№ 555
гр. Бургас, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20222100102082 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. К. А.,
ЕГН********** с адрес *****, чрез адв. К. И. от АК-Бургас, съдебен адрес гр.
Бургас, ул. Александровска№16, ет.4, офис 21, с която е предявен иск с
правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането вр. 45 от ЗЗД против
ДЗИ Общо Застраховане ЕАД, ЕИК121718407, със седалище гр. София, район
Триадица, бул. Витоша№98Б, за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Е.Д., ведно със законната
лихва, считано от 01.12.2019г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че братът на ищцата Е.Д. е починал при
ПТП, реализирано на 03.12.2017г. в гр.Приморско, поради нарушаване
правилата за движение по пътищата – чл.15, ал.1 от ЗДвП и чл. 31, ал.1 от
ЗДвП от В.К. при управлението на лек автомобил Опел Омега, рег.
№*********, застрахован при ответника с полица „гражданска отговорност“
към датата на ПТП. Посочва се, че наказателната отговорност на водача е
ангажирана с влязла в сила присъда №92 от 25.03.2019 по НОХД№961/2018г.
на БОС, изменена от БАС и ВКС относно срока на наложеното наказание, с
която същият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343,
ал.3 б.“б“ вр.ал.1б“в“ от НК, а именно като е управлявал МПС с превишена
скорост, не се е движил най-дясно върху платото за движение, навлязъл е в
1
съседната пътна лента, предназначена за насрещно движещи се превозни
средства, по този начин допуснал ПТП с насрещно движещия се по пътното
платно велосипедист Е.Д. и по непредпазливост причинил смъртта му, като
деянието е извършено в пияно състояние -2,70 промила алкохол, деецът е
избягал от местопроизшествието и деянието представлява особено тежък
случай. Поддържа се, че починалият при ПТП видно от съставения протокол
за ПТП не е имал възможност да предотврати произшествието, движел се е
технически правилно в пътната лента за завиване наляво-средната пътна
лента при навлизане в кръстовището.
Ищцата излага, че загубата, която е преживяла и продължава да
търпи е изключително трудна и съкрушителна. Посочва, че приживе е била
много близа със своя брат, малката им възрастова разлика е предпоставила
много общи интереси и силна близост, изразила се в приятелски и братски
отношения на силна любов и привързаност един към друг, обща работа и
общо устройване на живота им. Заявява, че е изпаднала в силен шок след
внезапната загуба на своя единствен брат и най-добър приятел, единствен
партньор в бизнес проекти и единствена подкрепа, между тях е имало много
близка връзка, надхвърляща представите за обичайните взаимоотношения
между брат и сестра, дори когато не са живели в едно домакинство са се
чували ежедневно. Твърди, че дълго време е посещавала психолог, който е
работил върху преодоляването на тежката загуба и последвалата дълбока
депресия, страхувала да се шофира, въпреки, че е дългогодишен шофьор,
всеки път щом види колоездач на пътното платно изпитвала силен
емоционален и физически дискомфорт. Смъртта на брат й безвъзвратно
лишила ищцата от братска обич и подкрепа, изпитва тежки постоянни
психологически състояния на необратимостта на процеса, че повече никога
няма да общува с брат си, неуспешно се опитва да намери подкрепа в
племенника си-детето на Д., което често посещава дома й, но когато го види я
обземат неописуема болка и мъка.
С исковата молба се ангажират доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който счита исковете за неоснователни. Счита за недоказан
размера на исковете, като изразява становище, че е прекомерно завишен и не
отговаря на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като излага
2
подробни доводи. Сочи аргументи за липсата на активна материална
легитимация на ищцата като сестра на пострадалия по смисъла на
ТР№1/2016г. на ОСГНК, като твърди, че липсват обстоятелства, които да са
извън обичайните и случаят не представлява изключение съгласно дадените
разяснения в цитираното тълкувателно решение, обосноваващ присъждане на
обезщетение. Евентуално посочва, че не следва да й се присъжда обезщетение
над размера от 5000 лева, като важи ограничението съгласно пар. 96, ал.1 от
ПЗР на КЗ. По отношение на законната лихва, претендирана от 07.08.2019г.
прави възражение за погасителна давност. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Предявен е иск с правно основание чл. 493, ал.1, т.1 вр. чл. 432 от
Кодекса за застраховането вр. 45 от Закона за задълженията и договорите,
който е допустим предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от
КЗ
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно приложеното удостоверение за родствени връзки ищцата Д.
А. е сестра на Е.Д., като не е спорно, че двамата са родени от майка Д. Д.а и
имат произход от баща К. Д..
С влязла в сила присъда №92 от 25.03.2019 по НОХД№961/2018г. на
БОС, изменена от БАС и ВКС относно срока на наложеното наказание, В.К. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.3 б.“б“
вр.ал.1б“в“ от НК - при управлението на МПС с превишена скорост не се е
движил най-дясно върху платото за движение, навлязъл е в съседната пътна
лента, предназначена за насрещно движещи се превозни средства, по този
начин допуснал ПТП с насрещно движещия се по пътното платно
велосипедист Е.Д. и по непредпазливост причинил смъртта му, като деянието
е извършено в пияно състояние -2,70 промила алкохол, деецът е избягал от
местопроизшествието и деянието представлява особено тежък случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
3
Безспорно се доказва по делото валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” по
отношение на лек автомобил Опел Омега, рег.№*********, управляван от
виновния за ПТП водач В.К., сключен с ответното застрахователно дружество
към момента на увреждането.
