Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл.
с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 3674 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 291688 от 03.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 5607/2019 г. на СРС, II ГО, 168
състав, З. „А.“ АД е осъдено да заплати на „Д.“ ООД, на основание чл.405, ал.1 КЗ, сумата от 2 869 лв., представляваща обезщетение по имуществена
застраховка за претърпени от собственика на застрахован при ответника лек
автомобил „БМВ 740 Х Драйв“ с рег. № *******вреди поради настъпило в срока на застрахователното покритие на
договора застрахователно събитие, за които е образувана щета № 10018030124238,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.01.2019 г. до
изплащане на вземането. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 065 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ответника З. „А.“ АД. Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй
като е постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените
правила и е необосновано. Излага съображения, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че е налице покрит риск съгласно Общите условия на застрахователя,
тъй като процесното събитие не попада в нито една от предвидените хипотези на покрит
риск. Застрахователният договор е сключен при клауза „П“, която включва
покритие за пълна загуба или частична щета, причинени от всички рискове в
клаузите „М“, „Ч“ и „К“. В случая вредите са били установени при измиването на
автомобила на автомивка, който механизъм не отговаря на нито един от покритите
от застрахователя рискове. С оглед изложеното счита, че за него не е възникнало
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение, като не е налице покрит
риск по т.9 от Общите условия – злоумишлени действия на трети лица, в какъвто
смисъл са изводите на първата инстанция. Моли съда да отмени обжалваното
решение, като вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца „Д.“ ООД.
В проведеното на 18.01.2021 г. открито съдебно
заседание пред СГС жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционния
съд е приел, че се касае за увреждания, настъпили на автомивка вследствие на измиване
на автомобила, и че е налице покрит от застрахователя риск.
Ответникът по жалбата оспорва същата, като излага
доводи за неоснователност на заявените с нея оплаквания. Претендира направените
по делото разноски.
Съдът,
след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа
страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.
Ищецът твърди, че 29.08.2018 г., в срока на
застрахователното покритие на сключения между него и З. „А.“ АД застрахователен
договор по имуществена застраховка „Каско“ на МПС от 12.09.2017 г., управителят
на дружеството – Р.К.закарал лек автомобил „БМВ 740 Х Драйв“ с рег. № *******на
автомивка, като след измиването му забелязал дълбоки видими драскотини от
дясната страна на автомобила, върху десния калник и предна и задна врата. След
обстоен преглед установил, че предна и задна леви врати също са одраскани,
както и двата задни панела. Незабавно уведомил застрахователя З. „А.“ АД, като
била образувана щета № 100118030124238. Направен бил оглед на автомобила и бил
съставен опис на щетата. За извършения ремонт на автомобила била издадена
проформа фактура от 12.10.2018 г. за сумата от 2 896, 32 лв. От страна на
застрахователя било отказано изплащането на обезщетение. С оглед изложеното
счита, че в негова полза е възникнало вземане за застрахователно обезщетение
към ответника, произтичащо от сключения помежду им договор по имуществена
застраховка „Каско“ на МПС. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 2 896, 32 лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по процесната щета. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника З. „А.“ АД, с който оспорва иска по основание и размер.
Счита, че събитието, за което се претендира обезщетение, не представлява покрит
риск съгласно Общите условия на застрахователя. В случая вредите са установени
при измиването на автомобила на автомивка, който механизъм не отговаря на нито
един от покритите от застрахователя рискове. С оглед изложеното счита, че за
него не е възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Представено е свидетелство за регистрация на МПС, част
I, от което
се установява, че „Д.“ ООД е собственик на лек автомобил „БМВ 740 ДХ Драйв“ с
рег. № *******, с дата на производство – 19.03.2015 г.
Между страните не е спорно, а се установява и от
представената комбинирана застрахователна полица № 0306Х0325968 за застраховка
„Каско“ и „Злополука“ от 12.09.2017 г., че помежду им валидно е възникнало
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ със срок на
действие: от 15:00 ч. на 12.09.2017 г. до 23:59 ч. на 11.09.2018 г., сключена
за процесния автомобил при клауза „П“ и допълнително покритие „Асистанс“, като
застрахователната сума е 97 600 лв., при дължима премия в размер на 4 148
лв., изплатена изцяло от застрахования, видно от квитанция №
**********/12.09.2017 г.
С уведомление-декларация по щета от 29.08.2018 г.
Румен Николаев Кръстев, в качеството на представител на собственика, е уведомил
застрахователя за настъпило на 29.08.2018 г. застрахователно събитие, като е
посочил, че при измиване на автомобила на автомивка е установил драскотини и
удари по различни детайли. Посочено е, че са налице увреждания по автомобила,
както следва: по предна лява врата, задна лява врата, ляв заден калник, преден
ляв калник, преден капак, десен преден калник, предна дясна врата, задна дясна
врата, заден десен калник. Отбелязан е избран начин на обезщетяване – в
официален сервиз.
Съставен е опис на щетите по претенцията от страна на
застрахователя от 29.08.2018 г.
С писмо изх. № 100-5084/14.09.2018 г., представено
като приложение към исковата молба, застрахователят е отказал изплащането на
застрахователно обезщетение в полза на ищеца по съображения, че случаят касае
непокрит риск по застраховка „Каско“, доколкото соченият механизъм на
причиняване на уврежданията не отговаря на нито една от хипотезите на покрит
риск съгласно Общите условия на застрахователя.
Представен е обективиран на хартиен носител електронен
документ – оферта, изд. от „М Кар София“ ООД с получател „Д.“ ООД, според която
стойността на ремонта възлиза на сумата от 2 869, 32 лв.
От заключението на авто-техническата експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Й.Й., се установява, че застрахователят е
извършил оглед и е съставил опис на увредените детайли по процесната щета. Към
датата на събитието процесният автомобил е бил на 3 години, 5 месеца и 10 дни
от датата на първоначална регистрация - 19.03.2015 г. Вещото лице дало
заключение, че посочените в офертата детайли, материали и труд напълно
отговарят на установените от застрахователя и посочени в опис на щетите детайли
и необходимите за ремонта им материали и труд по цени на официалния
представител на марката „БМВ“. Изчислена е и стойността, необходима за възстановяване
на автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП, която възлиза на сумата
от 2 303, 62 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да бъдат
обсъдени доводите относно правилността му.
За
основателността на предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“
относно процесния лек автомобил, настъпването в срока на застрахователното
покритие на договора на соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и
настъпилите вреди, действителния размер на вредите.
В
тежест на ответника е да докаже наличието на основание за изключване на
застрахователната му отговорност – твърдяно неизпълнение на договорното
задължение от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е довело до възникване на застрахователното събитие, респ. при
доказване на фактите, които са в тежест на ищеца, носи тежестта да докаже, че е
погасил задължението си чрез плащане.
Не се
спори между страните, а се установява и от ангажираните писмени доказателства,
че помежду им валидно е възникнало застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ на МПС, в срока на действие на която – на
29.08.2018 г. собственият на ищеца и застрахован при ответника лек автомобил
„БМВ 740 ДХ Драйв“ с рег. № *******е бил увреден.
Относно възражението, че настъпилото застрахователно събитие не
предствлява покрит риск по сключената застраховка:
Видно
от представената по делото застрахователна полица, процесното МПС е застраховано
при условията на клауза „П“. Като допълнително покритие е посочен „Асистанс“.
По делото са представени Общи условия на застрахователя по застраховка на
МПС „Каско“. Съгласно т.12 от раздел III („Покрити
рискове“), по клауза „П“ (пълно каско) застрахователят покрива пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите
„М“, „Ч“ и „К“.
Съгласно т.7 от раздел III по клауза „М“ (минимално каско) застрахователят покрива пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС, причинени от следните рискове: пожар и/или
експлозия, възникнал/и по време на престой на МПС и неработещ двигател, в
резултат на техническа неизправност и/или случайно събитие (т.7.1); природни
бедствия – буря, ураган, градушка, наводнение, проливен дъжд, гръм и мълния, удар
на МПС от предмети, отнесени от буря или ураган, действие на морски вълни,
свличане или срутване на земни пластове, натрупване или свличане на сняг или
лед (т.7.2).
Съгласно т.8 от раздел III по клауза „Ч“ (частично каско) застрахователят покрива пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС, причинени от рисковете: всички рискове,
посочени в клауза „М“ (т.8.1); пожар и/или експлозия, възникнал/и по време на
движение на МПС или при включване и работа на двигател по време на престой
(т.8.2); авария, произлязла от сблъскване на МПС по между им или с други
подвижни и неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от препятствия по
пътното платно като земни, скални маси и други, нарушена цялост на пътното
покритие, падащи дървета и клони, падащи предмети от сгради и летателни тела
(т.8.3); злоумишлени действия на трети лица, изразяващи се в механично, химично
или друго въздействие върху застрахованото МПС (т.9); пълна загуба или частична
щета на застрахованото МПС от друго пътно превозно средство, човек, животно или
предмет, докато застрахованото МПС е било паркирано (т.10).
Съгласно т.11 от раздел III по клауза „К“ (кражба) застрахователят покрива: кражба на цяло МПС
(т.11.1); грабеж на цяло МПС (т.11.2); противозаконно отнемане на цяло МПС с
намерение за ползване (т.11.3); щети на открито и върнато на собственика
противозаконно отнето МПС (т.11.4); кражба чрез взлом на фабрично монтирано
мултимедийно оборудване, вкл. аудио, видео и/или навигационно оборудване
(т.11.5).
От ангажираните по делото писмени доказателства и заключението на
авто-техническата експертиза се установи, че в срока на застрахователното
покритие автомобилът е бил увреден. Щетите са били констатирани от заявилото ги
пред застрахователя лице след измиване на автомобила на автомивка. Същите са
били включени в съставения от застрахователя опис на щетите по претенцията,
като степента на увреждане според описа на щетите и заключението на
експертизата е – за боядисване. С оглед вида и характера на същите правилно от
страна на първоинстанционния съд е прието, че се касае за механично въздействие
върху автомобила. По делото не се твърди и установява същите да са настъпили в
резултат на съприкосновение с друг автомобил, като правилно с оглед
ангажираните писмени доказателства и заключението на експертизата първоинстанционният
съд е приел, че е налице покрит риск по т.9 от Раздел III на Общите условия – Клауза „Ч“ (частично каско),
а именно – злоумишлени действия на трети лица, изразяващи се в механично,
химично или друго въздействие върху застрахованото МПС. Същевременно, в случай
че застрахователят твърди да е налице изключен риск по смисъла на Раздел „IV“ от общите условия, в негова тежест е да го
докаже, каквито доказателства в случая не са ангажирани. По изложените
съображения неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че
настъпилото застрахователно събитие не представлява покрит риск по смисъл на
Общите му условия.
С оглед приетото от съда, че настъпилото в срока на застрахователното
покритие по сключения между страните договор по имуществена застраховка „Каско“
на МПС застрахователно събитие представлява покрит риск, в полза на ищеца е
възникнало вземане за застрахователно обезщетение по договор по имуществена
застраховка „Каско“ на МПС от 12.09.2017 г.
От страна на жалбоподателя не са наведени възражения относно приетия от
страна на първоинстанционния съд размер
на дължимото обезщетение, поради което този въпрос е извън предмета на въззивна
проверка, очертан с въззивната жалба.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се
дължат разноски.
Ответникът по жалбата претендира разноски в размер на сумата от 450 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита от 23.06.2020 г. От страна на
жалбоподателя своевременно е заявено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира
за основателно предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на
проведените пред въззивната инстанция открити съдебни заседания – едно
заседание на 18.01.2021 г. и обема на осъществената правна защита – не е
депозиран отговор на въззивната жалба, осъществено е процесуално представителство
в проведеното открито съдебно заседание пред СГС. По изложените съображения в
полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 312, 14 лв.,
определена при съобразяване на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди изм.
ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г., приложима км датата на сключване на договора за
правна защита от 23.06.2020 г.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 291688 от 03.12.2019 г., постановено
по гр.д. № 5607/2019 г. на СРС, II ГО, 168
състав.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Д.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 312, 14 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.