Р Е Ш
Е Н И
Е №........
гр.К.,
………2018 год.
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданска колегия, в
публично заседание на пети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря..............Хр. К.……...............................................като
разгледа докладваното от
съдията..................................................гр.д.№2711 по описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Искът е за развод с правното основание
в чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата
твърди, че с ответника живели на семейни начала от 2002г. и сключили граждански
брак на 22.06.2010г. в гр.Л., В., първи
и за двамата, от който имат родено едно дете – Г.С. С., с ЕГН-**********. В
началото на съвместното им съжителство работели във В., но повече от две години
се разделили. Тя останала да живее и работи във В., а ответникът живеел в Ш..
От 2011г. дъщеря им живеела в с.К. на ул.“Н.“ №28 в дома на баба си. Детето
било ученичка в шести клас на ОУ „К.и М.“ с.К., като от раждането само тя като
майка се грижела за задоволяване на нуждите му-купувала дрехи, обувки, учебни
пособия и редовно изпращала пари на майка си за храна и други потребности на
детето. Твърди, че от раздялата им
ответникът не давал суми за издръжка на дъщеря си. Той развивал собствен бизнес
в гр.Г. – собственик на „С. 2006“ ЕООД и реализирал месечни доходи около ****
лв. Тя работела във Великобритания и получавала месечни доходи от **** лв. В
началото съвместният им живот вървял нормално, но с течение на времето
отношенията между нея и ответника се променили и се отчуждили и не желаела да
бъдат семейство, тъй като бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен, лишен
от съдържание. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака като
дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината,
упражняването на родителските права спрямо детето Г. С. С., с ЕГН-**********
претендира да бъдат предоставени на нея, и детето да живее при нея в с.К. ул.“Н.“
№***, а на ответника да бъде определен режим на лични контакти с детето Г.
всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване, от 10:00 часа в
събота до 17:00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада
с нейния платен годишен отпуск, ответникът да бъде осъден да заплати месечна
издръжка за минало време на детето Г., в размер на *** лв. за периода от 27.09.2016г.
до датата на подаване на исковата молба, както и месечна издръжка на детето Г.,
в размер на ***лв., считано от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на основания за изменение или прекратяване, платима до 5-то число на
месеца, за който се дължи по банковата й сметка, ведно със законната лихва
върху всяко закъсняло плащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата
молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът заявява, че също желае
прекратяването на брака, тъй като бил изпразнен от
съдържание. Двамата с ищцата се намирали в отношения, които не можели да бъдат
съвместими със семейните. С времето чувствата им охладнели, настъпила
отчужденост и от там неразбирателство. Неразбирателство срещал в искането си да
бъде осигурено по-добро образование на детето и да бъде сменена социалната му среда. Счита, че са налице всички предпоставки за
прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен. Заявява, че с
ищцата не живеели съвместно от години. Въпреки положените усилия от него,
семейните отношения не укрепнали и на този етап счита, че има налице данни
гражданският брак да бъде прекратен. Нямало спор и следвало съдът, да уважи
желанието на двете страни за прекратяване на брака им. Не оспорва иска за
предоставянето на родителските права спрямо детето им на ищцата. Не е съгласен
с това, че детето се отглеждало при лоши социални условия макар, че каквото
зависело от него за осигуряването на финансовата и материалната част за
изграждането на къщата в с.К. било направено. Осъзнал, че към момента детето Г.
трябва да завърши образованието си в Р.България, след което възрастта й ще
позволяла сама да определи местоживеенето си. Без негово съгласие и позволение,
детето било преместено в училището в с.К. като многократно изразил позицията
си, че това не е в неин интерес. Искането от ищцата за режим на лични отношения
на детето с баща си, всяка първа и трета събота от 10:00 ч. до неделя 17:00 от
месеца и 30 дена през лятната ваканция счита за неоснователно ограничен,
независимо, че била наясно, че ще причини страдание у детето, защото Г. имала
силна връзка изградена с него, а и била достатъчно голяма режимът да бъде
по-разширен. Затова претендира режимът на лични отношения между него и детето Г.
