е
№ 193
гр. Плевен, 09.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на седми февруари две
хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове:
ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 1423/2019г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1
изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на В.П.Б.
чрез адв. М.Б. от Адвокатска колегия – гр. Плевен срещу
Решение № 802/29.11.2019г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1470/2019г.
по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 19-0938-001086/20.03.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Плевен, , с което на В.П.Б. *** 1) на осн.
чл. 179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл.
4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и 2) на
осн. чл. 174,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5,
ал. 3, т.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 10 точки, затова че
на 10.03.2019г. в 10,00 ч. в гр. Плевен, ж.к. „С.“, път от ул. „***“ към бл. ***, кръстовище с път водещ до бл. ***, като водач
на собствения си лек автомобил „***“ ***, движейки се с посока на движение от ***към
горепосоченото кръстовище извършва следните нарушения: 1) при наличие на пътен
знак Б-2 (спри-пропусни), отнема предимството на напречно движещият се по пътя
с предимство л.а. „***“ с рег. № ***като го удря и реализира ПТП с материални
щети и 2) управлява горепосоченото МПС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда,
установено с техническо средство дрегер Алкотест 7510 с № ARDM 0182, който отчел 0,98 промила алкохол в издишания от водача въздух.
Издаден е талон за медицинско изследване № 0035709 и 7 бр. холограмни
стикери, пробата с техническото средство
дрегер е извършена в 10:08 часа на 10.03.2019г.
Резултат от ХЕ 84/12.03.2019г. – 0,56 промила.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на закона – касационно отменително
основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Посочва, че по делото са събрани
достатъчно доказателства, от които е видно, че във връзка с издаване на НП са обективирани три различни стойности на твърдяното процентно
съотношение на алкохола в кръвта, а именно 0.98, 0.56, 0.52 промила, като
самото наличие на три различни стойности на алкохол е достатъчно, за да се
внесе сериозно съмнение доколко е спазен реда за транспортиране на самите проби,
което е останало необсъдено от страна на първоинстанционния съд. Твърди, че
резултата от химическото изследване, който е различна стойност, по аргумент от
чл. 6, изр. 1 от Наредбата, дисквалифицира като доказателствен източник
установеното с техническото средство. Приема, че тези процесуални
нарушения са съществени и ограничават
правото на защита на нарушителя, поставяйки същия в невъзможност да организира
защитата си, тъй като му се вменява нарушение с параметри, което същия не е
извършил. Счита за неправилни изводите на съда, че е без значение стойността на
наличието на алкохол щом същият е бил над 0.5, тъй като обективирането
на стойностите и фиксирането на техните резултати от пробите са част от
фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
което пък от своя страна е задължителен елемент на НП, съобразно чл. 57, т. 5
от ЗАНН. От друга страна, в НП, резултата, който е установен след оспорване на
химическата експертиза, и който сочи 0.52 промила, изобщо не фигурира в
обжалваното НП, а при едно такова
оспорване на резултатите от дрегера и кръвната проба,
административният орган е следвало преди да издаде НП, да изясни фактическата
обстановка. Фактът, че при пробата с дрегер е
установено 0.98 промила, на кръвния тест 0.56, при оспорване на кръвния тест
резултатът е 0.52 и предвид констатациите в протокола, които са от химическите
експертизи по отношение на неговото чисто физиологично състояние като мирис на
алкохол, координация и т.н. са налице сериозни съмнения дали изобщо това
наличие, за което се твърди е алкохол в кръвта, а не вследствие на прием на
лекарства, каквито е обективирано в химическия
протокол, че лицето приема. Иска
отмяна на решението, а по същество – отмяна на НП.
Ответникът по касация –ОД на МВР – гр.
Плевен не изразява становище.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че касационната жалба е
основателна и следва да бъде уважена.
Настоящият състав на Административен
съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и
съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените
факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
За да потвърди НП като законосъобразно
правилно районният съд е приел, че визираните две нарушения са доказани по
безспорен начин и обосновано за всяко едно от тях е наложено предвиденото в
закона административно наказание във фиксиран размер.