В депозираните пред БОС показания свидетелката С.Г. –приятелка на
ищцата, обяснява, че са пътували заедно, когато се случила трагедията.
Спомня си, че когато научила за нелепия инцидент с брат си Д. А. изпаднала в
страшна истерия и не можела да повярва, че това е истина. Посочва, че братът
и сестрата са били изключително близки приживе и са имали много силна
емоционална връзка, въпреки, че са създали собствени семейства, те са били
на път да осъществят мечтата си за общ дом и да живея в една къща на
отделни етажи. Свидетелката Г. поддържа, че винаги Е. се е грижил за децата
на сестра си, излизали са заедно на разходки, всяка събота са обядвали
заедно. От показанията й се установява, че след смъртта на брат си ищцата се
променила коренно, станала затворен човек и не искала да излиза с приятели,
започнала да получава паник-атаки, наложило се да пие лекарства. След
смъртта на Е. особено много се усилила връзката на ищцата с нейния
племенник Й.-син на покойния й брат, тя все още страда неутешимо за брат
си, редовно ходи на гроба му и дори е учредила фондация на неговото име.
Според свидетелката връзката брат-сестра е надхвърляла обичайната близост,
винаги са се допитвали един до друг за предстоящи действия и проекти,
работили са честно и открито заедно в семейния бизнес, никога не са имали
пререкания помежду си.
Свидетелката З.А. –съученичка на ищцата в показанията си
потвърждава, че приживе Е.Д. е бил много близък със сестра си, често
говорел за нея само хубави неща, имали са силно развита духовна връзка.
След смъртта на брат си ищцата спряла всякаква комуникация с приятелките
си, спряла да се поддържа и да ходи на танци, все още страда за брат си и
трудно близките й могат да я накарат за излезе с тях, ходи само с черни дрехи
и винаги е тъжна.
Разпитаната свидетелка Д. В. също посочва, че отношенията между
ищцата и покойния й брат са били изключително близки. Година преди
смъртта на Е. двамата са били сами на почивка в Дубай. Свидетелства, че Д.
4
А. изключително много се променила след загубата на брат си – поради страх
получавала паник-атаки, отключила заболяване на щитовидната жлеза,
отказвала да излиза с приятели на заведение, все още жалее и носи само
черни дрехи.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели,
които не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
В тълкувателно решение 1/2016г. от 21.06.2018г. по тълкувателно
дело№ 1/2016г. на ОС на НГТК са дадени критериите, които следва да се
обсъдят от решаващия съд, за да се прецени настъпили са неимуществени
вреди за брат/сестра поради смъртта на техните брат/сестра – само като
минимум е необходимо да се установи наличие на взаимна грижа и помощ,
емоционална подкрепа и доверие, като израз на традиционните за
българското общество родствени отношения. Едновременно с това е
необходимо създадената връзка да надхвърля това традиционно за нашето
общество разбиране, като съдът изследва налице ли са проявления на особено
близка житейска връзка – трайна и дълбоко емоционална и претърпени
поради това изключителни като интензитет и продължителност страдания от
настъпилата на смърт на родственика.
Цитираното тълкувателно решение на ВКС е в съответствие с
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението
за сключване на застраховка, съдържаща задължение за държавите членки да
създадат правна уредба, чрез която да се постигне пълно и справедливо
обезщетение на всички пострадали, получили много сериозни увреждания.
Безспорно се установи по делото, че смъртта на Е.Д. е била внезапна,
неочаквана и много травмираща за неговата сестра, но отношенията помежду
им са били основани на нормалните за връзката брат и сестра взаимна обич,
привързаност и морална подкрепа.
От показанията на разпитаните по делото свидетели не се доказва, че
създадената връзка надхвърля създадените традиционни за българското
общество разбирания за родствени отношения. Обичайно за българското
общество е двете деца да са емоционално привързани помежду си, да
5
продължат да си помагат и да разчитат един на друг след като пораснат и
създадат семейства. По начало връзките между братята и сестрите се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Така установените по делото факти, въпреки създадената много
близка връзка между ищцата и нейния брат, не сочат на изискуемата
изключителност на отношенията извън обичайните за този вид родство. Не се
доказва ищцата да е търпяла вреди над обичайните по смисъла на ТР
№1/2016г. на ОСНГК.
При горните мотиви предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва.
С оглед изхода от спора искането на ищцата за присъждане на
направените по делото разноски следва да се остави без уважение.
Ответникът не е ангажирал доказателсва за понесени по делото разноски,
поради което искането му за присъждане на разноски следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д. К. А., ЕГН**********, с адрес
*****, чрез адв. К. И. от АК-Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, ул.
Александровска№16, ет.4, офис 21, против ДЗИ Общо Застраховане ЕАД,
ЕИК121718407, със седалище гр. София, район Триадица, бул. Витоша№98Б,
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта
на нейния брат Е.Д., починал при ПТП, реализирано на 03.12.2017г. в
гр.Приморско, поради нарушаване правилата за движение по пътищата –
чл.15, ал.1 от ЗДвП и чл. 31, ал.1 от ЗДвП от В.М.К. при управлението на лек
автомобил Опел Омега, рег.№*********, застрахован при ответника с полица
„гражданска отговорност“ към датата на ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.12.2019г. до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6
7