да бъде определен на всяка първа и трета седмица от месеца, с приспиване от
18:00 часа в петък до 19.00 часа в неделя; - 30 дни през лятото, които дни да
не съвпадат с полагащият се платен годишен отпуск на майката, 5 /пет/ дни по
време на Коледните празници през нечетните години, а именно в дните: 24
декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември, - Рождество Христово, както и в
дните: 27 и 28 декември на съответната нечетна година; 5 /пет/ дни по време на
Новогодишните празници през четните години, а именно в дните: 29, 30 и 31
декември, на съответната четна година, както и в дните 1 януари - Нова година,
и 2 януари от нечетната година; 4/четири/ дни по време на Първомайските
празници през нечетните години, а именно в дните: 1, 2, 3 и 4 май на
съответната нечетна година. Рожденият и именния ден на детето - четна година
при бащата, нечетна съответно при майката. Счита иска за присъждане на издръжка
за минал период в размер на 200.00лв. от 27.09.2016г. до датата на подаване на
исковата молба /01.02.2017г. / за неоснователен. И двамата
с ищцата живеели в чужбина и към настоящия момент детето живеело при
баба си по майчина линия. За да бъде по-удобно на бабата, детето било
преместено от училище в гр.К., в такова в с.К., което счита за недопустимо да
се поставят на дневен ред, степента и качеството на образованието и удобството
от друга страна. Не оспорва обстоятелството, че е биологичен баща на Г. С. С..
Твърди, че ежемесечно превеждал чрез Мъни грам(money gram) парични средства за
издръжката на детето си. От месец февруари до месец август 2017 г. бил в
Р.България и на ръка е изплащал издръжката за детето си чрез Г.И.Д., майка на
ищцата. През другото време превеждал пак на нейно име средствата, посредством
услуги на „Фактор
И.Н.“ АД, представител на Моnеу Grаm Рауmеnt System Ltd за небанковите институции в Р.България, преди
и след това се чувал с ищцата, за да отиде и да изтегли парите. От м.септември,
действително не е превеждал пари, не защото не искал или не е могъл, а защото
нямал актуален телефон на бабата на детето. Твърди, че е давал на майката на
ищцата пари на ръка в брой, за което нямал документ, но разполагал със
свидетели. Неговата майката също предавала пари в брой на Г.Д.. Сочи, че му е
струвало много усилия и лишения за да осигурява издръжката, която никога не му
била претендирана и доброволно плащал. Въпреки, че бил лишен от възможността да
вижда детето винаги, когато го посещавал носел много подаръци и неща от първа
необходимост за детето, както и пари. Твърди, че материалното му състояние не
било добро. Живеел в чужбина, но там нямал постоянна работа, а разходите за
квартира, транспорт и всичко останало били огромни и за него било непосилна
тежест да заплати претендираната издръжка в размер от 200.00лв. за период от
една година назад и в тази връзка счита, че искът е частично основателен до
размер на 115.00лв. и то само по отношение
на месеците, които действително не е превеждал пари, поради
обстоятелството, че нямал контакт нито с майката, нито с бабата на детето. Не
оспорва задължението да заплаща издръжка, такава безспорно се дължала, но
издръжка в размер на 300.00 лв., считано от завеждането на исковата молба
била непосилна. Съгласно чл.142, ал.2 от СК "минималната издръжка на едно дете била равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата", без да е определен максимален
размер. Според съдебната практика се считало, че за да се задоволят сега и за
един бъдещ период от време нуждите на детето, което е например на 10-15 г.,
родителите ще следвали да му осигурят обща месечна издръжка от 200 лв. като при
разпределението й съдът преценявал възможностите им. В тази връзка и съобразено
с размера на общата издръжка за едно дете от двама родители, намира за
основателно определяне на издръжка, която да заплаща на детето да е в размер на
130 лева, която била по възможностите му.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Страните сключили граждански брак на 22.06.2010г. във Великобритания, първи за двамата и са родители на
детето Г. С. С., с ЕГН-********** /удостоверение
за граждански брак, изд.въз основа на акт за гр.брак №0229/19.09.2017 г.,
удостоверение за раждане/. Не е спорно, а и от показанията на св.Г.И.Д. и св.Ф.