От показанията на разпитаните свидетели,
обясненията на жалбоподателя, писмените материали и изготвения протокол за ПТП,
в който са описани щетите по двата автомобила, схемата на ПТП и посоката на
движение, се установява механизма на настъпване на ПТП и се доказва, че
жалбоподателят не е спрял на знак „Стоп“ на описаното кръстовище, за да пропусне
движещия се по пътя с предимство друг автомобил, а е навлязъл в неговото
платно, вследствие на което е настъпило ПТП с материални щети по двата автомобила
– предна броня и преден калник в дясно на управлявания от Б. автомобил и предна
броня на автомобила движещ се направо по пътя с предимство.
На следващо място по несъмнен начин се
установява и второто визирано нарушение. Чрез техническо средство Алкотест Дрегер в момента на
проверката на място след настъпилото ПТП на 10.03.2019г. в 10:08ч. е отчетена
0,98 промила концентрация на алкохол в издишания от водача въздух, издаден е
талон за медицинско изследване, което е следвало да се извърши най-късно до 12:10ч. , 45 минути след
връчването на талона. Резултатът от химическата експертиза № 84/12.03.2019г. на
взетата кръвна проба в 12:10ч. обяснимо доказал по-ниска концентрация на
алкохол в кръвта – 0,56 промила, заради изминалото време и различния метод на
изследване, който обаче е по-точен. Именно резултатите от химическата
експертиза като по-точни са взети предвид при определяне на наказанието за
употреба на алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда вкл.
Видно от протокола за медицинско
изследване жалбоподателят при анкетата е признал, че е употребил алкохол около
3-4 бири предната вечер, независимо, че е декларирал и че е употребил и
лекарства – клеева тинктура 30 капки през последните
24 часа, не е направил възражения в акта свързани с употребата на алкохол.
Едва след издаването на НП на 20.03.2019г.
и връчването му на 21.06.2019г. с молба от 27.06.2019г. жалбоподателят е
поискал повторен химически анализ на контролната проба от кръвното изследване.
Повторното химическо изследване на контролната кръвна проба, видно от Протокол
№ 84К/01.08.2019г. доказало наличие на етилов алкохол с концентрация от 0,52
промила, което потвърждава заключението на наказващия орган, че жалбоподателят
е управлявал МПС под въздействието на алкохол над 0,5 до 0,8 на хиляда в
нарушение на забраната на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП. Повторното химическо изследване е
извършено след изтичането на тримесечния срок за съхранение на пробата съгласно
чл. 26 ал.4 от Наредба № 1 /2017г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества и техните аналози, което обяснява разликата спрямо
първото изследване, но заради изтеклия нормативен срок за съхранение не може да
компрометира резултатите от първото изследване.
Повторното химическо изследване на
контролната кръвна проба е извършено след издаването на НП и затова не е могло
да бъде съобразено от наказващия орган, който се е позовал на резултатите от
първата химическа експертиза, тъй като тя е определяща.
Освен това последното заключение не опровергава
първоначалните изводи на наказващия орган, независимо че отчита по-ниска
концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя, след като отчетената
концентрация е в диапазона над 0,5 до 0,8 на хиляда, обосноваващи налагането на
наказание съгласно чл. 174 ал.1 т.1 ЗДвП за извършеното административно
нарушение, както правилно е преценил районният съд.
Меродавни и определящи са резултатите от
първото кръвно изследване, които доказват концентрация на алкохол в кръвта на
жалбоподателя от 0,56 промила и именно това е съобразил наказващия орган. В
този смисъл са изцяло неоснователни развитите от касатора
доводи за неяснота на административно-наказателното обвинение и неизяснена
фактическа обстановка.
По изложените съображения решението на
Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 802/29.11.2019г. на Районен съд
– Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1470/2019г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се
изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ 2./п/