Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Елин Пелин, 09.12.2022 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 451/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основно чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от М.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК…., със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, с която се иска да се осъди ответника да заплати сумата от: 21212 лева, представляваща част от цялата сума от 24000 лева, платена без правно основание за периода 17.03.2015 г. до 15.11.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 5532 лева, представляващи мораторна лихва върху тази недължимо платена сума от 10000 лева за периода 22.02.2017 г. до 22.02.2020 г., както и направените съдебни разноски. Ищцата твърди, че подала искова молба и с решения на СРС по гр. д. № 13729/2015 г. ответникът бил осъден да заплати недължимо платени сумата от 12500 евро, като разлика между договореният размер на възнаградителната лихва по договор за банков кредит от 11.03.2008 г. и действително заплатените суми за периода 17.03.2010 г. до 17.03.2015  г., като отхвърлил иска за периода 15.04.2008 г.- 16.03.2010 г. като погасен по давност. На 11.03.2008 г. ищцата сключила с ответника договор за банков кредит, въз основа на които бил отпуснала кредит от 72000 евро, които ищцата се задължила да върне кредита в месечни вноски с непосочен размер съобразно погасителен план за периода от 15.04.2008 г. до 15.03.2043 г. Кредитът бил погасен на 15.11.2018 г. чрез рефинансиране от друга банка. В чл.4.1.а от договора бил уговорен годишен лихвен процент, който се формира от базисен лихвен процент, включващ два компонента - едномесечния EURIBOR и фиксирана надбавка в размер на 2.55 %. В чл.11.1.3 от договора годишният лихвен процент /ГЛП/ по кредита за съответния период от погасителния план се фиксира в размера по т.4.1.а и не се променя, освен когато „пазарните условия“ водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт. Твърди се, че последната клауза е нищожна като неравноправна на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП. С писмо от 07.10.2014 г. ищцата уведомила банката за трайно намаление на едномесечния EURIBOR. С писмо от 31.10.2014 г. ответникът се позовал на чл.11.1.3. Твърди се, че от сключване на договора на 11.03.2008 г. до момента на подаване на исковата молба лихвеният индекс едномесечен EURIBOR се е променял многократно и значително е намалял, но ответникът не е намалил базисния лихвен процент и съответно ГЛП по договора. Твърди се, че лихвата е внесена без основание въз основа на нищожни клаузи в договора за банков кредит.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който се оспорва основателността на исковете. Не се оспорва сключването на процесния договор. Твърди се, че е налице спорна съдебна практика, а мотивите на предходните съдебни решения по исковете по чл. 55 между страните по този договор не се ползват със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 297 ГПК. Твърди се, че размерът на възнаградителната лихва е определен в т. 4.1.а за кредити погасявани чрез анюитетни вноски (равни всеки месец) при лихвен план от 15.04.2008 г. до 15.03.2043 г. при годишен лихвен процент от 6.75, определен като сбор от базисен лихвен процент по т. 10.3 от Условията по кредити на Физически лица - ипотечни кредити (ОУ) плюс надбавка. Ищцата поддържала твърдение, че банката има задължение да намалява фиксирания размера на възнаградителната лихва на непредвидено в договора основание. Твърди се, че по т. 11.1.3. (погасяване чрез анюитетни вноски) е предвидено фиксиране на лихвата, а по т. 11.1.4 (погасяване чрез равни вноски за главницата) лихвата била изцяло променлива.

В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния й представител адв. К. моли за уважаване на предявените искове. В писмена защита се сочи, че исковете са основателни.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалните си представители адв. С. и адв. Ш. оспорва исковете. В писмена защита се поддържат горните доводи на ответника, като се моли за отхвърляне на исковете.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от договор за банков кредит № 26/11.03.2008 г., че ответникът „УниКредит Булбанк“ АД (като кредитор) се задължил да предостави на ищцата М.В.Б. (като кредитополучател) кредит от 72000 евро, предназначен за покупка на апартамент, обезпечен с договорна ипотека, с годишен лихвен процент за съответния период на олихвяване – базисен лихвен процент по т. 10.3 и т. 10.4 от условията по кредити на физически лица, определен съгласно т. 11.1.1 при подписване на настоящия договор – 1 М EURIBOR и надбавка = годишен лихвен процент. В т. 4.1а е посочен по редовен дълг по т. 11.1.3 (за кредитите, изплащани чрез анюитетни (равни всеки месец) погасителни вноски) лихвен процент от 15.04.2008 г. до 15.03.2043 г. от 4.200 % и надбавка от 2.55 %= 6.75 %/годишен лихвен процент. В т. 4.2 е посочена надбавка върху лихва за редовен дълг при просрочие на лихва от т.11.2.2 или на главница по т. 11.2.1.1 – два пункта.  В т. 4.3 е посочена надбавка върху лихва за просрочена главница по т.11.2.1.2, при просрочие на главница по т. 11.2.1 и/или лихва и главница по т. 11.2.3 – пет пункта.  Съгласно т. 11.1 за ползвания кредит, кредитополучателя заплаща на кредитора лихви, изчислявани на годишна база — 365/360 дни за кредити, издължавани чрез намаляващи погасителни вноски и 360/360 дни за кредити, издължавани чрез анюитетни (равни всеки месец) погасителни вноски, съответно дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент, формиран от базисен лихвен процент плюс надбавка, определени в размера по т.4 за съответния период за олихвяване.

Според т.11.1.1. приложимият към съответният период на олихвяване от действието на този договор базисен лихвен процент по смисъла на т.11.1. за различните валути и различните кредитни продукти се определя от УС на банката или оторизиран от него орган и/или лица въз основа на конкретно посочения индекс, установен в т.т. 10.3 и 10.4. от Условията на „Уникредит Булбанк" АД по кредитите на ФЛ, неразделна част от този договор, с които кредитополучателят е запознат. Кредиторът уведомява кредитополучателя за определения от УС базисен лихвен процент към съответния период на действие на договора за кредит и олихвяване чрез обявяването му на интернет страницата на банката, изричното му посочване в извлечението от кредитната сметка към съответния лихвен период и изпращане по пощата.

Според т.11.1.2. съгласно установеното в т.11.1.1.  с промяната на действащия към съответния период на олихвяване базисен лихвен процент, определен от УС на банката и/или оторозиран орган/лице, лихвените условия по Раздел I, т.4.1. и т.4.5 от настоящият договор се считат за автоматично променени в съответствие с приетите изменения, които са задължителни за страните по настоящия договор, като кредиторът уведомява кредитополучателя за настъпилите изменения.

Според т. 11.1.3 от условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 26/11.03.2008 г. при кредити, издължавани чрез анюитетни вноски (еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска) годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т. 4.1а и не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 (един) пункт. КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дава съгласието си КРЕДИТОРЪТ да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по лихвения план по т. 4.1а, определен съгласно предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от 1 (един) пункта е част от разгледаните договори) от размера, определен от КРЕДИТОРА в деня на сключването на настоящия договор или от размера му, формиран след промяна по реда на настоящата точка. КРЕДИТОРЪТ уведомява КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за извършената промяна в едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен е искането за отпускане на кредит и/или по реда установен е Условията по кредити на физически лица.

Не се спори между страните относно сключването на договор за банков кредит на 11.03.2008 г. и плащането на възнаградителна лихва в размер 6.75 на сто за процесния период.

С нотариален акт от 12.03.2008 г. е учредена договорна ипотека в полза на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД във връзка сключения договор за банков кредит № 26/11.03.2008 г. върху апартамент № 8 с площ от 82,16 кв.м., находящ се в жилищна сграда в УПИ IV-3 от кв. 37 по плана на гр. София, местност кв. Горна баня.

С протокол № 27 на Комисия за защита на потребителите проведено на 21 юни 2010 година е прието, че в Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица от „УниКредит Булбанк „АД се съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП в част II „Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение ка задълженията”, на различни от процесния договори, при част от които е т. 11.1.3, а при друг -т. 11.1.2 или т.11.1.1.1. от част Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията „При кредити, издължавани чрез анюитетни вноски (еднакви всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска) годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т. 4.1а и не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 (един) пункт. КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дава съгласието си КРЕДИТОРЪТ да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по лихвения план по т. 4.1а, определен съгласно предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от 1 (един) (респективно 2 (два) пункта е част от разгледаните договори) от размера, определен от КРЕДИТОРА в деня на сключването на настоящия договор или от размера му, формиран след промяна по реда на настоящата точка. КРЕДИТОРЪТ уведомява КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за извършената промяна в едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен е искането за отпускане на кредит и/или по реда установен е Условията по кредити на физически лица. ”

В от председателя на Комисия за защита на потребителите до ответника се сочи, че в съответствие с решение, отразено в т.22 от Протокол № 25/06.07.2012г. от заседание не Комисията, КЗП приема направените от „УниКредит Булбанк“ АД предложения и счита, че с осъществяването на предложените променя, установените от КЗП неравноправни клаузи са отстранени във връзка с писмо с изх. № 70/1266 от 29.06.2012 до КЗП относно предложени решения за промени в Общите условия на „УниКредит Булбанк“ АД за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица.

Представена е жалба от ищцата М.В.Б. до изпълнителния директор на „УниКредит Булбанк“ АД във връзка с лихвата по кредита й от 11.03.2008 г. в размер на 1 М EURIBOR плюс надбавка от 2.55 %, като се сочи съдебна практика във връзка с нищожност на клаузата в 11.1.3 от договора по чл. 146 вр. 143 ЗЗП и установени нарушения в заседания на Комисия за защита на потребителите.

В писмо с посочена дата 31.10.2014 г. до ищцата се сочи, че според т. 11 от Договора за банков кредит .... „дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент, формиран от базисен лихвен процент плюс надбавка, определени в размер по т.4 за съответния период на олихвяване... Приложимия към съответния период на олихвяване от действието на този договор базисен лихвен процент по смисъла на т.11.1 по горе за различните валути и различните кредитни продукти се определя от Управителния съвет на банката или оторизирани от него органи... Годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира по т.4 и не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му...“. В т.11.1.3 от Договор за банков кредит № 26 от 11.03 2008г. не е предвидена възможност за спадане на ГЛП под нивото при сключване на договора - 6.75%. С решения на УС на Банката, допълнително, извън стойността на референтния лихвен индекс (1-месечния EURIBOR), четири пъти е завишена текущата стойност на БЛП с по 1 процентен пункт, както следва, считано от 01.12.2008г, 15.03.2009г., 02.04.2009г. и от 15.06.2009г.

С решение № 14025/ 07.09.2016 г. по гр. д. № 13729/2015 г. на СРС ответникът „УниКредит Булбанк“ АД е осъден да заплати на основание чл. 55, ал 1 ЗЗД на ищцата М.В. Бълдъръкова сумата от 2500 евро, частичен иск от иск в размер на 15000 евро, представляваща недължимо платена сума, като разлика между договореният размер на възнаградителната лихва по договор за банков кредит от 11.03.2008 г. и действително заплатените от ищецът за периода 17.03.2010 г. - 17.03.2015 г. суми, ведно със законна лихва от 17.03.2015 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за периода 15.04.2008 г. - 16.03.2010 г. като погасен по давност. С допълнително решение от 05.12.2016 г. по същото дело на основание чл. 250 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 10000 евро, частичен иск от иск в общ размер на 15 000 евро, представляваща недължимо платена сума, като разлика между договореният размер на възнаградителната лихва по Договор за банков кредит от 11.03.2008 г. и действително заплатените от ищецът за периода 17.03.2010 г. - 17.03.2015 г. суми, ведно със законна лихва от 17.03.2015 г. до окончателното плащане, тъй като в съдебното заседание било допуснато изменение на иска, по което съдът не се е произнесъл. С решение № 4864 от 04.07.2017 г. по гр. д. № 3129/2017 г. на СГС е потвърдено изцяло решение № 14025/ 07.09.2016 г., допълнено с решение от 05.12.2016 г., по гр. д. № 13729/2015 г. на СРС.  С окончателно определение № 598/ 29.06.2018 г. по гр. д. № 4445/2017 г. на ВКС, 4 ГО, не е допуснато касационно обжалване на  решение № 4864/ 04.07.2017 г. по гр. д. № 3129/2017 г. на СГС.

Представена е уведомление от ищцата М.В.Б., в което се сочат горепосочените дела, с които ответникът е осъден да заплати 12500 евро, ведно със законна лихва от 17.03.2015 г.

В писмо с посочена дата 25.10.2018 г. до ищцата се сочи, че на 07.08.2018 г. било извършено плащане на главница - 24,447.88 лв., лихви към главници - 8,302.44 лв., разноски по изпълнително дело - 1,200.00 лв., такси-чл.79 отЗЧСИ-2,762.44 лв Общо: 36,712.76 лв. Сочи се, че кредитът на ищцата бил отпуснат на база Договор за банков кредит № 26 от 11 03.2008 г. и се олихвявал на минимално лихвено ниво 6.75 % съгласно т 11.1.3 от Раздел II от Договора, формирано от БЛП към дата на договора 1-мес. EURIBOR 4,20 % плюс надбавка 2,55 %.

Представени са общи условия по кредити на физически лица – ипотечни кредити с посочена дата 2007 г. Според т. 10.5 от посочените общи условия при кредити, изплащани чрез анюитетни вноски (еднакви всеки месец) годишният лихвен процент за съответния лихвен процент се фиксира в размер към датата на договора за кредит и остава такъв до нарастване на лихвения процент с +/- 1.00 % , съответно до поредна аналогична промяна спрямо предходно извършената.

Установява се от заключението на съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Р. Кръстева С., което съдът кредитира изцяло като компетентно и обосновано, относно размера на едномесечен EURIBOR за периода 17.03.2015    г. до 15.11.2018 г., че стойностите на едномесечния EURIBOR за периода от 17.03.2015 г. до 15.11.2018    г. като се имат предвид данните, публикувани на страницата на „EURIBOR-1 на REUTERS в 11.00 часа централноевропейско време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец, и се прилагат от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец включително и са посочени в таблица. Размерът на ГЛП, определен съгласно чл.4.1.а от договора за кредит като сума от приложимия за съответния период едномесечен EURIBOR плюс надбавка от 2.55 % за периода от 17.03.2015 г. до 15.11.2018 г. са посочени в таблица. Реално платената от ищцата договорна лихва за периода от 17.03.2015 г. до 15.11.2018    г. е в общ размер на 16289,20 евро (шестнадесет хиляди двеста осемдесет и девет евро и двадесет евро цента). Левовата равностойност, изчислена при фиксинг на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN е в размер на 31 858,90 лева (тридесет и една хиляди осемстотин петдесет и осем лева и деветдесет стотинки). Дължимата от ищцата възнаградителна лихва за периода от 17.03.2015 г. до 15.11.2018    г., изчислена при лихвен размер на едномесечния EURIBOR плюс надбавка от 2.55 % за процесния период съгласно чл.4.1.а от договора е в размер на 5443,65 евро (пет хиляди четиристотин четиридесет и три евро и шестдесет и пет евро цента). Левовата равностойност при фиксинг на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN е в размер на 10646,85 лева (десет хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки). Разликата от изчисленията при двата варианта на определяне на дължимата лихва по т. 3 и по т. 4 е в размер 10845,55 евро (десет хиляди осемстотин четиридесет и пет евро и петдесет и пет евро цента). Левовата равностойност при фиксинг на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN е в размер на 21212,05 лева (двадесет и една хиляди двеста и дванадесет лева и пет стотинки). Мораторната лихва за всяка месечна недължимо надплатена сума (изчислена в лева при фиксинг на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN) е изчислена за периода от 22.02.2017 г. до 22.02.2020 г. и възлиза в общ размер на 5532,83 лева (пет хиляди петстотин тридесет и два лева и осемдесет и три стотинки).

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

Неоснователното обогатяване е уредено в разпоредбите чл. 55- 59 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. От текста на закона следва, че в  чл. 55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава, а чл. 59 ЗЗД има предвид отделен фактически състав. Необходимо е точно разграничение на различните уредени от закона случаи с оглед правилното им подвеждане под нормата на закона, с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта за доказване и с оглед на различните правни последици (приложение на  чл. 55, ал. 2, чл. 59, ал. 2, чл. 114 ЗЗД и т. н.).

Първият фактически състав на  чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е на лице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. Начална липса на основание е налице също така, когато след изпълнението на едно солидарно задължение в неговия пълен размер от едно от солидарно съзадължените лица същото задължение бъде изпълнено и от друг солидарен съдлъжник; при плащане на по-големи от нормираните цени за стоки, услуги или лихви; при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД, и т. н. (Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС). В основата на неоснователното обогатяване стои принципът на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на признато от закона основание. Фактически състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. Прогласяването на един договор за нищожен, независимо от конкретното основание за нищожността, поражда правото страната, която е дала нещо в изпълнение на този договор, да претендира връщането му, съгласно първия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В тази хипотеза основанието не е налице при самото престиране между страните във връзка с договора. Получилият нещо е длъжен да го върне, ако няма основание да го задържи. Затова по иска за връщане на даденото без основание ищецът трябва да докаже, че е дал и съответно ответникът е получил нещо, а в тежест на ответника е да докаже, на какво основание го е получил и има право да го задържи. Ако ответникът е получил едно плащане, за което е установено, че не е отишло в погашение на определено съществуващо задължение, в тежест на ответника е да докаже, какво друго основание съществува той да получи и задържи полученото (Решение № 167 от 29.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6043/2014 г., IV г. о., ГК). Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право (т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК).

Правната уредба на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции/ЗКИ/. Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.

Процесният договор за банков кредит на 11.03.2008 г. е сключен при действието на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г. За него е неприложим отменения Закона за потребителския кредит (ЗПК) обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г. отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., тъй като същият не се прилагат за договори за кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот чл. 3, ал. 5, т. 1 ЗПК, респ. чл. 4, ал. 1, т. 2 от новия ЗПК. Ищцата-кредитополучател притежава качеството потребител и като такъв попада под особената закрила, предвидена в Конституцията на РБ (чл. 19) и нормите на правото па ЕС (Директива 93/1З/ЕИО) и чл. 143-146 ЗЗП. Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя (чл. 143, ал. 1 ЗЗП). Според разпоредбите на чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора. Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него. Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.

Съдът намира, че клаузата на т. 11.1.3 от договора за кредит не е индивидуално уговорена между страните по делото. Тя е била изготвена предварително и ищцата не е имала възможност да влияе върху съдържанието й /чл. 146, ал. 2 ЗЗП/. С нея се осигурява възможност за увеличаване на годишния лихвен процент само при неговото увеличаване с повече от един пункт. Същата съдържа неясни компоненти относно пазарните условия, като не е ясно как се определя необходимостта от увеличаване на лихвения процент. Ползваното условие „промяна на пазарни условия“ е понятие, което не позволява извод за конкретност, яснота и разбираемост и съответно предвижда възможности, които са само в полза на банката, тъй като независимо от намаляването на месечния лихвен индекс, клаузата не предоставя възможност за намаляване на лихвения процент, а същевременно предвижда възможност само за увеличаването му и то при неясни условия, оставени на преценката на банката. Целият риск от промяна на пазарните условия е възложен върху потребителя, а банката не е поела никакъв риск. Това поставя кредитополучателят в неравнопоставено положение спрямо банката, уговорката е в негова вреда като потребител и води до съществено неравновесие в отношенията между страните. Годишният лихвен процент не се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 (един) пункт. Изменението на годишния лихвен процент е постановено в зависимост от волята на кредитора и липсва яснота относно методиката на формирането му. Клаузата по т. 11.1.3 от договора е неравноправна, като създадена е в полза на икономически по-силната страна, която може произволно да изменя лихвения процент. Ответникът предвидил условия в договора за кредит за промяна на ГЛП при промяна на едномесечния EURIBOR най-малко с един пункт на основание промяна в пазарните условия, като лихвен процент оставал при минимум от 6.75 %. т.е. банката под този предел не може да слиза, но при увеличаването му винаги може да промени ГЛП. Рискът от промяна на пазарните условия не е предвиден в полза и на двете страни, като поставя в неравнопоставено положение самия потребител и го задължава в по-високи по размер вноски за лихви. Формирана е и постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 236/20.12.2016 г. по т. д. № 3082/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 201/02.03.2016 г. по т. д. № 2780/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., съгласно която уговорената в общите условия към договор за банков кредит клауза е нищожна, когато предвижда, че посочената цена на финансовата услуга при промяна на пазарните тенденции може само да нараства, но не и да намалява.