Д. М. се установява, че страните живели на семейни начала и
по време на съжителството им се родило детето Г. на 03.10.2006 г. Както преди,
така и след сключване първоначално съпрузите живели и работели във В. като
периодично се връщали в България. Семейството устроило домакинство и в жилището
на майката на ищцата в с.К., при която детето Г. останало да живее след
раждането със съгласието на страните. Съпрузите имали собствен бизнес във В. и
редовно изпращали средства за отглеждането на детето. През последните години
страните често се карали и изразявали недоволството си един от друг. В средата
на 2015 г. съпрузите се разделили. През 2016 г. ответникът се върнал в България
и отседнал при своите родители в с.А.. Той установил съжителство с друга жена,
а през 2017 г. регистрирал фирма в гр.Г.
и заминал отново за чужбина / „…Дъщеря ми и зет ми имаха бизнес в А., караха
се, далаверите там си знаят. Когато са си идвали, отсядали са при мен и съм ги
чувала да се карат като моята дъщеря му е казвала: „спри ядене и пиене и маси”.
Искала е нещо да направят, да имат за в бъдеще. Яко е имало ядене, пиене, маси
и компании тук, като си идват в Р.България за 10-15 дни. Тя му вика, а той й
казва: „Спри, спри, спри“. Когато има кавги, аз се махам. За Г. се грижа от
5-месечната й възраст. Майката и бащата бяха заедно, живееха при мен и се
грижех, а аз се грижех, за да им помагам. Заминаха двамата за чужбина, когато
детето беше на 5 месеца.. Идваха си през 6 месеца. Изпращаха ми пари за детето
с бързите пари, с „Уестърн юнион“ имаше едно време. Последната раздяла,
доколкото разбрах, е била на 19.05.2015г.. Тогава С. се оженил. Вечерта на
18-ти, май 2015 г., беше в нас да си види детето. Видяха се и сутринта си
замина. Вземал си е след това жена и си е направил сватба. Детето си беше
забравило чантата от училище в колата на баща си и отиде с племенника ми до с.А.,
за да си вземе нещата от баща си и какво да види, сватба на която баща й е
младоженец. Сватбата е била в двора на родителите на С.. От раздялата 2015г. до
настоящия момент, дъщеря ми си идва на всеки три месеца, стои по една
седмица…“св.Д.; “…Когато се ожениха, живяха в с.К. при майката на Д.... Той
замина за А.. С него се виждаме от две години. Миналата година бяхме заедно и
аз бях в Ш. при малкия ми син. Разбрах, че Д. и С. са се разделили, след като
се върнахме от Ш. с малката снаха на 03.06.2016г.. С. *** и аз го попитах, дали
ще се прибере при жена си и той ми отговори, че нея я нямало в Р.България.
..Каза ми, че Д. е в Англия. и се оженила. Нямало да я вземе и ще си вземе
друга жена. Това беше 2016г.. Стоя с тази жена 5-6 месеца и се оставиха… С. не
е работил. Април месец 2017г. отвори магазин в гр.Г. за дюнер. Както го отвори,
така и го затвори, защото не вървеше. Работи някъде около два месеца….“св.М./. След раздялата на страните ответникът
поддържал контакти с детето, изпращал средства за издръжката му и му купувал му
вещи до м.03.2017 г. /“… Когато С. е
в Р.България идва, пита за детето, оставя по 20-30 лв.. От февруари месец
2017г. до сега, не е пращал нищо, а преди това е пращал в месеца или на два месеца,
различно, но е прескачал по 1-2 месеца като най-голямата сума, която е пращал е
била 120-130 лв., много рядко 150 лв.. Един път даде 100 лв. да я водя на
Джъмбо… Наскоро не е давал. От м. февруари до м. август т.г. не е идвал да
вижда детето, тъй като аз му забраних.. Детето ми е казвало, че баща му е давал
пари на ръка, 20 лв. мисля, че един или два пъти и то на барчето, където са се
виждали…От м. февруари до м. август тази
година /2017 г./ детето се е виждало два пъти с баща си.. Преди това е пращал
пари, през два месеца, може и всеки месец. Когато е идвал в Р.България е носил
шоколади и ластици…Преди една година, той си даде телефона на Г.…“св.Г.Д.;
„…Февруари месец и август месец 2017г., С. два пъти е водил детето у нас.
Когато детето дойде у нас, аз пари не съм му давала лично, но баща му даваше
пари на детето по 100 лв., по 200 лв.. Виждала съм, че дава пари на детето.
Детето е казвало на баща си: „Тате, трябват ми пари“.. Март месец тази година
отидохме аз, С. и детето в китайския магазин, а шофьор ни беше мъжът на сестра
ми и купихме за детето розови комплекти, блузки си избра, дънки, които плати С.…
С. ми казваше м. септември т.г.- 2017 г.: „майко, да ти изпратя пари да дадеш
на Г.“ и със сватята се видяхме в центъра тук в гр.К., до Л. ч.. Тя беше с Г..
Извиках Г. и баба й каза: „Не, назад“, да не идва при мен. Детето се дръпна. Не
съм й казала, че нося пари. Носих 400 лв.. За пари не съм говорила на детето…Не
съм давала пари на майката на Д...“св.М./.
Страните
желаят прекратяването на брака.
В декларация, неоспорена, ищцата
декларира, че работи в чужбина и получава месечни доходи в размер на ***
лв. Ответникът е представил документ на анг.език с превод на български език,
неоспорен, от който е видно, че той работи в чужбина и получава ***паунда
на час, с реализиран доход за една седмица *** паунда и общо
доход за годината до 25.11.2017 г. *** паунда.
Съгласно служебна бележка
№1080/04.09.2017 г. Г. С. С.е ученичка в
шести клас на ОУ „К. и М.“ с.К., общ.К..
Съгласно социален доклад на Д”СП”-К.
грижите по отглеждане, възпитание и задоволяване нуждите на детето Г. С. С. полага
нейната баба по майчина линия с финансовата подкрепа на ищцата. На малолетната
Г.- на 11 години са осигурени, както добра среда за емоционално, психическо и
физическо развитие, така и базисните потребности и необходимите здравни грижи.
Детето се отглежда в подходящи жилищни условия. Становището на ДСП е, че в
интерес на детето е родителските права да бъдат присъдени на майката, че то има
изградена емоционална връзка с баба си по майчина линия и изразява желание да
се отглежда от тях.
В с.з. малолетната
Г., изслушана по реда на чл.15, ал.5 от ЗЗД в присъствието на социален работник
споделя, че живее с баба си в с.К., че се чувства добре и
спокойна при нея и, че е ученичка в 6-ти клас. Обича да танцува модерни танци и
посещава такива в читалището на с.К.. С майка си се виждат лятото и понякога за
Нова година, а баща си не е виждала от м.03.2017 г., тъй като е в А.. С майка
си се чували всеки ден, а с баща си се чула по Коледа, когато и се обадил за да
я поздрави. Споделя, че когато баща й е бил страната и давал по ***лв.
От така установеното съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.14 от СК отношенията между
съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за
семейството и разбирателство. От събраните по делото доказателства съдът приема
бракът между страните за дълбоко и непоправимо разстроен. Установи, че
съпрузите живеят разделени от м.05.2015 г. Различията в характерите и
вижданията за брака, непроявяването на компромиси, липсата на грижа един към
друг, неудовлетвореността на всеки партньор от поведението и отношението на
другия водели до неразбирателство, загуба на доверие, охладняване на
отношенията и разпадане на брачната връзка. От две години съпрузите нямат общо
домакинство, общ семеен бюджет, нямат грижа един към друг и виждане за общо
бъдеще като всеки устроил собствен живот, различен от този на другия, а трайно
продължилата фактическа раздяла допринесла за дълбокото и непоправимо
разстройство на брачните отношения. Бракът е формален, лишен е от дължимото се
според морала и закона съдържание, поради което следва да бъде прекратен.
Тъй като съдът не е сезиран с искане за произнасяне по въпроса за вината
и не са събирани доказателства в тази насока, то не дължи произнасяне.
По родителските права: Между страните няма
спор детето Г. да живее с майката и тя да
упражнява родителските права. Установи се, че повече от десет години детето живее при баба си по майчина линия в
с.К., която полага преките и ежедневни грижи за отглеждането и възпитанието му,
поради пребиваването на ищцата и
ответникът във В.. От
социален доклад на ДСП се установи, че
на детето са осигурени базовите потребности и добра емоционална среда, в
която то се чувства сигурно и спокойно, поради изградената емоционална връзка с
баба си по майчина линия. Съдът като взе предвид установените обстоятелства,
заявената от ищцата претенция, съгласието на ответника и мнението на детето,
неговата възраст и потребности, счита, че в интерес на малолетната Г. е да
живее при майката в жилището й в гр.К. и тя да упражнява родителските права,
тъй като притежава необходимите родителски качества и авторитет за пълноценно
изграждане на детето като личност.
Съгласно чл.124, ал.2 от СК
детето има право на лични отношения с двамата родители. Следователно родителят,
при когото детето не живее следва да има възможност да осъществява лични
контакти с него, защото поддържането на лични отношения между родител и дете е
жизнено необходимо и за двамата с оглед създаване на възможност чрез
общуването, детето да развива чувството си на обич, привързаност, доверие и
пълноценност с родителя, с когото не живее, а това ще съдейства за правилното
му развитие, спокойствие и самочувствие. За съхраняване на връзката между
бащата и детето Г. следва да бъде дадена възможност на ответника да осъществява
по разширен режим на лични контакти с детето Г. както следва: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 9.00
часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, всяка четна година на Коледните празници от 10:00 часа на 24-ти декември до 18:00 часа на 26-ти декември; всяка
нечетна година по Новогодишните празници от
17:00 часа на 30-ти декември до 17:00 часа на 2-ри януари следващата година; пет дни през пролетната ваканция; както и тридесет дни през лятната ваканция, когато това не
съвпада с платения годишен отпуск на майката. В случай на необходимост, определеният
режим подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или при
изменение на обстоятелствата.
Относно иска за издръжката: Ищцата претендира издръжка на детето Г. С. С., с ЕГН-********** за минало време от 27.09.2016 г. до датата на подаване на исковата молба- 27.09.2017 г. в месечен размер *** лв., а от 27.09.2017 г. месечна издръжка в размер на ***лв., която бащата да заплаща на малолетното дете. Установи се, че след раздялата на родителите, всеки един от тях се е интересувал от потребностите на детето. Двамата родители работят във В.. Ищцата е декларирала, че реализира средно месечно **** лв., Ищцата ежемесечно изпраща средства за издръжката на малолетната Габриела, а от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност съдът приема, че бащата е доставял да детето издръжка средно по **** лв. на месец до м.март 2017 г. вкл., закупил е дънки, блузки и комплект през м.03.2017 г. Съдът не кредитира показанията на св.Ф. М. в частта относно твърдението, че е ответникът е дал на детето *** лв.- *** лв. през м.август 2017 г., защото като майка на ответника тя е заинтересован свидетел с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, обслужващ каузата му, а и в тази част показанията противоречат на изложеното в отговора на исковата молба, че до м.08.2017 г. на ръка е изплащал издръжката за детето чрез Г.И.Д.-майка на ищцата. Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им / арг.чл.143, ал.2 от СК /, като минималната издръжка на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от работната заплата за страната /арг. чл.142, ал.2 от СК/. Размерът на издръжката се определя като функция на нуждите на ненавършилото пълнолетие лице и възможностите на родителя, при спазване разпоредбата чл.142, ал.2 от СК. Нуждите на детето се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други конкретни обстоятелства, а възможностите на родителя е основание за даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна и се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Съгласно задължителните постановки на ППВС № 5/1970 г., което не е загубилото силата си, размерът на издръжката следва да е такъв, че да не стимулира към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващ възможност сумите от нея да се ползват за цели извън издръжката. Като взе предвид установеното, възрастта на детето, което е навършило в хода на производството 11 години, доходите на родителите, които работят в чужбина и средствата, които са изпращали за детето съдът счита, че бащата дължи и следва да заплати на малолетната Г. издръжка за минало време – от 01.04.2017 г. до 27.09.2017 г. в размер на *** лв. месечно и месечна издръжка в размер на *** лв., считано от 28.09.2017 г. до настъпване на основания за нейното изменението или прекратяване, а останалите средства, ведно с грижите за следва да бъдат осигурени от майката. Предявените искове за издръжка в частта до претендираните размери в т.ч. за издръжка за минало време от 27.09.2016 г. до 31.03.2017 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Установи се, че семейно жилище на съпрузите в страната по смисъла на §1
от СК е жилището на майката на ищцата в с.К., ул.“Н.“ №1, в което живее детето.
Предвид това, че родителските права спрямо малолетното дете Г. се предоставят
на ищцата, то ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на
нея.
Нормата на чл.326
от ГПК изисква в решението, с което се допуска разводът съдът изрично да се
произнася по въпроса за фамилното име,
което съпрузите ще носят за в бъдеще. Съгласно чл.53 от СК след развода
съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак т.е. съдът дължи
произнасяне единствено по заявено желание на съпругът/съпругата/, приел
фамилното име на другия съпруг. Ако съпругът, приел името на другия съпруг при
сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното фамилно
име, той запазва брачното си фамилно име/ Решение №245/17.05.2012 г. по
гр.д.№1058/2011 г. на ВКС, IV г. о./. В настоящият случай при сключването на
брака ищцата е запазила предбрачното фамилно име Г., поради което след
прекратяване на брака тя следва да продължи да носи фамилното си име преди
брака- Г..
Съгласно разпоредбата на чл.242,
ал.1, предл.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, от което следва, че съдът е задължен да
допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК относно съдебните
разноски по брачни дела сочи, че когато няма вина разноските остават в тежест
на всеки от съпрузите, както са ги направили. При това положение претенциите и
на двете страни за разноски следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Ищцата и ответникът следва да заплатят по сметка на РС-К. по ***
лв. окончателна държавна такса. Ответникът следва да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на К.
районен съд и *** лв. държавна такса за постановената издръжка.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 22.06.2010г. във В.
граждански брак между Д.С.Г., с ЕГН-********** *** и
С.С.С., с ЕГН-********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА детето Г. С. С., с ЕГН-********** да живее при майката Д.С.Г., с ЕГН-********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето Г. С. С., с ЕГН-********** на майката Д.С.Г., с ЕГН-********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата С.С.С., с ЕГН-**********
и детето Г.С.С., с ЕГН-**********, който да се осъществява всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 9.00
часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, всяка четна година на Коледните празници от 10:00 часа на 24-ти декември до 18:00 часа на 26-ти декември; всяка
нечетна година по Новогодишните празници от
17:00 часа на 30-ти декември до 17:00 часа на 2-ри януари следващата година; пет дни през пролетната ваканция; както и тридесет дни през лятната ваканция, когато това не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА С.С.С., с ЕГН-********** *** да заплати чрез Д.С.Г., с ЕГН-********** *** като майка и
законен представител, издръжка на детето Г.С.С., с ЕГН-**********
за минало време от 01.04.2017
г. до 27.09.2017 г. в размер на *** лв. месечно, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода
от 27.09.2016 г. до 31.03.2017 г. и в частта до пълния претендиран размер ***
лв. месечно като неоснователен.
ОСЪЖДА С.С.С., с ЕГН-********** *** да заплаща чрез Д.С.Г., с ЕГН-********** *** като майка и
законен представител, месечна издръжка на детето Г.С.С., с
ЕГН-********** в
размер на *** лв., считано от 28.09.2017 г. до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на издръжката, платима до 5-то число на текущия
месец по посочена от Д.С.Г. банкова сметка, ***срочена вноска като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта до пълния претендиран размер *** лв. като неоснователен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо се в с.К., общ.К. ул.“Н.“ №28 на съпругата Д.С.Г.,
с ЕГН-**********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Д.С.Г., с ЕГН-**********
да носи предбрачното фамилно име Г..
ДОПУСКА на основание чл.242,
ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Д.С.Г., с ЕГН-**********
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на К. районен съд ** лв. окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА С.С.С., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на К. районен съд *** лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: