№ 687
гр. Варна, 22.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100500296 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 95664/19.12.2023г., депозирана от
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260 чрез юк. М. срещу Решение №3766 от
21.11.2023г., постановено по гр.д. № 1515/2023г. по описа на ВРС, с е прието за
установено в отношенията между страните, че Е. П. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *****, не дължи на „Юробанк България“ ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 1400 лв. (хиляда и
четиристотин лева), представляваща „такса ангажимент“, съобразно чл. 2 от Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта EMLN – ****** от 22.12.2020г., тъй като
уговорката е нищожна поради противоречие с добрите нрави и е неравноправна.
Обжалваното решение се намира за неправилно и необосновано. Въззивникът
оспорва изводите на първоинстанционния съд за това, че разпоредбата,
регламентираща задължението за „такса ангажимент“ противоречи на добрите нрави.
Аргументира, че кредиторът може да изисква заплащане на такса и за допълнителни
услуги, на осн. чл. 10а. ал. 1 от ЗПК, доколкото те не са свързани с управление на
кредита. Сочи, че забраната на чл. 10а. ал. 1 от ЗПК обхваща само едностранни
действия на кредитора, следващи сключване на договора, а не индивидуални
договорки. Самата такса компенсира разходите на кредитора за предоставяне на
допълнителна ( различна от основната) услуга по фиксиране на лихвения процент за
срока на договора, а не е уговорена с оглед управление на кредита. Изразява
несъгласие с изводите на първата инстанция, че посредством въпросната такса рискът
от поддържане ценната на кредитирането се прехвърля на потребителя. В тази връзка
аргументира, че след сключване на договора е налице постоянна тенденция за
увеличаване лихвения процент по потребителските кредити. Ето защо чрез
уговарянето на подобна такса не са нарушават правата на потребителя. На следващо
1
място оспорва таксата да е неиндивидуално уговорена, като сочи, че на потребителя е
предоставена ясна и разбираема преддоговорна информация, поради което същият е
могъл да направи информиран избор за сключване на договора. Въз основа на
изложеното настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което да се отхвърли предявени иск. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна. Счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Счита за обосновани изводите
на съда за противоречие на разпоредбата, с която е уговорена т.нар. такса ангажимент
и императива на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Навежда, че допълнителните услуги по смисъла
на закона са тези, които нямат пряко отношение към насрещните престации по
договора за кредит, например за издаване на бележки и удостоверения, какъвто не е
случая. От друга страна определянето на вида на лихвения процент- плаващ или
фиксиран, е дейност пряко свързана с основното кредитиране. Въз основа на
изложеното настоява за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от
ГПК– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа
останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 95664/19.12.2023г., депозирана
от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260 чрез юк. М. срещу Решение №3766 от
21.11.2023г., постановено по гр.д. № 1515/2023г. по описа на ВРС, с е прието за
установено в отношенията между страните, че Е. П. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *****, не дължи на „Юробанк България“ ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 1400 лв. (хиляда и
четиристотин лева), представляваща „такса ангажимент“, съобразно чл. 2 от Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта EMLN – ****** от 22.12.2020г., тъй като
уговорката е нищожна поради противоречие с добрите нрави и е неравноправна.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 13.03.2024г. от 13.30 часа.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да представят
справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните
състезания в последното по делото заседание) правото им за искат изменение на
размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощниците им,
2
ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение №
2 към Наредба № 7 на МП.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* да посочи
електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 ал.2 ГПК, като му указва, че
съдът ползва ССЕВ(Система за сигурно електронно връчване на Министерство на
електронното управление), а пълномощник на страната може да поиска връчване на
съобщения през ЕПЕП( Единен портал за електронно правосъдие на Република
България) след като се регистрира като потребител и подаде заявление по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules), като ПРЕДУПРЕЖДАВА
страната, че при неизпълнение на това задължение в срок до съдебно заседание, съдът
ще оставя книжата за тази страна на разположение по делото, без да ги връчва по друг
начин.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3