Неоснователни са доводите на ответника, че страните по договора са уговорили в т. 4. 1 фиксиран лихвен процент. Ако лихвеният процент е бил уговорен като фиксиран, то остава неясно защо управителният съвет на банката е вземал решение за повишаване завишена текущата стойност на БЛП с по 1 процентен пункт, както следва, считано от 01.12.2008г, 15.03.2009г., 02.04.2009г. и от 15.06.2009г. Уговорения годишен лихвен процент е двукомпонентен и се състои от променлива месечния EURIBOR и константа /надбавка от 2.55 %/. В договора не е уговорен фиксиран лихвен процент и следователно дължимата лихва е следвало да бъде променяна съгласно измененията на месечния EURIBOR. Страните са уговорили плаващ размер на годишния лихвен процент, а не фиксиран такъв. Налице е трайна практика на ВКС по въпроса за нищожността на клаузата на т. 11.1.3 от Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договори за банкови кредити, по които страна е „УниКредит Булбанк“ АД, както и за характера на уговорения в т. 4. 1 от договорите годишен лихвен процент – дали е фиксиран или е променящ се, доколкото съдържа една променлива компонента – БЛП и една константна – надбавка в конкретен размер, която практика е обективирана в решение № 12 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 2032/2021 г. на IV г. о. и решение № 6/17.07.2018 г. по т. д. № 2111/2016 г. на ТО на ВКС.

Неоснователни са доводите на ответника, че е подписан погасителен план и е него възнаградителната лихва е определена за 35 години в размер на 6.75 на сто. Погасителен план се съставя при всеки договор за кредит, без това да е пречка в банковата практика впоследствие лихвите да се променят с изготвяне на нов погасителен план.

Неоснователни са доводите на ответника, че при годишен лихвен процент от 6.75, определен като сбор от базисен лихвен процент по т. 10.5 от Условията по кредити на Физически лица - ипотечни кредити (ОУ) плюс надбавка. Сочената клауза предвижда уж „фиксиран“ размер, но до нарастване на лихвения процент с +/- 1.00 % , съответно до поредна аналогична промяна спрямо предходно извършената. Клаузата е противоречива и неясна, тъй като не може да има фиксиран лихвен процент, който да се променя при нарастване. Освен това клаузите в договора, които се различават от общите условия, имат приоритет /чл. 298, ал. 3 ТЗ/ и се прилага уговореното в договора, а не общите условия.

С оглед това съдът намира, че клаузата по т. 11.1.3 от сключения между страните договор е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. 

Предвид недействителността на клаузата, фиксираща лихвения процент освен в случай на увеличаването на EURIBOR с повече от 1 пункт, за ответника не е съществувало валидно правно основание да получи плащане на лихви в повече от дължимите според курса на месечния EURIBOR. Тези суми са платени при начална липса на основание и подлежат на връщане от ответника на ищцата. С оглед заключението по съдебно-икономическа експертиза надплатената в периода от 17.03.2015 г. до 15.11.2018 г. от кредитополучателя сума е в размер на 10845,55 евро с левова равностойност в размер на 21212,05 лева, като последната е недължимо платена, поради което подлежи на връщане.

С оглед гореизложеното предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен и следва да уважен в пълния предявен размер от 21212 лева.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Доколкото няма определен от закона срок, в който банката следва да върне на ищцата платената в повече сума като договорна лихва, вземането на ищцата за тази сума става изискуемо при покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Установява се от представените доказателства, че ищцата многократно е искала от ответника да върне надплатената от нея сума за лихви, което се потвърждава от изпращани до нея писма на ответника с отразени дати 31.10.2014 г. и 25.10.2018 г. Индиция за отправените покани към ответника са водените от ищцата дела и образуваните гр. д. № 13729/2015 г. на СРС, гр. д. № 3129/2017 г. на СГС, гр. д. № 4445/2017 г. на ВКС, 4 ГО. Установява се от заключението на вещото лице, че мораторната лихва за всяка месечна недължимо надплатена сума (изчислена в лева при фиксинг на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN) е изчислена за периода от 22.02.2017 г. до 22.02.2020 г. и възлиза в общ размер на 5532,83 лева. Искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 5532 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в размер на 2980 лева, от които: 1080 лв. за държавна такса, 1500 лв. за адвокатско възнаграждение и 400 лева за вещо лице.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК  , със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от: 21212 лв. (двадесет и една хиляди двеста и дванадесет лева), представляваща част от цялата сума от 24000 лева, платена без правно основание за периода 17.03.2015 г. до 15.11.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба 21.02.2020 г. до окончателното й изплащане; 5532 лв. (пет хиляди петстотин тридесет и два лева), представляващи мораторна лихва върху тази недължимо платена сума от 10000 лева за периода 22.02.2017 г. до 22.02.2020 г., както и направените съдебни разноски от 2980 лв. (две хиляди деветстотин и осемдесет лева).

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: